Калин Терзийски е пълен трезвеник вече година и половина. Писателят,

Калин Терзийски е цялостен въздържател към този момент година и половина. Писателят, който стана по-известен с алкохолизма си, в сравнение с с книгите си, не е надигал бутилката от премиерата на романа си „ Разкажи ми ”. Томчето излезе през първото тримесечие на 2018-а, научи HotArena.
„ Приключвам вечно с най-големия си недостатък ”, зарече се Калин преди повече от 18 месеца и към този момент удържа на думата си. Онзи ден папараците ни го снимаха да крачи пресен като репичка край градинката пред „ Кристал ” и по ул. „ Раковска ”. Терзийски вървеше бодро и забързано, а в ръката си стискаше хартиено пликче, цялостно с книги. Край него не се носеха алкохолни изпарения, както, уви, постоянно се случваше в недалечното минало.

Когато наближи спектакъл „ Сълза и смях ”, 49-годишният публицист се спря и прегледа налепените на входа афиши. Погледът му се спря най-дълго върху плаката, рекламиращ автобиографичния моноспектакъл на Влади Въргала. В предишното някогашният кукувец също имаше взаимозависимост от алкохола, само че в последно време даже бира и вино не помирисва.
Калин прочете с интерес и афиша за постановката „ Умопомрачение ”. Комедията с присъединяване на Койна Русева и Асен Блатечки ще има премиера на 18 октомври. А може би тогава в публиката ще е и Терзийски. Напоследък плодовитият създател още веднъж дели покрив и постелка със брачната половинка си Ивана. Тя му елементарни изневярата с Елен Колева и в този момент му оказва помощ да не залитне още веднъж към чашката. Докато спеше с актрисата, Калин изпиваше големи количества алкохол, а откакто тя го натири, усили още повече дозата си. В най-порочния си интервал Терзийски получи аритмия и даже лежа в болница в прединфарктно положение, написа „ Уикенд “.

Припомняме, че Калин Терзийски остана без пукнат лев. Той се отчая след решението на съда да му вземе тридесет бона. Те са желани от наследниците на Николай Хайтов за засегнатост. Ето какво изповяда в мрежата Калин Терзийски:
„ КОЙ съдебна експертиза СТРАХУВА ОТ ИСТИНАТА?… В едни по-мъдри времена се споделяше, че във виното е истината. И се имаше поради, че този, който е пил, за разлика от този, който не е – не умее да си държи езика зад зъбите.
В робските времена, в най-унизителните за индивида времена, точно това качество – умеенето да си държиш езика зад зъбите и да „ спазваш благоприличието “ беше най-ценното качество. То те правеше човек.

В смисъл – жив. Във времената на унизително иго този, който умееше да си държи езика зад зъбите беше човек, тъй като оставаше жив.
Този, който не умееше да си държи езика зад зъбите просто не оставаше жив.
Робите постоянно изпитват голяма взаимност и непосредственост с тия, които си траят и се държат „ пристойно “. Робите измислят поговорки като „ За умрелия – или положително, или нищо “. И те идеално правят работа като стане въпрос за диктатори и техните прислужници.
Аз пиех преди време. Сега не пия, тъй като големият ми шанс, чудовищно мощната воля, цялостното пренебрежение към болката и в действителност – като цяло – прелестната Божия интервенция – ме резервираха жив! И ми дадоха сили да изляза от пъкъла на заболяването, от която болен съм от млад. Алкохолизмът.

Иска ми се да накарам хората, тия, които могат да мислят, да схванат едно. А точно това, че пиейки аз не съм променял концепциите, позициите и вярванията си. Пиейки аз само съм успявал да преодолея обществените си страхове и задръжките си.
Но не задръжките, стоящи пред разрушителните ми инстинкти. А натрапената ми от епохи българско робуване заръка „ хвани си езика зад зъбите “.
В дните, в които пиех и умирах, пиех и презирах гибелта, пиех и не ме беше боязън ни от човешката гибел, ни от човешките присъди – аз говорех и пишех.
Както постоянно.

Не мога да кажа по кое време съм написал по-силните си неща – пиейки или изцяло здравомислещ. С това желая да подчертая още веднъж, че алкохолизмът е ужасна болест Но Не Променя Вярата и Мирогледа на Един Писател! Нито гения му, нито верността на острия му взор.
Пиша с основни букви, тъй като желая да извикам тези думи. И гласът ми да е допустимо най-гръмък – тъй като долавям хъркането на българина, на полузаспалия профан, който не желае да чува нищо, което не се вмества в границите на най-долнопробното факсимиле.
Аз споделях по-смело, по-дръзко, по-отчаяно (наистина!), само че и по-честно и по-чисто нещата, до момента в който пиех! Във виното е истината. Пилият човек, или дано приказвам за себе си – пилият Аз – не намира за наобходимо да лицемерничи и да бълва благоприлична мръсотия, та да се харесва!

И по този начин. Един ден, до момента в който пиех, аз споделих, че старите писатели, такива като Хайтов да речем (дадох го за образец просто тъй като не се пробвах да диря други примери) бяха прислужници на режима. И правеха свирки на властта. Затова бяха по този начин добре.

Казах по този начин, тъй като добре помнех по какъв начин в моето детство и младост те се возеха с черни волги, пътуваха в чужбина, получаваха всевъзможни почести, доставяха ги с жилища и вили, почивки и всевъзможни мазни соц-блаженства…

С други думи получаваха всичко, което можеше да получи човек от една тирания. В подмяна те – без значение дали с сякаш най-невинна поезия или с най-брутална директна агитация – обслужваха властта. Те бяха Нейната Идеологическа Маша. Дори пишейки за родните си села те бяха неимоверно Удобни. Затова бяха и живи.

И естествено – те бяха квинтесенцията, признакът на едно ловко, хитро, дори от време на време видимо вироглаво и смело „ Държане на езика зад зъбите “.

Винаги съм знаел, че даже тия от тях, които са били видимо смели, са били извънредно добре премерени подмазвачи – тъй като в случай че с думите си, с творчеството си фактически се бяха опълчвали на несправедливия режим – просто щяха да бъдат мъртви.

Само гибел (та белким не познаваме ориста на Гео Милев или на Вапцаров) е избрана за в действителност смелите. В България. Та в случай че някой в действителност е показвал въпреки и микроскопична храброст и опозиция – белким нямаше да е погубен?

И по този начин. Аз бях споделил тия думи. Не… Ето в този момент би трябвало в действителност да крещя със мощ, която до момента не съм усещал в себе си – само че в този момент съм задължен да я имам – Аз бях споделил тия думи НЕ тъй като съм пил, тъй като съм пиел… А тъй като по този начин мисля! Така мисля със своя самостоятелен разум.
Инфо: хотарена