Хитпарадът на китовете
Какво знаем за китовете? Че са най-най-най... Най-дългите - до 33 метра, най-тежките - до 150 тона, издаващи най-силните звуци на планетата. Именно те имат максимален мозък - този на кашалота да вземем за пример тежи 8 кг! Най-продължителните и далечни миграции правят сивите китове.
Едно от най-изключителните качества на кита обаче е, че е единственият, с изключение на индивида, бозайник, който... пее. Много от тези колоси издават ниски звуци, а гърбатите и гладките китове извършват цели „ песни ”. Най-кратката продължава шест минути, най-дългата – към половин час. Понякога китът стопира осъществяването си единствено с цел да освежи запаса от въздух в белите си дробове.
Смисълът на пеенето към този момент остава незнаен без значение от безбройните хипотези. Но китовете се отдават на тази пристрастеност съвсем извънредно в интервала на размножаване, тъй че може да се допусна, че тя извършва някаква функционалност в техния фамилен живот. В началото се считало, че пеят единствено самците, само че има сведения, че и самките тананикат на своите дребни.
„ Репертоарът ” на стадото непрекъснато се трансформира. Австралийски учени от Университета в Куинсленд организираха наскоро детайлно проучване на китовите мелодии. И стигнаха до извода, че известните песни от един район за 1-2 години се популяризират далеко. Музикалните шлагери на китовете край Австралия били подхванати из цялата южна област на Тихия океан - от австралийския континент до Френска Полинезия, на 6600 км! При това типът на китовете няма значение – в сезона за размножаване всички самци пеят една и съща ария.
Учените забелязали, че за последните 10 години
най-известните «парчета» се зародили по източното крайбрежие на австралийския материк.
Научният помощник от Университета в Куинсленд Елен Гарланд отбелязва, че при тези бозайници нещата стоят тъкмо както и в музикалния бизнес – хитовите мелодии не всеки път се явяват истински. Защо всички китове извършват една и съща серия от повтарящи се в избрана поредност разнообразни звуци, макар че тяхната съществена задача е да се откроят от общата маса противници – към този момент остава мистерия за учените.
Възможно е песните да служат за по-сложно другарство. Във всеки случай по някакъв метод всички китове се оказват добре осведомени и за най-малките промени в ситуацията. Но по какъв начин в действителност пеят те, като нямат гласови връзки?
Много учени са склонни да считат, че звуковъзпроизвеждащата система на тези топлокръвни бозайници се намира в предната част на главата. Това са канали, кухини, клапани и тръби, ситуирани в костното ложе на черепа зад мастна възглавница, която служи като самобитна леща, насочваща и усилваща акустичния лъч. Дори динамитните гърмежи в океана, съвпадащи с работата на записващите принадлежности на учените, не могли да попречат на вокалните занимания на гърбатите китове.
Американски учени стигнали до удивителния извод, че последователността от звуците им има граматическа конструкция – нещо, присъщо единствено на човешката тирада!
Специалисти от Медицинския институт „ Хауърд Хюз ” изучили аудиозаписи на шестнадесет китови песни, употребявайки създадена от тях технология за математически разбор. Както посочил опитът, мелодиите се отличават от звуковите сигнали, издавани от другите животни, със комплицирана конструкция и се състоят от думи, обединени във изречения. Рюдзи Сузуки, академик от Масачузетския софтуерен институт и съавтор на проучването, отбелязва, че
късите песни носят доста повече информация от дългите. Изяснило се също, че в пеенето на морските исполини липсват обозначения на избрани и нереални обекти. Но да отговорят на въпроса защо тъкмо пеят китовете експертите към този момент не са в положение.
Затова пък специалисти от Института по океанография „ Скрипс ” взаимно с частната изследователска компания Whale Acoustics разкрили друга чудноватост - честотата, на която «разговарят» китовете, непрекъснато се намалява. Всяка година поради този мистериозен факт инженерите от Whale Acoustics са принудени да пренастройват своите принадлежности. Океанографите събрали и анализирали хиляди записи на песни на сини китове, които били документирани с разнообразни принадлежности в продължение на последните 45 години.
Оказало се, че постепенно, само че праволинейно,
с част от херц годишно тоналната периодичност на звука се намалява.
Това става без значение от океана, който населяват животните. Но в множеството изследвани популации на китове покрай Калифорния звуковата периодичност на песните от 1965 година до момента се е намалила с 32%.
