Каквото и да кажа за Любомир Николов-Нарви, ще бъде недостатъчно.

Каквото и да кажа за Любомир Николов-Нарви, ще бъде незадоволително. Той беше едно от най-важните лица на детството ми. Любо преведе Толкин на български и това единствено по себе си е прослава над възхвалите. Направи го по метод, който приближи британската провинция до селото на Елин Пелин и Чудомир, както знае всеки, който се е забавлявал с превъзходно побългарените имена на хобитските села Жабомор, Фукови оврази или Щурчов дол и фамилиите Майтапер и Влачи-Торбинс. 
Любо превеждаше и Стивън Кинг, като му запазваше на български напряко стайнбековското звучене. Любо за първи път преведе и Лъвкрафт. Кой не е тръпнал при четенето на „ Цветът от Космоса “? Любо написа „ Червей под есенен вятър “, „ Десетият праведник “ и „ Доказателство за разумност “ - едни от най-фините текстове в нашата фантастика, толкоз скъпи, колкото и обичаните страници на Лем, братя Стругацки или Артър Кларк (когото Любо също беше превеждал).

Любо написа десетки книги-игри, внесе този занимателен род у нас и вкара цялото деветдесетарско потомство хлапета в непознати светове на чудеса и завършения. Той безусловно сътвори нови създатели, тъй като беше великодушен със препоръките, помощта, знанията и книгите си. В личните му истории разликата сред положително и зло постоянно е ясна - и етичният избор постоянно се възнаграждава. Дори късите му предговори издават неговия същински добър манталитет, постоянно комбиниран с мирен комизъм и ненатрапчива осведоменост. Този човек съчетаваше типичен познания с цялостна липса на снобизъм: беше кадърен с еднообразно внимание да беседва с нас, въодушевените хлапета, както за ранните мемоари на Симеон Радев, по този начин и за приключенията на Конан Варварина. Безценна композиция! Същевременно той елементарно и без искания можеше както да преведе римувано стихотворение, по този начин и да измисли ловка рима по каква ли не тематика.
Любо доста обичаше Толкин и ненапълно се бе вживял в ролята на негов интерпретатор. Това му прилягаше, тъй като Любо с обезоръжаваща почтеност си признаваше леката фикс идея. Той откровено жалеше, че не е чел (и превел) „ Книга на изгубените митове “ и останалите томчета от „ История на Средната земя “. Мисля, че в последните си години той навакса в случай че не с четенето, то като най-малко с доизмислянето на личната си версия на Средната земя. И в това той още един път прояви елегантното си възприятие за мярка, защото никому не досаждаше с фантазиите и концепциите си, а работеше над тях напълно дискретно - както дискретна бе и вярата му.
Любо малко наивно и доста прочувствено вярваше, че българите сме народ от чорбаджии - рационални и почтени хора. Той беше същински доброжелателен, деликатен и угрижен даже към хора, които се доближавахме към него инцидентно, рядко и взимайки от времето му. Даваше си сметка, че не познава добре външния свят и това го правеше още по-ценен, един същински десети праведник, от тези, поради които Господ още ни жали. Любо споделяше, че Толкин е бил умен и работлив идеалист. Но и ти самият беше тъкмо това, благи Любо! Как ще ни липсваш и ти, и лулата ти, и холандската ти моряшка брада по ръба на челюстта, и откровено общителната ти усмивка... както постоянно става, надявах се да се забележим още доста пъти.
Няма да не помни по какъв начин Elmenel Цветелина* от тогавашния първи Толкинов клуб „ Рин Еннор “ ме викна да се срещна с Любо през към този момент далечната 1999 и по какъв начин той безусловно индиферентно се подписа върху учебника ми по биология за девети клас, тъй като на срещата бях единственият простак, който не си е донесъл образец от „ Властелина “.
Благословен да е дъждът, който пада в деня на Любовата гибел. Този дъжд гаси пожари.
„ Мери ридаеше в подножието на зелената могила, а когато песента свърши, той се изправи и извика:— Теоден крал, Теоден крал! Сбогом! Като роден татко ми бе, само че за малко. Сбогом! “
* Цветелина Крумова e художник, създател на първата в света книга със особено създадени и калиграфирани елфически букви - бел.ред.