За всички българи в Германия и Австрия: Не подписвайте нищо, без да разбирате
Какво би трябвало да знаят българите, които отиват да работят в Германия и Австрия. Какви са разликите сред нашето трудово законодателство и това в тези две страни, към които се насочват доста наши сънародници. Към кого могат да се извърнат за трудово-правна консултация или в случай че възникне проблем с работодателя им, дават отговор експрети пред КНСБ, цитира Парите ни.
Сред тях са консултантите от синдикалната мрежа, построена по плана на Европейски Съюз „ Справедлива европейска трудова подвижност “ Благовеста Николова – в Австрия, Пламена Георгиева – в Германия, Марина Ставрева – в България към КНСБ, Бистра Карадимова, координатор по плана от конфедерацията.
Проектът започва през януари 2024 година Той е на немските синдикати DGB, като са включени 8 държави – Австрия, Германия, България, Полша, Румъния, Словения и Сърбия, като вземат участие най-много синдикатите от тези страни. Целта е да се основат и да се поддържат към този момент построените консултантски центрове, в които да се правят трудово – правни съвещания, най-много за всички служащи от изпращащите страни, които отиват да работят в Австрия и Германия.
Благовеста Николова уточни, че консултациите са безвъзмездни и поверителни. Преди да заминат на работа, хората могат да се свържат с консултантския център в своята страна – по телефона, онлайн или на място, с цел да получат нужната им информация. Важно е да имат изясненост кой тъкмо е работодателят, да се обясни дали е командирован и с български трудов контракт и осигуровки.
„ В Австрия има два вида правни връзки. Когато служащият е командирован, част от австрийското законодателство важи и за него. Имали сме случаи, в които ни убеждават, че имат български трудов контракт, влизат в спор даже с нас, и се постанова да ги убеждаваме, че би трябвало да им се заплаща по австрийски трудов контракт “, уточни образци от практиката Николова.
Пламена Георгиева също предизвести, че е важно хората да не потеглят от България единствено на база на празни обещания. „ Когато дойдат в страната, не би трябвало да подписват документи, които не схващат и за които имат някакви подозрения или терзания. Винаги предлагаме да вземат документите, да ги прегледат и едвам тогава да ги върнат подписани на работодателя. Често това е утопична обстановка и даже нямат писмени контракти. В Германия е позволен вербален контракт ", обясни тя.
Георгиева описа за случаи, при които служащите са подписвали празен лист, а в следствие се е оказало, че това е разписка за пари, които сякаш са получили. „ Когато има подложен автограф, за нас е мъчно да създадем нещо. Затова, в случай че човек не знае добре езика, би трябвало да внимава и да не прибързва да подписва нищо “, посъветва консултантът на мрежата за Германия.
„ Когато потеглят за чужбина, наложително служащите би трябвало да имат подписан трудов контракт, командировъчно, Сертификат А1, който удостоверява, че се работи в страна от Европейски Съюз и е значим за осигурителните и трудовите права. Това е един дължим набор от документи “, уточни и Марина Ставрева, съветник на центъра към КНСБ.
Тя описа за конкретен проблем, по който центърът е работил, при който работата е открита през уебсайт за артикули втора ръка. Работниците не са имали нужната документи, договорите им се оказали на минимална заплата, а в следствие заработените пари даже не са изплатени. Синдикалната консултантска мрежа се намесва, сезира ГИТ в България, а посредством центъра в Германия подизпълнител на работодателя изплаща дължимите суми. В Австрия и Германия положеният труд може да се удостовери посредством присъствени форми, графици, фотоси, сподели още Ставрева.
