Д-р Верджиния Йотова-Янева: „При хомеопатията се изисква голяма отговорност от пациента
Какво Ви накара да се насочите към хомеопатията?
Интересът ми към хомеопатията стартира с търсенето на решение за здравето на околните и пациентите ми. До 2006 година лекувах с стандартни медикаменти, само че не успявах да доближи задоволителен резултат. Започнах да се възнамерявам, за какво положението на мой непосредствен не се подобряваше, а ставаше все по-зле. Това в действителност беше повратният миг, който ме накара да се насоча към хомеопатията и да намеря метод да оказа помощ на околните си и на други пациенти да бъдат по-здрави. В началото потърсих консултация от лекари, с цел да ми оказват помощ, а по-късно започнах да навестявам обучителни курсове и семинари, водени от способени лекари.
Хомеопатията е способ на лекуване, който се основава на правилото „ сходното се лекува с сходно “. Когато пациент демонстрира болестни признаци, се търси хомеопатично лекарство, което би довело до сходни прояви, в случай че не е разредено. При приготвянето на самото лекарство, от първичния субстрат се изготвя разтвор и следва неведнъж разреждане в комбиниране с динамизация. Тук е налице потвърдената към този момент памет на водата. Голямото преимущество на хомеопатията е, че тя се практикува от над 200 година и към този момент значително са конкретизирани болестните положения, при които може да се употребява, както и при кои болести не може да има резултат. Знаят се доста от опциите, а и огромна част от страничните резултати, което за мен е огромно преимущество. При хомеопатията се изисква положително познаване на пациента и време да се запознае лекуващият с цялостното му положение. При всеки пациент лечебният метод е самостоятелен и няма логаритъм или скица за лекуване.
Смятате ли, че хомеопатията може да размени обичайните способи за лекуване сега?Не мисля, че може да се размени напълно, а по-скоро да спомогне, тъй като в последна сметка главната задача е да се помогне на болния пациент. Например при рецидивиращи и хронични болести много постоянно положителният резултатът при нехомеопатичните медикаменти се изчерпва и се натрупват единствено страничните и токсични резултати от дълговременното им прилагане. Докато при хомеопатичните медикаменти, даже да се употребяват дълготрайно време, няма да има токсични резултати, а даже и да се изчерпа действието им може да се промени разреждането и пациента да се изведе или поддържа. Затова в някои случаи хомеопатията е много по-добър вид, само че има и положения, с които тя не може да се оправи. Това е добра причина за интегративната медицина, употребяваща другите способи за лекуване и която слага в центъра пациента и неговата персона.
Какво е нещото, което ви е направило най-голямо усещане в практиката ви като хомеопат дотук? Това, което ми е направило огромно усещане, е, че с цел да окажеш помощ на някого би трябвало да го опознаеш както от позиция на болести, по този начин и като персона. Това може би ми харесва най-вече. Хомеопатията изисква взаимна работа с пациента и неговите близки. Изисква се огромна отговорност от пациента, тъй като от него зависи значително дали лекуването ще е дейно. Той би трябвало да се научи да мисли по избран метод, да има доверие на лекуващия го и двамата да бъдат от една страна - да търсят здраве. Забелязала съм, че този вид лекуване съумява да помогне на хората да познават по-добре себе си и децата си. Започват да следят по-добре протичащото се и общуването сред родителите и детето се усъвършенства.
Може ли да разкажете забавен случай от вашата процедура?
Интересен случай беше едно дете на 7 годинки. От малко го церя с хомеопатия, само че когато стана първи клас стартира да прави бронхообструктивни положения. Състоянието му се подобряваше и утежняваше, и в даден миг потърсихме консултация с алерголог, съгласно който ставаше въпрос за бронхиална астма. Предложих да се пренасочи към друго лекуване, само че майката реши да опитаме с хомеопатични медикаменти. Започнах да диря по-обстойно повода и тогава попитах още веднъж каква храна приема детето.
Каква е повода за спорните отзиви по отношение на хомеопатията?
За да се занимаваш с хомеопатия и с цел да я разбираш, би трябвало да имаш положителни знания за нея. Тя не е наложителна част от здравното обучение, а участва като спомагателна информация. Заради това и доста от лекарите не са осведомени добре с нейното значение и използване. Тя изисква положително познаване на хомеопатичните медикаменти и на пациента. Това изисква време, а то е нещо, което през днешния ден хората нямат. Повечето сътрудници избират да употребяват обичайното познато лекуване, тъй като работи по-бързо и отстранява признаците, което не значи обаче, че пациентът оздравява.
Незнанието, непознаването, неналичието на обичаи са някои от повода за другите отзиви по отношение на хомеопатията. Трябва да си добре осведомен, непрекъснато да се обучаваш, с цел да може да я прилагаш и разбираш. В противоположен случай тя наподобява ненадеждна.
Как успявате да комбинирате обичайна и модерната медицина?Двете неща са безусловно съвместими, тъй като работят на разнообразни равнища. Хомеопатията подтиква организма да доближи самичък до пътя към здравето.
Нямам огромни персонални наблюдения върху резултата на хомеопатията към ковид, само че чакам, че може да се окаже, че тя оказва помощ в битката с него. Има задгранични лекари, които настояват, че са постигнали позитивен резултат при битката с инфекцията, с помощта на хомеопатията, само че до момента в който не се удостовери клинично тук, не може да се твърди нищо. За момента тя може да помогне на организма да бъде квалифициран за срещата с дадения патоген, само че няма данни, че може да лекува. Нямаме доказателства, тъй като не сме го тествали и не знаем по какъв начин работи.
Какви са наблюденията ви в последно време – доверяват ли се хората повече на хомеопатията?Категорично да. Хората от ден на ден се ориентират да търсят способи за лекуване, които ще им оказват помощ, без да им навредят. Отворени са към от ден на ден неща, които да пробват, с цел да видят кое ще даде максимален резултат. Все повече и то младежи мислят сериозно и търсят началото на казуса и аргументите нещата да се случват по този начин. Хомеопатията много постоянно съумява да даде отговор на това и да им покаже положителни образци. Хората осъзнават, че желаят да бъдат лекувани с медикаменти, които не им предизвикват токсични резултати и по тази причина се насочват към хомеопатията. В нея има бъдеще, мисля, че по този начин разсъждават от ден на ден както пациенти, по този начин и лекари.
Верджиния Йотова-Янева е практикуващ доктор в региона на педиатрията. Завършила е Медицинския университет в град Пловдив през 1994 година Оттогава работи на няколко места, като през 2006 година взема решение да се запознае добре с хомеопатията и да стартира да я практикува и до през днешния ден.
Интересът ми към хомеопатията стартира с търсенето на решение за здравето на околните и пациентите ми. До 2006 година лекувах с стандартни медикаменти, само че не успявах да доближи задоволителен резултат. Започнах да се възнамерявам, за какво положението на мой непосредствен не се подобряваше, а ставаше все по-зле. Това в действителност беше повратният миг, който ме накара да се насоча към хомеопатията и да намеря метод да оказа помощ на околните си и на други пациенти да бъдат по-здрави. В началото потърсих консултация от лекари, с цел да ми оказват помощ, а по-късно започнах да навестявам обучителни курсове и семинари, водени от способени лекари.
Установих, че хомеопатията е доста ефикасна при редица остри, рецидивиращи и хронични положения и че огромното преимущество при нея е неналичието на отровен резултат от приема на лекарството.Може ли да ни споделите в резюме какво в действителност стои в основата на хомеопатията?
Хомеопатията е способ на лекуване, който се основава на правилото „ сходното се лекува с сходно “. Когато пациент демонстрира болестни признаци, се търси хомеопатично лекарство, което би довело до сходни прояви, в случай че не е разредено. При приготвянето на самото лекарство, от първичния субстрат се изготвя разтвор и следва неведнъж разреждане в комбиниране с динамизация. Тук е налице потвърдената към този момент памет на водата. Голямото преимущество на хомеопатията е, че тя се практикува от над 200 година и към този момент значително са конкретизирани болестните положения, при които може да се употребява, както и при кои болести не може да има резултат. Знаят се доста от опциите, а и огромна част от страничните резултати, което за мен е огромно преимущество. При хомеопатията се изисква положително познаване на пациента и време да се запознае лекуващият с цялостното му положение. При всеки пациент лечебният метод е самостоятелен и няма логаритъм или скица за лекуване.
Всъщност оттова идва и компликацията. При разнообразни хора с сходни положения може да е дейно друго лекарство. Има доста креативен метод, обвързван със познание, разсъждаване и това е, което може да те накара да се чувстваш в действителност лекуващ.
Смятате ли, че хомеопатията може да размени обичайните способи за лекуване сега?Не мисля, че може да се размени напълно, а по-скоро да спомогне, тъй като в последна сметка главната задача е да се помогне на болния пациент. Например при рецидивиращи и хронични болести много постоянно положителният резултатът при нехомеопатичните медикаменти се изчерпва и се натрупват единствено страничните и токсични резултати от дълговременното им прилагане. Докато при хомеопатичните медикаменти, даже да се употребяват дълготрайно време, няма да има токсични резултати, а даже и да се изчерпа действието им може да се промени разреждането и пациента да се изведе или поддържа. Затова в някои случаи хомеопатията е много по-добър вид, само че има и положения, с които тя не може да се оправи. Това е добра причина за интегративната медицина, употребяваща другите способи за лекуване и която слага в центъра пациента и неговата персона.
Какво е нещото, което ви е направило най-голямо усещане в практиката ви като хомеопат дотук? Това, което ми е направило огромно усещане, е, че с цел да окажеш помощ на някого би трябвало да го опознаеш както от позиция на болести, по този начин и като персона. Това може би ми харесва най-вече. Хомеопатията изисква взаимна работа с пациента и неговите близки. Изисква се огромна отговорност от пациента, тъй като от него зависи значително дали лекуването ще е дейно. Той би трябвало да се научи да мисли по избран метод, да има доверие на лекуващия го и двамата да бъдат от една страна - да търсят здраве. Забелязала съм, че този вид лекуване съумява да помогне на хората да познават по-добре себе си и децата си. Започват да следят по-добре протичащото се и общуването сред родителите и детето се усъвършенства.
Прави ми усещане, че има хора, които желаят нещата да стават бързо и да не им коства огромни усилия; просто да изпият лекарството и да им мине внезапно. При такива случаи най-често хомеопатията няма позитивен резултат.За да бъде едно лекуване дейно се изисква и възстановяване на цялостния метод на живот, както и отговорно отношение към себе си или към индивида, на който би трябвало да помогнем.
Може ли да разкажете забавен случай от вашата процедура?
Интересен случай беше едно дете на 7 годинки. От малко го церя с хомеопатия, само че когато стана първи клас стартира да прави бронхообструктивни положения. Състоянието му се подобряваше и утежняваше, и в даден миг потърсихме консултация с алерголог, съгласно който ставаше въпрос за бронхиална астма. Предложих да се пренасочи към друго лекуване, само че майката реши да опитаме с хомеопатични медикаменти. Започнах да диря по-обстойно повода и тогава попитах още веднъж каква храна приема детето.
Майката показа, че момченцето й обича доста постоянно да хапва от един избран тип колбас, който преди не е приемал. Препоръчах да го спрат. Започнахме лекуването и то се възвърне, като много дълго време не се наложи да се забележим още веднъж.В един миг отново се срещнахме заради появила се кашлица, пристъпна и спастична и се оказа, че много дълго време не бе консумирало съответния колбас, само че в последно време още веднъж е почнало да си похапват от него. Така в действителност открих повода за положението на детето. Беше много изненадващо за мене, тъй като повода беше необикновена. Голяма роля изигра и доверието, което майката ми гласоподава.
Каква е повода за спорните отзиви по отношение на хомеопатията?
За да се занимаваш с хомеопатия и с цел да я разбираш, би трябвало да имаш положителни знания за нея. Тя не е наложителна част от здравното обучение, а участва като спомагателна информация. Заради това и доста от лекарите не са осведомени добре с нейното значение и използване. Тя изисква положително познаване на хомеопатичните медикаменти и на пациента. Това изисква време, а то е нещо, което през днешния ден хората нямат. Повечето сътрудници избират да употребяват обичайното познато лекуване, тъй като работи по-бързо и отстранява признаците, което не значи обаче, че пациентът оздравява.
Незнанието, непознаването, неналичието на обичаи са някои от повода за другите отзиви по отношение на хомеопатията. Трябва да си добре осведомен, непрекъснато да се обучаваш, с цел да може да я прилагаш и разбираш. В противоположен случай тя наподобява ненадеждна.
Как успявате да комбинирате обичайна и модерната медицина?Двете неща са безусловно съвместими, тъй като работят на разнообразни равнища. Хомеопатията подтиква организма да доближи самичък до пътя към здравето.
Има случаи, в които не може да се оправи. Например при тежки бактериални инфекции, когато е нужна спомагателна помощ се включва антибиотик, при липса на хормон се включва субституция, само че и тук хомеопатичното лекарство може да подкрепя организма. Трябва да се търси баланс.Може ли хомеопатията да ни помогне в битката с новия ковид?
Нямам огромни персонални наблюдения върху резултата на хомеопатията към ковид, само че чакам, че може да се окаже, че тя оказва помощ в битката с него. Има задгранични лекари, които настояват, че са постигнали позитивен резултат при битката с инфекцията, с помощта на хомеопатията, само че до момента в който не се удостовери клинично тук, не може да се твърди нищо. За момента тя може да помогне на организма да бъде квалифициран за срещата с дадения патоген, само че няма данни, че може да лекува. Нямаме доказателства, тъй като не сме го тествали и не знаем по какъв начин работи.
Какви са наблюденията ви в последно време – доверяват ли се хората повече на хомеопатията?Категорично да. Хората от ден на ден се ориентират да търсят способи за лекуване, които ще им оказват помощ, без да им навредят. Отворени са към от ден на ден неща, които да пробват, с цел да видят кое ще даде максимален резултат. Все повече и то младежи мислят сериозно и търсят началото на казуса и аргументите нещата да се случват по този начин. Хомеопатията много постоянно съумява да даде отговор на това и да им покаже положителни образци. Хората осъзнават, че желаят да бъдат лекувани с медикаменти, които не им предизвикват токсични резултати и по тази причина се насочват към хомеопатията. В нея има бъдеще, мисля, че по този начин разсъждават от ден на ден както пациенти, по този начин и лекари.
Верджиния Йотова-Янева е практикуващ доктор в региона на педиатрията. Завършила е Медицинския университет в град Пловдив през 1994 година Оттогава работи на няколко места, като през 2006 година взема решение да се запознае добре с хомеопатията и да стартира да я практикува и до през днешния ден.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ