Каквото и да реши да направи с Украйна, ако крайната

Каквото и да реши да направи с Украйна, в случай че крайната цел на Владимир Путин е да отслаби НАТО, то съветският държавен глава безспорно си вкара най-малко няколко автогола. Като за начало - ускори се апетитът към участие в Алианса. Да вземем за образец Швеция и Финландия. Двете скандинавски страни останаха отвън НАТО, когато се причислиха към Европейския съюз след края на Студената война, само че са в тясно съдействие с Алианса от 2014 година, когато Крим бе анексиран от Русия. Откритите ултиматуми на Путин обаче притиснаха в ъгъла и най-големите скептици в Алианса във връзка с по този начин наречената “политика на отворените врати”.

Кремъл направи и друго - попари Париж, Берлин и Брюксел и бляновете им за европейска организация за сигурност, откакто изиска договарянията да са сред великите сили в стила на Студената война. Това значи на масата да седне Вашингтон, само че настрана остана точно Европейския съюз. С тази поръчка от страна на съветския общественик Макрон може да не помни апелите си в речта си пред Европейския парламент предходната седмица, когато френския президент прикани водачите в Европейски Съюз да изготвят лична скица за сигурност. Това наподобява беше по-скоро предизборно упражнение за вътрешна приложимост, в сравнение с сериозна дипломатическа поръчка. Особено като се има поради разделянето в Европейски Съюз по този въпрос.

Най-големият автогол за Путин обаче се оказа в това, че съветският президент направи тъкмо противоположното на това, което целеше - въвлече Съединени американски щати по-дълбоко в политиката за сигурност на Европа. Тъкмо това се оказа в дневния ред на Белия дом и то в миг, в който Съединени американски щати съвсем бе отвърнал взор към Китай. Двама американски президенти се пробваха да изместят стратегически фокус на Вашингтон към азиатската страна, а президентът Джо Байдън настойчиво се опитваше да трансферира тежестта по европейската сигурност точно върху блока.

Независимо дали Русия ще стартира военни дейности в Украйна, рецесията сигурно ще промени типа на НАТО. Източните страни, които наскоро бяха под господството на Съветския съюз, сега оказват напън върху НАТО да промени тактиката си на укрепване с минимални непрекъснати сили на източния фланг към военна позиция. Това включва повече войски и съоръжение, ситуирани покрай фронтовата линия в отговор на съветските разполагания в Беларус и към Украйна. И към този момент са налице първите сигнали - Обединеното кралство изпрати повече войски в балтийските страни и Пошла. Франция предлага да направи същото в Румъния. Испания праща военни кораби в Черно море.

Ефектът е таман противоположен на това, което Путин желае. Заплашителното държание от страна на Москва ще докара в действителност до увеличение на военното наличие на НАТО в някогашните източноевропейски " спътници " на Москва, вместо да го понижи или отстрани.

Европейски Съюз ще има своята роля, когато стане дума за по-строги стопански наказания по отношение на Москва или старания да се понижи зависимостта на Европа от съветски газ. Но блокът няма да е на масата, когато се взема решение по какъв начин да наподобява политиката за сигурността на остарелия континент.

Всички тези последици наподобяват по-скоро предизвестени и то преди да бъде създаден първия изтрел. Ако подобен въобще има. Така че може би е време да спрем да одобряваме Путин като голям пълководец, който знае по какъв начин да употребява слабостите и разграничителните линии в Европа в своя изгода. Неговото държание по време на тази рецесия опонира на декларираните от Москва цели.

Путин може и да носи базука, само че тя е ориентирана по-скоро към личните му крайници.

превод и редакция: Джесика Вълчева