Нуждае ли се извънземният живот от планета, за да оцелее?
Какво ще стане, в случай че премахнем „ земни “ от „ извънземни “ ? Наскоро учените изследваха завладяващата опция извънземният живот да не се нуждае от планета, с цел да се поддържа.
На пръв взор планетите наподобяват като идеалното място за намиране на живот. В края на краищата единственото известно място, на което съществува живот, е повърхността на Земята. А Земята е много хубава. Нашата планета има бездънен гравитационен бунар, който държи всичко на място, и гъста атмосфера, която поддържа температурите на повърхността в подобаващите граници за поддържане на течна вода. Разполагаме с обилие от детайли като въглерод и О2, които образуват градивните детайли на биологичните организми. Имаме и доста слънчева светлина, която ни облъчва, осигурявайки всъщност безграничен източник на безвъзмездна сила.
На базата на тази съществена настройка организираме търсенето на живот на други места във Вселената. Разбира се, може да има екзотични среди или луди химични процеси, само че въпреки всичко одобряваме, че животът съществува на планети, тъй като те са естествено пригодени за живота, какъвто го познаваме.
Does alien life need a planet to survive? Scientists propose intriguing possibility
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
В скорошен прелиминарен отчет, признат за издание в списание Astrobiology, откривателите оспорват това главно съмнение, като се питат дали е допустимо да се сътвори среда, която да разреши на живота да процъфтява без планета.
Тази концепция не е толкоз налудничава, колкото звучи. Всъщност към този момент имаме образец за същества, живеещи в Космоса без планета: астронавтите на борда на Международната галактическа станция . Тези астронавти се нуждаят от големи количества земни запаси, които непрекъснато да им бъдат изпращани със совалка, само че хората са необикновено комплицирани същества.
Може би по-простите организми биха се справили сами. Поне един прочут организъм - дребните водни жители тардигради - е в положение да оцелее във вакуума на Космоса.
Всяка общественост от организми в Космоса би трябвало да се оправи с няколко провокации. Първо, тя би трябвало да поддържа вътрешно налягане спрямо вакуума в Космоса. Така че една галактическа колония ще би трябвало да образува мембрана или обвивка. За благополучие, това не е толкоз огромно предизвикателство; разликата в налягането е същата като тази сред повърхността на водата и дълбочина от към 30 фута (10 метра). Много организми, както микроскопични, по този начин и макроскопични, могат да се оправят с тези разлики с лекост.
Следващото предизвикателство е да се поддържа задоволително висока температура за течна вода. Земята реализира това посредством парниковия резултат на атмосферата, което няма да е допустимо за по-малка биологична галактическа колония. Авторите показват съществуващи организми, като сребърната мравка от Сахара (Cataglyphis bombycina), които могат да контролират вътрешната си температура, като трансформират дължината на вълната на светлината, която гълтам, и тази, която отразяват - всъщност създавайки парников резултат без атмосфера. Така че външната мембрана на свободно плаваща колония от организми би трябвало да реализира същите селективни качества.
След това те би трябвало да преодолеят загубата на леки детайли. Планетите поддържат детайлите си с помощта на силата на гравитацията, само че една органична колония би се справила с това. Дори при оптимистични прогнози колонията би изгубила леки детайли в продължение на десетки хиляди години, тъй че би трябвало да откри способи да се възвръща.
И най-после, биологичната колония би трябвало да бъде ситуирана в обитаемата зона на своята звезда, с цел да има достъп до допустимо най-вече слънчева светлина. Що се отнася до други запаси, като въглерод или О2, колонията ще би трябвало да стартира с непрекъснати доставки, да вземем за пример от метеорит, и по-късно да премине към затворена система за преработване на другите съставни елементи, с цел да се поддържа в дълготраен проект.
Съчетавайки всичко това, откривателите основават портрет на организъм или колония от организми, които се носят свободно в пространството. Тази конструкция би могла да бъде с диаметър до 100 м и да се съдържа в тънка, твърда и транспарантна обвивка. Тази черупка би нормализирала водата навътре в организма до подобаващото налягане и температура и би му разрешила да поддържа парников резултат.
Макар че такива организми може да съществуват или да не съществуват във Вселената, проучването има значими последствия за бъдещите човешки инициативи в Космоса. Докато сега построяваме местообитания от метал и доставяме станциите си с въздух, храна и вода, пренасяни от Земята, бъдещите местообитания могат да употребяват биоинженерни материали за основаване на самоподдържащи се екосистеми.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
На пръв взор планетите наподобяват като идеалното място за намиране на живот. В края на краищата единственото известно място, на което съществува живот, е повърхността на Земята. А Земята е много хубава. Нашата планета има бездънен гравитационен бунар, който държи всичко на място, и гъста атмосфера, която поддържа температурите на повърхността в подобаващите граници за поддържане на течна вода. Разполагаме с обилие от детайли като въглерод и О2, които образуват градивните детайли на биологичните организми. Имаме и доста слънчева светлина, която ни облъчва, осигурявайки всъщност безграничен източник на безвъзмездна сила.
На базата на тази съществена настройка организираме търсенето на живот на други места във Вселената. Разбира се, може да има екзотични среди или луди химични процеси, само че въпреки всичко одобряваме, че животът съществува на планети, тъй като те са естествено пригодени за живота, какъвто го познаваме.
Does alien life need a planet to survive? Scientists propose intriguing possibility
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
В скорошен прелиминарен отчет, признат за издание в списание Astrobiology, откривателите оспорват това главно съмнение, като се питат дали е допустимо да се сътвори среда, която да разреши на живота да процъфтява без планета.
Тази концепция не е толкоз налудничава, колкото звучи. Всъщност към този момент имаме образец за същества, живеещи в Космоса без планета: астронавтите на борда на Международната галактическа станция . Тези астронавти се нуждаят от големи количества земни запаси, които непрекъснато да им бъдат изпращани със совалка, само че хората са необикновено комплицирани същества.
Може би по-простите организми биха се справили сами. Поне един прочут организъм - дребните водни жители тардигради - е в положение да оцелее във вакуума на Космоса.
Всяка общественост от организми в Космоса би трябвало да се оправи с няколко провокации. Първо, тя би трябвало да поддържа вътрешно налягане спрямо вакуума в Космоса. Така че една галактическа колония ще би трябвало да образува мембрана или обвивка. За благополучие, това не е толкоз огромно предизвикателство; разликата в налягането е същата като тази сред повърхността на водата и дълбочина от към 30 фута (10 метра). Много организми, както микроскопични, по този начин и макроскопични, могат да се оправят с тези разлики с лекост.
Следващото предизвикателство е да се поддържа задоволително висока температура за течна вода. Земята реализира това посредством парниковия резултат на атмосферата, което няма да е допустимо за по-малка биологична галактическа колония. Авторите показват съществуващи организми, като сребърната мравка от Сахара (Cataglyphis bombycina), които могат да контролират вътрешната си температура, като трансформират дължината на вълната на светлината, която гълтам, и тази, която отразяват - всъщност създавайки парников резултат без атмосфера. Така че външната мембрана на свободно плаваща колония от организми би трябвало да реализира същите селективни качества.
След това те би трябвало да преодолеят загубата на леки детайли. Планетите поддържат детайлите си с помощта на силата на гравитацията, само че една органична колония би се справила с това. Дори при оптимистични прогнози колонията би изгубила леки детайли в продължение на десетки хиляди години, тъй че би трябвало да откри способи да се възвръща.
И най-после, биологичната колония би трябвало да бъде ситуирана в обитаемата зона на своята звезда, с цел да има достъп до допустимо най-вече слънчева светлина. Що се отнася до други запаси, като въглерод или О2, колонията ще би трябвало да стартира с непрекъснати доставки, да вземем за пример от метеорит, и по-късно да премине към затворена система за преработване на другите съставни елементи, с цел да се поддържа в дълготраен проект.
Съчетавайки всичко това, откривателите основават портрет на организъм или колония от организми, които се носят свободно в пространството. Тази конструкция би могла да бъде с диаметър до 100 м и да се съдържа в тънка, твърда и транспарантна обвивка. Тази черупка би нормализирала водата навътре в организма до подобаващото налягане и температура и би му разрешила да поддържа парников резултат.
Макар че такива организми може да съществуват или да не съществуват във Вселената, проучването има значими последствия за бъдещите човешки инициативи в Космоса. Докато сега построяваме местообитания от метал и доставяме станциите си с въздух, храна и вода, пренасяни от Земята, бъдещите местообитания могат да употребяват биоинженерни материали за основаване на самоподдържащи се екосистеми.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ