“Какво ще й гледам на Виената, град като град -

“Какво ще й виждам на Виената, град като град - хора, къщи, салтанати”, споделя Бай Ганьо. Цитирам го изцяло подходящо, тъй като през днешния ден ще ви разходя из австрийската столица с книжката на Алеко Константинов, вместо справочник.

Хотел “Лондон”

“...Стигнахме във Виена и спряхме в обичайния хотел “Лондон”. Слугите снеха от колата моята чанта, желаеха да вземат и бай Ганювите дисаги, само че той от тактичност ли, кой знае, не им ги даде.
- Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това - не е смешка, миризма мощна - ще бръкне да извади някое шише - иди го гони сетне! Ти не ги гледай, че са такива мазни. Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо.”

Чета тематичния фрагмент от “Бай Ганьо”, до момента в който трамваят скрибуца към “Флайшмаркт” № 28 - адреса на “Лондон”, който, несъмнено, от дълго време не е хотел, а постройка с жилища за състоятелни люде.
Аристократичната сграда външно е непроменена от втората половина на ХVIII век, когато там се е помещавала гостилница “Белият вол”, в която постоянно си угаждали звезди като Готхолд Лесинг, Ференц Лист и Рихард Вагнер, Йозеф Хайдн, Фридрих Ницше...

Отсреща е гръцката черква. Т.нар. “Грихен байзел” от 1447 година Там внимателният християнин Ганьо Сомов сигурно е удрял по един кръст и се е бръквал с някой кройцер за свещичка за Божия поддръжка, преди да продаде гюловото масло.

Асансьорът в хотел “Лондон”, пред който Бай Ганьо е дърпал дисагите си от пиколото.