Иран: властта търси „убежище“?
Какво стои зад желанието за пренасяне на столицата от Техеран?
На съвещание на държавното управление на Ислямската република президентът Максуд Пезешкиан съобщи, че обстановката в Техеран, където живеят сред 15 и 20 милиона души, е станала „ невъзможна “. Това се дължи на проблеми, свързани с пренаселеността, неналичието на вода, електричество и сложната екологична конюнктура. Освен това градът се намира в рискова сеизмична зона.
По мнението на президента е належащо столицата да се реалокира на юг, по-близо до Персийския залив в региона на Макран в провинция Систан и Белуджистан на брега на Индийския океан. Като претенденти се преглеждат Бандар Абас, Бушер, Бандар Ленге.
Това е третият път, в който Пезешкиан повдига този въпрос, което приказва за сериозността на желанията му. За първи път той приказва за пренасяне на столицата през септември предходната година, незабавно откакто встъпи в служба, и това предложение откри доста поддръжници.
Те, сходно на президента, считат, че реализирането на концепцията ще увеличи конкурентоспособността на страната, ще опрости превозването на първични материали и подготвена продукция сред южното крайбрежие и централните региони, а също по този начин ще усили търговията със прилежащите страни и ще притегли вложения.
Струва си да се напомни, че концепцията за пренасяне на столицата се разисква на високо равнище в Иран още от предишния век. По-специално, шах Мохамед Реза Пахлави е считал, че Техеран се намира доста покрай руската граница и че това го прави уязвим при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики. Неговите американски съдружници също упорстват за основаването на нова столица.
Идеята за пренасяне на столицата беше обсъждана и по-късно. Тя беше подкрепена, по-специално, от висшия водач на Иран Али Хаменей. При президента Махмуд Ахмадинеджад планът, който беше получил утвърждение от Ислямския съвет, беше отсрочен заради струпване на проблеми, в това число финансови.
Сега те са още повече, източниците на финансиране са в мъглата в изискванията на стопански наказания и политическа изолираност на Иран, все пак „ върхът “ промотира плана с все по-голяма непримиримост. Защо? Повече за това по-късно.
...Техеран става столица на Персия през 1788 година Преди това основните градове на страната са били Исфахан, Казвин, Шираз и Хамадан. Но всякога непокорните владетели са били недоволни от нещо и са организирали огромно пренасяне.
Между другото, в Техеран, с неговия ослепителен ориенталски нюанс, невероятни дворци, джамии, кули, има места, които ни припомнят за Русия и нейните жители. Жп гарата и постройката Шамс Пахлави в двореца Саадабад са проектирани от Владислав Городецки. Кметството, ансамбълът на основния площад и постройката на първия университет в страната са издигнати по чертежи на Николай Марков.
През 1829 година съветският дипломат Александър Грибоедов умира трагично в столицата на Персия. Тук, през 1943 година, се организира едно от главните политически събития на 20-ти век – Техеранската конференция. Там се срещат водачите на антихитлеристката коалиция – Сталин, Чърчил и Рузвелт, които се съгласяват да открият втори фронт...
Някои специалисти считат, че проблемите на Техеран могат да бъдат решени посредством възстановяване на успеваемостта на икономическото ръководство от страна на градските управляващи. Но могат ли кметът на Техеран Алиреза Закани и неговият екип да се оправят с сходна задача?
Но не става въпрос даже за личността на кмета. Иранският президент е уверен: Новата столица ще разреши „ да се възползваме от капацитета, който имат прилежащите страни, с които е належащо да разтеглим икономическите връзки “.
Преместването на столицата обаче е освен свръхскъп план, само че и „ мрачен “, защото е невероятно да се плануват всички негови последствия. Никой не знае тъкмо с какви компликации ще се сблъскат проектантите, архитектите и строителите. Кой може да подсигурява, че в последна сметка един голям проблематичен град няма да се причисли към различен?
Историята познава доста премествания на столици от един град в различен. Някои са били сполучливи, други несполучливи. Сега в Египет се строи нова административна столица - Ново Кайро, ситуирана на към 45 километра от 22-милионния Кайро. Тя се е сблъсквала с почти същите проблеми като Техеран. Проектът е огромен, упорит, само че се оказа, че управляващите на страната не са взели поради доста проблеми. Това е макар обстоятелството, че бюджетът на плана е 60 милиарда $.
Но за Египет е доста по-лесно от Иран: част от финансирането за построяването на Нов Кайро идва от вложители в Китай и богатите страни от Близкия изток. Иран в действителност няма от кое място да чака помощ. Но „ градът-градина “ се проектира. И това въобще не е неуместно.
Истинската причина може да е, че опората на режима, Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, желае да отбрани себе си и други държавни структури, като се дистанцира от главните огнища на неодобрение, назряващо в страната. Те постоянно са избухвали в Техеран. Може би и в този момент Корпусът на гвардейците на исля
На съвещание на държавното управление на Ислямската република президентът Максуд Пезешкиан съобщи, че обстановката в Техеран, където живеят сред 15 и 20 милиона души, е станала „ невъзможна “. Това се дължи на проблеми, свързани с пренаселеността, неналичието на вода, електричество и сложната екологична конюнктура. Освен това градът се намира в рискова сеизмична зона.
По мнението на президента е належащо столицата да се реалокира на юг, по-близо до Персийския залив в региона на Макран в провинция Систан и Белуджистан на брега на Индийския океан. Като претенденти се преглеждат Бандар Абас, Бушер, Бандар Ленге.
Това е третият път, в който Пезешкиан повдига този въпрос, което приказва за сериозността на желанията му. За първи път той приказва за пренасяне на столицата през септември предходната година, незабавно откакто встъпи в служба, и това предложение откри доста поддръжници.
Те, сходно на президента, считат, че реализирането на концепцията ще увеличи конкурентоспособността на страната, ще опрости превозването на първични материали и подготвена продукция сред южното крайбрежие и централните региони, а също по този начин ще усили търговията със прилежащите страни и ще притегли вложения.
Струва си да се напомни, че концепцията за пренасяне на столицата се разисква на високо равнище в Иран още от предишния век. По-специално, шах Мохамед Реза Пахлави е считал, че Техеран се намира доста покрай руската граница и че това го прави уязвим при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики. Неговите американски съдружници също упорстват за основаването на нова столица.
Идеята за пренасяне на столицата беше обсъждана и по-късно. Тя беше подкрепена, по-специално, от висшия водач на Иран Али Хаменей. При президента Махмуд Ахмадинеджад планът, който беше получил утвърждение от Ислямския съвет, беше отсрочен заради струпване на проблеми, в това число финансови.
Сега те са още повече, източниците на финансиране са в мъглата в изискванията на стопански наказания и политическа изолираност на Иран, все пак „ върхът “ промотира плана с все по-голяма непримиримост. Защо? Повече за това по-късно.
...Техеран става столица на Персия през 1788 година Преди това основните градове на страната са били Исфахан, Казвин, Шираз и Хамадан. Но всякога непокорните владетели са били недоволни от нещо и са организирали огромно пренасяне.
Между другото, в Техеран, с неговия ослепителен ориенталски нюанс, невероятни дворци, джамии, кули, има места, които ни припомнят за Русия и нейните жители. Жп гарата и постройката Шамс Пахлави в двореца Саадабад са проектирани от Владислав Городецки. Кметството, ансамбълът на основния площад и постройката на първия университет в страната са издигнати по чертежи на Николай Марков.
През 1829 година съветският дипломат Александър Грибоедов умира трагично в столицата на Персия. Тук, през 1943 година, се организира едно от главните политически събития на 20-ти век – Техеранската конференция. Там се срещат водачите на антихитлеристката коалиция – Сталин, Чърчил и Рузвелт, които се съгласяват да открият втори фронт...
Някои специалисти считат, че проблемите на Техеран могат да бъдат решени посредством възстановяване на успеваемостта на икономическото ръководство от страна на градските управляващи. Но могат ли кметът на Техеран Алиреза Закани и неговият екип да се оправят с сходна задача?
Но не става въпрос даже за личността на кмета. Иранският президент е уверен: Новата столица ще разреши „ да се възползваме от капацитета, който имат прилежащите страни, с които е належащо да разтеглим икономическите връзки “.
Преместването на столицата обаче е освен свръхскъп план, само че и „ мрачен “, защото е невероятно да се плануват всички негови последствия. Никой не знае тъкмо с какви компликации ще се сблъскат проектантите, архитектите и строителите. Кой може да подсигурява, че в последна сметка един голям проблематичен град няма да се причисли към различен?
Историята познава доста премествания на столици от един град в различен. Някои са били сполучливи, други несполучливи. Сега в Египет се строи нова административна столица - Ново Кайро, ситуирана на към 45 километра от 22-милионния Кайро. Тя се е сблъсквала с почти същите проблеми като Техеран. Проектът е огромен, упорит, само че се оказа, че управляващите на страната не са взели поради доста проблеми. Това е макар обстоятелството, че бюджетът на плана е 60 милиарда $.
Но за Египет е доста по-лесно от Иран: част от финансирането за построяването на Нов Кайро идва от вложители в Китай и богатите страни от Близкия изток. Иран в действителност няма от кое място да чака помощ. Но „ градът-градина “ се проектира. И това въобще не е неуместно.
Истинската причина може да е, че опората на режима, Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, желае да отбрани себе си и други държавни структури, като се дистанцира от главните огнища на неодобрение, назряващо в страната. Те постоянно са избухвали в Техеран. Може би и в този момент Корпусът на гвардейците на исля
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ