Директорът на Сатирата Калин Сърменов пред в. "Шоу": Живеем в щастлива бездарност!
Калин Сърменов е новият остарял шеф на Сатиричния спектакъл. И макар че от назначението му на този пост са минали едвам два месеца и половина, той към този момент е в познатия деен креативен порив. Продължава да е онази взривоопасна композиция – изострен език, смели думи, тежък смисъл, от която биха се тормозили не един или двама. Сърменов е от хората, които не цепят басма никому. Актьорът рядко пести мнението си, изключително когато става дума за кино и театрално изкуство, и най-много когато приказваме за просвета. Болезнено прям е и този път! - Новият остарял шеф на Сатирата! Паралелът какво е било преди и какво е в този момент май е неминуем…
- Паралели постоянно се вършат, макар че в този случай не е по този начин, заради простата причина, че е минало прекалено много време сред първия и втория път. Социалната среда се е сменила осезаемо. Когато потеглих да си пиша концепцията при кандидатстването, си помислих дали да не си взема остарялата идея, само че динамичността на живота е такава, че са се сменили целите. Някои са изчезнали, появили са се нови провокации.
- Дай ми образец за такова предизвикателство?
- Например навлизането на интернет технологиите в пространството, които през последните 3-4 години се трансфораха в една повече от наложителна връзка сред хората. Това значи, че театърът би трябвало да се приспособява към тази обстановка. Затова ми е толкоз мъчно да направя паралел.
- Но има и друго! Говорили сме си и преди и знам, че си безапелационен съперник на уравниловката, която в множеството такива обстановки сама постанова своите трендове.
- Права си, да, доста права. И не преставам да бъда гневен съперник. Не може всички да са равни. Те и не са. Стремежът ми е в идващите години да консолидирам трупата, а трупата – това са количество актьори, които покриват цялостната гама от възрастови параметри, гений и така нататък Това е нещо доста значимо, тъй като в течение на времето се появяват функции, които имат своите нужди. А това кой и по какъв начин се потвърждава, е напълно негов професионален ход. Аз ще дам опция на всички, с множеството от които към този момент се познаваме задоволително добре. Но ето, ще ти споделя нещо, че неотдавна
назначих Димитър Баненкин - един извънреден актьор
когото доста почитам. В неговата възрастова група ние нямахме човек. Радвам се, че той одобри, причисли се към нас и това към този момент не е по този начин. Скоро ще изкарва и премиера. Нека младите да видят, че има едно водещо потомство, което може да дава образец и за тях, с цел да се развиват.
- Чудесно знаеш, че най-трудно е, когато би трябвало освен да стабилизираш, само че и да балансираш микроклимата в театъра. Всеки има своята позиция, настройка и метод, надлежно упования. Знаеш, неотдавна Нона Йотова показа в обществената мрежа документално отвращение поради махнато зрелище в Сатирата, а нещо сходно сигурно се отразява на общия привкус за баланс?!
- Важно е да подчертая, че Нона не е в трупата на театъра. Второ – с нея сме сътрудници от доста от дълго време, а видях на няколко места, че подтекстът на думите й е изопачен. С Нона се видяхме неотдавна, поговорихме за бъдещи проекти и всичко е наред. С нея се познаваме от години. А това, което се получи в този момент, е нещо като интернет буйство, само че аз избирам да заложа на разговора с нея, в сравнение с нещо друго – то не ми е индикатор. Всичко е наред. Когато едно зрелище е преместено за по-нататък, това не значи, че е свалено. Това е част от организационната политика. В момента в театъра има 11 заглавия на Камерна сцена, министър председатели – всичко е въпрос на обмисляне.
Най-щастлив е със фамилията си – жена си Боряна и щерка си Димана
- Кажи ми по какъв начин те посрещнаха актьорите? Понякога внушенията са способни да бъдат определящ фактор, а всички знаем за отношението ти към предходния шеф на театъра…
- Така е, внушенията са страшна мощ, само че в моя случай е друго, тъй като се познаваме с всички артисти. Засега няма проблем. Но въпреки всичко са минали едвам два месеца и половина, откогато съм още веднъж шеф и досега всичко е изцяло обикновено. Даже изкарахме една премиера, която мина прелестно. Всички поставиха изпитание, а за мен положителният краен резултат е по-голям от всичко останало.
- Ами да, ето за какво си станал и мотивационен преподавател!
- (Смее се.) Да, вървях да се видя с едни младежи, да поговорим. Влязох в тази роля и ми беше доста прелестно. Младите хора имат потребност от образци, от някаква религия, че някой по някакъв метод умее да подрежда целите им, с цел да има опция техният труд да бъде оценен уместно. Това е доста значимо. Говорихме си от самото начало за живота посредством театъра.
- Когато ти беше на мястото на тези младежи преди години, имаше ли кой да стори същото за теб?
- Истината е, че в случай че човек желае – може да се научи, даже и да няма съответен човек, който да го въодушевява за това. Няма учители, има възпитаници. И 10-те най-прекрасни учители на света да събера, в случай че ти си гьотферен, няма да стане! Ако не искаш да се научиш, всеки е безпомощен. Хубав въпрос задаваш, тъй като той е границата сред това, което е през днешния ден и това, което не сме имали като благоприятни условия преди години. Когато аз бях на мястото на тези младежи, да вземем за пример, го нямаше интернет, нямаше ги опциите, които оферират високите технологии през днешния ден, нямаше даже достъп до профилирана литература. Какво да говорим… Такива бяха проблемите. Но светли образци постоянно е имало и ще продължава да има, въпросът е ти дали искаш да ги видиш. Това е настройка на човешката душeвност.
- Първият документ, който си подписал като шеф на Сатирата, е хонорарите на артистите, т.е. тръгваш с настройка към хората. Не бъркам, нали? И какъв брой ще стартират с това на такава позиция?!
- Не грешиш, по този начин е. Когато човек застане на такава позиция, би трябвало да не помни личните си показа за света, пристрастията си. Трябва да гледа всички останали, които са там – хората, екипа, театъра. Защото театърът е бил, е и би трябвало да бъде
Иначе няма по какъв начин да стане. Ако аз мисля единствено за себе си, нищо няма да реализира. Джон Ленън е споделил, че човек би трябвало да се отърве от личните си показа, с цел да разбере, каквото желае.
С Ваня Цветкова обстрелват с сексапил
- Имаше огромен отзив от кино лентата „ Лили рибката”, даван по кината, в който участваш и ти. Той се появи след едно голямо 20-годишно мъртвило в детското кино. А ти по традиция си много сериозен към продукцията, която се прави през днешния ден...
- Наистина минаха много години, а имаше апетит за хубави филми. Когато един филм е изработен добре, хората желаят още и още. „ Лили рибката” беше изработен в действителност добре. Цялата феерия и професионализъм, които лъхат от него, впечатлиха доста. Хората още веднъж повярваха, че е допустимо чудото да се върне по този начин обичаното фантасмагорично, приказно кино, което правехме преди време. „ Таралежите се раждат без бодли”, „ Изпити по никое време” и така нататък Колкото до рецензията – за жалост не преставам да не мога да кажа нещо оптимистично. Виждам по какъв начин ние настойчиво дълбаем в това да не става. Наскоро дори си приказвах с едни младежи, които вървят и гледат всички български филми. Казаха: „ Ние на инат желаеме да поддържаме българското! Обаче в последно време сме извънредно разочаровани и обезверени и мислим да спрем”. Преди известно време гледах по какъв начин двама режисьори приказват по малкия екран – по този начин се бяха надули, като че ли са въшки, а пък като им видя филмчетата, малко ми става тъжно. За страдание обаче, това е България! Те повече се вършат на режисьори, в сравнение с са. Повече си играем на такива, а в действителност не сме. Шалчета поставили, постепенно приказват, крайник връз крайник, мъдрени думи с дълги окончания най-после, превод от английски… и след това като му видиш кино лентата – горест до горест. За жал всички са един дол дренки.
- Добре, а образец за противоположното имаш ли – за първокласен филм, изработен от потвърдени експерти или за добър артист?
- Веднага ти споделям – „ Малък-голям” е един необикновен филм на Ясен Григоров. Страхотен филм, който по този начин и не видя бял свят. Той е отвън държавното финансиране, а аз го гледах на фестивала „ Златната роза” преди 6-7 години. И от този момент този филм се скита по интернет, в някакви уеб сайтове и по този начин. Няма разпространяване, няма нищо.
Не е взел една стотинка от страната, а е най-хубавият български филм!
По същия метод, по който направихме и „ Лили рибката” – ниско бюджетен филм, който няма и 400 хиляди. И в един миг се оказва, че той е 10 пъти по-талантливо изработен от другите, високо бюджетните. Срамота просто! Максимално крадат – това е тяхната цел. Колкото може повече да се открадне, а не да се направи първокласен филм. В това да се вземат едни пари са доста положителни, само че в това да вършат кино – не!
Ще ти дам образец и за актьор. Това момче, което играе във „ Възвишение” – Стоян Дойчев, той е извънреден актьор. Поканих го дори да пристигна, да играе в Сатирата. И ще се веселя доста, в случай че стане част от трупата, тъй като е безпределно надарен. И се оказа, че единствено аз съм го поканил?! Никой различен! Това ме изуми, тъй като когато го видях и желаех да пристигна в Сатирата, аз даже и името му не знаех. А той отвърна: „ Много необичайно... с вас не се познаваме, а незабавно ме каните?!”. Странното е, че съм единствен, който насочва предложения към него. Трябваше най-малко да съм шестият, който го прави… Но в България явно нямаме ценностна система, нито експерти. Никой не го е поканил за на никое място?! Това е просто неуместно! И прелестен образец за средата, в която живеем – щастливата некадърност!
- Малцина знаят, че преди да преоткриеш киното и театъра, си бил художник…
- Да, правилно е. Завърших и Художествената гимназия. Но аз доста държа на изобразителното изкуство, тъй като с помощта на него започнах да виждам света и да виждам неща, които човек нормално подминава.
С Алекс Сърчаджиева бяха страховит тандем като водещи на танцовото шоу „ Денсинг старс”
- В предварителния ни диалог ми показа, че работиш по един интернационален план с огромна ценностна значителност. За какво по-конкретно става въпрос?
- Започваме да работим по един интернационален, балкански план, основан на пиесата на Христо Бойчев „ Зорба Гъркът”. В годишнината на нашето европредседателство аз бях в Македония. Срещнах се с Плевнеш (Йордан Плевнеш, македонски стихотворец, драматург и посланик, б.а.) – огромен техен интелектуалец. Ходихме до Румъния. Пак ще вървим, а също и в Сърбия, Гърция. И желаеме под шапката на Сатиричния спектакъл да създадем тази пиеса. Получава се по този начин, че български драматург прави гръцка тематика, в която има албанци и сърби, въобще цялата страст на Балканите, събрана на едно място.
- Това звучи даже като една чудесна политическа тактика, вплетена в театрално зрелище, тъй като приказваш за страстта на Балканите, където и до момента вършим опит за най-малко отчасти обединяване на полезности и нрави. Ама към този момент не се получава...
- Разбира се, по какъв начин. Онзи ден нали гърците обясняваха, че Македония е гръцка?! Имаше митинг. И занапред ще ескалират такива неща. А в действителност ние сме едно. И когато видях каква пиеса е написал Христо Бойчев, в началото споделих: „ Ти си направил пиеса за гърците?!”, само че след това си дадох сметка, че ние сме едно. Тази мощна емоционалност, на която точно „ Зорба Гъркът” е превъзходен образец.
- В подобен случай какво мислиш за онази едновремешна концепция да бъде основан аналог на Европейския съюз, единствено че Балкански?
- Ооо... това преди време искаше да направи и Георги Димитров. И една от версиите е, че той си отива точно поради тази концепция. Защото Тито също е желал да направи Балканска федерация и да бъдем настрана от останалите. Склонен съм да имам вяра, че Георги Димитров е имал съществени проблеми тъкмо поради тази концепция. Но през 2018 година към този момент ми звучи малко утопично хората да превъзмогнат дотолкоз личното си его. Но пък не е химера, в случай че стартират да работят дружно. Ако непрекъснато се караме, какъв е смисълът да живеем в Европа?! Нали би трябвало да сме едно цяло. Наскоро приказвах с шефа на театъра на хумора в Македония, тъй като обмисляме взаимен план напълно скоро. Мисълта ми е, че ще работя доста в тази посока – Балканите да се съберем и да стартираме да мислим дружно. Да си оказваме помощ.
„ Само у дома сме мощни и смели” Актьорът се е занимавал близо 10 години с рок музика, само че през днешния ден по негови думи, „ вършим единствено сурогати”. „ Нито рокендролът ни е рокендрол, нито поп музиката ни е поп музика. Някакви полумъже и полужени, хора, които не знаят да пеят и единствено си натамъняват думички... Нашето потомство имаше страхотни групи Милена, „ Ера”, „ Ер малък”, „ Нова генерация”, „ Контрол” – и какво направихме – нищо. Нямахме съпротивителни сили, нямахме мозък, който да подреди в новите условия правила и логичност, върху които да стъпим, с цел да се изградим нататък.
Преди години, когато се занимавах с рокендрол, направихме една ария, в която се споделя „ единствено у дома сме мощни и смели”. Това е една присъща линия на българина. За мен България е Отечество, смисъл да бъдеш самоуверен, логичност, която те кара заран да станеш и да поведеш борбата.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Паралели постоянно се вършат, макар че в този случай не е по този начин, заради простата причина, че е минало прекалено много време сред първия и втория път. Социалната среда се е сменила осезаемо. Когато потеглих да си пиша концепцията при кандидатстването, си помислих дали да не си взема остарялата идея, само че динамичността на живота е такава, че са се сменили целите. Някои са изчезнали, появили са се нови провокации.
- Дай ми образец за такова предизвикателство?
- Например навлизането на интернет технологиите в пространството, които през последните 3-4 години се трансфораха в една повече от наложителна връзка сред хората. Това значи, че театърът би трябвало да се приспособява към тази обстановка. Затова ми е толкоз мъчно да направя паралел.
- Но има и друго! Говорили сме си и преди и знам, че си безапелационен съперник на уравниловката, която в множеството такива обстановки сама постанова своите трендове.
- Права си, да, доста права. И не преставам да бъда гневен съперник. Не може всички да са равни. Те и не са. Стремежът ми е в идващите години да консолидирам трупата, а трупата – това са количество актьори, които покриват цялостната гама от възрастови параметри, гений и така нататък Това е нещо доста значимо, тъй като в течение на времето се появяват функции, които имат своите нужди. А това кой и по какъв начин се потвърждава, е напълно негов професионален ход. Аз ще дам опция на всички, с множеството от които към този момент се познаваме задоволително добре. Но ето, ще ти споделя нещо, че неотдавна
назначих Димитър Баненкин - един извънреден актьор
когото доста почитам. В неговата възрастова група ние нямахме човек. Радвам се, че той одобри, причисли се към нас и това към този момент не е по този начин. Скоро ще изкарва и премиера. Нека младите да видят, че има едно водещо потомство, което може да дава образец и за тях, с цел да се развиват.
- Чудесно знаеш, че най-трудно е, когато би трябвало освен да стабилизираш, само че и да балансираш микроклимата в театъра. Всеки има своята позиция, настройка и метод, надлежно упования. Знаеш, неотдавна Нона Йотова показа в обществената мрежа документално отвращение поради махнато зрелище в Сатирата, а нещо сходно сигурно се отразява на общия привкус за баланс?!
- Важно е да подчертая, че Нона не е в трупата на театъра. Второ – с нея сме сътрудници от доста от дълго време, а видях на няколко места, че подтекстът на думите й е изопачен. С Нона се видяхме неотдавна, поговорихме за бъдещи проекти и всичко е наред. С нея се познаваме от години. А това, което се получи в този момент, е нещо като интернет буйство, само че аз избирам да заложа на разговора с нея, в сравнение с нещо друго – то не ми е индикатор. Всичко е наред. Когато едно зрелище е преместено за по-нататък, това не значи, че е свалено. Това е част от организационната политика. В момента в театъра има 11 заглавия на Камерна сцена, министър председатели – всичко е въпрос на обмисляне.
Най-щастлив е със фамилията си – жена си Боряна и щерка си Димана
- Кажи ми по какъв начин те посрещнаха актьорите? Понякога внушенията са способни да бъдат определящ фактор, а всички знаем за отношението ти към предходния шеф на театъра…
- Така е, внушенията са страшна мощ, само че в моя случай е друго, тъй като се познаваме с всички артисти. Засега няма проблем. Но въпреки всичко са минали едвам два месеца и половина, откогато съм още веднъж шеф и досега всичко е изцяло обикновено. Даже изкарахме една премиера, която мина прелестно. Всички поставиха изпитание, а за мен положителният краен резултат е по-голям от всичко останало.
- Ами да, ето за какво си станал и мотивационен преподавател!
- (Смее се.) Да, вървях да се видя с едни младежи, да поговорим. Влязох в тази роля и ми беше доста прелестно. Младите хора имат потребност от образци, от някаква религия, че някой по някакъв метод умее да подрежда целите им, с цел да има опция техният труд да бъде оценен уместно. Това е доста значимо. Говорихме си от самото начало за живота посредством театъра.
- Когато ти беше на мястото на тези младежи преди години, имаше ли кой да стори същото за теб?
- Истината е, че в случай че човек желае – може да се научи, даже и да няма съответен човек, който да го въодушевява за това. Няма учители, има възпитаници. И 10-те най-прекрасни учители на света да събера, в случай че ти си гьотферен, няма да стане! Ако не искаш да се научиш, всеки е безпомощен. Хубав въпрос задаваш, тъй като той е границата сред това, което е през днешния ден и това, което не сме имали като благоприятни условия преди години. Когато аз бях на мястото на тези младежи, да вземем за пример, го нямаше интернет, нямаше ги опциите, които оферират високите технологии през днешния ден, нямаше даже достъп до профилирана литература. Какво да говорим… Такива бяха проблемите. Но светли образци постоянно е имало и ще продължава да има, въпросът е ти дали искаш да ги видиш. Това е настройка на човешката душeвност.
- Първият документ, който си подписал като шеф на Сатирата, е хонорарите на артистите, т.е. тръгваш с настройка към хората. Не бъркам, нали? И какъв брой ще стартират с това на такава позиция?!
- Не грешиш, по този начин е. Когато човек застане на такава позиция, би трябвало да не помни личните си показа за света, пристрастията си. Трябва да гледа всички останали, които са там – хората, екипа, театъра. Защото театърът е бил, е и би трябвало да бъде
Иначе няма по какъв начин да стане. Ако аз мисля единствено за себе си, нищо няма да реализира. Джон Ленън е споделил, че човек би трябвало да се отърве от личните си показа, с цел да разбере, каквото желае.
С Ваня Цветкова обстрелват с сексапил
- Имаше огромен отзив от кино лентата „ Лили рибката”, даван по кината, в който участваш и ти. Той се появи след едно голямо 20-годишно мъртвило в детското кино. А ти по традиция си много сериозен към продукцията, която се прави през днешния ден...
- Наистина минаха много години, а имаше апетит за хубави филми. Когато един филм е изработен добре, хората желаят още и още. „ Лили рибката” беше изработен в действителност добре. Цялата феерия и професионализъм, които лъхат от него, впечатлиха доста. Хората още веднъж повярваха, че е допустимо чудото да се върне по този начин обичаното фантасмагорично, приказно кино, което правехме преди време. „ Таралежите се раждат без бодли”, „ Изпити по никое време” и така нататък Колкото до рецензията – за жалост не преставам да не мога да кажа нещо оптимистично. Виждам по какъв начин ние настойчиво дълбаем в това да не става. Наскоро дори си приказвах с едни младежи, които вървят и гледат всички български филми. Казаха: „ Ние на инат желаеме да поддържаме българското! Обаче в последно време сме извънредно разочаровани и обезверени и мислим да спрем”. Преди известно време гледах по какъв начин двама режисьори приказват по малкия екран – по този начин се бяха надули, като че ли са въшки, а пък като им видя филмчетата, малко ми става тъжно. За страдание обаче, това е България! Те повече се вършат на режисьори, в сравнение с са. Повече си играем на такива, а в действителност не сме. Шалчета поставили, постепенно приказват, крайник връз крайник, мъдрени думи с дълги окончания най-после, превод от английски… и след това като му видиш кино лентата – горест до горест. За жал всички са един дол дренки.
- Добре, а образец за противоположното имаш ли – за първокласен филм, изработен от потвърдени експерти или за добър артист?
- Веднага ти споделям – „ Малък-голям” е един необикновен филм на Ясен Григоров. Страхотен филм, който по този начин и не видя бял свят. Той е отвън държавното финансиране, а аз го гледах на фестивала „ Златната роза” преди 6-7 години. И от този момент този филм се скита по интернет, в някакви уеб сайтове и по този начин. Няма разпространяване, няма нищо.
Не е взел една стотинка от страната, а е най-хубавият български филм!
По същия метод, по който направихме и „ Лили рибката” – ниско бюджетен филм, който няма и 400 хиляди. И в един миг се оказва, че той е 10 пъти по-талантливо изработен от другите, високо бюджетните. Срамота просто! Максимално крадат – това е тяхната цел. Колкото може повече да се открадне, а не да се направи първокласен филм. В това да се вземат едни пари са доста положителни, само че в това да вършат кино – не!
Ще ти дам образец и за актьор. Това момче, което играе във „ Възвишение” – Стоян Дойчев, той е извънреден актьор. Поканих го дори да пристигна, да играе в Сатирата. И ще се веселя доста, в случай че стане част от трупата, тъй като е безпределно надарен. И се оказа, че единствено аз съм го поканил?! Никой различен! Това ме изуми, тъй като когато го видях и желаех да пристигна в Сатирата, аз даже и името му не знаех. А той отвърна: „ Много необичайно... с вас не се познаваме, а незабавно ме каните?!”. Странното е, че съм единствен, който насочва предложения към него. Трябваше най-малко да съм шестият, който го прави… Но в България явно нямаме ценностна система, нито експерти. Никой не го е поканил за на никое място?! Това е просто неуместно! И прелестен образец за средата, в която живеем – щастливата некадърност!
- Малцина знаят, че преди да преоткриеш киното и театъра, си бил художник…
- Да, правилно е. Завърших и Художествената гимназия. Но аз доста държа на изобразителното изкуство, тъй като с помощта на него започнах да виждам света и да виждам неща, които човек нормално подминава.
С Алекс Сърчаджиева бяха страховит тандем като водещи на танцовото шоу „ Денсинг старс”
- В предварителния ни диалог ми показа, че работиш по един интернационален план с огромна ценностна значителност. За какво по-конкретно става въпрос?
- Започваме да работим по един интернационален, балкански план, основан на пиесата на Христо Бойчев „ Зорба Гъркът”. В годишнината на нашето европредседателство аз бях в Македония. Срещнах се с Плевнеш (Йордан Плевнеш, македонски стихотворец, драматург и посланик, б.а.) – огромен техен интелектуалец. Ходихме до Румъния. Пак ще вървим, а също и в Сърбия, Гърция. И желаеме под шапката на Сатиричния спектакъл да създадем тази пиеса. Получава се по този начин, че български драматург прави гръцка тематика, в която има албанци и сърби, въобще цялата страст на Балканите, събрана на едно място.
- Това звучи даже като една чудесна политическа тактика, вплетена в театрално зрелище, тъй като приказваш за страстта на Балканите, където и до момента вършим опит за най-малко отчасти обединяване на полезности и нрави. Ама към този момент не се получава...
- Разбира се, по какъв начин. Онзи ден нали гърците обясняваха, че Македония е гръцка?! Имаше митинг. И занапред ще ескалират такива неща. А в действителност ние сме едно. И когато видях каква пиеса е написал Христо Бойчев, в началото споделих: „ Ти си направил пиеса за гърците?!”, само че след това си дадох сметка, че ние сме едно. Тази мощна емоционалност, на която точно „ Зорба Гъркът” е превъзходен образец.
- В подобен случай какво мислиш за онази едновремешна концепция да бъде основан аналог на Европейския съюз, единствено че Балкански?
- Ооо... това преди време искаше да направи и Георги Димитров. И една от версиите е, че той си отива точно поради тази концепция. Защото Тито също е желал да направи Балканска федерация и да бъдем настрана от останалите. Склонен съм да имам вяра, че Георги Димитров е имал съществени проблеми тъкмо поради тази концепция. Но през 2018 година към този момент ми звучи малко утопично хората да превъзмогнат дотолкоз личното си его. Но пък не е химера, в случай че стартират да работят дружно. Ако непрекъснато се караме, какъв е смисълът да живеем в Европа?! Нали би трябвало да сме едно цяло. Наскоро приказвах с шефа на театъра на хумора в Македония, тъй като обмисляме взаимен план напълно скоро. Мисълта ми е, че ще работя доста в тази посока – Балканите да се съберем и да стартираме да мислим дружно. Да си оказваме помощ.
„ Само у дома сме мощни и смели” Актьорът се е занимавал близо 10 години с рок музика, само че през днешния ден по негови думи, „ вършим единствено сурогати”. „ Нито рокендролът ни е рокендрол, нито поп музиката ни е поп музика. Някакви полумъже и полужени, хора, които не знаят да пеят и единствено си натамъняват думички... Нашето потомство имаше страхотни групи Милена, „ Ера”, „ Ер малък”, „ Нова генерация”, „ Контрол” – и какво направихме – нищо. Нямахме съпротивителни сили, нямахме мозък, който да подреди в новите условия правила и логичност, върху които да стъпим, с цел да се изградим нататък.
Преди години, когато се занимавах с рокендрол, направихме една ария, в която се споделя „ единствено у дома сме мощни и смели”. Това е една присъща линия на българина. За мен България е Отечество, смисъл да бъдеш самоуверен, логичност, която те кара заран да станеш и да поведеш борбата.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ