Какво задължително трябва да има на трапезите на Йорданов и

Какво наложително би трябвало да има на трапезите на Йорданов и Ивановден? На 6 януари православната черква празнува Йордановден. Наричан още Богоявление, това е един от най-големите християнски празници, отдаден на кръщението на Исус Христос в река Йордан. Според Библията, тогава се появява Бог в своята триединна същина – Бог Отец, Бог Син и Светият дух. Ето за какво огромна
част от ритуалите на този ден са свързани с водата.Веднага, на идващия ден, 7 януари, се отбелязва паметта на св. Йоан Кръстител, посочван за най-великия измежду пророците, който ревниво проповядва идването на Христос измежду хората. И на този ден не престават ритуали, свързани с водата и нейната чудодейна мощ.

Според националните вярвания Богоявление има и други имена – Кръстовден, Водици или Водокръщи, като на множеството места в страната той е прочут повече като Водици. Разбира се, това не е инцидентно,
защото водата играе най-важната роля в този ден.
Който желае да е здрав през цялата година, на този ден би трябвало най-малко да се измие в река, споделят старите хора. Но измежду най-известните традиции е хвърлянето на кръста във водата от локалния духовник. Който успее да го извади пръв, ще бъде здрав и ще има благодат през новата година. Следва тържествена литургия или по този начин нареченият Велики водосвет. Тогава се обновява светената вода в храмовете, а вярващите занасят от нея вкъщи си,
защото се счита за лековита.
На Йордановден се правят и ритуали, свързани с дома. Изгарят се миналогодишните чемширени китки, останали от Коледа, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка. Домашното кандило в фамилния иконостас се възпламенява с „ нов “ огън, донесен със запалена от църквата свещ.

Вечерта на трапезата се сервират постни ястия. Задължително участват и орехите, тъй като съгласно тях още веднъж може да се гадае каква ще е годината, както се прави и на Бъдни вечер. Най-важна обаче е обредната питка, която се подготвя от пшенично брашно, смесено с просо или царевично брашно. С нея на масата се поставят постни зелеви сарми, пълнени чушки с фасул, жито, а за пиянство – вино.
С Богоявление се поставя край и на по този начин
наречените „ мръсни дни “, когато е неразрешено да се вършат доста неща, в това число венчавките. Според християнските догми до Великденския пост те към този момент са разрешени.

На идващия ден, в деня на св. Йоан Кръстител, ритуалите не престават. Още в ранни зори в къщата се донася прясна вода, пълнят се огромни съдове и в тях се измиват децата, с цел да бъдат здрави. Светецът се счита и за настойник на кумството, ето за какво се върви на посетители у кумовете. Кумците носят почерпка, която включва месо,
вино и самун, най-често кравай.
На Ивановден за последно вървят новогодишните маскарадни дружини. В някои райони на България коледарите ритуално водят лидера на групата на уличната чешма и го изкъпват. Кукерите пък играят своите последни игри, с които гонят злите сили и по този метод донасят здраве
и благодат през новата година.
Трапезата на Ивановден към този момент не е постна. Задължително се сервира свинско месо със зеле и варено жито, само че участват също кървавица, ошав, луканка и боб.