„Разкажи ми” – шоуто продължава
Калин Терзийски зададе модел на авангардно показване на книга – без водещ, без скудоумни литературни разбори, без венцехваления от уредена аудитория. Но по тази причина пък с яка музика от времето на Уудсток в импровизациите на Явор Николов – Ръмпо. Това се случи на Трифон Зарезан в хартиен център „ Гринуич ” във връзка премиерата на най-новия му разказ „ Разкажи ми ” (изд. „ Лексикон ”, 2018).
„ Тъй като тук към този момент има стотици читатели, скоро ще пристигна жандармерия, с цел да ни разпръсне ” – стартира шоуто си Калин Терзийски, който мъчно си проби път към спонтанната сцена, само че беше безусловно изтрезнял, макар писанията по „ жълтите ” вестници.
След като описа скандални моменти от биографиите на Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Хемингуей и други велики предходници, Терзийски разкри механизма на креативния си развой, разхождайки се измежду публиката: „ Когато пиша, аз си представям, че търча по доста стръмна планинска пътека и то на мрачно. Всяка крачка настрана може да е смъртоносна. Неуцелването на точната дума и мисъл е решаващо. Големият публицист (изключвам занаятчията) в действителност не знае какво написа. Той върви в мрака, не знае какво ще се случи нататък. Инвенциите се явяват в процеса на писане и те би трябвало да изненадват самия него. ”
Уникален в артистичната си изява, Калин Терзийски наелектизира публиката посредством странния си монолог, в който преминаваше от ТВ реклами, през лекарски препоръки до комплицирани метафизичен препратки и обществени тези: „ Ако желаеме с общи старания да сътворяваме среда за изкуство, би трябвало да се откажем от подмазвачите и конюнктурните въшки. Трябва да живеем същинския си живот – писателят би трябвало да обслужва своята свирепа съвест. Някои от главите в тази книга съм писал, като съм пил до 4 сутринта – в алкохолна абстиненция, целия в пот. Чрез обичта си доста хора ни поробват: те споделят: „ Обичам те, само че ще правиш това, което на мене ми харесва. ” Книгата ми не обслужва никоя власт, даже и тази на капризните читатели, които ми споделят, „ Извинявайте, само че вашите книги се четат мъчно! ”. Е, то книгата не е нещо, като това да изгледаш един мач на Гришо и да изпиеш 8 бири… ”
Работното време на книжарницата свърши, а Терзийски продължаваше да дава подписи на многочислените си фенове.
Издателство „ Лексикон ” е издало за една година 47 книги единствено на български създатели: „ Ние не връщаме ръкописи – в смисъл, вие ни изпращате книга, ние я издаваме! ” – оповести издателят Йордан Антов.
„ Тъй като тук към този момент има стотици читатели, скоро ще пристигна жандармерия, с цел да ни разпръсне ” – стартира шоуто си Калин Терзийски, който мъчно си проби път към спонтанната сцена, само че беше безусловно изтрезнял, макар писанията по „ жълтите ” вестници.
След като описа скандални моменти от биографиите на Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Хемингуей и други велики предходници, Терзийски разкри механизма на креативния си развой, разхождайки се измежду публиката: „ Когато пиша, аз си представям, че търча по доста стръмна планинска пътека и то на мрачно. Всяка крачка настрана може да е смъртоносна. Неуцелването на точната дума и мисъл е решаващо. Големият публицист (изключвам занаятчията) в действителност не знае какво написа. Той върви в мрака, не знае какво ще се случи нататък. Инвенциите се явяват в процеса на писане и те би трябвало да изненадват самия него. ”
Уникален в артистичната си изява, Калин Терзийски наелектизира публиката посредством странния си монолог, в който преминаваше от ТВ реклами, през лекарски препоръки до комплицирани метафизичен препратки и обществени тези: „ Ако желаеме с общи старания да сътворяваме среда за изкуство, би трябвало да се откажем от подмазвачите и конюнктурните въшки. Трябва да живеем същинския си живот – писателят би трябвало да обслужва своята свирепа съвест. Някои от главите в тази книга съм писал, като съм пил до 4 сутринта – в алкохолна абстиненция, целия в пот. Чрез обичта си доста хора ни поробват: те споделят: „ Обичам те, само че ще правиш това, което на мене ми харесва. ” Книгата ми не обслужва никоя власт, даже и тази на капризните читатели, които ми споделят, „ Извинявайте, само че вашите книги се четат мъчно! ”. Е, то книгата не е нещо, като това да изгледаш един мач на Гришо и да изпиеш 8 бири… ”
Работното време на книжарницата свърши, а Терзийски продължаваше да дава подписи на многочислените си фенове.
Издателство „ Лексикон ” е издало за една година 47 книги единствено на български създатели: „ Ние не връщаме ръкописи – в смисъл, вие ни изпращате книга, ние я издаваме! ” – оповести издателят Йордан Антов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ