)
Колкото по-малко знаеш, толкова за по-умен се мислиш: Истината зад ефекта на Дънинг-Крюгер и защо е опасен Новини
Какво в действителност съставлява резултатът на Дънинг-Крюгер?
Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивно деформиране, при което хора с ниска подготвеност в дадена област освен не осъзнават личната си непросветеност, само че и постоянно имат вяра, че се оправят по-добре от всички останали. С други думи неналичието на познания води до заблуда за предимство.
През 1999 година психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер организират серия от опити, които демонстрират, че хора с лимитирани умения в дадена област не просто бъркат, само че са и неспособни даже да осъзнаят, че бъркат. Идеята за това деформиране обаче идва от една комично-трагична история.
Невежеството с усет на лимон: Историята, която въодушевява теорията
През 1995 година мъж на име Макартър Уилър ограбва две банки в Питсбърг. За дегизировка използва…. Той бил уверен, че защото лимоновият сок се употребява за писане на невидимо мастило, ще направи лицето му невидимо за охранителните камери. Провел даже " опит " вкъщи, като се намазал със сок, снимал се с полароид, и защото филмът бил повреден, не видял лицето си на фотографията. Заключението: магията работи.
Няколко часа след обира полицията го арестува, откакто фрагментите от камерите ясно посочили лицето му. Комичен случай? Да. Но и ужасяващо индикативен за това по какъв начин незнанието основава лъжлива убеденост. Как работи резултатът на Дънинг-Крюгер?
Механизмът зад резултата се основава на две основни неналичия: Първо, липса на познания – човек не знае задоволително, с цел да разбере какъв брой не знае. И второ, липса на метакогнитивни умения, изразяващи се в това, че човек не може обективно да оцени личните си качества.
Това основава по този начин нареченото " двойно на незнанието ", което значи, че неналичието на подготвеност пречи освен на вземането на положителни решения, само че и на осъзнаването на това.
Ежедневни образци, които всички сме виждали:
В работата: Служител без базови умения, който е уверен, че би трябвало да е началник.
В образованието: Студент, който е прочел две публикации и си мисли, че може да опровергае преподавателя си.
В персоналния живот: Родител, който има вяра, че " " е по-добра от научните проучвания за развъждане на деца.
Онлайн: Коментатор в обществените мрежи, който дава безапелационни отзиви по тематики, за които няма нито познание, нито опит. Защо този резултат е рисков?
Ефектът на Дънинг-Крюгер може да има разрушително влияние върху личностното и професионално развиване:
Блокира ученето – в случай че си мислиш, че към този момент знаеш всичко, няма причина да се развиваш.
Разваля взаимоотношенията – увереното незнание постоянно води до спорове и липса на емпатия.
Създава подправени специалисти – елементарно се популяризират легенди, подправена информация и псевдонаука.
Подкопава сериозното мислене – когато не поставяш под въпрос личните си убеждения, елементарно попадаш в клопката на илюзии и операции. Как можем да се предпазим от резултата на Дънинг-Крюгер?
Добрата вест е, че резултатът на Дънинг-Крюгер не е присъда. С осъзнаване и процедура можем да изградим по-реалистична визия за себе си и своите умения:
Съзнателно подозрение: Запитайте се: " Може ли да бъркам? ", " Какво не знам по тематиката? "
Търсете противоположна връзка: Приемайте рецензията като късмет за напредък, не като засегнатост.
Сравнявайте визиите и познанията си с тези на специалисти: Четете, слушайте, учете от тези, които имат действителни познания.
Развивайте умеенето да наблюдавате себе си: Следете по какъв начин мислите, по какъв начин учите нови неща и по какъв начин реагирате в разнообразни обстановки. Това ще ви помогне да се ориентирате по-добре в личните си неточности и прогрес.
Излизайте от зоната си на комфорт: Там се крие същинският прогрес.
Ефектът на Дънинг-Крюгер не е проблем на глупавите. Той е повсеместен капан на човешкото мислене, в който всеки от нас може да попадне. Разликата е, че умният човек знае какъв брой доста не знае и това е началото на мъдростта. Снимки: Freepik
Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивно деформиране, при което хора с ниска подготвеност в дадена област освен не осъзнават личната си непросветеност, само че и постоянно имат вяра, че се оправят по-добре от всички останали. С други думи неналичието на познания води до заблуда за предимство.
През 1999 година психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер организират серия от опити, които демонстрират, че хора с лимитирани умения в дадена област не просто бъркат, само че са и неспособни даже да осъзнаят, че бъркат. Идеята за това деформиране обаче идва от една комично-трагична история.
Невежеството с усет на лимон: Историята, която въодушевява теорията
През 1995 година мъж на име Макартър Уилър ограбва две банки в Питсбърг. За дегизировка използва…. Той бил уверен, че защото лимоновият сок се употребява за писане на невидимо мастило, ще направи лицето му невидимо за охранителните камери. Провел даже " опит " вкъщи, като се намазал със сок, снимал се с полароид, и защото филмът бил повреден, не видял лицето си на фотографията. Заключението: магията работи.
Няколко часа след обира полицията го арестува, откакто фрагментите от камерите ясно посочили лицето му. Комичен случай? Да. Но и ужасяващо индикативен за това по какъв начин незнанието основава лъжлива убеденост. Как работи резултатът на Дънинг-Крюгер?
Механизмът зад резултата се основава на две основни неналичия: Първо, липса на познания – човек не знае задоволително, с цел да разбере какъв брой не знае. И второ, липса на метакогнитивни умения, изразяващи се в това, че човек не може обективно да оцени личните си качества.
Това основава по този начин нареченото " двойно на незнанието ", което значи, че неналичието на подготвеност пречи освен на вземането на положителни решения, само че и на осъзнаването на това.
Ежедневни образци, които всички сме виждали:
В работата: Служител без базови умения, който е уверен, че би трябвало да е началник.
В образованието: Студент, който е прочел две публикации и си мисли, че може да опровергае преподавателя си.
В персоналния живот: Родител, който има вяра, че " " е по-добра от научните проучвания за развъждане на деца.
Онлайн: Коментатор в обществените мрежи, който дава безапелационни отзиви по тематики, за които няма нито познание, нито опит. Защо този резултат е рисков?
Ефектът на Дънинг-Крюгер може да има разрушително влияние върху личностното и професионално развиване:
Блокира ученето – в случай че си мислиш, че към този момент знаеш всичко, няма причина да се развиваш.
Разваля взаимоотношенията – увереното незнание постоянно води до спорове и липса на емпатия.
Създава подправени специалисти – елементарно се популяризират легенди, подправена информация и псевдонаука.
Подкопава сериозното мислене – когато не поставяш под въпрос личните си убеждения, елементарно попадаш в клопката на илюзии и операции. Как можем да се предпазим от резултата на Дънинг-Крюгер?
Добрата вест е, че резултатът на Дънинг-Крюгер не е присъда. С осъзнаване и процедура можем да изградим по-реалистична визия за себе си и своите умения:
Съзнателно подозрение: Запитайте се: " Може ли да бъркам? ", " Какво не знам по тематиката? "
Търсете противоположна връзка: Приемайте рецензията като късмет за напредък, не като засегнатост.
Сравнявайте визиите и познанията си с тези на специалисти: Четете, слушайте, учете от тези, които имат действителни познания.
Развивайте умеенето да наблюдавате себе си: Следете по какъв начин мислите, по какъв начин учите нови неща и по какъв начин реагирате в разнообразни обстановки. Това ще ви помогне да се ориентирате по-добре в личните си неточности и прогрес.
Излизайте от зоната си на комфорт: Там се крие същинският прогрес.
Ефектът на Дънинг-Крюгер не е проблем на глупавите. Той е повсеместен капан на човешкото мислене, в който всеки от нас може да попадне. Разликата е, че умният човек знае какъв брой доста не знае и това е началото на мъдростта. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ