Андрей Янкулов за нападението в Русе: Фокусирането върху служебното положение на пострадалия е заблуждаващо
Какво тъкмо се е случило при случая с шефа на ОДМВР Русе още не е задоволително ясно.
Вътрешният министър продължава да приказва за легитимирал се полицейски чиновник, който пресичал противообществена демонстрация.
Тук обаче би трябвало да е ясно, включително и на министъра, че шефът на една регионална дирекция в Министерство на вътрешните работи реализира управнически функционалности. Служебните си отговорности извършва на бюро, а не на улицата. Не му е работа да охранява публичния ред из града измежду нощ, а да управлява активността на поверената му регионална дирекция.
Пресичането на всяка противообществена демонстрация не може да става на общо съображение от всеки. Зависи каква е въпросната демонстрация - дали се показва в директно противоправно нахлуване против някого да вземем за пример, против което всеки може да реагира.
Ако някой псува на улицата, това е противообществена демонстрация. Но тъй като не е нахлуване, не можеш да отидеш и със мощ да противодействаш на тази противообществена демонстрация като накараш псуващия да млъкне. Можеш да подадеш сигнал на 112 да вземем за пример и оттова да изпратят служители на реда, натоварени с съответната задача да пазят публичния ред, които, изпълнявайки служебните си отговорности, да преустановят нарушаването на публичния ред.
Ако някой бие различен на улицата, това също е противообществена демонстрация, само че е и нахлуване, и можеш да се намесиш в отбрана на нападнатия и без да чакаш да дойдат служители на реда, охраняващи публичния ред.
Поставянето на фокуса върху служебното качество на потърпевшия в тази ситуация е заблуждаващо. Могат ли русенските прокуратура, разследване и съд да обезпечат обективен развой на упрекнатите младежи за твърдяното нахлуване на шефа на русенската полиция? В общественото пространство излизат разнообразни версии за случая, а от първичните гръмки изказвания на високопоставени длъжностни лица, включително и от локалната власт в Русе, изглеждаше, че въпросът за тях към този момент е решен. И освен кои са отговорни и защо тъкмо е изначално ясно, ами и степента на виновността им.
Всичко това издава заинтригуваност и преднамереност, които съпоставени с нормалните локални колегиални връзки, носят сериозен риск за обективността на наказателното произвеждане.
Да не приказваме какъв брой пъти сме виждали всеобщи отводи тъкмо в такива относително дребни професионални общности, когато е намесен някой, с който са в някакви връзки по работа. Тук обаче няма. Делото като че не е " парещ картоф " за Русе, а има всички признаци да бъде.
Ако имахме основен прокурор, би трябвало да се възползва от опцията, която му дава Наказателно-процесуален кодекс, и най-малко да реалокира следствието в различен правосъден регион.
Мнението е на Андрей Янкулов, юрист и старши юридически специалист в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, напуснал системата поради противоречие със протичащото се в нея. Бил е зам.-министър на правораздаването (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Вътрешният министър продължава да приказва за легитимирал се полицейски чиновник, който пресичал противообществена демонстрация.
Тук обаче би трябвало да е ясно, включително и на министъра, че шефът на една регионална дирекция в Министерство на вътрешните работи реализира управнически функционалности. Служебните си отговорности извършва на бюро, а не на улицата. Не му е работа да охранява публичния ред из града измежду нощ, а да управлява активността на поверената му регионална дирекция.
Пресичането на всяка противообществена демонстрация не може да става на общо съображение от всеки. Зависи каква е въпросната демонстрация - дали се показва в директно противоправно нахлуване против някого да вземем за пример, против което всеки може да реагира.
Ако някой псува на улицата, това е противообществена демонстрация. Но тъй като не е нахлуване, не можеш да отидеш и със мощ да противодействаш на тази противообществена демонстрация като накараш псуващия да млъкне. Можеш да подадеш сигнал на 112 да вземем за пример и оттова да изпратят служители на реда, натоварени с съответната задача да пазят публичния ред, които, изпълнявайки служебните си отговорности, да преустановят нарушаването на публичния ред.
Ако някой бие различен на улицата, това също е противообществена демонстрация, само че е и нахлуване, и можеш да се намесиш в отбрана на нападнатия и без да чакаш да дойдат служители на реда, охраняващи публичния ред.
Поставянето на фокуса върху служебното качество на потърпевшия в тази ситуация е заблуждаващо. Могат ли русенските прокуратура, разследване и съд да обезпечат обективен развой на упрекнатите младежи за твърдяното нахлуване на шефа на русенската полиция? В общественото пространство излизат разнообразни версии за случая, а от първичните гръмки изказвания на високопоставени длъжностни лица, включително и от локалната власт в Русе, изглеждаше, че въпросът за тях към този момент е решен. И освен кои са отговорни и защо тъкмо е изначално ясно, ами и степента на виновността им.
Всичко това издава заинтригуваност и преднамереност, които съпоставени с нормалните локални колегиални връзки, носят сериозен риск за обективността на наказателното произвеждане.
Да не приказваме какъв брой пъти сме виждали всеобщи отводи тъкмо в такива относително дребни професионални общности, когато е намесен някой, с който са в някакви връзки по работа. Тук обаче няма. Делото като че не е " парещ картоф " за Русе, а има всички признаци да бъде.
Ако имахме основен прокурор, би трябвало да се възползва от опцията, която му дава Наказателно-процесуален кодекс, и най-малко да реалокира следствието в различен правосъден регион.
Мнението е на Андрей Янкулов, юрист и старши юридически специалист в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, напуснал системата поради противоречие със протичащото се в нея. Бил е зам.-министър на правораздаването (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ