Между Запада и Изтока: Санкт Петербург – извън войната
„ Какво толкоз, да си построим град! “ - споделил преди време съветският император Петър I. И по този начин през 1703-а основава Санкт Петербург. Замисля го като могъща европейска столица, а освен северно пристанище на Балтийско море. Столицата на една империя!
В края на ноември Санкт Петербург е златно-магичен и леко уединен в кехлибарената прегръдка на есента. Такъв го вижда през обектива си българинът странник Светлин Иванов-Лаубер.
„ Санкт Петербург е съществувал дълго преди Путин. По-точно - 250 години преди раждането на държавника, чийто мразовит взор ни облъчва с решителността си ден след ден от вестници, телевизия, интернет “ - по този начин стартира своя трогателен роман Светлин. И продължава: „ 200 години от своята история Санкт Петербург е бил столица - величествена и именита, разточителна и искрометна. Основана като имперски център през 1703-а от различен общественик - Петър Велики. Почти двуметров на растеж, великан в мисълта и размаха си. Руският Луи XIV - северният Крал-Слънце “.
Днес този блестящ град
носи неофициалната купа „ културна столица “,
а със своите красиви дворци в западен жанр, с преносимите си мостове и необятни улици се откроява мощно на фона на останалите градове в Русия.
„ В последните дни на ноември се разхождам из дворцовия комплекс Петерхоф, единствено на 29 километра разстояние от града “, връща обратно лентата Светлин. „ Документите потвърждават, че архитектурните проекти са значително собственоръчно дело на самия Петър Велики. Амбицията му е била с този замък, с парковете и фонтаните си да надмине Версай. Днес даже и най-строгите критици признават, че в своето величие Петерхоф надминава Версай. Но други, висшестоящи критици, са заети с това, да го премълчават “.
Краят на ноември е.
„ А позлатените фигури на фонтаните матово отразяват късните лъчи на това северно слънце. Водоскоците танцуват, целувайки в скок нагоре кобалтовосиньото небе. Белите нощи са от другата страна на годината. Скоро ще пристигна снегът, мирисът му към този момент се усеща в бриза на Финския залив. В беседките и павилионите тишината безмълвно си напомня лекост и смях. Някъде наоколо последното есенно листо с постепенно въртене пада. В мен са всички стихове на Лермонтов, Есенин, Ахматова “, рисува с думи картината пред очите си Светлин. И прибавя още линии от пейзажа.
„ Санкт Петербург с дворците и каналите си. Наричат го Северната Венеция. Но и Амстердам и Брюж също биват наричани по този начин. А той, градът на Севера, е умопомрачително хубав не толкоз с архитектурата си. Тя, несъмнено, е забележителна и те впечатлява със своята величественост “. Тук Светлин незабавно прибавя:
„ атмосферата на този град надминава всичко! “.
И продължава своя роман по този начин: „ Да, всичко като че ли е направено от музика, от носталгия, от филигранна сребърна елегия и лирика. Чайковски и Пушкин. Одет и Татяна. Да, в залите на дворците край каналите сянката на един Онегин все по този начин търси бледата длан на една отхвърлена обич. А вдигащият се мост се разтваря над пълноводната Нева и сред дъгите си улавя аленото залязващо слънце. След момент към този момент ще е студено. А Петербург познава студа. Надживял е чудовищните зими на най-жестоката блокада, която историята на човечеството ни познава. В диалог с възрастен гражданин узнавам по какъв начин в недоимъка, в ужаса и студа на Ленинградската блокада, тогава, когато в обезверения апетит даже и последният махленски плъх от дълго време е бил изяден,
театрите всяка вечер са изнасяли представления.
И ледените им зали били цялостни. С хора на седалките, които от седмици не били слагали залък в устата си. С артисти, балерини и артисти на сцената, които не помнели по кое време за последно са се хранили. Най-нормалното нещо в тези зали било да се наложи да извадят от залата примрял от апетит фен, най-често протичащото се било на сцената, в мъката на изтощението си танцьор или артист да се строполи мъртъв. А на другата вечер театрите още веднъж отваряли салоните си, залите още веднъж били цялостни. И на идната вечер. И на идната!
Изведнъж разбирам, слушайки описа за това, че по лицето ми се стичат сълзи. Този град знае какво значи в една страшна война да не позволиш душата ти да погрознее! Защо ние не го можем?
Не. Не съм русофил. Но сетивата ми летят с всичко прелестно в Санкт Петербург. С хармониите на Чайковски, с диханието на Цветаева, с пламъка на Есенин и с Онегин, който умира, обичайки. В Санкт Петербург. Извън войната “ - приключва още един подробност от описа си Светлин.
Ермитажът - впечатляващ и малко страховит
Първият азбучник на Ермитажа е публикуван на френски език през 1774 година, когато неговата колекция от платна надминала внушителния брой от 2000. Сред уникатите му се съхранява най-голямата колекция от картини на великия Рембранд - назовават я „ музей в музея ”. Екатерина Велика била толкоз прозорлива, че с изключение на шедьоври на изобразителното изкуство съумява да купи и персоналните библиотеки на Волтер и Дидро. Тук може да видите и резиденцията на съветските императори. И по този начин Ермитажът е страж на една от най-богатите сбирки с изкуство в света.
Но освен.
Във фокуса на Светлин: „ Ермитажът е най-големият музей на света. Още един премълчаван факт. Прекарвам цялостен един ден в него, без даже да съумея прегледам едно от всичките му крила. Изумително е благосъстоянието му. Несравнимо с нищо.
„ Ермитаж " значи „ място за уединение " (от френски). Екатерина Велика го нарекла по този начин, тъй като обичала да броди с часове сред статуите и живописните платна. Усамотение е и за мен. Размисъл. В свят, в който все по-популистки желаеме да сме „ или-или ", да сме черно-бели във възгледи и упования. Да сме все по-лесни за надзор и смачкване. В свят, където хубостта на човешкия дух е маловажна пред ползите на тези, които вършат войни “, споделя артистичният българин.
С усет на Ориента: Сфинксове пристигнали от Египет в 1832-ра
Знаете ли, че в Санкт Петербург може да видите същински египетски сфинксове? Те са на възраст над три хиляди години, а размерът им е удивителен - дължина над 5 метра и височина от 4,5 метра. Всеки от тях тежи над 23 тона. Но какво вършат в този хубав град?
По време на задача в Египет съветски офицер на име Андрей Муравьов написал писмо до съветския дипломат с молба да разиска с императора опцията да се закупят сфинксове за Русия. Разбира се, Николай I не одобрил концепцията от раз. И до момента в който руснаците умували по въпроса, Франция ги изпреварила и закупила сфинксовете от търга, с цел да украси с тях Париж. Само че французите не съумели да транспортират сфинксовете от Александрия до френската столица. Плановете им се осуетили поради революцията от 1830 година, по тази причина се съгласили да ги продадат на руснаците. И по този начин, напролет на 1832 година, сфинксовете почнали да идват един след различен в Санкт Петербург. Транспортирали ги с гръцкия транспортен съд " Добра вяра ".
Днес в Санкт Петербург има съвсем тридесет сфинкса. Най-старите от тях „ населяват “ Университетския бряг против Академията на изкуствата. Това са същински египетски статуи от розов гранит, основани през XIV в. пр.н.е., с цел да украсят погребалния храм на Аменхотеп III.
Скулптури и барелефи красят най-шикозната резиденция
През 1714 година на южния бряг на Финския залив Петър I стартира да строи извънградска резиденция. Нарича я „ Петерхоф ", или „ двора на Петър ".
„ Представете си замък, издигнат на естествена тераса, която на височина може да доближи колкото планина, ситуиран край безпределни равнини, толкоз равни, че когато се изкачите на хълма, хоризонтът се простира надали не до безконечност. В подножието на тази внушителна тераса стартира прелестен парк, стигащ до самото море, където в редица са подредени военни кораби, които светят вечер по време на празници " - по този начин маркиз Адолф де Кютин разказва двореца, посещавайки го през 1839 година по покана на Николай I.
Първоначално замъкът наподобява по-скромно, само че в средата на XVIII в. го преустройват в модерния за времето жанр барок. В това дело оказва помощ италианският проектант Бартоломео Растрели (по негов план са издигнати Зимният замък и дворецът в Царско дело). През XIX век още веднъж леко трансформират външния образ на двореца, като го надстрояват и прибавят нови зали. Днес той се отличава с обилие от декоративни детайли - статуи и барелефи, а интериорът му изобилства от позлата.
Ораниенбаум-– китайска приказка без край
Изтокът за Русия постоянно е бил синоним на романтика и секрети. Ала при започване на ХѴІІІ век увлечението по Ориента взема връх. То дотолкоз превзема руснаците, че единствено на 40 километра от колоритния Санкт Петербург, в Ораниенбаум (днес гр. Ломоносов), се появява даже китайски замък.
Наречена Ораниенбаум - тази елегантна конструкция е основана по поръчка на Екатерина II през 1762-1768 г. от италианския арх. Антонио Риналди. Външно китайският замък следва модерния западен жанр рококо. Източните претекстове обаче са елементарно разпознаваеми в интериора му - от стените на стъкления кабинет, декорирани от 12 пана, до дървените пана, които показват подиуми от живота на Поднебесната. Первазите на прозорците пък се охраняват от дракони.
В края на ноември Санкт Петербург е златно-магичен и леко уединен в кехлибарената прегръдка на есента. Такъв го вижда през обектива си българинът странник Светлин Иванов-Лаубер.
„ Санкт Петербург е съществувал дълго преди Путин. По-точно - 250 години преди раждането на държавника, чийто мразовит взор ни облъчва с решителността си ден след ден от вестници, телевизия, интернет “ - по този начин стартира своя трогателен роман Светлин. И продължава: „ 200 години от своята история Санкт Петербург е бил столица - величествена и именита, разточителна и искрометна. Основана като имперски център през 1703-а от различен общественик - Петър Велики. Почти двуметров на растеж, великан в мисълта и размаха си. Руският Луи XIV - северният Крал-Слънце “.
Днес този блестящ град
носи неофициалната купа „ културна столица “,
а със своите красиви дворци в западен жанр, с преносимите си мостове и необятни улици се откроява мощно на фона на останалите градове в Русия.
„ В последните дни на ноември се разхождам из дворцовия комплекс Петерхоф, единствено на 29 километра разстояние от града “, връща обратно лентата Светлин. „ Документите потвърждават, че архитектурните проекти са значително собственоръчно дело на самия Петър Велики. Амбицията му е била с този замък, с парковете и фонтаните си да надмине Версай. Днес даже и най-строгите критици признават, че в своето величие Петерхоф надминава Версай. Но други, висшестоящи критици, са заети с това, да го премълчават “.
Краят на ноември е.
„ А позлатените фигури на фонтаните матово отразяват късните лъчи на това северно слънце. Водоскоците танцуват, целувайки в скок нагоре кобалтовосиньото небе. Белите нощи са от другата страна на годината. Скоро ще пристигна снегът, мирисът му към този момент се усеща в бриза на Финския залив. В беседките и павилионите тишината безмълвно си напомня лекост и смях. Някъде наоколо последното есенно листо с постепенно въртене пада. В мен са всички стихове на Лермонтов, Есенин, Ахматова “, рисува с думи картината пред очите си Светлин. И прибавя още линии от пейзажа.
„ Санкт Петербург с дворците и каналите си. Наричат го Северната Венеция. Но и Амстердам и Брюж също биват наричани по този начин. А той, градът на Севера, е умопомрачително хубав не толкоз с архитектурата си. Тя, несъмнено, е забележителна и те впечатлява със своята величественост “. Тук Светлин незабавно прибавя:
„ атмосферата на този град надминава всичко! “.
И продължава своя роман по този начин: „ Да, всичко като че ли е направено от музика, от носталгия, от филигранна сребърна елегия и лирика. Чайковски и Пушкин. Одет и Татяна. Да, в залите на дворците край каналите сянката на един Онегин все по този начин търси бледата длан на една отхвърлена обич. А вдигащият се мост се разтваря над пълноводната Нева и сред дъгите си улавя аленото залязващо слънце. След момент към този момент ще е студено. А Петербург познава студа. Надживял е чудовищните зими на най-жестоката блокада, която историята на човечеството ни познава. В диалог с възрастен гражданин узнавам по какъв начин в недоимъка, в ужаса и студа на Ленинградската блокада, тогава, когато в обезверения апетит даже и последният махленски плъх от дълго време е бил изяден,
театрите всяка вечер са изнасяли представления.
И ледените им зали били цялостни. С хора на седалките, които от седмици не били слагали залък в устата си. С артисти, балерини и артисти на сцената, които не помнели по кое време за последно са се хранили. Най-нормалното нещо в тези зали било да се наложи да извадят от залата примрял от апетит фен, най-често протичащото се било на сцената, в мъката на изтощението си танцьор или артист да се строполи мъртъв. А на другата вечер театрите още веднъж отваряли салоните си, залите още веднъж били цялостни. И на идната вечер. И на идната!
Изведнъж разбирам, слушайки описа за това, че по лицето ми се стичат сълзи. Този град знае какво значи в една страшна война да не позволиш душата ти да погрознее! Защо ние не го можем?
Не. Не съм русофил. Но сетивата ми летят с всичко прелестно в Санкт Петербург. С хармониите на Чайковски, с диханието на Цветаева, с пламъка на Есенин и с Онегин, който умира, обичайки. В Санкт Петербург. Извън войната “ - приключва още един подробност от описа си Светлин.
Ермитажът - впечатляващ и малко страховит
Първият азбучник на Ермитажа е публикуван на френски език през 1774 година, когато неговата колекция от платна надминала внушителния брой от 2000. Сред уникатите му се съхранява най-голямата колекция от картини на великия Рембранд - назовават я „ музей в музея ”. Екатерина Велика била толкоз прозорлива, че с изключение на шедьоври на изобразителното изкуство съумява да купи и персоналните библиотеки на Волтер и Дидро. Тук може да видите и резиденцията на съветските императори. И по този начин Ермитажът е страж на една от най-богатите сбирки с изкуство в света.
Но освен.
Във фокуса на Светлин: „ Ермитажът е най-големият музей на света. Още един премълчаван факт. Прекарвам цялостен един ден в него, без даже да съумея прегледам едно от всичките му крила. Изумително е благосъстоянието му. Несравнимо с нищо.
„ Ермитаж " значи „ място за уединение " (от френски). Екатерина Велика го нарекла по този начин, тъй като обичала да броди с часове сред статуите и живописните платна. Усамотение е и за мен. Размисъл. В свят, в който все по-популистки желаеме да сме „ или-или ", да сме черно-бели във възгледи и упования. Да сме все по-лесни за надзор и смачкване. В свят, където хубостта на човешкия дух е маловажна пред ползите на тези, които вършат войни “, споделя артистичният българин.
С усет на Ориента: Сфинксове пристигнали от Египет в 1832-ра
Знаете ли, че в Санкт Петербург може да видите същински египетски сфинксове? Те са на възраст над три хиляди години, а размерът им е удивителен - дължина над 5 метра и височина от 4,5 метра. Всеки от тях тежи над 23 тона. Но какво вършат в този хубав град?
По време на задача в Египет съветски офицер на име Андрей Муравьов написал писмо до съветския дипломат с молба да разиска с императора опцията да се закупят сфинксове за Русия. Разбира се, Николай I не одобрил концепцията от раз. И до момента в който руснаците умували по въпроса, Франция ги изпреварила и закупила сфинксовете от търга, с цел да украси с тях Париж. Само че французите не съумели да транспортират сфинксовете от Александрия до френската столица. Плановете им се осуетили поради революцията от 1830 година, по тази причина се съгласили да ги продадат на руснаците. И по този начин, напролет на 1832 година, сфинксовете почнали да идват един след различен в Санкт Петербург. Транспортирали ги с гръцкия транспортен съд " Добра вяра ".
Днес в Санкт Петербург има съвсем тридесет сфинкса. Най-старите от тях „ населяват “ Университетския бряг против Академията на изкуствата. Това са същински египетски статуи от розов гранит, основани през XIV в. пр.н.е., с цел да украсят погребалния храм на Аменхотеп III.
Скулптури и барелефи красят най-шикозната резиденция
През 1714 година на южния бряг на Финския залив Петър I стартира да строи извънградска резиденция. Нарича я „ Петерхоф ", или „ двора на Петър ".
„ Представете си замък, издигнат на естествена тераса, която на височина може да доближи колкото планина, ситуиран край безпределни равнини, толкоз равни, че когато се изкачите на хълма, хоризонтът се простира надали не до безконечност. В подножието на тази внушителна тераса стартира прелестен парк, стигащ до самото море, където в редица са подредени военни кораби, които светят вечер по време на празници " - по този начин маркиз Адолф де Кютин разказва двореца, посещавайки го през 1839 година по покана на Николай I.
Първоначално замъкът наподобява по-скромно, само че в средата на XVIII в. го преустройват в модерния за времето жанр барок. В това дело оказва помощ италианският проектант Бартоломео Растрели (по негов план са издигнати Зимният замък и дворецът в Царско дело). През XIX век още веднъж леко трансформират външния образ на двореца, като го надстрояват и прибавят нови зали. Днес той се отличава с обилие от декоративни детайли - статуи и барелефи, а интериорът му изобилства от позлата.
Ораниенбаум-– китайска приказка без край
Изтокът за Русия постоянно е бил синоним на романтика и секрети. Ала при започване на ХѴІІІ век увлечението по Ориента взема връх. То дотолкоз превзема руснаците, че единствено на 40 километра от колоритния Санкт Петербург, в Ораниенбаум (днес гр. Ломоносов), се появява даже китайски замък.
Наречена Ораниенбаум - тази елегантна конструкция е основана по поръчка на Екатерина II през 1762-1768 г. от италианския арх. Антонио Риналди. Външно китайският замък следва модерния западен жанр рококо. Източните претекстове обаче са елементарно разпознаваеми в интериора му - от стените на стъкления кабинет, декорирани от 12 пана, до дървените пана, които показват подиуми от живота на Поднебесната. Первазите на прозорците пък се охраняват от дракони.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ