Сестрата на Стоичков: Никога няма да се обърна към него с име и фамилия
Каквото и да кажем за легендата Христо Стоичков, ще е малко и това не е факсимиле – той подари детство нацяло потомство, радваше почитателите на 7 континента, съдиите не бяха доста щастливи да го видят на терена, само че след това му ставаха другари, той реализира фантазията на народа – и ние, българите, да имаме „ Златна топка “ и да се гордеем със себе си на международни футболни финали. И всичко това – единствено за 59 години от вечността. Както се пее в една ария на агитката на ЦСКА – Стоичков в действителност е единствено един и по тази причина можем да му пожелаем здраве и любовта на поколенията в фамилията да се множи. Вярваме, че и почитателите му у нас и по света ще продължат да описват легендатата за него. Но от кое място стартира всичко, кои са били съкровените му фантазии, кои хора са били най-близко до него, когато е бил това палаво, будно и устремено към задачите си дете? Специално за „ Труд news “ приказва Петя Стоичкова – сестрата на Камата:
– Здравейте, Ивановден в България е народен празник, само че преди него е 08.02.1966 година. Какво дете беше Христо Стоичков?
– Брат ми постоянно като дете беше доста борбен, искаше във всичко да е първи. Имахме прелестно детство. От цялата махала децата се събирахме и играехме на разнообразни игри, само че най-много, когато момчетата играеха футбол, още тогава батко се отличаваше от другите. Това си е ген, наследил го е от баща и от дядо.
– Сега и двамата сте баба и дядо на общо 6 внука. Това ли е най-голямото благополучие?
– За в този момент аз съм с 4, а батко е с 2. Дай Боже, някой да има още! Това е най-голямото благополучие за нас. Внуците ни дават мощ. Защо споделят, че внуците са по-мили от личните ни деца, ами – тъй като ние се грижим за тях и по този начин се връщаме в годините, когато сме се грижили за нашите деца.
– Да поговорим за футболния ген. Знаем, че във Вашето семейство той живее към този момент 3 генерации, а, дай Боже- и 4. Как Христо Стоичков стана футболист? Кога направи първите си стъпки?
– Футболният ген в нашето семейство в действителност живее 3 генерации за в този момент, само че моята първородна внучка също играе футбол с номер 8. Има доста, доста надарени деца и имам вяра, че някой ден ще имаме тим, с който ще изживеем хубави страсти.
– Ицо носи купата „ батко “. Разкажете ни за миг, в който в действителност е бил тил за Вас и фамилията.
– „ Батко “! „ Батко “ за цялостен живот! Той си е моят батко. Никога няма да се обърна към него с име или фамилия. Така са ме възпитали мама и баща. За всичко мога да разгадавам на него, когато съм имала потребност. За всичко мога да разгадавам на него, както и на снаха ми Мариана.
– Връщам се 30 година обратно. Аз бях на 8, само че мога да загатна част от страстите си на всеки мач от Световното в Съединени американски щати. Сега е съвременно да се демонстрират фамилиите на играчите в такива моменти. Но тогава не беше по този начин известно. Как вие у дома преживявахте головете му в Америка, Златната топка…успехите на националния тим и неговите персонални?
– Вкъщи вратата постоянно беше отворена! Всички мачове, голове, триумфи, награди на брат ми преживявахме с доста сълзи от наслада. Всички хора, които идваха, да изразят страсти пред блока ни в „ Тракия “. Беше необикновено и запаметяващо се за цялостен живот! Всички като едно семейство без злоба и завист, с песни и танци до зори!
– Труден, само че и сантиментален миг бе прехвърлянето в Барселона. От една страна – огромният Кройф го избира да играе в най-великия клуб в света, само че от друга- българин излиза от социалистическа страна и потегля към огромния свят. Вие споделяте тези години с него там. Как се живеехте тогава?
– Труден миг, само че въпреки всичко – сбъднатата фантазия на батко: „ Един ден ще стъпя на огромния терен! “. Само той си знае с какъв брой ограничения, труд и пот е минал през това, с цел да е самият той в този момент. Ние, когато сме ходили в Барселона, постоянно снаха ми Мариана ни обгрижваше. Там животът беше различен, а в този момент – една дестинация.
– Семейството постоянно е било публично интензивно. Това темперамент ли е? И един малко по-пикантен въпрос-мислил ли е някой от вас за политическа кариера?
– О, с каквото можем, оказваме помощ! Това си е до човек и темперамент. Никога и никой не го е вълнувала политиката.
– Имате една доста мощна черта-крайната правдивост – било към съдии на терена, било към „ другари “, Ицо я възпитаваше даже и у нас-феновете посредством цветущия си език. Имаше интервали в годините, в които обаче искрено мои сътрудници съзнателно злоупотребяваха с персоналното ви пространство. Какво мислите за тази линия и за тези кавги?
– С риск да засегнем някого, си му го споделяме в прав текст. Много Ваши сътрудници пишат погрешни публикации освен за семейството ни, само че да са живи и здрави! Има кой да ги съди! Рано или късно всеки си получава заслуженото!
– Всички знаем за заниманията на Камата – риболова, голфа, само че ще попитам за едно общо ваше занимание – пеенето. Откъде идва ползата към него? От това, че сте радостни хора, че обичате хубавата музика (не единствено сръбска) или е имало и пеещи в рода?
– Всеки намира неща, които му носят позитивна сила. Всички пеем. Може да е подправено, само че който пее, зло не мисли!
– Според Вас по кое време и дали в миналото България ще има втори Христо Стоичков?
– Христо Стоичков Стоичков, първородният наследник на Пенка и Стоичко Стоичкови. Той е един за нашето време! Дай Боже, някой ден, както споделих, имаме доста надарени деца, да реализират неговите триумфи!
– Няма да укривам, че подарих своята книга „ На Испания с обич “, която включва първите му изявленията за испански издания, на госпожа Пенка Стоичкова и в посланието към нея написах, че тя постоянно и вечно ще е майката, която ни подари Стоичков. Бих желала още веднъж да я поздравя и да й благодаря за това. Какво бихте поискала на Ицо след всички тези години и за всички бъдещи?
– Искам да пожелая на батко и Мариана минимум още 37 години ръка за ръка, здраве и благополучие. Батко, на теб – цветущ рожден ден! Здраве, здраве! Благодаря ти за всичко, радвай се на внуците, изгубеното време не се наваксва! Прегръдки, обичам ви всичките!
