ТД „Осогово“ из дебрите на Рила и Родопите
Каквото и да каже човек за чудесатаикрасотите на Родопите, все ще бъде малко.
" Ходили сме в Родопите неведнъж за по няколко дни. Опознавали сме нови места и сме се прибирали към към този момент посетени, трансформирали се в обичани.Пленяващата хубост, разнообразните естествени особености на Родопите и богата история още веднъж ни притегли към този край.
С топлите дни идват и нашите очаквания и дълго чаканото екскурзионно летуване в Рила и Родопите. Цяла година с нашият другар и лидер от Велинград – Огнян Златев планирахме това летуване, което нарекохме „ Из дебрите на Рила и Родопите “.Програматабеше доста амбициозна, чакаха ни изненади и завършения.
Този път екскурзионното летуване включваше две планини – Рила и Родопа и стартира от хижа Христо Смирненски.
Това е прелестна хижа, неотдавна реновирана с прелестен личен състав и обслужване.
Оги, нашият лидер избра за начало да изкачим първия връх на Източна Рила -връх Балабаница /2162 мнв/. Интересен и обгледен преход като за начало 5-6 ч.
За вторият ден, след закуската беше планувано нанагорнище на връх Велийца /1712 мнв. отличник на Родопския Велийшко – Виденски дял.Минахме през няколко дребни селца. На пръв взор спокойни, само че будещи горест. Спокойствието не се дължи толкоз на отдалечеността от забързаните градове, по отношение на това, че лека-полека опустяват.
Близо до най-високата точка на върха се намира непретенциозен монумент, отбелязващ жертвите на борбата, която се е състояла тук и е белязала началото на Балканската война сред Княжество България и Османската империя през 1912 година.На подслон Велийца, който е разгласен за подслон номер едно за 2023 година групата направи отмора и доста фотоси. Всички бяха очаровани от ремонта и ситуацията на това място.
Продължихме до най-високото село на Балканите – с. Орцево, където с изключение на невероятната гледка и гледки към Пирин, Рила и Родопите групата туристи беше посрещната от локалните поданици с извънредно гостолюбие.
С малко горест в сърцата си се разделихме с общителните домакини на хижа Христо Смирненски, където бяхме посрещнати като посетители, само че се разделихме като другари.
Гледката от панорамната площадка над язовир Доспат е невероятна и по тази причина й отделихме нужното време.
„ Тук пред нас се откри картина, която е изрисувана с най-богатото си въображение. Невероятни са извивките, които сходно на змия извиват снага сред хълмовете в коритото на язовира “ – споделиха кюстендилските туристи на първата отбивка над язовира.
Трети и четвърти ден от програмата имаше доста благоприятни условия за всички. След настаняването ни в хижа Триградски скали туристите изкачихавръх Перелик /2191мнв/ и направиха вечерна разходка в Широка лъка.
Следващият ден група туристи избра еко пътеката от Триград до с. Ягодина, където от най-високата точка, а точно върху пещерата Дяволско гърло се любуваха на страховитите гледки към ждрелото и Харамлийската пещера.
" Усещането е необичайно. Всяко естествено знамение е неповторимо и несравнимо…. Колкото и епитети да наредя едно след друго ще са малко, с цел да се опишат хубостта му, хубостта на една дребна парченце от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и фотоси да си гледал, не е достатъчно…просто би трябвало да се види, да се усети…. Даваш си сметка какъв брой популярен създател е природата и се чувстваш толкоз дребен и нищожен. Чувстваш се толкоз запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш слънчевите лъчи да измият сивотата от душата ти и да внесат наслада и предпочитание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за миг даже и фотоапарата, който до преди миг използвахме по този начин яростно. Сякаш вкусваш първата лъжичка от доста апетитен десерт и знаеш, че идната ще е още по - хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко фотоси, само че най-после се усмихваме като си мислим, какъв брой невероятно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски. Посядаме за момент, вдишваме надълбоко, като че ли се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази хубост. Усещането е прелестно, просто прекрасно…Всяко естествено знамение е неповторимо и несравнимо…. След голям брой от фотоси продължаваме до с. Ягодина.
Екстремистите изкачиха Орлово око/1543 мнв/ с джип. Имаше искащи, които влязоха и усетиха адреналина на Харамлийската пещера. Други направиха езда в конната база.
А вечерта хижарите от Триградски скали ни бяха подготвили изненада. Техният внук Влади с носия и гайда направи страховит концерт – изненада за групата. Специална признателност към тях за гостоприемството и вкусните гозби.
В хижа Триградски скали се срещнахме с наши остарели другари, туристи от Пазарджик. С оператора Евгени Попов имахме спогодба да бъде приключен кино лентата, който той стартира предходната година и остана най – забавната част, преход който ни заведе до граничната вадичка с Република Гърция и началото на Триградска река над с. Кестен.
Село Кестен е едно извънредно картинно и красиво кътче в необятната и омайна Родопа планина, където времето сякаш е спряло. Село Кестен е едно о забравените, сгушени в гънките на Родопа планина селца, до през днешния ден запазило самобитността си и нашия лидер го бе оставил като черешката на тортата за нашето родопско премеждие. Труднодостъпно, ситуирано в Западните Родопи, в непосредствена непосредственост до Българо-Гръцката граница. Намира се на 1320м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Село Кестен е едно от местата в Родопите, където човек попада в един различен, друг от нормалния свят, който всекидневно ни заобикаля. Тук липсва даже шумът на колите. Поемайки към село Кестен и потъвайки в буйната родопска природа, човек оставя своите проблеми и паники някъде по пътя. Тук, човек попада във време от дълго време отминало и забравено. Време, когато дребните неща носеха наслада на хората, когато не всичко бе популярност и пари, когато завистта бе нещо неразбираемо. Село Кестен е подобаваща дестинация за всеки, който по една или друга причина е изтощен и отегчен от сивото всекидневие, за всеки, който желае да усети усета на същинския живот – животът от едно време, към който от ден на ден хора изпитват носталгия.
В село Борино затворихме кръга на нашето петдневно премеждие в непознатите Родопи. Ако инцидентно или не се озовете там, приемете нашия гастрономически съвет и се отбийте в локалната мандра. Освен сиренето и кашкавала хората ще ви предложат и други млечни специалитети като да вземем за пример бръндзата, която е извара с кашкавал и е отлично мезе за вино.
С малко горест в сърцата си тръгнахме от Родопите. Това е място, което може да предложи на всекиго по нещо –места за отдих, красива природа, благоприятни условия за планински туризъм, митове, както и неповторими паметни комплекси.
Освен красивата природа, едно от главните преимущества на планината са нейните хора. Винаги подготвени да ти оказват помощ в сложен миг, да те упътят и да те посрещнат не като посетител, а като другар. В това се убедихме след сърдечното ни посрещане в хижа Христо Смирненски и Триградски скали.
Истинско наслаждение беше да се видят на едно място толкоз доста положителни и щастливи хора.
Разделихме се с нашия лидер Оги, който ни обгрижи пет дни иоператора Евгени Попов и си обещахме до нови срещи. Умишлено си оставихме още места, на които да ни заведат.
„ Голямото гостолюбие и чудесната природа ни кара да се върнем още веднъж по тези красиви места. Има нещо необичайно в този край. Привлича като магнит, тъй че когато си тръгвате ви остава едно страдание в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната неприкритост и искреност са част от това възприятие. Никъде, но в действителност на никое място не сме срещали такива хора. Когато отидете в Родопа планина мислите, че сте пристигнали на края на света! Защото е приятно, тъй като изобилства от девствена хубост и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шушукат през звуците и езика на птиците, знаците от траките... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.
Специална признателност от цялата група на нашия лидер Оги, който с изключение на, че ни направи този необикновен маршрут, само че и от самото начало ни опази от прииждащите стихии. С неговите безпогрешни метеорологични прогнози минахме сред капките през всичките дни и осъществихме цялата стратегия.
В края на нашето премеждие се почувствахме не изморени, а в противен случай – заредени с сила от приятните страсти.
Който се е разходил из България, се е уверил, че страната ни е красива. Но който е видял Родопите, е сигурен: България е неземно красива! Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори са единствено част от пейзажа, на който се наситиха сетивата ни на екскурзионното ни летуване в „ Из дебрите на Рила и Родопите “, проведено от туристическо сдружение „ Осогово “ гр. Кюстендил.
Тръгваме си с приповдигнато въодушевление, като отнасяме с нас парченце от тази хубост. Родопите са чувство. Емоция. Ако един път успееш да видиш хубостта на тази планина, постоянно ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като комфортен дом, който ни дава чувство за успокоение, естетика и независимост.
Те стават спомените и вярата, че отново ще се забележим! Това беше едно вълшебно пътешестване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Родопите. Можем единствено да възкликнем:
„ Заслужаваше си! ", разказаСилвия Михова- секретар на Търговско дружество „ Осогово “ гр. Кюстендил.
" Ходили сме в Родопите неведнъж за по няколко дни. Опознавали сме нови места и сме се прибирали към към този момент посетени, трансформирали се в обичани.Пленяващата хубост, разнообразните естествени особености на Родопите и богата история още веднъж ни притегли към този край.
С топлите дни идват и нашите очаквания и дълго чаканото екскурзионно летуване в Рила и Родопите. Цяла година с нашият другар и лидер от Велинград – Огнян Златев планирахме това летуване, което нарекохме „ Из дебрите на Рила и Родопите “.Програматабеше доста амбициозна, чакаха ни изненади и завършения.
Този път екскурзионното летуване включваше две планини – Рила и Родопа и стартира от хижа Христо Смирненски.
Това е прелестна хижа, неотдавна реновирана с прелестен личен състав и обслужване.
Оги, нашият лидер избра за начало да изкачим първия връх на Източна Рила -връх Балабаница /2162 мнв/. Интересен и обгледен преход като за начало 5-6 ч.
За вторият ден, след закуската беше планувано нанагорнище на връх Велийца /1712 мнв. отличник на Родопския Велийшко – Виденски дял.Минахме през няколко дребни селца. На пръв взор спокойни, само че будещи горест. Спокойствието не се дължи толкоз на отдалечеността от забързаните градове, по отношение на това, че лека-полека опустяват.
Близо до най-високата точка на върха се намира непретенциозен монумент, отбелязващ жертвите на борбата, която се е състояла тук и е белязала началото на Балканската война сред Княжество България и Османската империя през 1912 година.На подслон Велийца, който е разгласен за подслон номер едно за 2023 година групата направи отмора и доста фотоси. Всички бяха очаровани от ремонта и ситуацията на това място.
Продължихме до най-високото село на Балканите – с. Орцево, където с изключение на невероятната гледка и гледки към Пирин, Рила и Родопите групата туристи беше посрещната от локалните поданици с извънредно гостолюбие.
С малко горест в сърцата си се разделихме с общителните домакини на хижа Христо Смирненски, където бяхме посрещнати като посетители, само че се разделихме като другари.
Гледката от панорамната площадка над язовир Доспат е невероятна и по тази причина й отделихме нужното време.
„ Тук пред нас се откри картина, която е изрисувана с най-богатото си въображение. Невероятни са извивките, които сходно на змия извиват снага сред хълмовете в коритото на язовира “ – споделиха кюстендилските туристи на първата отбивка над язовира.
Трети и четвърти ден от програмата имаше доста благоприятни условия за всички. След настаняването ни в хижа Триградски скали туристите изкачихавръх Перелик /2191мнв/ и направиха вечерна разходка в Широка лъка.
Следващият ден група туристи избра еко пътеката от Триград до с. Ягодина, където от най-високата точка, а точно върху пещерата Дяволско гърло се любуваха на страховитите гледки към ждрелото и Харамлийската пещера.
" Усещането е необичайно. Всяко естествено знамение е неповторимо и несравнимо…. Колкото и епитети да наредя едно след друго ще са малко, с цел да се опишат хубостта му, хубостта на една дребна парченце от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и фотоси да си гледал, не е достатъчно…просто би трябвало да се види, да се усети…. Даваш си сметка какъв брой популярен създател е природата и се чувстваш толкоз дребен и нищожен. Чувстваш се толкоз запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш слънчевите лъчи да измият сивотата от душата ти и да внесат наслада и предпочитание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за миг даже и фотоапарата, който до преди миг използвахме по този начин яростно. Сякаш вкусваш първата лъжичка от доста апетитен десерт и знаеш, че идната ще е още по - хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко фотоси, само че най-после се усмихваме като си мислим, какъв брой невероятно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски. Посядаме за момент, вдишваме надълбоко, като че ли се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази хубост. Усещането е прелестно, просто прекрасно…Всяко естествено знамение е неповторимо и несравнимо…. След голям брой от фотоси продължаваме до с. Ягодина.
Екстремистите изкачиха Орлово око/1543 мнв/ с джип. Имаше искащи, които влязоха и усетиха адреналина на Харамлийската пещера. Други направиха езда в конната база.
А вечерта хижарите от Триградски скали ни бяха подготвили изненада. Техният внук Влади с носия и гайда направи страховит концерт – изненада за групата. Специална признателност към тях за гостоприемството и вкусните гозби.
В хижа Триградски скали се срещнахме с наши остарели другари, туристи от Пазарджик. С оператора Евгени Попов имахме спогодба да бъде приключен кино лентата, който той стартира предходната година и остана най – забавната част, преход който ни заведе до граничната вадичка с Република Гърция и началото на Триградска река над с. Кестен.
Село Кестен е едно извънредно картинно и красиво кътче в необятната и омайна Родопа планина, където времето сякаш е спряло. Село Кестен е едно о забравените, сгушени в гънките на Родопа планина селца, до през днешния ден запазило самобитността си и нашия лидер го бе оставил като черешката на тортата за нашето родопско премеждие. Труднодостъпно, ситуирано в Западните Родопи, в непосредствена непосредственост до Българо-Гръцката граница. Намира се на 1320м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Село Кестен е едно от местата в Родопите, където човек попада в един различен, друг от нормалния свят, който всекидневно ни заобикаля. Тук липсва даже шумът на колите. Поемайки към село Кестен и потъвайки в буйната родопска природа, човек оставя своите проблеми и паники някъде по пътя. Тук, човек попада във време от дълго време отминало и забравено. Време, когато дребните неща носеха наслада на хората, когато не всичко бе популярност и пари, когато завистта бе нещо неразбираемо. Село Кестен е подобаваща дестинация за всеки, който по една или друга причина е изтощен и отегчен от сивото всекидневие, за всеки, който желае да усети усета на същинския живот – животът от едно време, към който от ден на ден хора изпитват носталгия.
В село Борино затворихме кръга на нашето петдневно премеждие в непознатите Родопи. Ако инцидентно или не се озовете там, приемете нашия гастрономически съвет и се отбийте в локалната мандра. Освен сиренето и кашкавала хората ще ви предложат и други млечни специалитети като да вземем за пример бръндзата, която е извара с кашкавал и е отлично мезе за вино.
С малко горест в сърцата си тръгнахме от Родопите. Това е място, което може да предложи на всекиго по нещо –места за отдих, красива природа, благоприятни условия за планински туризъм, митове, както и неповторими паметни комплекси.
Освен красивата природа, едно от главните преимущества на планината са нейните хора. Винаги подготвени да ти оказват помощ в сложен миг, да те упътят и да те посрещнат не като посетител, а като другар. В това се убедихме след сърдечното ни посрещане в хижа Христо Смирненски и Триградски скали.
Истинско наслаждение беше да се видят на едно място толкоз доста положителни и щастливи хора.
Разделихме се с нашия лидер Оги, който ни обгрижи пет дни иоператора Евгени Попов и си обещахме до нови срещи. Умишлено си оставихме още места, на които да ни заведат.
„ Голямото гостолюбие и чудесната природа ни кара да се върнем още веднъж по тези красиви места. Има нещо необичайно в този край. Привлича като магнит, тъй че когато си тръгвате ви остава едно страдание в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната неприкритост и искреност са част от това възприятие. Никъде, но в действителност на никое място не сме срещали такива хора. Когато отидете в Родопа планина мислите, че сте пристигнали на края на света! Защото е приятно, тъй като изобилства от девствена хубост и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шушукат през звуците и езика на птиците, знаците от траките... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.
Специална признателност от цялата група на нашия лидер Оги, който с изключение на, че ни направи този необикновен маршрут, само че и от самото начало ни опази от прииждащите стихии. С неговите безпогрешни метеорологични прогнози минахме сред капките през всичките дни и осъществихме цялата стратегия.
В края на нашето премеждие се почувствахме не изморени, а в противен случай – заредени с сила от приятните страсти.
Който се е разходил из България, се е уверил, че страната ни е красива. Но който е видял Родопите, е сигурен: България е неземно красива! Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори са единствено част от пейзажа, на който се наситиха сетивата ни на екскурзионното ни летуване в „ Из дебрите на Рила и Родопите “, проведено от туристическо сдружение „ Осогово “ гр. Кюстендил.
Тръгваме си с приповдигнато въодушевление, като отнасяме с нас парченце от тази хубост. Родопите са чувство. Емоция. Ако един път успееш да видиш хубостта на тази планина, постоянно ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като комфортен дом, който ни дава чувство за успокоение, естетика и независимост.
Те стават спомените и вярата, че отново ще се забележим! Това беше едно вълшебно пътешестване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Родопите. Можем единствено да възкликнем:
„ Заслужаваше си! ", разказаСилвия Михова- секретар на Търговско дружество „ Осогово “ гр. Кюстендил.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ