Учените разгадаха работата на календара на Маите
Календарът на маите с неговия 819-дневен цикъл е мистерия още от откриването му. Дешифрирането му стартира през 40-те години на предишния век, само че учените към момента не могат да обяснят с какво е обвързван календарът. Антрополози от университета Тулейн са на мнение, че най-сетне са разкрили тайната. Те допускат, че календарът не е за 819 дни, а за 45 години и е обвързван със синодичния интервал на забележимите планети.
Календарът на маите е комплицирана система, формирана от по-малки календари, създадени преди епохи в предколумбова Мезоамерика. Той има четири блока от по 819 дни и всеки от тях подхожда на един от четирите цвята. Както в началото са смятали учените, цветовете значат посоката на страните на света. Червеният цвят подхожда на изток, белият – на север, черният – на запад, а жълтият – на юг. Едва през 80-те години на предишния век откривателите осъзнават, че това съмнение е неправилно.
Вместо това бялото и жълтото се свързват надлежно със зенита и надира. Това подхожда на астрономическите наблюдения: Слънцето изгрява на изток, движи се по небето до най-високата си точка (зенита), залязва на запад и по-късно минава през надира, с цел да изгрее още веднъж на изток.
Маите тъкмо са пресметнали синодичните интервали на забележимите планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Синодичният интервал е времето, за което даден небесен обект се връща в почти една и съща точка на небето. При Меркурий всичко било ясно: неговият синодичен интервал е 117 дни, т.е. той се повтаря тъкмо 7 пъти в цикъл от 819 дни. При другите не се получаваха сходни точни пресмятания.
Сега учените разкриха, че когато календарът се разшири до 20 интервала от 819 дни (т.е. 45 години), се появява модел, при който синодичните интервали на всички забележими планети са съизмерими с циклите в 819-дневния календар. Меркурий има 140 интервала от 117 дни, Венера има 28 интервала от 585 дни, а Марс има 21 интервала от 780 дни. Юпитер и Сатурн също са свързани с календара, само че не и с цялостната му версия. В 19 цикъла има 39 синодични интервала на Юпитер с 399 дни, а в 6 цикъла има 13 интервала на Сатурн с 378 дни.
Учените са разкрили безапелационна връзка и с другия 260-дневен календар на маите – Цолкин. Двадесетте 819-дневни интервала възлизат общо на 16 380 дни. Ако умножите Tzolkin по 63, ще получите тъкмо 16 380 дни. 16 380 е най-малкото общо кратно на 260 и 819. Това значи, че тези календари могат да бъдат съотнесени един към различен.
Вместо да се лимитират до една-единствена планета, астрономите на маите, които основават 819-дневния календар, го показват като по-голяма календарна система, която може да се употребява за предсказание на синодичните интервали на всички забележими планети. Освен това 819-дневният календар е разрешавал бързо да се съпоставят датите и часовете с другия заветен календар – на Цолкин.




