Проф. Нако Стефанов: За по-малко от месец светът става свидетел на две събития с глобална значимост – срещите на БРИКС и на Г-20
- Какво съгласно Вас реализираха участниците в срещата на страните от БРИКС, която се организира в ЮАР, и кои са най-важните заключения за бъдещето на този формат?
- Петнадесетата среща на високо ниво на страните от формата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република/ЮАР/, който се организира в Йоханесбург, в интервала 22-24 август т.г., безспорно събра вниманието на забележителна част от международната общественост. Достатъчно е да се спомене единствено обстоятелството, че главите на 40 страни участваха на срещата. Също по този начин бе оповестено, че девет страни публично са подали писмени заявки за присъединение към БРИКС - Египет, Иран, Аржентина, Алжир, Бангладеш, Етиопия, Беларус, Венецуела, Саудитска Арабия. А също по този начин и още над 20 други, в една или друга форма също са изразили предпочитание да станат част от този формат.
И безспорно това фокусиране към БРИКС напълно не е инцидентно. В една или друга степен то е израз на мястото, което заема и ролята, която, във все по-голяма степен, стартира да играе БРИКС в международните каузи.
Но дано се върнем малко обратно. Процесът на основаване на формата стартира от формалната среща на върха на групата БРИК, т.е. без Южноафриканската република, която е извършена на 16 юни 2009 година в Екатеринбург, Русия. Малко по-късно на 24 декември 2010 година тя придобива настоящия си тип с включването на ЮАР. Често пъти оприличават БРИКС не като конструкция със своите ясни институционални контури като Европейски Съюз, да вземем за пример, а като клуб по ползи. Даже да приемем това определение остава да се запитаме какви са тези ползи? Защото терминът „ клуб по ползи “ съдържа в себе си скритата конотация, че става дума за нещо като „ занимание “. Докато в тази ситуация с БРИКС става дума за основни ползи на участващите страни, засягащи ориста и бъдещето на тези страни.
Всичко това е обвързвано както с историята, с несправедливия международен ред, приближаващ от епохата на колониализма. Но който продължава в една или друга форма да съществува до ден сегашен в своите стопански, финансови, търговски, дипломатически, политически, геополитически, геоикономически, социо-културни, военни и впрочем аспекти. Обаче, той е обвързван и с бъдещето, защото в случай че този неправдив ред, натрапен от така наречен „ Колективен Запад “ на останалия свят продължи своето битие, то бъдещето на така наречен „ Глобален Юг “, както и на геополитическия „ Изток “ освен ще бъде „ мъгливо и мрачно4, само че дори под въпрос.
В този смисъл форматът БРИКС, събрал страни от „ Глобалния Юг “ и от „ Изтока “, макар своите значими разлики, дори несъгласия и търкания, има нещо по-значимо, което свързва тези страни – битката за тяхното бъдеще в изискванията на един по-справедлив световен ред.
- През първата половина на септември следва провеждането на среща на върха на Г-20 – това е друго световно значимо събитие. Бихте ли извършите съпоставяне сред двата форума и какви са основните разлики сред тях?
- Ако се направи едно съпоставяне сред 15-та среща на БРИКС с другото идно събитие, също с световна значение, а точно 18-та Среща на върха на Г-20, която е планувана за есента на 2023 година в Индия, може да се даде един доста по-ясен взор за това какво съставлява както едното, по този начин и другото събитие.
18-та среща на Г-20 е планувана да се проведе на 9-10 септември 2023 година в интернационалния изложбен и конгресен център Бхарат Мандапам, Прагати Майдан, Ню Делхи.
В този проект на мисли дано да съпоставим БРИКС и Г-20. Групата на двайсетте, кратко Г-20 - на британски език „ Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors “ започва през 1999 година Г-20 е неофициална самодейност, в която вземат участие финансови министри и шефове на централни банки за съдействие и консултация в областите на интернационалната финансова система, световната стопанска система и други стопански сфери. На процедура това е група от 19 страни с най-големи стопански системи в света плюс Европейския съюз, представян от страната ръководител на Съвета на Европейски Съюз, с изключение на в случаите, когато страната ръководител е член на Г-7 и по подобен метод към този момент е показана в Г-20. Тези страни създават 90 % от международния брутен народен артикул и генерират 80 % от интернационалната търговия, като жителите в тях са две трети от популацията на света. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Англия, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР, Япония и Европейският съюз. По своята същина Г-20 е „ заченат “ от Г-7, т.е. Голямата седморка на „ Колективния Запад “ - Англия, Германия, Италия, Канада, Съединени американски щати, Франция, Япония.
По своята същина самодейността Г-20 събира „ под един покрив ” значимите страни на „ Колективния Запад “, на „ Глобалния Юг “ и на „ Изтока “. Фактически тази самодейност възпроизвежда по един стилен метод „ Глобалния ред “ натрапен от Запада. При което, отчитайки възходящия капацитет на „ Глобалния Юг “ и „ Изтока “, включвайки основните страни от последните две групи „ Колективният Запад “ се пробва да сътвори платформа за значим дипломатически напън и поле за борби с тези страни, пробвайки се да ги разделя и опълчва по редица въпроси. Само и единствено да се резервира досегашния „ Глобален ред “. Именно това ни дава правото да назовем Г-20 стилен израз на настоящата световна обстановка, в която Западът се старае по този начин да промени нещата, че да останат същите несправедливи за останалия свят връзки.
През призмата на подобен взор става кристално ясно, че БРИКС със своите разлики, несъгласия и дори търкания, само че основаващ се на правилата на ненамесата във вътрешните каузи на другите, с взаимната полза и равноправието предлага доста по-справедлива самодейност. Инициатива, опираща се не на господарска подчиненост, на доминация и налагане със мощ на своите ползи.
Именно това е причина за наличието на 40 глави на страни от „ Глобалния Юг “ в Йоханесбург и близо две дузини от тях да изричат предпочитание да се причислят към формата БРИКС.
Именно по тази причина смеем да твърдим, че по своята същина БРИКС показва модела на бъдещия световен свят като споделена орис на човечеството.
- Петнадесетата среща на високо ниво на страните от формата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република/ЮАР/, който се организира в Йоханесбург, в интервала 22-24 август т.г., безспорно събра вниманието на забележителна част от международната общественост. Достатъчно е да се спомене единствено обстоятелството, че главите на 40 страни участваха на срещата. Също по този начин бе оповестено, че девет страни публично са подали писмени заявки за присъединение към БРИКС - Египет, Иран, Аржентина, Алжир, Бангладеш, Етиопия, Беларус, Венецуела, Саудитска Арабия. А също по този начин и още над 20 други, в една или друга форма също са изразили предпочитание да станат част от този формат.
И безспорно това фокусиране към БРИКС напълно не е инцидентно. В една или друга степен то е израз на мястото, което заема и ролята, която, във все по-голяма степен, стартира да играе БРИКС в международните каузи.
Но дано се върнем малко обратно. Процесът на основаване на формата стартира от формалната среща на върха на групата БРИК, т.е. без Южноафриканската република, която е извършена на 16 юни 2009 година в Екатеринбург, Русия. Малко по-късно на 24 декември 2010 година тя придобива настоящия си тип с включването на ЮАР. Често пъти оприличават БРИКС не като конструкция със своите ясни институционални контури като Европейски Съюз, да вземем за пример, а като клуб по ползи. Даже да приемем това определение остава да се запитаме какви са тези ползи? Защото терминът „ клуб по ползи “ съдържа в себе си скритата конотация, че става дума за нещо като „ занимание “. Докато в тази ситуация с БРИКС става дума за основни ползи на участващите страни, засягащи ориста и бъдещето на тези страни.
Всичко това е обвързвано както с историята, с несправедливия международен ред, приближаващ от епохата на колониализма. Но който продължава в една или друга форма да съществува до ден сегашен в своите стопански, финансови, търговски, дипломатически, политически, геополитически, геоикономически, социо-културни, военни и впрочем аспекти. Обаче, той е обвързван и с бъдещето, защото в случай че този неправдив ред, натрапен от така наречен „ Колективен Запад “ на останалия свят продължи своето битие, то бъдещето на така наречен „ Глобален Юг “, както и на геополитическия „ Изток “ освен ще бъде „ мъгливо и мрачно4, само че дори под въпрос.
В този смисъл форматът БРИКС, събрал страни от „ Глобалния Юг “ и от „ Изтока “, макар своите значими разлики, дори несъгласия и търкания, има нещо по-значимо, което свързва тези страни – битката за тяхното бъдеще в изискванията на един по-справедлив световен ред.
- През първата половина на септември следва провеждането на среща на върха на Г-20 – това е друго световно значимо събитие. Бихте ли извършите съпоставяне сред двата форума и какви са основните разлики сред тях?
- Ако се направи едно съпоставяне сред 15-та среща на БРИКС с другото идно събитие, също с световна значение, а точно 18-та Среща на върха на Г-20, която е планувана за есента на 2023 година в Индия, може да се даде един доста по-ясен взор за това какво съставлява както едното, по този начин и другото събитие.
18-та среща на Г-20 е планувана да се проведе на 9-10 септември 2023 година в интернационалния изложбен и конгресен център Бхарат Мандапам, Прагати Майдан, Ню Делхи.
В този проект на мисли дано да съпоставим БРИКС и Г-20. Групата на двайсетте, кратко Г-20 - на британски език „ Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors “ започва през 1999 година Г-20 е неофициална самодейност, в която вземат участие финансови министри и шефове на централни банки за съдействие и консултация в областите на интернационалната финансова система, световната стопанска система и други стопански сфери. На процедура това е група от 19 страни с най-големи стопански системи в света плюс Европейския съюз, представян от страната ръководител на Съвета на Европейски Съюз, с изключение на в случаите, когато страната ръководител е член на Г-7 и по подобен метод към този момент е показана в Г-20. Тези страни създават 90 % от международния брутен народен артикул и генерират 80 % от интернационалната търговия, като жителите в тях са две трети от популацията на света. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Англия, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР, Япония и Европейският съюз. По своята същина Г-20 е „ заченат “ от Г-7, т.е. Голямата седморка на „ Колективния Запад “ - Англия, Германия, Италия, Канада, Съединени американски щати, Франция, Япония.
По своята същина самодейността Г-20 събира „ под един покрив ” значимите страни на „ Колективния Запад “, на „ Глобалния Юг “ и на „ Изтока “. Фактически тази самодейност възпроизвежда по един стилен метод „ Глобалния ред “ натрапен от Запада. При което, отчитайки възходящия капацитет на „ Глобалния Юг “ и „ Изтока “, включвайки основните страни от последните две групи „ Колективният Запад “ се пробва да сътвори платформа за значим дипломатически напън и поле за борби с тези страни, пробвайки се да ги разделя и опълчва по редица въпроси. Само и единствено да се резервира досегашния „ Глобален ред “. Именно това ни дава правото да назовем Г-20 стилен израз на настоящата световна обстановка, в която Западът се старае по този начин да промени нещата, че да останат същите несправедливи за останалия свят връзки.
През призмата на подобен взор става кристално ясно, че БРИКС със своите разлики, несъгласия и дори търкания, само че основаващ се на правилата на ненамесата във вътрешните каузи на другите, с взаимната полза и равноправието предлага доста по-справедлива самодейност. Инициатива, опираща се не на господарска подчиненост, на доминация и налагане със мощ на своите ползи.
Именно това е причина за наличието на 40 глави на страни от „ Глобалния Юг “ в Йоханесбург и близо две дузини от тях да изричат предпочитание да се причислят към формата БРИКС.
Именно по тази причина смеем да твърдим, че по своята същина БРИКС показва модела на бъдещия световен свят като споделена орис на човечеството.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ