Какво задържа един млад учител в България? След две примамливи

...
Какво задържа един млад учител в България? След две примамливи
Коментари Харесай

Историята на един млад учител, който избра да остане в България

Какво задържа един млад преподавател в България? След две примамливи оферти за работа в чужбина Христо Господинов взема решение да остане в България и да преподава тук. Той е на 30 години и работи като преподавател в частно учебно заведение. Преподава на български и британски език на възпитаници от 6-и до 12-и клас история, стопанска система, география, политически науки, обществена тирада и диспути.
 
Негов възпитаник е измежду 9-мата в света с най-висока оценка, признат в университета " Кеймбридж ", със компетентност " Право ". Ето какво сподели пред Дарик Христо Господинов:

Разкажи ми твоята история. Ти си един млад учител, за какво избра да останеш в България, макар че си получил предложение да преподаваш в влиятелни учебни заведения в чужбина?

Аз избрах да остана в България, тъй като към момента считам, че има какво да дам на моята страна. Опитвам да демонстрирам с моята работа, с триумфите, които пъдя и искам да реализира, че национализъм не е да крещим по улиците, а с дейностите си да демонстрираме, че обичаме България.

Откъде пристигнаха предложенията да преподаваш?

Първото предложение пристигна от Щатите, второто от Катар. От едно много влиятелно учебно заведение в Катар ми предложиха работа. Но аз избрах да остана тук, в България.

Замислили се да заминеш, да напуснеш България?

Нормално е всеки човек първоначално да се замисли, най-малкото от чисто любознание да разбере какви са предложенията, с какво са свързани, какво ща получи там, да съпостави какви са изискванията там и у нас, в България. След това отхвърлих.

Ти обаче работиш в частно учебно заведение. Би ли работил в държавно учебно заведение в България?

Разбира се. Схващането, че може би има някаква разлика сред преподавателите, за мен не е правилно. Аз през целия си живот съм се борил, доста старания съм положил във всяка една сфера, в която съм работил. Всичко съм постигнал с доста труд, никога не съм го получил безплатно.

Имаш ли взор върху процесите в държавните учебни заведения и можеш ли да направиш параленост сред държавното и частното учебно заведение?

Разбира се, аз непрекъснато проследявам процесите в образованието в България. Мога да направя параленост. Напълно наясно съм, че сега нашето обучение, изключително в държавните учебни заведения, би трябвало да претърпи коренна смяна. Ще отворя една скоба, аз преподавам билингвалната система, работим, както по българските стандарти, по този начин и по американските, а българските са на доста високо равнище. Но да успеем да ги съхраним, да ги развием и да кажем, че нашите деца са тъкмо толкоз конкурентни, колкото всички други, ние час по-скоро би трябвало да преминем към промяна на образованието, която да даде на самите учители повече независимост, повече опция да бъдат гъвкави, да демонстрират креативност. Защото децата откликват навръх това. И в случай че се вгледаме в някои други просветителни системи, да вземем за пример финландската просветителна система, ще забележим, че на учителите се дава огромна независимост да работят с учениците по метод, по който реализират триумфи.
 Христо Господинов darikradio.bg
Непрекъснато се приказва за това, че у нас учителите застаряват, че младите учители не желаят да работят тук. И това ненапълно е целесъобразно, тъй като учителските заплати са ниски и тези, които приключват педагогика в действителност работят нещо друго. Какво може да задържи младите учители в България и те да работят по специалността си?

Аз видях една статистика, че 70% от българските преподаватели са в пенсионна възраст. Аз съм имал опцията да работя освен като учител, само че и в няколко други сфери. И опцията, които ми дадоха тези специалности е една добра подготовка, тъй като в днешно време учителят не е единствено учител, той е също и наставник. Той би трябвало да направлява децата и да им демонстрира необятен набор на познания.

Именно това би трябвало да се промени, с цел да останат младите преподаватели тук. Разбира се, на образованието би трябвало да стартира да се гледа като на крайъгълен камък на страната. Всички проблеми в една или друга сфера на живота произтичат от това, че българските преподаватели, учебното заведение, просветителната система не търпят тази смяна, която би трябвало в 21 век.

На какво се дължи срутва на българския преподавател? Какви са аргументите на българския преподавател през днешния ден да не се глада по този начин, както преди?

Всеки преподавател има своя персонална харизма. Всяка персона е самостоятелна. Това е нещо, което ние непрекъснато го приказваме с моите възпитаници. Светът тъкмо по тази причина е хубав и е задоволително богат, тъй като ние всички сме разнообразни. И аз обичам да им споделям, че в случай че всички бяха като мен, щеше да бъде един много отегчителен свят. Това е концепцията, че ние имаме разнообразни гении, разнообразни способности. Един учител би трябвало да откри тези свои гении и мощни страни и по този начин да ги насочи, по този начин да ги адресира към децата, с цел да могат те да ги усетят. Аз имам вяра, че огромна част от моите сътрудници работят с огромно предпочитание и отдаденост. И когато намерят своите мощни страни, децата също схващат, че пред тях стои един престиж. Но един учител би трябвало да държи освен на тези неща, само че и на резултати, които да гони и да реализира с децата.

Да поговорим и за фамилната среда. До какъв брой децата се образуват като персони и характери в фамилията? Каква би трябвало да бъде връзката сред родителите и учителите, родителите и децата?

Семейството е доста значимо. Всички знаем, че първите седем години са най-важни. Но е също доста значима дейната връзка сред учебното заведение, преподавателите и фамилията. Аз твърдо имам вяра в правилото, че родителите би трябвало да бъдат наложително интензивно включени в процеса на работа. От една страна са преподавателите и учебното заведение, от другата - родителите и фамилията. А някъде по средата е самият възпитаник. Това е сполучливата формула за безусловно всички проблеми, които могат да зародят, без значение от какво естество са. Аз считам, че с една дейна работа на учителя с родителите, детето получава доста сериозна поддръжка за бъдеще.

Какво би желал да кажеш на всички млади български учители?

Преподаването е в действителност изкуство на опциите. Нека да бъдем по-добри, по-солидарни и дано всички мои сътрудници да бъдат единни в това да търсят смяната.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР