Калин Митрев, Мерхабан Алиева и Ирина Бокова. Мехрибан е първата

Калин Митрев, Мерхабан Алиева и Ирина Бокова. Мехрибан е първата дама на Азербайджан и заема поста на първи вицепрезидент на страната. Президентът Илхам Алиев показа жена си като собствен заместител на съвещание на Съвета за сигурност на Азербайджан. Той съобщи, че тя към този момент дълги години играе " значима роля в обществено-политическата, културната и интернационалната активност ". Сн. " Биволъ "

Два превода по 40 000 евро от сметката на компания забъркана в " Азербайджанската перачница " към швейцарска сметка на Калин Митрев са били отхвърлени от швейцарската банка " Креди Суис " и върнати през " Дойче Банк ". Банката отхвърля да уточни повода за връщането " заради чувствителността " на информацията, заяви проверяващият уебсайт " Биволъ " https://bivol.bg/mitrev-laundromat-deutsche-bank.html.

Първият отритнат превод е подреден от HILUX SERVICES LP към швейцарската сметка на Калин Митрев на 18 декември 2013. „ Коледният подарък “ обаче не усилва салдото на сметката на Митрев в банката Креди Суис. Парите са спрени и върнати на 23 декември с посредничеството на Дойче Банк и красноречива записка: BBK RETN FUNDS AS REASON HAS NOT BEEN SPECIFIED DUE TO SENSITIVITIES.

Съобщението се разшифрова по следния метод: Банката бенефициент (BBK) връща сумите като не показва причина поради чувствителността на информацията.


На 28.12.2013 от сметка на Hilux Services LP в естонския клон на Danske Bank са преведени 40 000 евро към сметка на Калин Митрев в швейцарската банка Credit Swisse. Номерът на превода е 1312185032422144



На 24.12.2013 преводът с номер 1312185032422144 се връща през Дойче Банк с записка, че няма да се изясняват аргументите заради " чувствителността на информацията ".

В края на януари 2014 следва нов опит да се преведе същата сума. Той също е несполучлив и се връща няколко дни по-късно със същата записка, която се употребява в необятен набор от случаи – от подозрения за финансиране на тероризъм до пране на пари, според от подтекста.



На 27.01.2014 следва нов превод към Митрев за 40 000 евро с номер 1401275038214243



На 04.02.2014 преводът с номер 1401275038214243 е върнат през Дойче Банк без пояснения поради чувствителността на информацията.

След двата несполучливи опита да зареди швейцарската сметка на Митрев, следва сполучлив опит за същата сума, само че към българската банка " Алианц ".



Този превод минава без проблеми и е последният, за който има данни в банковите документи получени от датския вестник Berlingske и споделени с екип от публицисти от водещи европейски медии.

Всички преводи към сметките на Митрев са разказани в таблицата по-долу:

METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2012-10-11 Швейцария -20 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-02-07 Швейцария -20 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-02-08 Швейцария -225 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-04-05 Швейцария -20 000,00
POLUX MANAGEMENT LP MITREV KALIN 2013-10-25 Швейцария -20 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2013-12-18 Швейцария -40 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2014-01-27 Швейцария -40 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2014-02-11 България -40 000,00

Калин Митрев – един доста " сензитивен " клиент

Причината за връщане на преводите с такава записка е задоволително сериозна, отбелязва " Биволъ ". Банката явно е направила инспекция и е решила, че преводът е подозрителен.

Сумата от 40 000 евро не е толкоз огромна, с цел да провокира внимание автоматизирано, само че в банките има описи от лица и компании, които са рискови. Спрените преводи наложително се рапортуват и на службите, в тази ситуация на швейцарското и немското финансово разузнаване.
Трябва да се означи, че от десетките върнати преводи, за които има данни в банковите документи от " Азербайджанската перачница " само в преводите на Митрев е обещано обяснението: " поради сензитивност на информацията " (DUE TO SENSITIVITIES).

При това подозренията за преводите не са свързани с компанията HILUX, а със самия Калин Митрев. За това приказват данните за други два превода към " чувствителни субекти " с политическо съществуване: на 18.12.2013 незабавно след превода към Митрев, са преведени пари на немския политик Едуард Линтнер, само че този превод не е върнат. На 27.01.2014 след Митрев пари получава фондацията на италианския политик Лука Волонте – Тера Нова, само че този превод също е безпроблемен.

И Линтнер, и Волонте са свързани с лобиране в интерес на режима в Баку, като против Волонте в Италия тече следствие за пране на пари и търговия с въздействие. Разследване за пране на пари образува и българската прокуратура, а финансовият министър Влади Горанов даде обещание настрана да бъде осъществена инспекция от Национална агенция за приходите.

От пресофиса на Дойче Банк отхвърлиха да разясняват случая откакто " Биволъ " попита за повода преводите да бъдат върнати. От " Креди Суис " не се получи отговор на нашите въпроси, изпратени с молба за неотложност.

Българската " Алианц Банк " също към този момент не разяснява обстановката с българската сметка на Митрев. В България банките изискват декларация за генезис на парите за всички преводи над 15 000 евро, а финансовото разузнаване в ДАНС би трябвало да прави мониторинг на преводите над избрани суми. Банките рапортуват на службите съмнителни покупко-продажби, за детектирането на които има критерии, написани във вътрешнобанкови правила и нормативни актове.

През естонските сметки на трите компании METASTAR, HILUX и POLUX са минали заплащания за близо 3 милиарда $, които идват от компании свързани с режима в Азербайджан. 29 милиона са пристигнали и от съветската оръжейна компания " Рособоронекспорт ". С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, първокласни артикули и са се обогатявали висши азербайджански служители и политици, разкри следствието наречено " Азербайджанска перачница ".

Официален Азербайджан отхвърли обвиняванията за източване и пране на пари и упрекна медиите, разкрили данните, в комплот проведен от Сорос и арменски лобита. Подобна позиция зае и формален Кремъл по отношение на заплащанията от " Рособоронекспорт ".

Калин Митрев твърди, че е получил парите по контракт за съвещания с азербайджанската компания Avuar-Co в интервала, когато не е работил в Европейска банка за възстановяване и развитие. Неговата брачна половинка Ирина Бокова сподели, че не е знаела за консултантския бизнес на брачна половинка й и отхвърли съмненията, че заплащанията имат връзка с активността на ЮНЕСКО.

Защо Митрев признава за 80 000 евро повече?

След като се приспаднат двата несполучливи превода по 40 000 евро, сумата получена от Калин Митрев сякаш като консултантски хонорар спада на 345 000 евро.

Но в изказванията си в медиите, в това число и в обяснението обещано от Митрев в писмо до министъра на финансите Горанов, той въобще не оспорва по-голямата сума от 425 000 евро и твърди, че е платил налози върху тях в България. От обществените отговори на Митрев не излиза наяве за каква сума е неговия консултантски контракт с Avuar-Co за хидростратегически действия свързани с очистване на следствията и предварителната защита на наводнения в басейна Кура-Араз.

Това може да значи, че той е получил пари по други канали, в други сметки и от разнообразни субекти. Засега инспекцията на данъчния статус на Митрев не е завършила, излиза наяве от отговор на Министерството на финансите, което препраща за отговор към Национална агенция за приходите. В отговора се твърди също, че Европейска банка за възстановяване и развитие не е върнала мнение на писмото изпратено от Влади Горанов предходната седмица, в което той пита какво да прави с Калин Митрев.

В изказване пред в. " Гардиън " и други медии обаче прессекретарят на Европейската банка е показал недвусмислено, че решението за отзоваването на Калин Митрев е напълно в ръцете на българското държавно управление.

" Биволъ " показва, че в границите на плана " Азърбайджанската перачница " работиха следните медии: Berlingske (Denmark), OCCRP, The Guardian (UK), Süddeutsche Zeitung (Germany), Le Monde (France), Tages-Anzeiger and Tribune de Genève (Switzerland), De Tijd (Belgium), Novaya Gazeta (Russia), Dossier (Austria), Atlatszo.hu(Hungary), Delo (Slovenia), RISE Project (Romania), Bivol (Bulgaria), Aripaev (Estonia), Czech Center for Investigative Journalism (Czech Republic), и Barron’s (US).