Шпионска технология от студената война, която всички използваме
kaldata.com
Москва, 4 август 1945 година Европейското присъединяване във Втората международна война завърши и Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики обмисляха бъдещите си връзки.
В американското посолство група момчета от организацията на младите пионери на Съветския съюз направиха обаятелен жест сред двете двете суперсили.
Те показаха огромен, ръчно резбован параден щемпел на Съединените американски щати на Аверел Хариман, американския посласник. По-късно стана прочут с названието „ The Thing “ – Нещото.
Естествено, в офисът на Хариман са ревизирали тежкия дървен орнаменж за електронни уязвимости, само че в случай, че няма кабели в себе си, или материи, каква щета би могъл да аргументи?
Хариман окачва The Thing на почетно място на стената, в кабинета, в който води своето изследване, откъдето устросйтвото ще предава персоналните му диалози през идващите седем години…
Никой не би могъл да подозира, че устройството е една от най-големите находки в електрониката на 20-и век.
Леон Теремин беше прочут още тогава с революционния си едноименен електрически музикален инструмент, на който можеше да се свири, без да бъде докосван.
Той живееше в Съединени американски щати със брачната половинка си Лавиния Уилямс, преди да се върне в Съветския съюз през 1938 година По-късно брачната половинка му споделя, че е бил похитен. Във всеки случай, той неотложно беше вербуван в затворнически лагер, където е бил заставен да проектира The Thing, наред с други подслушвателни устройства.
В последна сметка, американските радиооператорите са се натъкнали на диалозите на американския дипломат, предавани в радиоефира. Тези предавания са били непредсказуеми – в случай че се сканира радиомагнитното поле за разстройства и електронен звук, няма данни за подобен. Отнело е известно време, с цел да разкрият тайната.
Устройството за подслушване е било вътре в The Thing и е било гениално просто, малко по-голямо от антена, прикрепена към корпус със сребърна диафрагма над него, служеща като микрофон. Няма акумулатори или различен източник на сила, не се нуждае от такава.
Захранването става от радиовълни, предавани от Съветското посолство в Америка. Използва се силата на входящия сигнал, с цел да излъчва назад. Когато този сигнал е изключен, The Thing не подслушва.
Подобно на неземния музикален инструмент на Теремин, The Thing съставлява същинска софтуерна мистерия. Но концепцията за основаване на устройство, което се зарежда от входящите радиовълни, и което изпраща назад информация по същия канал, е доста повече от един подслушвател.
Днес, тази технология се назовава RFID. Ако на някои от Вас, названието не приказва нищо, то се сетете за безконтактните дебитни и кредитни карти, магнитните карти и ленти за пропуск до бизнес здания, блокове, градския превоз и автомобилни паркинги. Чиповете за достъп и NFC предавателите в мобилните телефони.
Много паспорти и персонални карти по света са снабдени с подобен чип. Наскоро Fibank пусна в България и първия безконтактен банкомат, а технологията е вградена от години в POS терминалите и се радва на все по-голям интерес.
Книгите в библиотеките, стоките в молове и огромни вериги магазини имат етикет с RFID чип. Авиокомпаниите все по-често ги употребяват за следене на багажа, търговците на дребно също вкарват технологията.
Някои от днешните чипове, са снабдени с източник на зареждане, само че множеството като The Thing се зареждат отдалечено от входящия сигнал. Това ги прави евтини, а това е най-важната им характерност, с цел да бъдат в необятна приложимост.
Форма на RFID технологията е употребена от съюзнически самолети по време на Втората международна война: радарът осветява всички самолети, а в тези, в които се съдържа транспондер, ще реагират на радара, като връщат сигнал със значение „ Ние сме от вашата страна, не стреляйте “
Но той като силициевите вериги започнаха да получават все по-малки размери, стана допустимо да се сътвори печатен етикет, който може да се прикачи към нещо доста по-малко и на ниска цена от аероплан.
Подобно на баркодът, RFID маркерите могат да се употребяват за бързо идентифициране на обект. Припомняме, че тъкмо такава технология употребяват супермаркетите на Amazon в Съединени американски щати, които работят без нито един касиер, обслужващ личен състав или маркиране на артикули. Това е допустимо, защото RFID могат да бъдат сканирани автоматизирано, без да е нужна директна видимост. Някои тагове могат да бъдат прочетени и от няколко метра, някои могат да бъдат клонирани и презаписвани. Заради това, въпреки високото равнище на отбрана, някои произведения са изложени на уязвимости. Така да вземем за пример Apple предупреди потребителите да не съхраняват новата Apple Card в коженки тъкани.
Друга основна изгода е опцията за предпазване на доста повече данни, в сравнение с елементарния баркод или по-усъвършенствания QR код. RFID маркерите са употребявани за делене на железопътните вагони и млечния добитък през 70-те години.
В началото на 2000-те огромни организации като Tesco, Walmart и Министерството на защитата в Съединени американски щати, започнаха да изискват техните снабдители да маркират палетите с доставки. В последна сметка, RFID изглеждаше като маркер за всичко. Дори даде самун на доста тайни теории, които използваха изображение на RFID чип, с цел да настояват, че „ това е чипът, който ще вграждат в мозъка на всички “.
Някои запалянковци, наричащи се „ биохакери “ имплантираха RFID етикети в телата си, които да им разрешават да отключват порти или да се разплащат единствено с ръката си.
През 1999-а, Кевин Ащън, от компанията за бързооборотни артикули Procter and Gamgle, сподели „ RFID е нещото, което ще ни води до IOT (интернет на нещата) “
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Москва, 4 август 1945 година Европейското присъединяване във Втората международна война завърши и Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики обмисляха бъдещите си връзки.
В американското посолство група момчета от организацията на младите пионери на Съветския съюз направиха обаятелен жест сред двете двете суперсили.
Те показаха огромен, ръчно резбован параден щемпел на Съединените американски щати на Аверел Хариман, американския посласник. По-късно стана прочут с названието „ The Thing “ – Нещото.
Естествено, в офисът на Хариман са ревизирали тежкия дървен орнаменж за електронни уязвимости, само че в случай, че няма кабели в себе си, или материи, каква щета би могъл да аргументи?
Хариман окачва The Thing на почетно място на стената, в кабинета, в който води своето изследване, откъдето устросйтвото ще предава персоналните му диалози през идващите седем години…
Никой не би могъл да подозира, че устройството е една от най-големите находки в електрониката на 20-и век.
Леон Теремин беше прочут още тогава с революционния си едноименен електрически музикален инструмент, на който можеше да се свири, без да бъде докосван.
Той живееше в Съединени американски щати със брачната половинка си Лавиния Уилямс, преди да се върне в Съветския съюз през 1938 година По-късно брачната половинка му споделя, че е бил похитен. Във всеки случай, той неотложно беше вербуван в затворнически лагер, където е бил заставен да проектира The Thing, наред с други подслушвателни устройства.
В последна сметка, американските радиооператорите са се натъкнали на диалозите на американския дипломат, предавани в радиоефира. Тези предавания са били непредсказуеми – в случай че се сканира радиомагнитното поле за разстройства и електронен звук, няма данни за подобен. Отнело е известно време, с цел да разкрият тайната.
Устройството за подслушване е било вътре в The Thing и е било гениално просто, малко по-голямо от антена, прикрепена към корпус със сребърна диафрагма над него, служеща като микрофон. Няма акумулатори или различен източник на сила, не се нуждае от такава.
Захранването става от радиовълни, предавани от Съветското посолство в Америка. Използва се силата на входящия сигнал, с цел да излъчва назад. Когато този сигнал е изключен, The Thing не подслушва.
Подобно на неземния музикален инструмент на Теремин, The Thing съставлява същинска софтуерна мистерия. Но концепцията за основаване на устройство, което се зарежда от входящите радиовълни, и което изпраща назад информация по същия канал, е доста повече от един подслушвател.
Днес, тази технология се назовава RFID. Ако на някои от Вас, названието не приказва нищо, то се сетете за безконтактните дебитни и кредитни карти, магнитните карти и ленти за пропуск до бизнес здания, блокове, градския превоз и автомобилни паркинги. Чиповете за достъп и NFC предавателите в мобилните телефони.
Много паспорти и персонални карти по света са снабдени с подобен чип. Наскоро Fibank пусна в България и първия безконтактен банкомат, а технологията е вградена от години в POS терминалите и се радва на все по-голям интерес.
Книгите в библиотеките, стоките в молове и огромни вериги магазини имат етикет с RFID чип. Авиокомпаниите все по-често ги употребяват за следене на багажа, търговците на дребно също вкарват технологията.
Някои от днешните чипове, са снабдени с източник на зареждане, само че множеството като The Thing се зареждат отдалечено от входящия сигнал. Това ги прави евтини, а това е най-важната им характерност, с цел да бъдат в необятна приложимост.
Форма на RFID технологията е употребена от съюзнически самолети по време на Втората международна война: радарът осветява всички самолети, а в тези, в които се съдържа транспондер, ще реагират на радара, като връщат сигнал със значение „ Ние сме от вашата страна, не стреляйте “
Но той като силициевите вериги започнаха да получават все по-малки размери, стана допустимо да се сътвори печатен етикет, който може да се прикачи към нещо доста по-малко и на ниска цена от аероплан.
Подобно на баркодът, RFID маркерите могат да се употребяват за бързо идентифициране на обект. Припомняме, че тъкмо такава технология употребяват супермаркетите на Amazon в Съединени американски щати, които работят без нито един касиер, обслужващ личен състав или маркиране на артикули. Това е допустимо, защото RFID могат да бъдат сканирани автоматизирано, без да е нужна директна видимост. Някои тагове могат да бъдат прочетени и от няколко метра, някои могат да бъдат клонирани и презаписвани. Заради това, въпреки високото равнище на отбрана, някои произведения са изложени на уязвимости. Така да вземем за пример Apple предупреди потребителите да не съхраняват новата Apple Card в коженки тъкани.
Друга основна изгода е опцията за предпазване на доста повече данни, в сравнение с елементарния баркод или по-усъвършенствания QR код. RFID маркерите са употребявани за делене на железопътните вагони и млечния добитък през 70-те години.
В началото на 2000-те огромни организации като Tesco, Walmart и Министерството на защитата в Съединени американски щати, започнаха да изискват техните снабдители да маркират палетите с доставки. В последна сметка, RFID изглеждаше като маркер за всичко. Дори даде самун на доста тайни теории, които използваха изображение на RFID чип, с цел да настояват, че „ това е чипът, който ще вграждат в мозъка на всички “.
Някои запалянковци, наричащи се „ биохакери “ имплантираха RFID етикети в телата си, които да им разрешават да отключват порти или да се разплащат единствено с ръката си.
През 1999-а, Кевин Ащън, от компанията за бързооборотни артикули Procter and Gamgle, сподели „ RFID е нещото, което ще ни води до IOT (интернет на нещата) “
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: