Какво ще се случи в Руската федерация, след като Путин

Какво ще се случи в Руската федерация, откакто Путин напусне властта, какво може да разцепи редиците на Запада и каква тактика да избере Украйна – Дойче Веле (DW) попита за това философа и политолог Франсис Фукуяма. В края на юни съветските управляващи не разрешиха на американския политолог и мъдрец Франсис Фукуяма да влиза в Русия. Професорът от Станфордския университет Фукуяма беше един от тези, които намерено предизвестиха за риска Русия да стартира война против Украйна. Преди няколко дни Фукуяма се причисли към надзорния съвет на Международната фондация за битка с корупцията, която беше основана от политика Алексей Навални и неговия екип вместо унищожената в Русия Фондация за битка с корупцията (ФБК – Фонд борьбы с коррупцией). Франсис Фукуяма, прочут като създателят на „Краят на историята и последният човек“, в изявление за DW разяснява изявленията на Владимир Путин, характера на политическия режим в Русия, рисковете от разединение на Запада и най-спешните задача за Украйна във войната с Русия. DW: На 29 юни съветските управляващи ви включиха в листата от лица, на които е неразрешено да посещават Русия. Хората, които ви познават в Русия, започнаха да се майтапят, че в този момент това несъмнено е „ краят на историята “, заигравайки се със заглавието на вашата книга. Как ви се коства тази смешка и обстоятелството, че сте попаднали в черния лист? Франсис Фукуяма: Първо, смятам за чест да бъда в този лист. Мисля, че всички значими задгранични критици на Русия и съветската инвазия в Украйна са в този лист. Дори се чудех за какво им лиши толкоз време да стигнат до мен. Но в този момент, когато съм в листата, всичко е наред. Ясно е, че тези ограничения засягат самите хора, най-вече учени, които учат Русия и които в действителност би трябвало да пътуват до там. Аз самият щях да отида в Русия преди време, с цел да вземам участие в полемика с Алексей Навални. Но това, несъмнено, не се случи – първо поради пандемията от ковид, а по-късно и поради засилващата се робия на Путинското ръководство. Затова не виждам нужда да вървя в Русия в обозримо бъдеще. Така че всичко е наред. А що се отнася до шегите за края на историята – разбирате ли, всеки ден ми описват по два-три такива вица и по този начин към този момент 30 години. Тъй че в този момент всички те ми наподобяват към този момент много поостарели. – Влязохте в надзорния съвет на Международната фондация за битка с корупцията, която беше основана от Навални и неговия екип. Какво ви подтикна да предприемете тази стъпка и какви са вашите отговорности? – Аз съм огромен обожател на Алексей Навални. Срещнах го във Варшава през октомври 2019 година и бях поканен на полемика с него в Москва през март 2020 година Но първо полемиката беше анулирана поради пандемията, а по-късно и поради опита на Кремъл да го токсини. Корупцията е голям проблем в Русия и по света, ще се веселя да поддържа фондацията му по всевъзможен вероятен метод. – Войната сред Русия и Украйна продължава към този момент пети месец. Владимир Путин сподели оня ден, изтъквам: „ Всички би трябвало да схванат, че като цяло ние към момента не сме почнали нищо съществено “. Чухте ли за този откъс и какво мислите за него? – Мисля, че той лъже, както лъже и за доста други неща. Западните военни анализатори, които учат положението на съветските въоръжени сили, означават, че сега съветската войска изпитва доста изострен дефицит на хора. Те изгубиха евентуално до една трета от целия персонален състав, който в началото беше събран и изпратен в Украйна. Оценките за съветските загуби са единствено груби, само че може да са от порядъка на 20 000 убити и евентуално от порядъка на 60 000 ранени. Освен това, има пленени и така нататък Знаете, че даже за такава огромна страна като Русия това по никакъв начин не е дребна военна интервенция. И от военна позиция всичко това на процедура е злополука. Като се има поради, че съветската войска е постигнала доста дребен прогрес през двата месеца, откогато те започнаха да концентрират военни си деяние върху Донбас, и имам вяра, че нямат доста запаси, тъй че съгласно мен Путин блъфира, когато споделя, че даже още не са почнали. – Какво бихте посъветвали Украйна през днешния ден? Каква може да бъде бъдещата й тактика? – Мисля, че най-реалистичната тактика сега е да се концентрира върху южната част на страната, да отвори още веднъж достъпа до Черно море за Украйна, връщайки Херсон и пристанищата на Азовско море. Това е по-важно от Донбас. Мисля, че връщането на Донбас ще бъде много мъчно осъществимо през идващите няколко месеца. Но до края на лятото може да забележим действителен прогрес на юг. За Украйна е доста, доста значимо да си възвърне достъпа до черноморските пристанища, да възобнови износа на цялата си селскостопанска продукция, да пробие съветската обсада на Одеса. Предполагам, че това е, върху което ще се съсредоточат. Те към този момент започнаха атака в региона на Херсон и реализираха прочут прогрес там. Ако, да речем, до септември или октомври в действителност освободят региона, тогава това ще сложи основата за започване на съществени договаряния за преустановяване на огъня. Но не мисля, че украинците ще съумеят да ги реализиран, преди да отворят достъп до външния свят през Черно море. – Руските сметки при нахлуване против Украйна явно включваха увереност в слабостта на Запада и че Западът няма да е обединен, с цел да помогне на Украйна да оцелее. Какво заплашва единството на Запада, както го виждаме през днешния ден? Може ли да се разпадне след преизбирането на Доналд Тръмп? – Има две огромни рискове. Първото тестване пред европейската поддръжка за Украйна я чака през идната зима. Русия към този момент на процедура прекъсна доставките на природен газ. И мисля, че с настъпването на студовете Европа ще има същински проблем да откри сурогат на съветския газ. Втората заплаха е тази, която споменахте. Трудността се състои в това, че поддръжката за Украйна от републиканците в Съединени американски щати последователно отслабва. В същото време Тръмп е от другата страна – той е проруски, а не проукраински. Очевидно е, че в случай че той се върне на президентския пост през 2024 година, това може да реши всички проблеми на Русия през днешния ден, тъй като Тръмп има намерение да изтегли Съединени американски щати от НАТО. Така Кремъл ще реализира главните си цели просто като промени курса на американската политика. Ето за какво считам, че е извънредно значимо Украйна да реализира прочут прогрес и да вземе самодейността на бойното поле през лятото. В края на краищата, единството на Запада в действителност зависи от това дали хората имат вяра, че е допустимо военно решение на казуса в краткосрочна вероятност. Ако надделее мнението, че обстановката е стигнала до задънена улица, която ще продължи постоянно, тогава мисля, че ще има пукнатини в единството на Запада и ще има повече апели Украйна да се откаже от територия, с цел да спре войната. – Как вие, като политически мъдрец, определяте за себе си съществуващия политически режим в Русия и какво мислите за дълголетието му? Трябва ли светът, в дълготраен проект, да се научи да живее с страната, каквато Русия съставлява през днешния ден? Русия през днешния ден повече от всичко друго ми припомня на нацистка Германия. Единствената й идеология е крайният шовинизъм, въпреки и в по-слабо развита форма от тази на нацистите. Освен това, този режим е доста едва институционализиран и действително се върти към един човек – Владимир Путин, който управлява всички съществени лостове на властта. Ако съпоставим Русия с Китай, те са доста разнообразни. Китай има голяма комунистическа партия с 90 милиона членове. Има мощна вътрешна дисциплинираност. Има доста правила за това кой бива повишаван и по какъв начин се ръководи цялата държавна система. В случая с Русия нямате такава институционализация на държавния режим. Всъщност всичко се върти към президента и неговите съответни решения. И по тази причина, когато си тръгне, не е ясно какво ще се случи. Аз си го представям по този начин, че ще има огромна битка за власт сред всички силови министерства и тези вътрешни сили, които са в основата на неговата власт. Така че не мисля, че това е постоянен режим. Не виждам ясна идеология в този политически режим, която той да може да насочи на открито. Вярвам, че хората, които поддържат режима на Путин, са просто тези, които по разнообразни аргументи не харесват Запада. Те могат да бъдат леви, като да вземем за пример управлението на Венецуела, или десни, както е в тази ситуация с Унгария. Но това е всичко, сегашният съветски режим няма поредна идеология. – Днес Русия има доста спорове със своите съседи, като единият от тях стартира да се развива неотдавна – с Казахстан. Както виждам от вашата интензивност в Twitter, вие следите политиката на казахстанския президент Токаев. Има ли Казахстан задоволително мощ да се опълчи на съветското управление в това, което наподобява като зараждаща се комерсиална война сред Русия и Казахстан? – Не мога да отговоря на този въпрос. Просто не знам задоволително за вътрешната политика на Казахстан. Но беше доста забавно да се види какви стъпки подхваща Токаев в последно време. Очевидно освен Казахстан, само че и доста страни в този район са мощно недоволни от ролята си на спътници на Русия и се стремят да откриват нови политически пространства. Дали ще съумеят, уповавам се да съумеят, само че просто не знам задоволително, с цел да ви отговоря. – Още един въпрос за концепцията „края на историята“, само че този път по-сериозен. Изминаха 30 години от публикуването на вашата книга. Гледайки световната обстановка – с войната в Украйна, стартирана от Русия, гледайки възхода на Китай и разнообразни спешни феномени в западната общественост, какво мислите за вашата идея през днешния ден? Вижте, ние сме в друга обстановка от преди 30 години – през последните няколко години имаше необятно публикувани провали в развиването на демокрацията, в това число в Съединени американски щати, Индия и други огромни демокрации. Но развиването на историята в никакъв случай не е било линейно. Имахме големи проблеми през 30-те години на предишния век, които преживяхме. Имахме поредност от отскоци обратно през 70-те години, по време на ерата на петролната рецесия и инфлацията в доста елементи на света. Не мисля, че концепцията за исторически напредък е мъртва. Никой не би трябвало да чака, че постоянно всичко ще се развива единствено нагоре и напред, само че от време на време има пречки и прекъсвания. Но главните институции и основополагащите хрумвания на демокрацията са към момента мощни, съществуват от доста дълго време и чакам да продължат да бъдат такива. Източник: Deutsche Welle