Създаването на "Бащата" беше терапевтичен процес
- Какво ви въодушеви за " Бащата "?
- Филмът е частично въодушевен от персонални прекарвания, частично от наблюдения върху други хора. На погребението на майката на Петър, съседката фактически получи телефонно позвъняване от починалата. В началото, когато цялото семейство се събира дружно и те чуват гласа на майката в телефона на съседката, първата им е реакцията е да повярват, да не се усъмнят. Защото на всеки му се желае да е истина.
- Това е филм за връзката сред татко и наследник, само че и за връзките им с починалата Валентина. Васил очевидно изпитва възприятие на виновност към мъртвата си брачна половинка, само че сте предпочели да не разкривате връзките й с Павел.
- Главно тъй като връзката на Павел с майка му е по-балансирана, безконфликтна. В сегашното той е обхванат от паниките със своята брачна половинка. Това балансира целия филм.
- Създали сте забавна динамичност сред Павел и жена му, въпреки че тя не се появява въобще на екрана. Чуваме единствено гласа й по телефона. По някакъв метод тя отразява персонажа на Валентина, с нейните позвънявания от отвъдното.
- Това беше едно от най-големите провокации: да развием тези женски персонажи, без да ги виждаме, да изградим облици, които могат да се видят единствено със съзнанието. Макар да не участват физически, тези героини са може би най-важният фактор в историята.
- Ключът към събитията във кино лентата са мобилните телефони. Но вместо да събират хората, телефоните като че ли подхранват неразбирателството сред тях.
- Това е нашият коментар за метода, по който поддържаме връзка като общество през днешния ден - зависимостта ни от технологиите, които от своя страна не са изключително надеждни. Сривове в общуването на всяка крачка.
- Дюлята е различен повтарящ се претекст. В доста култури, в това число и на Балканите, дюлята въплъщава плодовитостта, любовта и живота. Разчитахте ли на тази символика?
- На първо място, дюлята е прекомерно постоянно срещан плод у нас - изключително през есента, когато се развива действието, и е традиция да се прави конфитюр от дюли по това време на годината. Дюлята има сладко-кисел усет - не можеш да я ядеш, без да я обработиш някак. Това също отразява нашата история. В хода на кино лентата дюлята се трансформира в знак, мост освен сред поколенията, само че и сред членовете на фамилията, сред този и оня свят.
- Васил има разумен, теоретичен разум. Но във кино лентата той е подготвен да повярва в какво ли не, с цел да открие смисъл в гибелта на жена си - и това постоянно е доста смешно за фена. Полезен ли е хуморът, когато показвате усеща като болежка, загуба и горест?
- Хуморът е неразделна част от човешкия живот, а също и метод за справяне с виновността и болката. Създаването на този филм беше терапевтичен процес и се надяваме, че същия резултат той ще има и върху публиката.
- Петър, " Бащата " е въодушевен от събития след гибелта на вашата майка. Колко дълго ви лиши да се справите с тъгата и, както казвате, да създадете този филм като форма на терапия?
- Започнахме да работим към 4 години след събитията. Първо ги оставихме настрани; имахме потребност прекарването да претърпи трансформация и да се върнем към него едвам когато сме подготвени. Важно е да се подчертае, че това не е автобиографичен филм. Това е измислена история, въодушевена и повлияна от събития в нашия живот. По време на писането на сюжета се опирахме много на лични прекарвания, само че когато започнахме фотосите на терен, ги загърбихме и оставихме историята да поеме по личен път. Въздържахме се от прекомерно огромна автобиографичност.
- Какъв ще е идващият ви филм?
- Той ще постави финала на нашата трилогия, почнала с " Урок " и " Слава ". Работното заглавие е " Триумф ". Наскоро получихме финансиране от Националния кино център и стратегия " Медия " и в този момент го развиваме. Една щура история, основана на действителни събития от зората на демокрацията в България - сред 1990 и 1992 година Тогава група висши военни стартират да копаят дупка в търсене на контакт с високоразвит извънземен разсъдък. В продължение на две години изкопават 160-метров тунел, преди някой да забележи какво в действителност вършат и да приключи активността им.
- Филмът е частично въодушевен от персонални прекарвания, частично от наблюдения върху други хора. На погребението на майката на Петър, съседката фактически получи телефонно позвъняване от починалата. В началото, когато цялото семейство се събира дружно и те чуват гласа на майката в телефона на съседката, първата им е реакцията е да повярват, да не се усъмнят. Защото на всеки му се желае да е истина.
- Това е филм за връзката сред татко и наследник, само че и за връзките им с починалата Валентина. Васил очевидно изпитва възприятие на виновност към мъртвата си брачна половинка, само че сте предпочели да не разкривате връзките й с Павел.
- Главно тъй като връзката на Павел с майка му е по-балансирана, безконфликтна. В сегашното той е обхванат от паниките със своята брачна половинка. Това балансира целия филм.
- Създали сте забавна динамичност сред Павел и жена му, въпреки че тя не се появява въобще на екрана. Чуваме единствено гласа й по телефона. По някакъв метод тя отразява персонажа на Валентина, с нейните позвънявания от отвъдното.
- Това беше едно от най-големите провокации: да развием тези женски персонажи, без да ги виждаме, да изградим облици, които могат да се видят единствено със съзнанието. Макар да не участват физически, тези героини са може би най-важният фактор в историята.
- Ключът към събитията във кино лентата са мобилните телефони. Но вместо да събират хората, телефоните като че ли подхранват неразбирателството сред тях.
- Това е нашият коментар за метода, по който поддържаме връзка като общество през днешния ден - зависимостта ни от технологиите, които от своя страна не са изключително надеждни. Сривове в общуването на всяка крачка.
- Дюлята е различен повтарящ се претекст. В доста култури, в това число и на Балканите, дюлята въплъщава плодовитостта, любовта и живота. Разчитахте ли на тази символика?
- На първо място, дюлята е прекомерно постоянно срещан плод у нас - изключително през есента, когато се развива действието, и е традиция да се прави конфитюр от дюли по това време на годината. Дюлята има сладко-кисел усет - не можеш да я ядеш, без да я обработиш някак. Това също отразява нашата история. В хода на кино лентата дюлята се трансформира в знак, мост освен сред поколенията, само че и сред членовете на фамилията, сред този и оня свят.
- Васил има разумен, теоретичен разум. Но във кино лентата той е подготвен да повярва в какво ли не, с цел да открие смисъл в гибелта на жена си - и това постоянно е доста смешно за фена. Полезен ли е хуморът, когато показвате усеща като болежка, загуба и горест?
- Хуморът е неразделна част от човешкия живот, а също и метод за справяне с виновността и болката. Създаването на този филм беше терапевтичен процес и се надяваме, че същия резултат той ще има и върху публиката.
- Петър, " Бащата " е въодушевен от събития след гибелта на вашата майка. Колко дълго ви лиши да се справите с тъгата и, както казвате, да създадете този филм като форма на терапия?
- Започнахме да работим към 4 години след събитията. Първо ги оставихме настрани; имахме потребност прекарването да претърпи трансформация и да се върнем към него едвам когато сме подготвени. Важно е да се подчертае, че това не е автобиографичен филм. Това е измислена история, въодушевена и повлияна от събития в нашия живот. По време на писането на сюжета се опирахме много на лични прекарвания, само че когато започнахме фотосите на терен, ги загърбихме и оставихме историята да поеме по личен път. Въздържахме се от прекомерно огромна автобиографичност.
- Какъв ще е идващият ви филм?
- Той ще постави финала на нашата трилогия, почнала с " Урок " и " Слава ". Работното заглавие е " Триумф ". Наскоро получихме финансиране от Националния кино център и стратегия " Медия " и в този момент го развиваме. Една щура история, основана на действителни събития от зората на демокрацията в България - сред 1990 и 1992 година Тогава група висши военни стартират да копаят дупка в търсене на контакт с високоразвит извънземен разсъдък. В продължение на две години изкопават 160-метров тунел, преди някой да забележи какво в действителност вършат и да приключи активността им.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ