Америка гори в огъня на суетата, алчността и лицемерието
Калифорнийските пожарникари не съумяват да се оправят с пожарите – не могат нито да ги локализират, още по-малко да ги угасят. Един от най-скъпите региони на Лос Анджелис гори. Пламъците към този момент са погълнали доста хиляди къщи и имения, всяко от които коства десетки милиони долари.
Горят привилегировани учебни заведения, необикновено скъпи клиники и не по-малко скъпи магазини. Няколко десетки хиляди души бяха наложително евакуирани, а на останалите бяха изцяло прекратени доставките на газ, вода и електричество. Мобилната или друга връзка не работи. Мародери дебнат за облага от пепелта. Законите не важат. Правилата – още повече.
Дивият запад се върна към предходните си нрави, по-характерни за него от наложената политическа уместност. Ето за какво броят на изгорените живи се показва насилствено и с ангажименти, „ сега е прочут “. Фактът, че описът на жертвите не е финален (в момента в него са 16 души), е явен за всички и без тези измислици.
Немислимото се случи за Америка: парите - и даже скандално големите пари, благосъстоянието и благосъстоянието престанаха да бъдат гаранция за сигурност пред лицето на огромно естествено злополучие.
Но – и това е другата страна на протичащото се – в това време се оказа, че американците не знаят какво друго да създадат, с изключение на да хвърлят безсмислени милиарди. Те нямат нито дръзновение, нито храброст, нито единодушие, нито умения за взаимопомощ, нито съчувствие.
Историята на парализирания, който избяга от пожара по автомагистралата в електрическа инвалидна количка (той кара по този начин цялостен час, до момента в който стигне до бензиностанцията и най-близкия мотел) е илюстрация за тези, които към момента имат вяра в „ американската взаимопомощ и взаимност. ”
Не единствено хората, техните домашни любимци и имуществото им изгарят в пожарите в Лос Анджелис. Американската фантазия е горящата сега за това по какъв начин тази страна още веднъж ще бъде велика. Защото да напишеш необвързващ пъстър слоган върху шапки и тениски е едно. Но правенето на нещата е напълно друго.
„ Възнамерявайки още веднъж да стане велика “, Америка, нейните повече от триста милиона души, нейните двама президенти – входящият и напускащият – не са в положение да се оправят с пожарите или даже просто да локализират пожарите. Защото такава Америка, групово и самостоятелно, няма нищо за това: нито човешки запаси, нито съоръжение, нито дарба да възнамерява. Няма и вода, била тя прясна или солена (дори да има океан наблизо). Няма по какъв начин проведено да се изтеглят хората от бедстващите зони или даже единствено да им се помогне.
Моментът на истината за американците настъпи не тогава и не по метода, по който пресата наливаше в ушите им, не и пред машините за гласоподаване при започване на ноември предходната година. А в средата на януари т.г. Пред лицето на заплаха, която заплашва живота на сънародниците им и личната им благосъстоятелност, американците се оказаха извънредно страхливи и също толкоз безразлични.
Изражението на лицето на Бен Афлек, богат човек, кино звезда и притежател на Оскар, наблюдаващ отстранено какво се случва, седнал зад кормилото на най-модерния джип - вместо да извърши каквото и да било деяние. Всякакво дейности. Всяко решение.
Отстъпничеството от обещанията е главната американска политическа наклонност през последните дни. Губернаторът на Калифорния Нюсъм се преструва, че не знае за цялостната злополука за сигурността на личните си гласоподаватели.
В най-големия град в щата под нейна пълномощия пожарната се управлява от хора, които живеят и се вълнуват извънредно от ЛГБТ дневния ред, а техните също толкоз политически ангажирани сътрудници съзнателно източват водни резервоари по време на интервали на суша. Самият губернатор се грижи за „ биологичното многообразие “, защитавайки рибката-сардинка, а пресата - същата, супердемократичната, в никакъв случай не цензурираната и суперсвободна - превъзнася и едното, и другото, и третото.
Тя, тази преса, упреква за всичко поривите напразно и горещото време. Факторите, част по част, се прибавят към комфортната картина на „ смяната на климата “. Отговорът е повсеместен за всяко злополучие – естествено, техногенно или ръкотворно.
Самите американци, толкоз богати, толкоз цялостни с всичко красиво и съвременно, с домовете си, цялостни с най-разнообразни и най-нови домашен уреди, и да, толкоз свободни, „ в никакъв случай не плебеи “, се опасяват да кажат нещо на глас против този мейнстрийм.
Това в действителност са тези, които се пробват да ни заплашват. И кой мечтае да ни победи стратегически? Да, и тактически също. Това са тези, които години наред писаха, говореха и разпространяваха неистини за нас. Които десетилетия наред ни клеветяха, наричайки ни „ агресори “, „ плебеи “, „ врагове на демокрацията “. Това са тези, които ни постановиха наказания и ограничавания.
Тези, които непроменяемо подкопаваха устоите на страната ни, без значение по какъв начин се споделяше и каква икономическа групировка съществуваше в нея. Това са тези, които имаха вяра, че „ би трябвало да знаем мястото си “, които съзнателно ни изведоха оттатък геополитическата карта на света, пробвайки се по едно и също време да ни маргинализират и демонизират.
Тези хора имаха вяра и не престават да имат вяра, че не те са диваците - тези, които не знаят по какъв начин да гасят горски пожари и не са подготвени по принцип да сплотят редиците си пред лицето на общото злополучие, които не оказват никаква помощ даже на най-слабите и най-уязвимите – а ние.
На нас в действителност от дълго време не ни пука за тяхната позиция.
Но тъкмо в този момент, по малкия екран онлайн, те демонстрираха цялото си безволие, цялата си безкрайна некадърност да създадат нещо, с цел да оказват помощ на потърпевшите, вместо това устройваха неприлични дрязги в обществените мрежи, демократично обсъждаха по какъв начин да гасят пожарите (с пясък или вода), вместо да се заловен дружно, ръка за ръка, и да оказват помощ на жертвите на пожара.
Символът на днешна Америка не е печеливш холивудски супергерой с образа на Бен Афлек, а дамите - пожарникари, наети с помощта на съответната квота за пола, които гасят многомилионните имения, като изливат в дамските си чанти останалата вода от битовия тръбопровод.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12713Д-р Саймън Ципис: В мандата на Тръмп няма да се стигне до война сред Съединени американски щати и Китай поради ТайванАлтернативен Поглед23415Саймън Ципис: Води се необявена война сред НАТО и РусияАлтернативен Поглед13656Александър Песке: Цукърбърг постъпи добре като се отхвърли от цензурата, само че го прави като опортюнистАлтернативен Поглед22891Александър Песке: Води се епохална борба за направлението на развиване на човешката цивилизацияАлтернативен Поглед19681Яков Кедми: Ако на Съединени американски щати им е нужно, ще причислят Гренландия, спечелилите не ги съдятАлтернативен Поглед652884Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед263605Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!! Източник: pogled.info
Горят привилегировани учебни заведения, необикновено скъпи клиники и не по-малко скъпи магазини. Няколко десетки хиляди души бяха наложително евакуирани, а на останалите бяха изцяло прекратени доставките на газ, вода и електричество. Мобилната или друга връзка не работи. Мародери дебнат за облага от пепелта. Законите не важат. Правилата – още повече.
Дивият запад се върна към предходните си нрави, по-характерни за него от наложената политическа уместност. Ето за какво броят на изгорените живи се показва насилствено и с ангажименти, „ сега е прочут “. Фактът, че описът на жертвите не е финален (в момента в него са 16 души), е явен за всички и без тези измислици.
Немислимото се случи за Америка: парите - и даже скандално големите пари, благосъстоянието и благосъстоянието престанаха да бъдат гаранция за сигурност пред лицето на огромно естествено злополучие.
Но – и това е другата страна на протичащото се – в това време се оказа, че американците не знаят какво друго да създадат, с изключение на да хвърлят безсмислени милиарди. Те нямат нито дръзновение, нито храброст, нито единодушие, нито умения за взаимопомощ, нито съчувствие.
Историята на парализирания, който избяга от пожара по автомагистралата в електрическа инвалидна количка (той кара по този начин цялостен час, до момента в който стигне до бензиностанцията и най-близкия мотел) е илюстрация за тези, които към момента имат вяра в „ американската взаимопомощ и взаимност. ”
Не единствено хората, техните домашни любимци и имуществото им изгарят в пожарите в Лос Анджелис. Американската фантазия е горящата сега за това по какъв начин тази страна още веднъж ще бъде велика. Защото да напишеш необвързващ пъстър слоган върху шапки и тениски е едно. Но правенето на нещата е напълно друго.
„ Възнамерявайки още веднъж да стане велика “, Америка, нейните повече от триста милиона души, нейните двама президенти – входящият и напускащият – не са в положение да се оправят с пожарите или даже просто да локализират пожарите. Защото такава Америка, групово и самостоятелно, няма нищо за това: нито човешки запаси, нито съоръжение, нито дарба да възнамерява. Няма и вода, била тя прясна или солена (дори да има океан наблизо). Няма по какъв начин проведено да се изтеглят хората от бедстващите зони или даже единствено да им се помогне.
Моментът на истината за американците настъпи не тогава и не по метода, по който пресата наливаше в ушите им, не и пред машините за гласоподаване при започване на ноември предходната година. А в средата на януари т.г. Пред лицето на заплаха, която заплашва живота на сънародниците им и личната им благосъстоятелност, американците се оказаха извънредно страхливи и също толкоз безразлични.
Изражението на лицето на Бен Афлек, богат човек, кино звезда и притежател на Оскар, наблюдаващ отстранено какво се случва, седнал зад кормилото на най-модерния джип - вместо да извърши каквото и да било деяние. Всякакво дейности. Всяко решение.
Отстъпничеството от обещанията е главната американска политическа наклонност през последните дни. Губернаторът на Калифорния Нюсъм се преструва, че не знае за цялостната злополука за сигурността на личните си гласоподаватели.
В най-големия град в щата под нейна пълномощия пожарната се управлява от хора, които живеят и се вълнуват извънредно от ЛГБТ дневния ред, а техните също толкоз политически ангажирани сътрудници съзнателно източват водни резервоари по време на интервали на суша. Самият губернатор се грижи за „ биологичното многообразие “, защитавайки рибката-сардинка, а пресата - същата, супердемократичната, в никакъв случай не цензурираната и суперсвободна - превъзнася и едното, и другото, и третото.
Тя, тази преса, упреква за всичко поривите напразно и горещото време. Факторите, част по част, се прибавят към комфортната картина на „ смяната на климата “. Отговорът е повсеместен за всяко злополучие – естествено, техногенно или ръкотворно.
Самите американци, толкоз богати, толкоз цялостни с всичко красиво и съвременно, с домовете си, цялостни с най-разнообразни и най-нови домашен уреди, и да, толкоз свободни, „ в никакъв случай не плебеи “, се опасяват да кажат нещо на глас против този мейнстрийм.
Това в действителност са тези, които се пробват да ни заплашват. И кой мечтае да ни победи стратегически? Да, и тактически също. Това са тези, които години наред писаха, говореха и разпространяваха неистини за нас. Които десетилетия наред ни клеветяха, наричайки ни „ агресори “, „ плебеи “, „ врагове на демокрацията “. Това са тези, които ни постановиха наказания и ограничавания.
Тези, които непроменяемо подкопаваха устоите на страната ни, без значение по какъв начин се споделяше и каква икономическа групировка съществуваше в нея. Това са тези, които имаха вяра, че „ би трябвало да знаем мястото си “, които съзнателно ни изведоха оттатък геополитическата карта на света, пробвайки се по едно и също време да ни маргинализират и демонизират.
Тези хора имаха вяра и не престават да имат вяра, че не те са диваците - тези, които не знаят по какъв начин да гасят горски пожари и не са подготвени по принцип да сплотят редиците си пред лицето на общото злополучие, които не оказват никаква помощ даже на най-слабите и най-уязвимите – а ние.
На нас в действителност от дълго време не ни пука за тяхната позиция.
Но тъкмо в този момент, по малкия екран онлайн, те демонстрираха цялото си безволие, цялата си безкрайна некадърност да създадат нещо, с цел да оказват помощ на потърпевшите, вместо това устройваха неприлични дрязги в обществените мрежи, демократично обсъждаха по какъв начин да гасят пожарите (с пясък или вода), вместо да се заловен дружно, ръка за ръка, и да оказват помощ на жертвите на пожара.
Символът на днешна Америка не е печеливш холивудски супергерой с образа на Бен Афлек, а дамите - пожарникари, наети с помощта на съответната квота за пола, които гасят многомилионните имения, като изливат в дамските си чанти останалата вода от битовия тръбопровод.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12713Д-р Саймън Ципис: В мандата на Тръмп няма да се стигне до война сред Съединени американски щати и Китай поради ТайванАлтернативен Поглед23415Саймън Ципис: Води се необявена война сред НАТО и РусияАлтернативен Поглед13656Александър Песке: Цукърбърг постъпи добре като се отхвърли от цензурата, само че го прави като опортюнистАлтернативен Поглед22891Александър Песке: Води се епохална борба за направлението на развиване на човешката цивилизацияАлтернативен Поглед19681Яков Кедми: Ако на Съединени американски щати им е нужно, ще причислят Гренландия, спечелилите не ги съдятАлтернативен Поглед652884Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед263605Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!! Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ