Каквото и да мислите за човечеството, трудно е да се

Каквото и да мислите за човечеството, мъчно е да се отхвърли един факт: ние, като тип, сме по-лицемерни, в сравнение с си мислим, и сме склонни да демонстрираме любопитна наклонност да се придържаме към мощни морални правила, от една страна, и да ги подценяваме без да изпитваме особена виновност или осъзнатост, от друга.

В историята човешките морални системи са споделяли любопитен модел: колкото по-строг е правилникът, толкоз по-богат е архивът от изключения. Религиите проповядват непорочие, като в това време постоянно генерират кавги. Империите прогласяват правдивост и практикуват завоевания. Корпорациите утвърждават „ полезностите “ и възнаграждават постигането на резултати непременно. Проблемът не е, че моралните кодекси са безполезни. Проблемът е, че те са напомняния за ентусиазъм, а не точни описания, камо ли регулатори, на човешкото държание.

Това не значи, че моралът е неправилен. Означава, че е политически, обществен и психически. Моралните системи са най-хубавият ни опит за основаване на принадлежности за съгласуваност. Те споделят на групите какво държание да възнаграждават и санкционират. Те основават еднаквост и. Но те също по този начин основават малки врати, игри за статус и рационализации. Както Оскар Уайлд се майтапи: „ Мога да устоя на всичко, с изключение на на изкушението. “ Той се подиграваше на викторианското двуличие, само че шегата е годна, тъй като е универсална. Строгите правила вършат прегрешенията по-видими, по-изкушаващи и от време на време по-креативни.