Рицарският орден „Калатрава“
„ Калатрава “ е рицарски медал, не толкоз известен както, да вземем за пример, тамплиерите или хоспиталиерите – само че който изиграл значима роля в историята на Испания. Неговата поява е описана от хроникьора Родриго Толедски, който заварил към момента живи някои от неговите основатели.
Калатрава е названието на палат в Южна Кастилия, който кастилският крал Алфонсо VІІ си възвърнал от арабите през 1147 година Но задържането на новите територии било по-трудно от завладяването им – кралят не можел да си разреши да отдели бойци за непрекъснати гарнизони.
По тази причина в оня интервал получили мощно развиване монашеските рицарски ордени. Първоначално отбраната на Калатрава била поета от тамплиерите, само че скоро те били принудени да правят отстъпка под натиска на на враговете. Тогава в помощ на краля пристигнал Раймундо, абат на цистерцианския манастир във Фитеро. На негово разположение бил рицарят-монах Диего Веласкес и неотдавна зародилата общественост на „ братя-миряни “ – в действителност, селяни от именията на манастира, способни да носят оръжие.
Новият медал бил основан под покровителството на крал Алфонсо през 1157 година. След като се укрепили в замъка Калатрава, рицарите възнамерявали да разширят владенията на ордена, като си възвърнат превзетите от арабите земи. След гибелта на Раймундо през 1163 година рицарят дон Гарсия провел първите набези против врага.
Скоро обаче множеството от „ елементарните “ монаси, недоволни от военизирането на ордена, напуснали „ Калатрава “; само Веласкес и няколко духовници останали с рицарите. Веласкес приел купата „ приор “, което било доказано със специфична папска харта през 1164 година Сред другите клетви и ограничавания, наложени на рицарите-монаси от „ Калатрава “, имало условия да спят в бойни доспехи и да носят белите наметала на цистерцианския медал с червен кръст, формиран от цветове на лилии – т. нар. „ Кръст Калатрава “.
Първите походи на ордена били победоносни и обилно възнаградени от краля на Кастилия, а по-късно орденът служил и на краля на Арагон (1179).
С времето обаче последвали редица провали, евентуално породени от съревнование сред наследниците на Алфонсо – кастилските и леонските клонове на династията, както и от усилването на арабите, при които пристигнали на помощ африкански мюсюлмани. След нещастната борба при Аларкос (1195) рицарите били принудени да предадат Калатрава на арабите. Веласкес починал идната година.
Като привлякъл нови бойци, Орденът възвърнал силите си, построил нов палат в Салватиера и в продължение на 13 години след 1198 година съществувал като „ Рицарите на Салватиера “. През 1211 година и този палат бил високомерен от арабите.
Кръстоносен поход през 1212 година възвърнал замъка Калатрава на рицарите – а същата година с великата християнска победа при Лас Навас де Толоса почнал окончателния залез на мавританското иго.
През 1218 година орденът преместил седалището си в Нова Калатрава, на 8 благи от остарялата, където било по-безопасно. С негова помощ били основани рицарските ордени „ Алкантара “ в кралство Леон и „ Авиш “ в Португалия.
През XIII-ти век орденът „ Калатрава “ се трансформирал в най-голямата военна мощ в Испания Той можел да изведе на бойното поле до 2000 рицари – които с оръженосците и прислужниците си образували войска от почти 20 хиляди бойци.
В началото на ХІV-ти век сред ордена и крал Педро І почнал открит спор. Трима следващи приори на ордена били екзекутирани по обвиняване в измяна; четвърти, въпреки и брат на кралската държанка, починал в изгнание.
Тогава кралете почнали интензивно да се месят в „ избора “ на орденски приори. Например, определеният през 1404 година приор освен, че бил женен, само че и в никакъв случай не бил членувал преди този момент в ордена – но бил утвърден от папата.
След това намесата на крал Хуан II през 1443 година довела до ново разделяне. Но самото кралско протеже се оказало изменник и било свалено – след това на изборите победили трима противници, които си разделили владенията на ордена. Най-силният от тях – Педро Хирон, съумял през 1457 година да в профил своите противници и още веднъж да сплоти „ Калатрава “.
Рицар на медал „ Калатрава “
Последният крал от кастилската династия – Енрике ІV, с цел да завоюва Ордена, желал да ожени „ монаха “ Хирон за сестра си, бъдещата велика кралица Изабел Кастилска. Бракът бил позволен от папата, само че не бил сбъднат заради гибелта на годеника.
По време на най-големия си подем, при Педро Хирон, орденът „ Калатрава “ направлявал 56 командорства и 16 приората. За него работели 200 000 селяни. През 1482-1487 гг. по време на война сред Арагон и Португалия, орденът за финален път намерено се появил на бойното поле – на страната на Арагон.
Необходимостта от неговата военна мощ отпаднала през 1492 година след завладяването на Гранада, края на Реконкистата и окончателното прогонване на арабите от Европа. Папа Павел III освободил рицарите от монашеския им обет. Те към този момент можели да се женят, като заменили обета за безбрачие с клетва за съпружеска честност.
По-късно във времето орденът се трансформирал просто в номинален притежател на доходни земи, които кралят раздавал на доверени служители.
Орденът „ Калатрава “ бил закрит, дружно с други рицарски ордени, през 1838 г.
