Ако изборите бяха утре
Какво щеше да стане, в случай че изборите бяха на следващия ден? Ако питате социолозите - светът нямаше да е същият.
Три поредни проучвания настояват, че ръководещата коалиция е постигнала рекордно високо равнище на ненавист, ГЕРБ лети към четвърти кабинет, " Промяната " е торпилирана, а всички останали партии блуждаят сред трето и осмо място.
Според същите данни - Стефан Янев е на второ място по всенародно утвърждение след Румен Радев, Костадин Костадинов от " Възраждане " е по-харесван от Кирил Петков, а съпротивата против участието на Северна Македония в Европейски Съюз е толкоз мощна, че остава вселенска тайнственост за какво тогава Каракачанов се бори за 1.5% доверие.
Ако съдим по сходните проценти при " Тренд ", " Маркет линкс " и " Галъп ", човек ще остане с усещане, че салдото на силите в 47 Народно събрание е наложен с държавен прелом, а не с демократични избори, извършени преди по-малко от половин година.
Във всеки случай ще намерения, че в случай че изборите бяха на следващия ден, справедливостта щеше да спечелва, войната в Европа щеше да завърши, цените - да се върнат на равнището преди пандемията, а " Лукойл " - да раздава безвъзмезден дизел на всички, които го пожелаят.
Какво не е наред?
Липсата на доверие от страна на българските жители в институциите не е ново и не е инцидентно събитие, с цел да буди особена изненада. Само преди седмица " " сподели какъв брой трагична е разликата сред скептицизма на българите и всички останали европейци, когато възприемат информация за войната в Украйна от националните управляващи по отношение на източници от вида на " една жена написа във Фейсбук ".
Това, което българските социолози не мерят (или не желаят да мерят), е до каква степен жителите имат вяра на личните им проучвания.
Същите организации, които през днешния ден показват данни за несъществуваща предизборна обстановка, сгрешиха два следващи действителни изборни резултата през юли и ноември 2021 г.
В последната проява на прогностична мощ на 14 ноември никой не позна, че " Продължаваме промяната " ще стане първа политическа мощ с съвсем двойно по-висок от упования дял, Движение за права и свободи ще изпревари Българска социалистическа партия по брой на гласоподавателите, а " Възраждане " ще влезе за първи път в Народното събрание.
Никой не позна, тъй като бяха пренебрегнати съмненията на гласоподавателите отвън тясните партийни ядра и тъй като никой не мери настроенията и мобилизацията на българските жители в чужбина. А тяхната интензивност два пъти " разбърка картите " на партиите преди година. Засега не проличава по нищо, че уроците от 2021 година са научени.
" Маркет линкс " са единствените, които подават резултат за хората, които биха желали да гласоподават, само че към момента не са решили за кого - 11 на 100, т.е. повече от евентуалните гласоподаватели на всички партии под " Продължаваме промяната ".
Как се разпределят проценти при липса на ориентир за изборна интензивност в и отвън България, не става доста ясно. Но да затворим едно око и да приемем, че данните са качествени като екзитпол на президентски избори във Франция.
Пълният безпорядък в посланията на обединението естествено води и до цялостен безпорядък и отчаяние в главите на всички гласоподаватели - за това не са отговорни социолозите, а водачите (или неналичието на лидерство) на четирите ръководещи сили.
Трите изследвания са извършени в диапазон от 29 април до 11 май - в интервал, в който държавното управление три пъти смени позицията си за военната подкрепаза Украйна, Българска социалистическа партия заплашваше да напусне кабинета с проруски ултиматуми, а ГЕРБ и Румен Радев изненадващо изкусно стиковаха офанзивите си против кабинета, откакто " Газпром " спря доставките за България.
Дори освен това състояние " Галъп " признава, че настроения за предварителни избори сега няма.
Макар 62,4% да нямат доверие на кабинета " Петков ", единствено 24,3 % желаят бърза промяна на властта и избор за нов парламент, т.е. по-малко от всички симпатизанти на ГЕРБ, " Възраждане " и " Български напредък ", взети дружно.
След като слагат под подозрение смисъла на цялото си проучване, става още по-неясно каква е логиката зад представянето на данни за доверие към водещите политически фигури.
Отново " Маркет линкс " са единствените, които са си създали труда да опишат цялостната информация за разпределението по тази канара - освен с позитивните стойности, само че и с данните за неодобрението към съответните водачи и с информация за колебливостта и чистата индиферентност на гласоподавателите към тях.
Оттам ще стане ясно, че недоверието на жителите по отношение на Костадин Костадинов е съвсем 60% на фона на 19-процентовата " почитател база " на ръководителя на " Възраждане ".
Хората, които въобще не познават " творчеството " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев, с цел да могат да дадат позитивна или негативна оценка, са 30 на 100 - т.е. повече от тези, които са задоволително добре осведомени за позициите му и ги харесват (28%). Балансът на доверието му отново е негативен, тъй като отрицателните оценки за него са 42%.
В новините от последните три дни тези детайлности от пейзажа просто липсват от сбития преразказ на данните, съгласно който Путин може да превземе София без един изстрел.
Това, което се вижда задоволително ясно по резултатите, е, че даже изборите да бяха на следващия ден (против волята на множеството гласоподаватели, а и партийни лидери) - русофилско болшинство в ръководството нямаше да има при нито един сюжет.
Три поредни проучвания настояват, че ръководещата коалиция е постигнала рекордно високо равнище на ненавист, ГЕРБ лети към четвърти кабинет, " Промяната " е торпилирана, а всички останали партии блуждаят сред трето и осмо място.
Според същите данни - Стефан Янев е на второ място по всенародно утвърждение след Румен Радев, Костадин Костадинов от " Възраждане " е по-харесван от Кирил Петков, а съпротивата против участието на Северна Македония в Европейски Съюз е толкоз мощна, че остава вселенска тайнственост за какво тогава Каракачанов се бори за 1.5% доверие.
Ако съдим по сходните проценти при " Тренд ", " Маркет линкс " и " Галъп ", човек ще остане с усещане, че салдото на силите в 47 Народно събрание е наложен с държавен прелом, а не с демократични избори, извършени преди по-малко от половин година.
Във всеки случай ще намерения, че в случай че изборите бяха на следващия ден, справедливостта щеше да спечелва, войната в Европа щеше да завърши, цените - да се върнат на равнището преди пандемията, а " Лукойл " - да раздава безвъзмезден дизел на всички, които го пожелаят.
Какво не е наред?
Липсата на доверие от страна на българските жители в институциите не е ново и не е инцидентно събитие, с цел да буди особена изненада. Само преди седмица " " сподели какъв брой трагична е разликата сред скептицизма на българите и всички останали европейци, когато възприемат информация за войната в Украйна от националните управляващи по отношение на източници от вида на " една жена написа във Фейсбук ".
Това, което българските социолози не мерят (или не желаят да мерят), е до каква степен жителите имат вяра на личните им проучвания.
Същите организации, които през днешния ден показват данни за несъществуваща предизборна обстановка, сгрешиха два следващи действителни изборни резултата през юли и ноември 2021 г.
В последната проява на прогностична мощ на 14 ноември никой не позна, че " Продължаваме промяната " ще стане първа политическа мощ с съвсем двойно по-висок от упования дял, Движение за права и свободи ще изпревари Българска социалистическа партия по брой на гласоподавателите, а " Възраждане " ще влезе за първи път в Народното събрание.
Никой не позна, тъй като бяха пренебрегнати съмненията на гласоподавателите отвън тясните партийни ядра и тъй като никой не мери настроенията и мобилизацията на българските жители в чужбина. А тяхната интензивност два пъти " разбърка картите " на партиите преди година. Засега не проличава по нищо, че уроците от 2021 година са научени.
" Маркет линкс " са единствените, които подават резултат за хората, които биха желали да гласоподават, само че към момента не са решили за кого - 11 на 100, т.е. повече от евентуалните гласоподаватели на всички партии под " Продължаваме промяната ".
Как се разпределят проценти при липса на ориентир за изборна интензивност в и отвън България, не става доста ясно. Но да затворим едно око и да приемем, че данните са качествени като екзитпол на президентски избори във Франция.
Пълният безпорядък в посланията на обединението естествено води и до цялостен безпорядък и отчаяние в главите на всички гласоподаватели - за това не са отговорни социолозите, а водачите (или неналичието на лидерство) на четирите ръководещи сили.
Трите изследвания са извършени в диапазон от 29 април до 11 май - в интервал, в който държавното управление три пъти смени позицията си за военната подкрепаза Украйна, Българска социалистическа партия заплашваше да напусне кабинета с проруски ултиматуми, а ГЕРБ и Румен Радев изненадващо изкусно стиковаха офанзивите си против кабинета, откакто " Газпром " спря доставките за България.
Дори освен това състояние " Галъп " признава, че настроения за предварителни избори сега няма.
Макар 62,4% да нямат доверие на кабинета " Петков ", единствено 24,3 % желаят бърза промяна на властта и избор за нов парламент, т.е. по-малко от всички симпатизанти на ГЕРБ, " Възраждане " и " Български напредък ", взети дружно.
След като слагат под подозрение смисъла на цялото си проучване, става още по-неясно каква е логиката зад представянето на данни за доверие към водещите политически фигури.
Отново " Маркет линкс " са единствените, които са си създали труда да опишат цялостната информация за разпределението по тази канара - освен с позитивните стойности, само че и с данните за неодобрението към съответните водачи и с информация за колебливостта и чистата индиферентност на гласоподавателите към тях.
Оттам ще стане ясно, че недоверието на жителите по отношение на Костадин Костадинов е съвсем 60% на фона на 19-процентовата " почитател база " на ръководителя на " Възраждане ".
Хората, които въобще не познават " творчеството " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев, с цел да могат да дадат позитивна или негативна оценка, са 30 на 100 - т.е. повече от тези, които са задоволително добре осведомени за позициите му и ги харесват (28%). Балансът на доверието му отново е негативен, тъй като отрицателните оценки за него са 42%.
В новините от последните три дни тези детайлности от пейзажа просто липсват от сбития преразказ на данните, съгласно който Путин може да превземе София без един изстрел.
Това, което се вижда задоволително ясно по резултатите, е, че даже изборите да бяха на следващия ден (против волята на множеството гласоподаватели, а и партийни лидери) - русофилско болшинство в ръководството нямаше да има при нито един сюжет.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ