Какво си представяте, когато става дума за мумиите от Древен

Няма да повярвате как всъщност миришат египетските мумии

Какво си представяте, когато става дума за мумиите от Древен Египет? Повечето хора си показват изсъхнали тела, покрити с древен прахуляк и излъчващи ужасна миризма. Но напълно изненадващо се оказа, че египетските мумии миришат доста прелестно – най-малко по този начин неотдавна обявиха учените. Възниква въпросът: за какво телата на от дълго време умряли хора излъчват аромати на смоли, тамян и антични масла? Може би към този момент сте се досетили за повода. Нека се спрем малко по-подробно.

Тайните на античния Египет

Древният Египет крие голям брой загадки. С течение на времето учените разгадават всяка една от тях.

Изданието IFL Science оповестява, че учените неотдавна са открили по какъв начин в действителност миришат мумиите. Логично би било да си помислим, че миришат извънредно – въпреки всичко става дума за тела на хора, умряли преди стотици години.

За да разкрият тази тайнственост, екип от специалисти проучва миризмите на девет антични тела, съхранявани в Египетския музей в Кайро. Най-старото от тях датира от епохата на Новото царство, която стартира още през 1539 година преди новата епоха. За първи път откривателите употребяват освен сетивата си, само че и особено електронно устройство – по този начин наречения „ електронен нос “, кадърен да улавя и най-малките летливи съединения.

На какво миришат мумиите от Древен Египет?

Резултатите са непредвидени. По-голямата част от мумиите (78%) излъчват дървесен мирис, 67% са с лют аромат, а 56% – със блудкав. Само в една трета от пробите се усещали неприятни нотки, които учените разказват като от мухъл или гнилост. Като цяло интензивността на миризмата е била междинна и в множеството случаи откривателите са ги оценили като много приятни.

Анализите на химическия състав демонстрират, че във въздуха към мумиите участват терпеноиди – субстанции, които се съдържат в естествените смоли и етеричните масла. Сред тях учените откриват пинен, лимонов и вербенон – съединения, присъщи за дървесните масла и балсамиращите средства, употребявани за покриване на телата по време на мумифицирането. Именно те са помогнали на античните египтяни да запазят телата в безупречно положение и са ги дарили с подобен необикновен мирис.

Балсамирането в Древния Египет

Мумифицирането в Древен Египет се е употребило за опазване на телата на хората в продължение на хиляди години.

Процесът е отнемал към 70 дни и е започвал с премахване на вътрешните органи. Мозъкът се изваждал през носа с куки, защото не се смятал за значим. Сърцето можело да бъде оставено, защото вярвали, че то съдържа душата. Другите органи: белите дробове, черният дроб, стомахът и червата, били сложени в специфични съдове, с цел да бъдат предпазени в задгробния живот.

Следващата стъпка е изсушаването. За да се предотврати разлагането на тялото, то се покрива със примес от естествени соли, които отстраняват влагата. Този развой продължава 40 дни, след което кожата става твърда. След това тялото се накисва в ароматни масла и смоли, а кухините вътре се запълват с плат, смола и дървени стърготини, с цел да се резервира неговата форма.

След това тялото се увива в няколко пласта ленени бинтове. Вътре се поставяли амулети, които съгласно вярванията предпазвали умрелия. Превръзките се фиксират със смола, а от горната страна се слагат знаци и вълшебен текстове. Последният стадий е погребението: мумията се слага в саркофаг, произнасят се заклинания от Книгата на мъртвите и се оставят движимости, храна и бижута за отвъдния живот.

Благодарение на този развой египетските мумии са чудесно непокътнати и до през днешния ден. Дори и след хиляди години те освен са в положително положение, само че е открито, че резервират миризмата на тамян. Смолите, маслата и билките, употребявани в процеса на мумифициране, към момента излъчват прелестен мирис, който може да се усети, в случай че се доближите до мумията.

Интересно е, че към 2018 година в Египет има 138 антични пирамиди. Повечето от тях са издигнати като гробници за мумиите на фараоните, само че има и догатки, че са били галактически обсерватории, употребявани за навигация и съхранявали научни познания. Изграждането на такива огромни здания даже през днешния ден се счита за доста сложна задача – и то при съществуването на профилирани машини като кранове и така нататък!

За да оценят разноските за създаване на сходни пирамиди в актуалния свят, откривателите вземат за образец Голямата пирамида в Гиза, която е по-известна като Хеопсовата пирамида. Според изчисленията на учените тази конструкция е издигната преди към 4500 години. По време на градежа височината на Хеопсовата пирамида е била към 146 метра, само че с течение на времето, заради въздействието на ветровете и други естествени феномени, тя понижава до 138 метра.

Френският проектант Жан-Пиер Худен (Jean-Pierre Houdin) счита, че през днешния ден бихме могли да построим същата голяма пирамида. Това е сложна, само че не и невъзможна задача.

„ Напълно съм сигурен, че през днешния ден бихме могли да създадем същото нещо и това би бил най-икономичният способ – споделя архитектът “.

Но строителният развой би имал най-малко две значими особености. Първо, вместо да придвижват каменните блокове по рампа благодарение на въжета, актуалните хора биха употребявали нещо с мощен мотор. Второ, за построяването на междинната част на пирамидата сигурно би се употребявал кран. Но построяването на върха на пирамидата благодарение на кран би било невероятно, защото става дума за пирамида с височина 138 метра и кранът просто не би достигнал до горната част. Най-добрият метод да се оправим с тази задача биха били хеликоптерите – през днешния ден те постоянно се употребяват при строителството на мостове и небостъргачи.

Колко костват пирамидите?

Чрез потреблението на модерни технологии продължителността на строителството може да бъде понижена до единствено 5 години. В същото време в процеса биха взели участие от 1500 до 2000 експерти, което е доста по-малко спрямо броя на хората, взели участие в градежа на Хеопсовата пирамида преди хиляди години. Ако вземем поради броя на хората, цената на материалите и другите разноски, построяването на Хеопсовата пирамида през днешния ден би коствало 5 милиарда $. Това е напълно рационална цена – за съпоставяне, Световният търговски център в центъра на Манхатън коства 4 милиарда $.