Калин Сърменов пред Lupa.bg: Гоня от Сатиричния театър зрители по къси панталони и джапанки
Калин Сърменов завоюва в средата на април състезанието за шеф на Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов " и ще управлява комедийната натрупа и в идващите пет години. За известния артист обаче това в действителност е трети мандат като началник на Сатирата. През 2012 година Сърменов бе определен за краткотраен шеф, а през октомври 2017 година след конкурс още веднъж се върна като управител. Цялата му професионална кариера като артист, както самият той споделя, минава единствено в Сатиричния спектакъл. Това е първото изявление, което Калин Сърменов даде, откакто Министерство на културата, след дълго отсрочване на конкурсната процедура, най-сетне в средата на април разгласи спечелилите в състезанията за театрални шефове в София. Разговорът с господин Сърменов се организира преди Великденските празници.
" Единствената формула да се резервира светлината в тунела е работа. Без работа не става. Ако бяхме седнали у дома плахо да седим и да ревем, човек губи вероятността, в него стартира да се натрупва чувството за безнадежност. Работата ни избави ", показа пред Lupa.bg самобитната формула на триумфа на Сатиричния спектакъл през миналите две извънредно сложни за всички и за културата в частност години. " В живота ми съм се научил и имам вяра, че истината е в следването на задачата, т.е. човек би трябвало да знае доста добре да си подреди къщата, целите, ценностната система. Точно това направихме през последните години и мисля, че резултатите от публиката, от представленията и от това, което вършим го демонстрират. Защото в случай че ти не виждаш смисъл в това, което правиш, кой каквито и лозунги да ти подвига и приказва, всичко се обезсмисля. Мен това ме успокоява и ме радва, че смисълът е в очите на хората и виждам, че сътрудниците са спокойни и атмосферата е прелестна, ние имаме натрупа ", благополучен е шефът на Сатиричния спектакъл.
С него разговаряхме и за целите му като управител през идващите години, за премиерните постановки в Сатирата, за паметта и за връзката сред властта и културните институции и дали въобще през днешния ден има такава. Въпреки че Калин Сърменов се опасява, че в лутането сред Европа и Ориента ориенталщината в обществото взима връх, артистът има вяра, че българският дух въпреки всичко ще откри своя път към едни по-висши полезности. " Българинът е надарен, с отношение към страстта, единствено че не знаем по какъв начин да го развиваме ", споделя Калин Сърменов и съжалява, че в обществото се шири завистта. Той обаче е намерил правилния път за себе си и като актьор, и като шеф - дано не хабим сила да ровим обратно в предишното и да оплюваме всеки, който не ни харесва. По-добре дано да градим.
- Г-н Сърменов, цветущ трети мандат като шеф на Сатиричния спектакъл и на добър час.
- Благодаря, да, на процедура е трети мандат, с едно известно спиране във времето.
- Понякога сходни спирания са здравословни.
- Да, може би в действителност те са отрезвителни, изключително след първия път. Когато започнеш да работиш в един темп, създаваш към себе си една сила и тъй като тази сила е основана за пръв път, тя е много мощна и разнопосочна. Това не е мое изобретение, това е изобретение на физиката. В началото има доста мощен напредък, има мощен гърмеж на начална скорост, само че след това силата стартира да пречи и би трябвало малко да се успокоят нещата на даден миг и да се премислят. Така че аз мисля, че в действителност е по-добре да има интервал на отмора. Дойдох като шеф на Сатиричния спектакъл като преди този момент имах дълготраен опит в работата с хора и съм поемал отговорност за тях. Много от шефовете на театри са определени за пръв път и те до момента не са давали самун на хора, не са се грижили за тях.
- Актьорите сте по-емоционални хора, към вас не може да се подхожда чиновнически, би трябвало да се подхожда по-деликатно.
- Говоря за частния ми бизнес, който години наред развивах. Дали си артист или не си, е въпрос на емоционалност и натрупвания. Но човек, когато е определен да носи отговорност, той би трябвало да я носи, би трябвало и да си подреди доста вярно целите – другояче нещата не се получават.
Калин Сърменов е горделив със основаването на премиите на Сатиричния спектакъл " Златен Кукерикон ", които се раздават всяка година на рождения ден наа театъра - 7 април. Церемонията по връчването на наградите минава под формата на сатирично шоу, а шефът дружно с Александра Сърчаджиева по традиция са водещи на събитието. Снимка: Антон Даскалов
- Новият ви мандат отпред на Сатирата съответства с 65-ия рожден ден на театъра. Кауза ли е за вас Сатиричния спектакъл като артист и управител?
- Това че за мен продължаваме линията, която поехме преди 4-5 години е по-важно от всичко останало. В България доста елементарно разрушавам процесите и доста мъчно ги сътворяваме и построяваме. В живота ми съм се научил и имам вяра, че истината е в следването на задачата, т.е. човек би трябвало да знае доста добре да си подреди къщата, целите, ценностната система. Точно това направихме през последните години и мисля, че резултатите от публиката, от представленията и от това, което вършим го демонстрират.
Толкова бях благополучен преди дни, че „ Криворазбраната цивилизация” беше продадена до горе за следващ път. Това е доста значимо за самочувствието на хората. Защото в случай че ти не виждаш смисъл в това, което правиш, кой каквито и лозунги да ти подвига и приказва, всичко се обезсмисля. Мен това ме успокоява и ме радва, че смисълът е в очите на хората и виждам, че сътрудниците са спокойни и атмосферата е прелестна, ние имаме натрупа.
На 18 април Албена Михова имаше рожден ден, сътрудниците се бяха организирали и на сцената й подариха торта, направиха й страховит празник. На сутринта тя ми се обади и ми сподели какъв брой е хубаво и какъв брой ми благодари за тази атмосфера и за тези сътрудници. Аз й споделих: „ Това е натрупа. “ Така се прави и по този начин би трябвало да бъде. За мен този развой би трябвало да бъде удължен и доста ми се желае по този начин да е и в бъдеще. Дали Сатиричният спектакъл е идея – да, откакто съм изкарал толкоз години тук. Човек все си вика – няма да се занимавам с това, ще върша нещо друго, само че съгласно мен ориста, Господ прави едни подредби, силите се подреждат и ти където и да вървиш все си оставаш там. И аз колкото и пъти съм се опитвал да се откъсна от Сатирата все не мога. Аз не съм играл в нито един различен спектакъл.
Калин Сърменов и Иван Бърнев в най-дълго играната режисура на Сатирата - " Вечеря за тъпаци ", като пиесата е сложена от именития чешки режисьор Иржи Менцел преди повече от 20 години
- Сатирата ви тегли непрестанно.
- Да. Един път съм играл в Народния спектакъл и нямам различен. Бил съм на гастрол във Враца, в Пазарджишкия спектакъл една година бях актьор и толкоз. Като студент се опасявах да дойда в Сатирата, тъй като тук бяха страхотни имена, имаше атмосфера на почит. Тук имаше машина за кафе и тъй като нямаше на всички места кафе, събота и неделя можеше единствено отсам да се вземе и аз идвах от НАТФИЗ в Сатиричния спектакъл. Спомням си, че гледах от прозореца към служебния вход на Сатирата и събирах сили да вляза, тъй като в случай че инцидентно Калоянчев или Кольо Анастасов ми кажеха „ Добър ден” то беше такова неспокойствие. Изпитвах страховит почит към това потомство. Пак ще кажа нещо по тематиката за силите – не си падам доста по тези неща, само че имам вяра, че има нещо. И по този начин се подредиха планетите, че към този момент няма мърдане отсам. Не се окайвам, това ми харесва, признавам си. Доставя ми наслаждение.
- С какво убедихте комисията, че би трябвало да продължите да ръководите Сатиричния спектакъл?
- С тъкмо избрани дефинирани цели, с ценностна и оценъчна система. Това е единственото нещо, което прави работа в мениджмънта. Нищо друго. Когато започнеш да правиш взаимни отстъпки в целите, когато започнеш да си сменяш ценностната и оценъчната система, всичко рухва. Когато вървиш и си ги подредил и ги спазваш и всички се преценяват, в това число и ти нещата вървят. На мен някой път не ми е прелестно, тъй като примерно нарушавам личния си интерес или личния си мироглед за света, само че няма по какъв начин. Те са подредени по този начин и когато това стане няма никакъв проблем.
Французите споделят „ Chaque chose à sa place “ - „ Всяко нещо на своето място”. Така хората знаят за какво са там, че трудът им е оценен, че това, което вършат ще се види, ще бъде разбрано, че това, което се случва е част от общия труд и никой няма да бъде подценен. Затова резултатите, които ние имаме през последните 4 години с повдигането на самочувствието на Сатирата, с премиите „ Златен Кукерикон” е едно от главните неща. Винаги към този спектакъл е имало една голяма злоба и едно кълбо от какви ли не страсти, тъй като актьорите от Сатирата през годините бяха извънредно разпознаваеми и те генерираха от време на време злоба. А българинът е крепко завистливо създание. Радой Ралин има една прелестна епиграма, която доста одобрявам:
„ Срещнали се на полянка,
прабългарин и славянка.
Цуни-гуни, вади-тури,
Народили чукундури.
Хем ебливи, хем крадливи,
само че най-много завистливи.”
Ние сме царе на това.
- Преди дни в Сатирата беше маркирана 100-годишнината от рождението на сатирика.
- Да, аз доста го почитам и считам, че Радой Ралин беше и е една от доста светлите персони в България, одобряван по друг метод от хората през годините. Но по този начин или другояче той прави дисекция на нашето общество и без значение дали е било тогава или в този момент, звучи много стряскащо на моменти. Актьорите от Сатиричния спектакъл в действителност станаха национални любимци. И тези национални звания бяха в действителност дадени от народа. Даже и в този момент, в случай че питате някого на улицата за артистите те ще ви изброят най-малко четири имена от Сатиричния спектакъл.
През 90-те години, когато се деляхме на какви ли не, не че в този момент доста сме се обединили, само че тогава се използваха какви ли не неща за омаловажаване на техния труд и по партийна и каква ли не линия, само че по този начин или другояче те основават среда на омаловажаване.
Затова за мен бе доста значимо да покажа, че в действителност в действителност тези артисти от по-старото потомство имат своето място. Затова се боря толкоз доста за паметта в Сатиричния спектакъл, по тази причина направихме и столовете с табелки в огромната зала, които са кръстени на основателите и на вдъхновителите на театъра.
Поставянето на пиесата „ Криворазбраната цивилизация” в Сатирата е един подобен ход, който обмислях много време – може би над 2 години. Защо? Защото който и да питате всички ще свържат този текст със Сатиричния спектакъл. А се оказа, че той в никакъв случай не е юридически в Сатиричния спектакъл. Това е тъй като телевизионната режисура беше с артисти от Сатирата.
- Парцалев, Калоянчев, Никола Анастасов, Илия Добрев, Васил Попов, Хиндо Кисимов, Коста Карагеоргиев...
- Да, това внезапно ни слага в едно огромно тестване. Зрителите чакат от нас сходно нещо, само че неизбежно те съпоставят спектакъла с предходния и ще чакат и новият да е на равнище. И във връзка на тази памет си споделих, че ние би трябвало да създадем това зрелище и популярност Богу резултатът е повече от добър. Благодаря на режисьора Николай Урумов и на всички, които направиха този театър. Нито аз, нито някой различен ще остане в този спектакъл. Ясно е.
Даже съм забранил изрази като „ моя кабинет”, „ твоя кабинет”. Това е кабинетът на шефа. Днес аз съм шеф, на следващия ден ще бъде различен. Трябва обаче да има последователност и по тази причина се боря за паметта.
Тези неща са в основата, за които хората в театъра ме поддържаха и съм доста благополучен от гърмежа от поздравления, които получих след състезанието. Това ме направи в действителност доста благополучен, тъй като всички, всички застават зад тези неща, които сме почнали. И да сме живи и здрави да ги изкараме.
Известната комедийна пиеса на Добри Войников " Криворазбраната цивилизация " постоянно се е свързвала със Сатиричния спектакъл. Творбата обаче в никакъв случай не е поставяна на тази сцена. Сега режисьорът Николай Урумов дружно с обичани актьори от трупата за пръв я сложи в Сатирата
- Много дълго обаче се проточиха състезанията за театрални шефове – близо половин година. Това отрази ли се на активността на трупата?
- Да, тези състезания се проточиха много във времето. Това сътвори едно напрежение в театъра, което не беше за положително. Ако чисто административно и психически хората в Министерството на културата се пробват да си създадат някакви заключения от това, просто това е сериозен извод – не трябва един подобен екип толкоз дълго време да бъде поставян в такова напрежение. Това основава нездрава среда за работа. Слава Богу в този момент всичко се успокои, нещата потеглиха. Вие виждате и политическата неустойчивост, която има сега, икономическа рецесия, води се война наоколо до границите ни – всичко това се натрупа и какъв брой му е на човек да се демотивира.
Аз по тази причина непрестанно споделям на сътрудниците, че нашите старания би трябвало да бъдат в действителност стимулирани, тъй като тук прекарваме повече от времето си.
Вкъщи ти спиш и остават няколко часа вечер. Голямата част от всекидневието ние сме тук, в театъра. И в случай че не си създадем това място, тъй че да идваме на работа с усмивка и с готовност да играем, то тогава няма смисъл.
Преди дни Силвия Лулчева сподели: „ Толкова съм щастлива, че ходя на работа с готовност, не може да си представиш.” Представете си другояче да има разправии в трупата, да се разделят на групички, театърът да е разграничен, да има нехаресване сред личния състав, сред артистите, сред службите. Ако се съблюдават правилата, за които ви споделих, в действителност всяко нещо ще е на своето място. И в действителност като дойдеш да работиш с готовност, а не с тъга да си казваш: „ Боже, този вечер би трябвало да играя.” Това е непоносимо, в действителност. Преживявал съм то. Ние живеем в един пъкъл, да не се лъжем, последните две години са същински пъкъл. Не знаеш кой ще ръководи, по какъв начин, избори след избори, единият плюе другия, пандемии, войни. И ти това да го пренесеш и там, където живееш, там където е любовта ти и сърцето ти – няма смисъл. По-добре си подредим къщата, другото не зависи от нас. Но тук сме оазис.
- Вие постоянно сте заемали политическа позиция. Имало ли е върху вас напън от страна на властта преди или в този момент поради това, че защитавате избрани политически хрумвания?
- От властта не, само че съм имал опити за въздействие.
Интернет пространството не го разясня, тъй като там има цяла система от платени тролове. Не упреквам никого – и аз да се занимавам с политика и аз по някакъв метод щях да се опитам да имам сфери на въздействие и да въздействам. Но някой да ми е претендирал нещо, с изключение на да се пробва да въздейства – не. Но това са естествени неща. Когото и да питате незабавно ще ми постави някаква емблема или формулировка.
Разбира се, в никакъв случай няма да бъда болшевик и желая това да е ясно. Всички останали неща, които са отвън тази област на мисленето бих ги приел и ги осъждам въз основата на това по какъв метод някой си е приключил работата.
Не стоя зад никой, в случай че той не си е приключил работата. Всички доста приказваха против Вежди Рашидов преди време. Но Вежди беше министър, който постави неистови старания да си свърши работата. Никой не е съвършен, в това число и ние. Но в желанието да се очерни забравихме дори какъв художник е той, което беше ужасяващо.
Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов в спектакъла " Всички обичат Гари " на режисьора Андрей Аврамов. Снимка: Антон Даскалов
- Как ще коментирате предлагането на държавното управление Брутният вътрешен продукт за просвета да бъде понижен от 0,6% на 0,4% в околните години, в случай, че по време на договарянията за сформиране на сегашната ръководеща коалиция партиите даже обещаваха този % да бъде покачен на 1%? Смятате ли, че държавното управление и Министерство на културата имат някаква тактика за българската просвета?
- Това е най-страшното нещо, което ни се е случвало в новата история на България. Тези момчета пристигнаха с огромни лозунги, само че всички идват с лозунги. Не съм видял един, който да пристигна без лозунги. Всеки лагундри, колкото може. Въпросът обаче е, че в случай че ти се отнасяш по този метод към културата, към образованието и опазването на здравето този народ няма бъдеще. Това са три предпочитани области.
Колкото и да им се желае на всички да ми изясняват за стопанската система, един народ може да издържи и с стопанска система, която не е на това равнище, само че без опазване на здравето, обучение и просвета няма по какъв начин да издържи нацията. И откакто така наречен Промяна сега не го схваща това е доста тъжно. Не знам на какво се базира. Сигурно има някакви справедливи аргументи, само че не мога да допускам, че няма справедливи аргументи и просто ей по този начин за културата се дава 0,4%. Имаше огромни думи за 1%.
Според мен след едно такова решение, в случай че сме един народ, който живее рационално, би трябвало да приключим и всички да излезем и да кажем: „ Дотук бяхме.” Но ние не го вършим.
Има хиляди оправдания за това, че сме такива. Културата е надстройка. Ние не сме база. Образованието е база, възпитанието е база. Ние се възпитаваме и образоваме у дома и по тази причина са значими първите седем години. Ако ние като общество не обърнем внимание на фамилията, в случай че не обърнем внимание на учебното заведение, в случай че не обърнем внимание на тези първи седем години в детските градини и по-късно в учебно заведение, какво тогава желаеме.
Идват младежи на спектакъл и аз би трябвало да ги изучавам, че не би трябвало да си лепят дъвката на предния ред и да идват по къси гащи и с джапанки. Подобно облекло в Сатиричния спектакъл е неразрешено, само че има хора, които подвигат скандал по какъв начин по този начин не ги пускаме. Даже върнахме студенти от НАТФИЗ, които пристигнаха по къси гащи. После те пък писаха писма и се оплакваха от нас. Не може да дойдеш на спектакъл с къси гащи и по джапанки. Точка!
Значи никой в учебно заведение не ги е научил. Сега преподавам в Театралния лицей „ Любен Гройс” и по същия метод се сблъсквам с сходни проблеми. Виждам равнището на образование, то е ужасно. Притеснява ме ниското равнище на образование. И това е огромен проблем и обществото ни не го схваща. На всичкото от горната страна го и неглижираме.
Ще споделя за един диалог с Владислав Горанов, когато говорихме за киното. Той сподели нещо правилно: „ Добре, направете най-малко филми, които да имат боксофис и да имат фенове.” Какво се оказа – ние вършим кино, което единствено ние си гледаме. Има единствено петима фенове в салона, претендираме за огромно изкуство, никой не ни обръща внимание, а по-късно за какво никой не ни дава пари. И аз да съм ще кажа – какъв брой милиона желаете за кино – пък направете филм с гледаемост. 35 години минаха през това време.
Разговарях неотдавна с един доктор и той внезапно цитира „ Адио, Рио” (филм на режисьора Иван Андонов, чиято премиера е през април 1989 година, б.а.) Представяте ли си за последните 35 години до каква степен сме стигнали, че цитираме филми от соца. Цитирай нещо от през днешния ден. Наскоро похвалих в интернет един сериал, на който се оказа, че продуценти са Иван и Андрей – „ Мен не ме мислете.” Браво, ето едни хора, които са си свършили работата. Обади ми се Андрей и ми благодари. Аз му споделих: „ Всички би трябвало да знаем, че вие сте си свършили работата. Защото вие сте в конкурентна среда и в действителност си вършите работата.”
- Като сценичен шеф имахте ли някаква връзка с министъра на културата Атанас Атанасов?
- Не.
- Имахте толкоз доста министър председатели от Нова година насам – не пристигна ли най-малко на един театър?
- Не. Нито веднъж не е пристигнал, нито веднъж не сме се видели. Исках да имаме някаква връзка с Министерство на културата. Проблемът е, че методиката за финансиране, по която работим, беше изменена и тя изтече през март. За да продължим ние трябваше да имаме тактика. Сега огромните театри в София бяхме на конкурс за шефове. Ние не се срещнахме с министъра и тактика няма. Доколкото разбрах, отново никой не ни е уведомил, че ще бъде продължена до юни.
Но това е доста незабавна задача, която в Министерство на културата не схващат и неглижират, а би трябвало да се работи бързо, тъй като на идващия ден, в който ние спрем да работим по настоящето изменение на методиката, всички театри ще банкрутират. Няма нито един, който да може да издържи финансово на ритъма. Надявам се в този момент, откакто минаха състезанията в най-кратки периоди това нещо да се промени и да стартираме някаква полемика. Нито министърът, нито някой различен от министерството е желал среща с мен.
- Вие имате опит и в пиара. Как разчитате видеото на министър Атанасов от служебния му кабинет, с което по чудноват метод той благодари за поздравленията по случай рождения му ден? На идващия ден пък изясни, че това било метод да притегли вниманието към българската просвета.
- За мен това е транспарантна пиарска дефиниция, която той извади след този гаф и меко казано е наивна. Никой не му повярва. Можеше и по-крайни неща да се измислят и да се влезе още повече в привличането на внимание. Това са първокласнически неща. Имам възприятието, че сме в учебно заведение за необикновен тип развиване и това ни се предлага. Що се отнася до самото видео – първо това е неуместно да бъде метод на връзка. Има една институционалност, която е в основата на държавността. Колкото и на някого да не му харесва, колкото и ти да си либерален, колкото ти да си лежерен, има институционалност, която държи основата на държавността. Разрушим ли го това нещо, ние няма да имаме страна. Това значи безспорен разгром.
На всичко от горната страна на идващия ден след излъчването на видеото пиарите сложиха министъра да приказва пред един герб, което също беше много неуместно. Надявам се тези хора много бързо да се вземат в ръце и да се огледат малко и да схванат, че в действителност ние имаме насъбран много опит през годините и е обидно да ни лагундрят с такива евтини неща. Много апелирам всички да работят и да работят, тъй като то няма за по кое време. Юни месец идва, в случай че в действителност тази стратегия работи до юни.
- Вие бяхте един от дребното театрални шефове, които съумяха да вдигнат доста заплатите в Сатирата. Какво следва в този момент?
- Благодаря доста на страната и за ограниченията, които се взеха с смяната на методиката. Благодарение на тази смяна ние минахме през тези тежки две години и успяхме да задържим и качеството, и да задържим екипите, което е най-важно. Разбира се може да се желаят още хиляди неща, само че за мен, че направеното съществува под тази форма, е доста добре. Оттук нататък аз не съм оптимист обаче. Смятам, че нещата занапред стартират да стават комплицирани в театрите и в случай че хората, които взимат решения в министерството не си дават сметка, това ще бъде доста пагубно. И ще дойдат времена, в които ние ще се борим за всеки фен. Икономическата рецесия ще продължи, тя няма да свърши на следващия ден. Политическата неустойчивост също е налице, България се клати непрестанно, войната ще способства за това и надълбоко нямам доверие в свършването на ковид-19.
Лесно махнахме маските и всички ограничавания, само че напълно скоро би трябвало да разберем, че би трябвало да свикнем с този вирус, той няма да си отиде бързо. В театъра не съм спрял нито една мярка. Разбира се не мога да карам хората да носят маски, тъй като за тяхното махане има публично решение, само че продължаваме да дезинфекцираме, продължаваме да имаме разнообразни потоци на придвижване на феновете. Защото продължаваме да се разболяваме. Онзи ден паднаха две представления, тъй като сътрудник се разболя.
Нещата, които изброих не ме вършат оптимист. Напротив – черноглед, само че скептицизмът не би трябвало да бъде предпочитание за абдикиране. Напротив, съществуването на скептицизъм би трябвало да бъде тласък за доста работа. Защото когато ти си черноглед за бъдещето не значи да легнеш и да се завиеш с едно одеяло и да плачеш по през целия ден, а да работиш от заран до вечер. От предходната година до момента сме създали 13 министър председатели. Единствената формула да се резервира светлината в тунела е работа. Без работа не става. Ако бяхме седнали у дома плахо да седим и да ревем, човек губи вероятността, в него стартира да се натрупва чувството за безнадежност. Работата ни избави.
- Върна ли се публиката в Сатиричния спектакъл?
- Аз доста почитам статистиката. Тя демонстрира, че в София средностатистически театрите работят сред 30 и 35%, което е рисков знак, за който ние би трябвало да внимаваме. Сатиричният спектакъл работи при междинна пълняемост към 60% сега, което ни дава опция за някакъв тип успокоение. Но ние скоро няма да заработим на 100% в същинския смисъл на думата. Да, ние пълним представления, имаме баланс, само че междинната ни пълняемост не е повече от 60%. Аз обаче се веселя на тези 60%. Навлизаме в летния сезон, на хората стартират да им харесват повече птичките, в сравнение с нашите гласове на сцената, което е обикновено.
- „ Всички обичат Гари “ – един театър с ваше присъединяване, който се радва на триумф измежду феновете. Вие чувствате ли се обичан в Сатиричния спектакъл, а какво пък бихте споделили на недоброжелателите си?
- Когато излезе резултатът от състезанието за шеф, в интернет сътрудниците от театъра качиха фотоси от спектакъла и написаха доста хубави думи по какъв начин всички обичат Калин, за което им благодаря. Авторът на пиесата е чужд за България. За пръв го слагаме. Ноел Кауърд е едно от сериозните имена в британската драматургия. Той е и сър, заровен е в Уестминстърското абатство паралелно до Шекспир, Байрон и Шели. Това е създател, който е изграждал през годините в това общество хармония и естетически полезности и критерии. Ние не го познаваме като създател и той пристигна при нас, с помощта на режисьора Андрей Аврамов и на моя благосклонност.
Срещайки се с този създател открихме една нова страница за Сатиричния спектакъл. Аз споделих на Андрей, че не желая да играя, само че тогава той сподели: „ В подобен случай аз няма да върша тази пиеса. “ И по тази причина се съгласих.
Пожелавам на всички, в това число и на така наречен недоброжелатели, да доживеят един ден, в случай че могат да ги обичат по този метод, по който моите сътрудници. Едно е да искаш, друго е да можеш.
" Актьорите и екипът на Сатирата поздравяваме шефа на театъра с преизбирането му! Калине, обичаме те!!!! " - с този текст и с тази фотография от спектакъла " Всички обичат Гари " трупата на Сатиричния спектакъл поздрави Калин Сърменов във фейсбук с преизбирането му за шеф. Той отвърна на сътрудниците си с думите: " Заради Върховен административен съд, всичко си заслужава!!! Поклон! " Снимка: Антон Даскалов
- Когато се присъединявате към трупата на Сатирата Георги Калоянчев не ви приказва една година. Това беше ли тласък за вас да се докажете и да се впишете в трупата?
- Не мога да кажа, че беше тласък, само че беше извънредно терзание. Защото този исполин да не ти обърне внимание беше за мен извънредно притеснително. Аз не знаех за какво не ми приказва, за какво не ме поздравява, за какво е това подминаване. Той дори не усещаше, че местя въздуха като влизам в гримьорната. И по-късно бях доста благополучен, когато се срещнах с морала и професионалните полезности, които това потомство изповядваше. Калоянчев произнесе популярно изречение: „ Какво искаш бе, да стана с теб другар преди да схвана какъв брой струваш. “ Това е доста прекрасен урок за мен. Ти първо си подреди целите, не преди всичко да станем другари.
На първо място е Театърът, специалността. Разберем ли се на професионално равнище, можем след това да станем най-първи другари. Но там не се ли разберем къде е смисълът от нашето битие? Това е велико. И това се пробвам да го направя сега в театъра – да обясня, че преди всичко е театърът, преди всичко е това, което вършим всички дружно, а по-късно е безусловно всичко останало. И всичко останало би трябвало да бъде подчинено на това. Не мога да сложа себе си преди театъра. Аз на това бюро не седнал съм. Това е моят персонален преносим компютър другояче и компютър нямам. Ти като седнеш на директорското бюро и някак си слагаш една преграда сред теб и всички останали и почваш да смяташ, че си нещо по-голямо от другите.
Талантливата натрупа на Сатиричния спектакъл е подготвена за нови провокации
- Връщайки се към премиерната режисура „ Криворазбраната цивилизация “ смятате ли, че продължава лутането на българина сред Европа и Ориента и до каква степен ще ни докара това?
- До едно огромно недоумение на света, за жалост. Сега виждам по какъв начин от известно време в нашите среди се прокрадва една концепция, която е доста рискова – концепция за промяна на системата на финансиране на така наречен делегиран бюджет. Въпросният Ориент ни прави непрагматици. Изведнъж в България незнанието и непознаването стартира да се трансформира в категория на можене, на познание. Ти като не знаеш нещо значи си човек, който знае нещо. Не знам и по тази причина знам. Но не е по този начин. И светът чака от нас някакви други неща.
И в този момент доста се опасявам, че тази ориенталщина, от която ние не можем да се измъкнем, взима връх. „ Европейци сме ний, но не все до такава степен “, е споделил Алеко. Това е доста тъкмо казано и то постоянно ще си остане по този начин. Хем желаеме, хем не. Хем желаеме да вършим нещо, само че хем чакаме някой да ни даде.
Борбата сега е не да има делегиран бюджет, за който да се бориш да изкарваш повече пари, а да имаш една уседналост, в която да дойдат едни хора да ти дадат едни пари и ти да си спокоен. Аз не желая това. Аз желая да имам опция в една среда да се боря, да се потвърждавам и да си изкарвам самичък парите.
- И въпреки всичко имате ли религия във възкресението на българския дух?
- Винаги съм вярвал в него, другояче няма смисъл. Въпросът е по какъв начин. Големият въпрос в изкуството е не какво, а по какъв начин. Ние сме царе на „ какво “. Виждал съм прелестни пиеси, направени с ниско равнище на професионализъм и едни елементарни пиеси, направени на толкоз високо равнище, че човек гледа и се възхищава. Надявам се да разберем най-сетне по какъв начин да съхраним българския дух, по какъв начин да го развиваме. Българинът е надарен, с отношение към страстта, единствено че не знаем по какъв начин да го развиваме. Ние станахме четвърти в света по футбол и до ден сегашен не разбрахме за какво сме станали.
Първата ни работа като забележим някого е да го оплюем. А кой е надареният – ние не знаем. Преди време отидох в една страна и там ми споделиха, че имат седем души, които са номер 1 актьори – две дами и петима мъже. И го артикулират тъкмо, а това значи, че критериите са ясни. Ние нямаме критерии. Трябва да знаем кои са номер 1, кое е лидерското мнение.
Нашите медии и изключително малките екрани, с цел да могат да напомпат рейтинга на обещано предаване показват госта си като „ великата, невероятната, изключителната – и внезапно се появява някаква незнайна героиня, която се фаворизира.
Много пъти съм споделял, че няма бъдеще без памет. Няма бъдеще без това, върху което стъпваш. А младите не знаят нито кой е Николай Бинев, нито кой е Кольо Анастасов. Другото, което мразя е да се върнем обратно и да стартираме да ровим. Цялата ти сила отива там, а силата е една. Аз като пристигнах шеф в Сатиричния спектакъл ме приканиха да направя проверка. Не, не желая да върша проверка. Ако има неща, които са доста фрапиращи тогава - да. Но другояче силата желая да я дам за нещо друго. Какво ни оказва помощ да ровим обратно? По-добре дано да градим.
Снимки: Агнес Методиева
" Единствената формула да се резервира светлината в тунела е работа. Без работа не става. Ако бяхме седнали у дома плахо да седим и да ревем, човек губи вероятността, в него стартира да се натрупва чувството за безнадежност. Работата ни избави ", показа пред Lupa.bg самобитната формула на триумфа на Сатиричния спектакъл през миналите две извънредно сложни за всички и за културата в частност години. " В живота ми съм се научил и имам вяра, че истината е в следването на задачата, т.е. човек би трябвало да знае доста добре да си подреди къщата, целите, ценностната система. Точно това направихме през последните години и мисля, че резултатите от публиката, от представленията и от това, което вършим го демонстрират. Защото в случай че ти не виждаш смисъл в това, което правиш, кой каквито и лозунги да ти подвига и приказва, всичко се обезсмисля. Мен това ме успокоява и ме радва, че смисълът е в очите на хората и виждам, че сътрудниците са спокойни и атмосферата е прелестна, ние имаме натрупа ", благополучен е шефът на Сатиричния спектакъл.
С него разговаряхме и за целите му като управител през идващите години, за премиерните постановки в Сатирата, за паметта и за връзката сред властта и културните институции и дали въобще през днешния ден има такава. Въпреки че Калин Сърменов се опасява, че в лутането сред Европа и Ориента ориенталщината в обществото взима връх, артистът има вяра, че българският дух въпреки всичко ще откри своя път към едни по-висши полезности. " Българинът е надарен, с отношение към страстта, единствено че не знаем по какъв начин да го развиваме ", споделя Калин Сърменов и съжалява, че в обществото се шири завистта. Той обаче е намерил правилния път за себе си и като актьор, и като шеф - дано не хабим сила да ровим обратно в предишното и да оплюваме всеки, който не ни харесва. По-добре дано да градим.
- Г-н Сърменов, цветущ трети мандат като шеф на Сатиричния спектакъл и на добър час.
- Благодаря, да, на процедура е трети мандат, с едно известно спиране във времето.
- Понякога сходни спирания са здравословни.
- Да, може би в действителност те са отрезвителни, изключително след първия път. Когато започнеш да работиш в един темп, създаваш към себе си една сила и тъй като тази сила е основана за пръв път, тя е много мощна и разнопосочна. Това не е мое изобретение, това е изобретение на физиката. В началото има доста мощен напредък, има мощен гърмеж на начална скорост, само че след това силата стартира да пречи и би трябвало малко да се успокоят нещата на даден миг и да се премислят. Така че аз мисля, че в действителност е по-добре да има интервал на отмора. Дойдох като шеф на Сатиричния спектакъл като преди този момент имах дълготраен опит в работата с хора и съм поемал отговорност за тях. Много от шефовете на театри са определени за пръв път и те до момента не са давали самун на хора, не са се грижили за тях.
- Актьорите сте по-емоционални хора, към вас не може да се подхожда чиновнически, би трябвало да се подхожда по-деликатно.
- Говоря за частния ми бизнес, който години наред развивах. Дали си артист или не си, е въпрос на емоционалност и натрупвания. Но човек, когато е определен да носи отговорност, той би трябвало да я носи, би трябвало и да си подреди доста вярно целите – другояче нещата не се получават.
Калин Сърменов е горделив със основаването на премиите на Сатиричния спектакъл " Златен Кукерикон ", които се раздават всяка година на рождения ден наа театъра - 7 април. Церемонията по връчването на наградите минава под формата на сатирично шоу, а шефът дружно с Александра Сърчаджиева по традиция са водещи на събитието. Снимка: Антон Даскалов
- Новият ви мандат отпред на Сатирата съответства с 65-ия рожден ден на театъра. Кауза ли е за вас Сатиричния спектакъл като артист и управител?
- Това че за мен продължаваме линията, която поехме преди 4-5 години е по-важно от всичко останало. В България доста елементарно разрушавам процесите и доста мъчно ги сътворяваме и построяваме. В живота ми съм се научил и имам вяра, че истината е в следването на задачата, т.е. човек би трябвало да знае доста добре да си подреди къщата, целите, ценностната система. Точно това направихме през последните години и мисля, че резултатите от публиката, от представленията и от това, което вършим го демонстрират.
Толкова бях благополучен преди дни, че „ Криворазбраната цивилизация” беше продадена до горе за следващ път. Това е доста значимо за самочувствието на хората. Защото в случай че ти не виждаш смисъл в това, което правиш, кой каквито и лозунги да ти подвига и приказва, всичко се обезсмисля. Мен това ме успокоява и ме радва, че смисълът е в очите на хората и виждам, че сътрудниците са спокойни и атмосферата е прелестна, ние имаме натрупа.
На 18 април Албена Михова имаше рожден ден, сътрудниците се бяха организирали и на сцената й подариха торта, направиха й страховит празник. На сутринта тя ми се обади и ми сподели какъв брой е хубаво и какъв брой ми благодари за тази атмосфера и за тези сътрудници. Аз й споделих: „ Това е натрупа. “ Така се прави и по този начин би трябвало да бъде. За мен този развой би трябвало да бъде удължен и доста ми се желае по този начин да е и в бъдеще. Дали Сатиричният спектакъл е идея – да, откакто съм изкарал толкоз години тук. Човек все си вика – няма да се занимавам с това, ще върша нещо друго, само че съгласно мен ориста, Господ прави едни подредби, силите се подреждат и ти където и да вървиш все си оставаш там. И аз колкото и пъти съм се опитвал да се откъсна от Сатирата все не мога. Аз не съм играл в нито един различен спектакъл.
Калин Сърменов и Иван Бърнев в най-дълго играната режисура на Сатирата - " Вечеря за тъпаци ", като пиесата е сложена от именития чешки режисьор Иржи Менцел преди повече от 20 години
- Сатирата ви тегли непрестанно.
- Да. Един път съм играл в Народния спектакъл и нямам различен. Бил съм на гастрол във Враца, в Пазарджишкия спектакъл една година бях актьор и толкоз. Като студент се опасявах да дойда в Сатирата, тъй като тук бяха страхотни имена, имаше атмосфера на почит. Тук имаше машина за кафе и тъй като нямаше на всички места кафе, събота и неделя можеше единствено отсам да се вземе и аз идвах от НАТФИЗ в Сатиричния спектакъл. Спомням си, че гледах от прозореца към служебния вход на Сатирата и събирах сили да вляза, тъй като в случай че инцидентно Калоянчев или Кольо Анастасов ми кажеха „ Добър ден” то беше такова неспокойствие. Изпитвах страховит почит към това потомство. Пак ще кажа нещо по тематиката за силите – не си падам доста по тези неща, само че имам вяра, че има нещо. И по този начин се подредиха планетите, че към този момент няма мърдане отсам. Не се окайвам, това ми харесва, признавам си. Доставя ми наслаждение.
- С какво убедихте комисията, че би трябвало да продължите да ръководите Сатиричния спектакъл?
- С тъкмо избрани дефинирани цели, с ценностна и оценъчна система. Това е единственото нещо, което прави работа в мениджмънта. Нищо друго. Когато започнеш да правиш взаимни отстъпки в целите, когато започнеш да си сменяш ценностната и оценъчната система, всичко рухва. Когато вървиш и си ги подредил и ги спазваш и всички се преценяват, в това число и ти нещата вървят. На мен някой път не ми е прелестно, тъй като примерно нарушавам личния си интерес или личния си мироглед за света, само че няма по какъв начин. Те са подредени по този начин и когато това стане няма никакъв проблем.
Французите споделят „ Chaque chose à sa place “ - „ Всяко нещо на своето място”. Така хората знаят за какво са там, че трудът им е оценен, че това, което вършат ще се види, ще бъде разбрано, че това, което се случва е част от общия труд и никой няма да бъде подценен. Затова резултатите, които ние имаме през последните 4 години с повдигането на самочувствието на Сатирата, с премиите „ Златен Кукерикон” е едно от главните неща. Винаги към този спектакъл е имало една голяма злоба и едно кълбо от какви ли не страсти, тъй като актьорите от Сатирата през годините бяха извънредно разпознаваеми и те генерираха от време на време злоба. А българинът е крепко завистливо създание. Радой Ралин има една прелестна епиграма, която доста одобрявам:
„ Срещнали се на полянка,
прабългарин и славянка.
Цуни-гуни, вади-тури,
Народили чукундури.
Хем ебливи, хем крадливи,
само че най-много завистливи.”
Ние сме царе на това.
- Преди дни в Сатирата беше маркирана 100-годишнината от рождението на сатирика.
- Да, аз доста го почитам и считам, че Радой Ралин беше и е една от доста светлите персони в България, одобряван по друг метод от хората през годините. Но по този начин или другояче той прави дисекция на нашето общество и без значение дали е било тогава или в този момент, звучи много стряскащо на моменти. Актьорите от Сатиричния спектакъл в действителност станаха национални любимци. И тези национални звания бяха в действителност дадени от народа. Даже и в този момент, в случай че питате някого на улицата за артистите те ще ви изброят най-малко четири имена от Сатиричния спектакъл.
През 90-те години, когато се деляхме на какви ли не, не че в този момент доста сме се обединили, само че тогава се използваха какви ли не неща за омаловажаване на техния труд и по партийна и каква ли не линия, само че по този начин или другояче те основават среда на омаловажаване.
Затова за мен бе доста значимо да покажа, че в действителност в действителност тези артисти от по-старото потомство имат своето място. Затова се боря толкоз доста за паметта в Сатиричния спектакъл, по тази причина направихме и столовете с табелки в огромната зала, които са кръстени на основателите и на вдъхновителите на театъра.
Поставянето на пиесата „ Криворазбраната цивилизация” в Сатирата е един подобен ход, който обмислях много време – може би над 2 години. Защо? Защото който и да питате всички ще свържат този текст със Сатиричния спектакъл. А се оказа, че той в никакъв случай не е юридически в Сатиричния спектакъл. Това е тъй като телевизионната режисура беше с артисти от Сатирата.
- Парцалев, Калоянчев, Никола Анастасов, Илия Добрев, Васил Попов, Хиндо Кисимов, Коста Карагеоргиев...
- Да, това внезапно ни слага в едно огромно тестване. Зрителите чакат от нас сходно нещо, само че неизбежно те съпоставят спектакъла с предходния и ще чакат и новият да е на равнище. И във връзка на тази памет си споделих, че ние би трябвало да създадем това зрелище и популярност Богу резултатът е повече от добър. Благодаря на режисьора Николай Урумов и на всички, които направиха този театър. Нито аз, нито някой различен ще остане в този спектакъл. Ясно е.
Даже съм забранил изрази като „ моя кабинет”, „ твоя кабинет”. Това е кабинетът на шефа. Днес аз съм шеф, на следващия ден ще бъде различен. Трябва обаче да има последователност и по тази причина се боря за паметта.
Тези неща са в основата, за които хората в театъра ме поддържаха и съм доста благополучен от гърмежа от поздравления, които получих след състезанието. Това ме направи в действителност доста благополучен, тъй като всички, всички застават зад тези неща, които сме почнали. И да сме живи и здрави да ги изкараме.
Известната комедийна пиеса на Добри Войников " Криворазбраната цивилизация " постоянно се е свързвала със Сатиричния спектакъл. Творбата обаче в никакъв случай не е поставяна на тази сцена. Сега режисьорът Николай Урумов дружно с обичани актьори от трупата за пръв я сложи в Сатирата
- Много дълго обаче се проточиха състезанията за театрални шефове – близо половин година. Това отрази ли се на активността на трупата?
- Да, тези състезания се проточиха много във времето. Това сътвори едно напрежение в театъра, което не беше за положително. Ако чисто административно и психически хората в Министерството на културата се пробват да си създадат някакви заключения от това, просто това е сериозен извод – не трябва един подобен екип толкоз дълго време да бъде поставян в такова напрежение. Това основава нездрава среда за работа. Слава Богу в този момент всичко се успокои, нещата потеглиха. Вие виждате и политическата неустойчивост, която има сега, икономическа рецесия, води се война наоколо до границите ни – всичко това се натрупа и какъв брой му е на човек да се демотивира.
Аз по тази причина непрестанно споделям на сътрудниците, че нашите старания би трябвало да бъдат в действителност стимулирани, тъй като тук прекарваме повече от времето си.
Вкъщи ти спиш и остават няколко часа вечер. Голямата част от всекидневието ние сме тук, в театъра. И в случай че не си създадем това място, тъй че да идваме на работа с усмивка и с готовност да играем, то тогава няма смисъл.
Преди дни Силвия Лулчева сподели: „ Толкова съм щастлива, че ходя на работа с готовност, не може да си представиш.” Представете си другояче да има разправии в трупата, да се разделят на групички, театърът да е разграничен, да има нехаресване сред личния състав, сред артистите, сред службите. Ако се съблюдават правилата, за които ви споделих, в действителност всяко нещо ще е на своето място. И в действителност като дойдеш да работиш с готовност, а не с тъга да си казваш: „ Боже, този вечер би трябвало да играя.” Това е непоносимо, в действителност. Преживявал съм то. Ние живеем в един пъкъл, да не се лъжем, последните две години са същински пъкъл. Не знаеш кой ще ръководи, по какъв начин, избори след избори, единият плюе другия, пандемии, войни. И ти това да го пренесеш и там, където живееш, там където е любовта ти и сърцето ти – няма смисъл. По-добре си подредим къщата, другото не зависи от нас. Но тук сме оазис.
- Вие постоянно сте заемали политическа позиция. Имало ли е върху вас напън от страна на властта преди или в този момент поради това, че защитавате избрани политически хрумвания?
- От властта не, само че съм имал опити за въздействие.
Интернет пространството не го разясня, тъй като там има цяла система от платени тролове. Не упреквам никого – и аз да се занимавам с политика и аз по някакъв метод щях да се опитам да имам сфери на въздействие и да въздействам. Но някой да ми е претендирал нещо, с изключение на да се пробва да въздейства – не. Но това са естествени неща. Когото и да питате незабавно ще ми постави някаква емблема или формулировка.
Разбира се, в никакъв случай няма да бъда болшевик и желая това да е ясно. Всички останали неща, които са отвън тази област на мисленето бих ги приел и ги осъждам въз основата на това по какъв метод някой си е приключил работата.
Не стоя зад никой, в случай че той не си е приключил работата. Всички доста приказваха против Вежди Рашидов преди време. Но Вежди беше министър, който постави неистови старания да си свърши работата. Никой не е съвършен, в това число и ние. Но в желанието да се очерни забравихме дори какъв художник е той, което беше ужасяващо.
Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов в спектакъла " Всички обичат Гари " на режисьора Андрей Аврамов. Снимка: Антон Даскалов
- Как ще коментирате предлагането на държавното управление Брутният вътрешен продукт за просвета да бъде понижен от 0,6% на 0,4% в околните години, в случай, че по време на договарянията за сформиране на сегашната ръководеща коалиция партиите даже обещаваха този % да бъде покачен на 1%? Смятате ли, че държавното управление и Министерство на културата имат някаква тактика за българската просвета?
- Това е най-страшното нещо, което ни се е случвало в новата история на България. Тези момчета пристигнаха с огромни лозунги, само че всички идват с лозунги. Не съм видял един, който да пристигна без лозунги. Всеки лагундри, колкото може. Въпросът обаче е, че в случай че ти се отнасяш по този метод към културата, към образованието и опазването на здравето този народ няма бъдеще. Това са три предпочитани области.
Колкото и да им се желае на всички да ми изясняват за стопанската система, един народ може да издържи и с стопанска система, която не е на това равнище, само че без опазване на здравето, обучение и просвета няма по какъв начин да издържи нацията. И откакто така наречен Промяна сега не го схваща това е доста тъжно. Не знам на какво се базира. Сигурно има някакви справедливи аргументи, само че не мога да допускам, че няма справедливи аргументи и просто ей по този начин за културата се дава 0,4%. Имаше огромни думи за 1%.
Според мен след едно такова решение, в случай че сме един народ, който живее рационално, би трябвало да приключим и всички да излезем и да кажем: „ Дотук бяхме.” Но ние не го вършим.
Има хиляди оправдания за това, че сме такива. Културата е надстройка. Ние не сме база. Образованието е база, възпитанието е база. Ние се възпитаваме и образоваме у дома и по тази причина са значими първите седем години. Ако ние като общество не обърнем внимание на фамилията, в случай че не обърнем внимание на учебното заведение, в случай че не обърнем внимание на тези първи седем години в детските градини и по-късно в учебно заведение, какво тогава желаеме.
Идват младежи на спектакъл и аз би трябвало да ги изучавам, че не би трябвало да си лепят дъвката на предния ред и да идват по къси гащи и с джапанки. Подобно облекло в Сатиричния спектакъл е неразрешено, само че има хора, които подвигат скандал по какъв начин по този начин не ги пускаме. Даже върнахме студенти от НАТФИЗ, които пристигнаха по къси гащи. После те пък писаха писма и се оплакваха от нас. Не може да дойдеш на спектакъл с къси гащи и по джапанки. Точка!
Значи никой в учебно заведение не ги е научил. Сега преподавам в Театралния лицей „ Любен Гройс” и по същия метод се сблъсквам с сходни проблеми. Виждам равнището на образование, то е ужасно. Притеснява ме ниското равнище на образование. И това е огромен проблем и обществото ни не го схваща. На всичкото от горната страна го и неглижираме.
Ще споделя за един диалог с Владислав Горанов, когато говорихме за киното. Той сподели нещо правилно: „ Добре, направете най-малко филми, които да имат боксофис и да имат фенове.” Какво се оказа – ние вършим кино, което единствено ние си гледаме. Има единствено петима фенове в салона, претендираме за огромно изкуство, никой не ни обръща внимание, а по-късно за какво никой не ни дава пари. И аз да съм ще кажа – какъв брой милиона желаете за кино – пък направете филм с гледаемост. 35 години минаха през това време.
Разговарях неотдавна с един доктор и той внезапно цитира „ Адио, Рио” (филм на режисьора Иван Андонов, чиято премиера е през април 1989 година, б.а.) Представяте ли си за последните 35 години до каква степен сме стигнали, че цитираме филми от соца. Цитирай нещо от през днешния ден. Наскоро похвалих в интернет един сериал, на който се оказа, че продуценти са Иван и Андрей – „ Мен не ме мислете.” Браво, ето едни хора, които са си свършили работата. Обади ми се Андрей и ми благодари. Аз му споделих: „ Всички би трябвало да знаем, че вие сте си свършили работата. Защото вие сте в конкурентна среда и в действителност си вършите работата.”
- Като сценичен шеф имахте ли някаква връзка с министъра на културата Атанас Атанасов?
- Не.
- Имахте толкоз доста министър председатели от Нова година насам – не пристигна ли най-малко на един театър?
- Не. Нито веднъж не е пристигнал, нито веднъж не сме се видели. Исках да имаме някаква връзка с Министерство на културата. Проблемът е, че методиката за финансиране, по която работим, беше изменена и тя изтече през март. За да продължим ние трябваше да имаме тактика. Сега огромните театри в София бяхме на конкурс за шефове. Ние не се срещнахме с министъра и тактика няма. Доколкото разбрах, отново никой не ни е уведомил, че ще бъде продължена до юни.
Но това е доста незабавна задача, която в Министерство на културата не схващат и неглижират, а би трябвало да се работи бързо, тъй като на идващия ден, в който ние спрем да работим по настоящето изменение на методиката, всички театри ще банкрутират. Няма нито един, който да може да издържи финансово на ритъма. Надявам се в този момент, откакто минаха състезанията в най-кратки периоди това нещо да се промени и да стартираме някаква полемика. Нито министърът, нито някой различен от министерството е желал среща с мен.
- Вие имате опит и в пиара. Как разчитате видеото на министър Атанасов от служебния му кабинет, с което по чудноват метод той благодари за поздравленията по случай рождения му ден? На идващия ден пък изясни, че това било метод да притегли вниманието към българската просвета.
- За мен това е транспарантна пиарска дефиниция, която той извади след този гаф и меко казано е наивна. Никой не му повярва. Можеше и по-крайни неща да се измислят и да се влезе още повече в привличането на внимание. Това са първокласнически неща. Имам възприятието, че сме в учебно заведение за необикновен тип развиване и това ни се предлага. Що се отнася до самото видео – първо това е неуместно да бъде метод на връзка. Има една институционалност, която е в основата на държавността. Колкото и на някого да не му харесва, колкото и ти да си либерален, колкото ти да си лежерен, има институционалност, която държи основата на държавността. Разрушим ли го това нещо, ние няма да имаме страна. Това значи безспорен разгром.
На всичко от горната страна на идващия ден след излъчването на видеото пиарите сложиха министъра да приказва пред един герб, което също беше много неуместно. Надявам се тези хора много бързо да се вземат в ръце и да се огледат малко и да схванат, че в действителност ние имаме насъбран много опит през годините и е обидно да ни лагундрят с такива евтини неща. Много апелирам всички да работят и да работят, тъй като то няма за по кое време. Юни месец идва, в случай че в действителност тази стратегия работи до юни.
- Вие бяхте един от дребното театрални шефове, които съумяха да вдигнат доста заплатите в Сатирата. Какво следва в този момент?
- Благодаря доста на страната и за ограниченията, които се взеха с смяната на методиката. Благодарение на тази смяна ние минахме през тези тежки две години и успяхме да задържим и качеството, и да задържим екипите, което е най-важно. Разбира се може да се желаят още хиляди неща, само че за мен, че направеното съществува под тази форма, е доста добре. Оттук нататък аз не съм оптимист обаче. Смятам, че нещата занапред стартират да стават комплицирани в театрите и в случай че хората, които взимат решения в министерството не си дават сметка, това ще бъде доста пагубно. И ще дойдат времена, в които ние ще се борим за всеки фен. Икономическата рецесия ще продължи, тя няма да свърши на следващия ден. Политическата неустойчивост също е налице, България се клати непрестанно, войната ще способства за това и надълбоко нямам доверие в свършването на ковид-19.
Лесно махнахме маските и всички ограничавания, само че напълно скоро би трябвало да разберем, че би трябвало да свикнем с този вирус, той няма да си отиде бързо. В театъра не съм спрял нито една мярка. Разбира се не мога да карам хората да носят маски, тъй като за тяхното махане има публично решение, само че продължаваме да дезинфекцираме, продължаваме да имаме разнообразни потоци на придвижване на феновете. Защото продължаваме да се разболяваме. Онзи ден паднаха две представления, тъй като сътрудник се разболя.
Нещата, които изброих не ме вършат оптимист. Напротив – черноглед, само че скептицизмът не би трябвало да бъде предпочитание за абдикиране. Напротив, съществуването на скептицизъм би трябвало да бъде тласък за доста работа. Защото когато ти си черноглед за бъдещето не значи да легнеш и да се завиеш с едно одеяло и да плачеш по през целия ден, а да работиш от заран до вечер. От предходната година до момента сме създали 13 министър председатели. Единствената формула да се резервира светлината в тунела е работа. Без работа не става. Ако бяхме седнали у дома плахо да седим и да ревем, човек губи вероятността, в него стартира да се натрупва чувството за безнадежност. Работата ни избави.
- Върна ли се публиката в Сатиричния спектакъл?
- Аз доста почитам статистиката. Тя демонстрира, че в София средностатистически театрите работят сред 30 и 35%, което е рисков знак, за който ние би трябвало да внимаваме. Сатиричният спектакъл работи при междинна пълняемост към 60% сега, което ни дава опция за някакъв тип успокоение. Но ние скоро няма да заработим на 100% в същинския смисъл на думата. Да, ние пълним представления, имаме баланс, само че междинната ни пълняемост не е повече от 60%. Аз обаче се веселя на тези 60%. Навлизаме в летния сезон, на хората стартират да им харесват повече птичките, в сравнение с нашите гласове на сцената, което е обикновено.
- „ Всички обичат Гари “ – един театър с ваше присъединяване, който се радва на триумф измежду феновете. Вие чувствате ли се обичан в Сатиричния спектакъл, а какво пък бихте споделили на недоброжелателите си?
- Когато излезе резултатът от състезанието за шеф, в интернет сътрудниците от театъра качиха фотоси от спектакъла и написаха доста хубави думи по какъв начин всички обичат Калин, за което им благодаря. Авторът на пиесата е чужд за България. За пръв го слагаме. Ноел Кауърд е едно от сериозните имена в британската драматургия. Той е и сър, заровен е в Уестминстърското абатство паралелно до Шекспир, Байрон и Шели. Това е създател, който е изграждал през годините в това общество хармония и естетически полезности и критерии. Ние не го познаваме като създател и той пристигна при нас, с помощта на режисьора Андрей Аврамов и на моя благосклонност.
Срещайки се с този създател открихме една нова страница за Сатиричния спектакъл. Аз споделих на Андрей, че не желая да играя, само че тогава той сподели: „ В подобен случай аз няма да върша тази пиеса. “ И по тази причина се съгласих.
Пожелавам на всички, в това число и на така наречен недоброжелатели, да доживеят един ден, в случай че могат да ги обичат по този метод, по който моите сътрудници. Едно е да искаш, друго е да можеш.
" Актьорите и екипът на Сатирата поздравяваме шефа на театъра с преизбирането му! Калине, обичаме те!!!! " - с този текст и с тази фотография от спектакъла " Всички обичат Гари " трупата на Сатиричния спектакъл поздрави Калин Сърменов във фейсбук с преизбирането му за шеф. Той отвърна на сътрудниците си с думите: " Заради Върховен административен съд, всичко си заслужава!!! Поклон! " Снимка: Антон Даскалов
- Когато се присъединявате към трупата на Сатирата Георги Калоянчев не ви приказва една година. Това беше ли тласък за вас да се докажете и да се впишете в трупата?
- Не мога да кажа, че беше тласък, само че беше извънредно терзание. Защото този исполин да не ти обърне внимание беше за мен извънредно притеснително. Аз не знаех за какво не ми приказва, за какво не ме поздравява, за какво е това подминаване. Той дори не усещаше, че местя въздуха като влизам в гримьорната. И по-късно бях доста благополучен, когато се срещнах с морала и професионалните полезности, които това потомство изповядваше. Калоянчев произнесе популярно изречение: „ Какво искаш бе, да стана с теб другар преди да схвана какъв брой струваш. “ Това е доста прекрасен урок за мен. Ти първо си подреди целите, не преди всичко да станем другари.
На първо място е Театърът, специалността. Разберем ли се на професионално равнище, можем след това да станем най-първи другари. Но там не се ли разберем къде е смисълът от нашето битие? Това е велико. И това се пробвам да го направя сега в театъра – да обясня, че преди всичко е театърът, преди всичко е това, което вършим всички дружно, а по-късно е безусловно всичко останало. И всичко останало би трябвало да бъде подчинено на това. Не мога да сложа себе си преди театъра. Аз на това бюро не седнал съм. Това е моят персонален преносим компютър другояче и компютър нямам. Ти като седнеш на директорското бюро и някак си слагаш една преграда сред теб и всички останали и почваш да смяташ, че си нещо по-голямо от другите.
Талантливата натрупа на Сатиричния спектакъл е подготвена за нови провокации
- Връщайки се към премиерната режисура „ Криворазбраната цивилизация “ смятате ли, че продължава лутането на българина сред Европа и Ориента и до каква степен ще ни докара това?
- До едно огромно недоумение на света, за жалост. Сега виждам по какъв начин от известно време в нашите среди се прокрадва една концепция, която е доста рискова – концепция за промяна на системата на финансиране на така наречен делегиран бюджет. Въпросният Ориент ни прави непрагматици. Изведнъж в България незнанието и непознаването стартира да се трансформира в категория на можене, на познание. Ти като не знаеш нещо значи си човек, който знае нещо. Не знам и по тази причина знам. Но не е по този начин. И светът чака от нас някакви други неща.
И в този момент доста се опасявам, че тази ориенталщина, от която ние не можем да се измъкнем, взима връх. „ Европейци сме ний, но не все до такава степен “, е споделил Алеко. Това е доста тъкмо казано и то постоянно ще си остане по този начин. Хем желаеме, хем не. Хем желаеме да вършим нещо, само че хем чакаме някой да ни даде.
Борбата сега е не да има делегиран бюджет, за който да се бориш да изкарваш повече пари, а да имаш една уседналост, в която да дойдат едни хора да ти дадат едни пари и ти да си спокоен. Аз не желая това. Аз желая да имам опция в една среда да се боря, да се потвърждавам и да си изкарвам самичък парите.
- И въпреки всичко имате ли религия във възкресението на българския дух?
- Винаги съм вярвал в него, другояче няма смисъл. Въпросът е по какъв начин. Големият въпрос в изкуството е не какво, а по какъв начин. Ние сме царе на „ какво “. Виждал съм прелестни пиеси, направени с ниско равнище на професионализъм и едни елементарни пиеси, направени на толкоз високо равнище, че човек гледа и се възхищава. Надявам се да разберем най-сетне по какъв начин да съхраним българския дух, по какъв начин да го развиваме. Българинът е надарен, с отношение към страстта, единствено че не знаем по какъв начин да го развиваме. Ние станахме четвърти в света по футбол и до ден сегашен не разбрахме за какво сме станали.
Първата ни работа като забележим някого е да го оплюем. А кой е надареният – ние не знаем. Преди време отидох в една страна и там ми споделиха, че имат седем души, които са номер 1 актьори – две дами и петима мъже. И го артикулират тъкмо, а това значи, че критериите са ясни. Ние нямаме критерии. Трябва да знаем кои са номер 1, кое е лидерското мнение.
Нашите медии и изключително малките екрани, с цел да могат да напомпат рейтинга на обещано предаване показват госта си като „ великата, невероятната, изключителната – и внезапно се появява някаква незнайна героиня, която се фаворизира.
Много пъти съм споделял, че няма бъдеще без памет. Няма бъдеще без това, върху което стъпваш. А младите не знаят нито кой е Николай Бинев, нито кой е Кольо Анастасов. Другото, което мразя е да се върнем обратно и да стартираме да ровим. Цялата ти сила отива там, а силата е една. Аз като пристигнах шеф в Сатиричния спектакъл ме приканиха да направя проверка. Не, не желая да върша проверка. Ако има неща, които са доста фрапиращи тогава - да. Но другояче силата желая да я дам за нещо друго. Какво ни оказва помощ да ровим обратно? По-добре дано да градим.
Снимки: Агнес Методиева
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ