Как една жена избяга от Украйна с две деца и десет кучета |
Какво значи да се събудиш една заран и да би трябвало да напуснеш дома си? Да се разделиш с мъжа си, сестра си, майка си и половината си домашни любимци? На 25 февруари Мария Гончаренко потегля на път през Украйна дружно със брачна половинка си, две дребни деца и 10 кучета в багажника.
Мария развъжда дребни кучета в Харков – втория по величина град в страната, който бе измежду първите цели на съветската войска.
На 24 февруари към 5 часа сутринта тя и фамилията ѝ се разсънват от мощни гърмежи, които раздрусват дома им в панелка в жилищния квартал „ Павлове Поле “ – исторически регион на Харков.
Първоначално фамилията не бърза да напуща дома си – царува безпорядък, към момента никой не знае какво се случва.
Докато се чудят по какъв начин да постъпят, семейство Гончаренко* се събира в една стая и родителите се пробват да успокоят децата – две девойки, едното е на 2 години, другото - на 7. Малкото момиченце предходната вечер е било на обзор в болница - поради тежки пристъпи кашлица и отпадналост, със подозрения за бронхопневмония.
Малко по-малко обаче излиза наяве, че бомбардировките не стопират, а се усилват. Тогава Мария взема решение, че е време да потърсят бомбоубежище, само че фамилията даже не може да стигне до него поради непрекъснатия обстрел.
В последна сметка те съумяват да стигнат до едно бомбоубежище, само че след това би трябвало да се местят оттова, тъй като 2-годишното дете на Мария кашля мощно и изпитва мощен зной в подземието.
На идващия ден за цялото семейство е напълно ясно, че по този начин не може да продължава и вземат решение да изоставен града с кола, натоварена с двама възрастни, две дребни деца, едно от които болно, и багажник, цялостен с 10 кучета – седем кутрета и три едри възрастни.
Майката и сестрата на Мария не желаят да изоставен дома си в Харков и остават с четири дребни кучета и три котки. И без храна.
Мария Гончаренко споделя, че с цел да пестят бензин по време на пътуването, е нямало по какъв начин да пускат парното и в колата е било извънредно студено. Тя не съумява да вземе багаж за себе си - просто няма място.
На 25 февруари вечерта фамилията съумява да откри заслон при познати в малко градче в Централна Украйна.
Да пресечеш границата без мъжа си
Още на идната заран се разчува, че съветските бойци настъпват към градчето и семейство Гончаренко още веднъж потегля на път – вече към украинско-унгарската граница.
Там фамилията прекарва 24 часа в мразовитата кола на 30-километрова, съвсем неподвижна опашка от хора, бягащи от Украйна. През това време здравно лице съумява да прегледа дъщеричката на Мария и излиза наяве, че детето няма пневмония – основното терзание на майка ѝ.
Накрая въпреки всичко кошмарното очакване на границата свършва – идва ред и на фамилията на Мария – всички без брачна половинка ѝ, който би трябвало да остане в Украйна, както всички мъже на възраст от 18 до 69 години.
Налага се Мария, двете ѝ деца и десетте кучета да се разделят с бащата на границата и да продължат без него. Той се връща назад в Харков.
За Мария следват още два кошмарни дни на път, до момента в който стигне до Сърбия, където неин другар и сътрудник я приютява в град покрай Белград. Тя споделя, че не знае по какъв начин да се отблагодари за добротата, която среща в Сърбия и за жеста на своя другар, както и на множеството хора, които са се отзовали и са им помогнали.
По време на пътуването храната на фамилията и кучетата свършва. И когато Мария идва в Сърбия, всички са отслабнали доста. По време на пътуването кутретата са били доста тревожни и нервни, само че макар нежната си възраст, остават послушни – като че ли са разбрали сериозността на обстановката.
Едно от дребните кутрета към този момент е в София при новото си семейство, на несъмнено и топло.
Шанс за нов живот
Състоянието на 2-годишната щерка на семейство Гончаренко се стабилизира и детето последователно се възвръща. В момента брачният партньор, майката и сестрата на Мария незабавно търсят превоз от Харков до Кременчук, който се намира в Централна Украйна.
„ Учим се да живеем нов живот. От дъното на сърцето си благодаря на всички хора тук, които ни помогнаха да се почувстваме вкъщи си. Все още имам близки и другари в Харков, които нямаха тази опция да си тръгнат, дръжте се! “, сподели тя.
След като се открива в Сърбия, от видеорепортажи Мария схваща, че домът ѝ на процедура е погубен.
Коментарът ѝ за съветското настъпление е сбит и явен: " Украйна е жива и ще продължи да стои. Те пристигнаха при нас, в нашия дом, в моя дом, в моята Украйна. Отворете си очите – убиват нашите деца, няма да извиним това, в никакъв случай. "
Снимки на централния площад " Свобода " в Харков - преди и в този момент:
*Имената в публикацията са изменени от основание за сигурност.
Мария развъжда дребни кучета в Харков – втория по величина град в страната, който бе измежду първите цели на съветската войска.
На 24 февруари към 5 часа сутринта тя и фамилията ѝ се разсънват от мощни гърмежи, които раздрусват дома им в панелка в жилищния квартал „ Павлове Поле “ – исторически регион на Харков.
Първоначално фамилията не бърза да напуща дома си – царува безпорядък, към момента никой не знае какво се случва.
Докато се чудят по какъв начин да постъпят, семейство Гончаренко* се събира в една стая и родителите се пробват да успокоят децата – две девойки, едното е на 2 години, другото - на 7. Малкото момиченце предходната вечер е било на обзор в болница - поради тежки пристъпи кашлица и отпадналост, със подозрения за бронхопневмония.
Малко по-малко обаче излиза наяве, че бомбардировките не стопират, а се усилват. Тогава Мария взема решение, че е време да потърсят бомбоубежище, само че фамилията даже не може да стигне до него поради непрекъснатия обстрел.
В последна сметка те съумяват да стигнат до едно бомбоубежище, само че след това би трябвало да се местят оттова, тъй като 2-годишното дете на Мария кашля мощно и изпитва мощен зной в подземието.
На идващия ден за цялото семейство е напълно ясно, че по този начин не може да продължава и вземат решение да изоставен града с кола, натоварена с двама възрастни, две дребни деца, едно от които болно, и багажник, цялостен с 10 кучета – седем кутрета и три едри възрастни.
Майката и сестрата на Мария не желаят да изоставен дома си в Харков и остават с четири дребни кучета и три котки. И без храна.
Мария Гончаренко споделя, че с цел да пестят бензин по време на пътуването, е нямало по какъв начин да пускат парното и в колата е било извънредно студено. Тя не съумява да вземе багаж за себе си - просто няма място.
На 25 февруари вечерта фамилията съумява да откри заслон при познати в малко градче в Централна Украйна.
Да пресечеш границата без мъжа си
Още на идната заран се разчува, че съветските бойци настъпват към градчето и семейство Гончаренко още веднъж потегля на път – вече към украинско-унгарската граница.
Там фамилията прекарва 24 часа в мразовитата кола на 30-километрова, съвсем неподвижна опашка от хора, бягащи от Украйна. През това време здравно лице съумява да прегледа дъщеричката на Мария и излиза наяве, че детето няма пневмония – основното терзание на майка ѝ.
Накрая въпреки всичко кошмарното очакване на границата свършва – идва ред и на фамилията на Мария – всички без брачна половинка ѝ, който би трябвало да остане в Украйна, както всички мъже на възраст от 18 до 69 години.
Налага се Мария, двете ѝ деца и десетте кучета да се разделят с бащата на границата и да продължат без него. Той се връща назад в Харков.
За Мария следват още два кошмарни дни на път, до момента в който стигне до Сърбия, където неин другар и сътрудник я приютява в град покрай Белград. Тя споделя, че не знае по какъв начин да се отблагодари за добротата, която среща в Сърбия и за жеста на своя другар, както и на множеството хора, които са се отзовали и са им помогнали.
По време на пътуването храната на фамилията и кучетата свършва. И когато Мария идва в Сърбия, всички са отслабнали доста. По време на пътуването кутретата са били доста тревожни и нервни, само че макар нежната си възраст, остават послушни – като че ли са разбрали сериозността на обстановката.
Едно от дребните кутрета към този момент е в София при новото си семейство, на несъмнено и топло.
Шанс за нов живот
Състоянието на 2-годишната щерка на семейство Гончаренко се стабилизира и детето последователно се възвръща. В момента брачният партньор, майката и сестрата на Мария незабавно търсят превоз от Харков до Кременчук, който се намира в Централна Украйна.
„ Учим се да живеем нов живот. От дъното на сърцето си благодаря на всички хора тук, които ни помогнаха да се почувстваме вкъщи си. Все още имам близки и другари в Харков, които нямаха тази опция да си тръгнат, дръжте се! “, сподели тя.
След като се открива в Сърбия, от видеорепортажи Мария схваща, че домът ѝ на процедура е погубен.
Коментарът ѝ за съветското настъпление е сбит и явен: " Украйна е жива и ще продължи да стои. Те пристигнаха при нас, в нашия дом, в моя дом, в моята Украйна. Отворете си очите – убиват нашите деца, няма да извиним това, в никакъв случай. "
Снимки на централния площад " Свобода " в Харков - преди и в този момент:
*Имената в публикацията са изменени от основание за сигурност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ