Какво точно се е променило в българската действителност от юни

Какво тъкмо се е трансформирало в българската реалност от юни 2009 година до момента? Дали някой се сеща нещо друго, като се изключи че месец по-късно стартира ръководството на.

Да напомня, че в края на юни преди 11 години медиите въртяха думите на Ахмед Доган и шлагерите на Майкъл Джексън. В село Кочан Доган сподели: " Държавата – това съм аз! “, а Майкъл беше починал.

Днес митингът, почнал през юли, е в мъка. Организаторите му изясняват, че го приключват по здравни аргументи – да не се заразяват хората по площадите, въпреки те самите горяха маски на същите площади. Какво друго можеше да се чака при по този начин поставените претенции, при цялостното отвращение на тарторите да споделят защо се борят и накъде водят тълпата, при неспособността на водачи като Христо Иванов да формулират рационални политики.

Има и друга причина за гибелта на митинга – спонсорите се отдръпнаха.

Този протест беше и против Доган като водач на задкулисието. Сараите, сараите, сараите…. Битката за резиденцията в Росенец и розите на Доган. Така стартира всичко.

Понякога одобрявам Ахмед Доган поради политическия му цинизъм и отношението към празноговорещи и празномислещи публицисти, които от вежливост той назовава сътрудници. Та тогава, през юни 2009 година, сътрудниците от заран до вечер повтаряха думите му от Кочан, дружно с шлагерите на Майкъл Джексън. И в случай че гибелта на Джако провокира предстояща нервност в другомислещия свят, в нашия са задоволителни единствено думите на Ахмед. Партийни деятели говореха на предизборни манифестации, че Доган прекалил с говоренето си. Но не обясняваха за какво и дали е правилно това, което той сподели: " Държавата ­това съм аз! “

Затова в предизборното празно говорене – и тогава, и в този момент, думите на Доган имат блясъка на бисери. Той по този начин просто и ясно изясни какво е скорпион в клозета, че партийните приятели още не могат да си затворят устата от изненада – към този момент 10 години. Той им смъкна панталоните и те останаха с тези съвременни преди време боксерки - със скорпиона откъм гърба и надпис, че жилото е начело.

Преди 10 години Доган разобличи обществено системата, която се крепи от същите партийни приятели със смъкнатите панталони, които това лято обикаляха площадите. Не чухме от тях никакъв отговор – и тогава, и в този момент. Някои смутолевиха нещо и станаха за смях. Други се направиха на по-отворени и станаха още по-смешни. Трети напряко се разкрещяха, с цел да прикрият безличието си. Излиза, че от устата на Доган е родословие злато.

И същите тези партийни деятели, които не могат да опровергаят Доган, ни убеждаваха в дните на митинга, че те са верният избор. Опитваха се да бъдат по-цинични от Доган. Обаче ги е шубе да приказват непосредствено за това, което той призна. Или е правилно и ги е позор, или е правилно и не ги е позор.

Истерията след признанието на Доган беше обяснима. Партийните кресльовци, които обикалят площадите, са изобличени. Доган просто ги уточни и сподели: " Тези негодници желаят да вършат същото, каквото и аз! Да разпределят порциите “.