Какво ще се случи, ако през половината от живота на

Какво ще се случи, в случай че през половината от живота на едно момче му се втълпява, че е момиче? А в случай че измъчвате човек с ток  или принуждавате някого да отреже главата на жив плъх?

Тук са събрани девет от най-бруталните и безсмислени психически опити в историята, които сигурно ще ви оставят без думи..

Отглеждане на момче като момиче (1965-2004)

В резултат на несполучлива интервенция 8-месечният Брус Раймер изгубил пениса си. Психологът Джон Пари от университета Джон Хопкинс в Балтимор, Съединени американски щати, предложил на родителите да се примирят с този факт и да отглеждат момчето като момиче. Така Брус става Бренда, а Джон Пари почнал да следи с интерес. Всичко вървяло относително сполучливо, до момента в който родителите не споделили истината на момченцето. Животът на Брус бил сакат, той направил три опита за самоубийство. Опитвайки се да се върне към естествения живот, той трансформирал името си и даже се оженил. Всичко обаче приключило трагично: след разлъка със брачната половинка си той се самоубил с изстрел в главата на 38-годишна възраст.  

„ Източникът на отчаянието “ (1960 г.)

Д-р Хари Харлоу правел опитите си, за благополучие, единствено върху маймуни. Той взел бебето на маймуна и го държал цяла година изолирано. След като бебето се върнало при майка си, у него били открити редица съществени душевен отклонения. Очевидният извод – лишаването от майчината любов води до проблеми – би могъл да се получи и по не толкоз нечовечен метод.

Придобита беззащитност (1966 г.)

Психолозите Марк Селигман и Стив Майер разделили кучета в три групи. Нищо не се случило с първата, на кучетата от втората група пускали ток, само че ударите можели да бъдат спрени с натискане на лост, а на третата група напълно не ѝ провървяло. На тях също пускали ток, само че било невероятно да бъде спрян. След известно време клетките от третата група били отворени, само че нито едно от кучетата даже не се пробвало да избяга: те възприемали страданието като нещо, което е неизбежно.

Чудовищният опит (1939 г.)

Уендъл Джонсън от Университета в Айова (САЩ) със своята аспирантка Мери Тюдор през 1939 година разделили 22 сираци от Дейвънпорт на две групи. Казали на едната група, че речта им е безупречна, а на другата, че извънредно заекват. Всъщност всички деца говорели обикновено.

В резултат на това множеството деца от втората група стартират за заекват, което траяло цялостен живот.

Експериментът на Милграм (1974 г.)

В опита взели участие „ учители “ и „ възпитаници “. Преди да стартира опита, на „ учителя “ е обяснено, че главната цел на опита е да открие нови способи за запомняне на информация. Простият опит за запомняне се трансформирал в изтезание: за всеки неправилен отговор ученикът получавал токов удар. Всъщност, ток изобщо нямало. Знаело се, че след всяка неточност напрежението „ нараствало “ с 15 волта. Ако „ учителят “ бил подготвен да се откаже, Милграм упорствал, обяснявайки какъв брой значимо е това за науката. Резултатите били кошмарни: 65% от „ учителите “ достигнали равнището от 450 волта. Така Милграм съумял да потвърди, че човек, бидейки под властта на престижа, е кадърен да извърши деяние, което е безусловно необикновено за него в елементарния живот.

Бебето Алберт (1920 г.)

В продължение на два месеца на 9-месечния Алберт бил показван умел бял плъх, памук, маска на Дядо Коледа с брада, бял заек и други Но тогава докторът по логика на психиката Джон Уотсън зад тила на детето почнал да бие железна плоча с стоманен чук всякога, когато момчето докоснело плъха. В резултат на това Алберт се страхувал освен от бял плъх, памук, Дядо Коледа и бял заек, а от всичко бяло. Фобията му останала за цялостен живот.  

Експериментът на Ландис (1924)

Карни Ландис от Университета в Минесота учи изражението на човешкото лице през 1924г. Ландис демонстрира на учениците си нещо, което може да провокира мощни страсти: принуждавайки младежите да миришат амоняк, да слушат джаз, да гледат нецензурен филми и да сложат ръце в кофа с жаби – и отчитал израженията на лицето.

Върхът на опита бил, когато Ландис предиздвикал студентите да отрежат главата на плъх. Повечето от тях не се съгласили. Били напряко отвратени. Някои, обаче, го създали. Така Ландис потвърдил, че под въздействие на престижа, хората елементарно могат да създадат и невъзможното.

Проучване на резултата на опиатите върху организма (1969 г.)

Група маймуни били научени независимо да използват разнообразни опиати.

Маймуните, които приемали кокаин, почнали да страдат от спазми и халюцинации – бедните животни разкъсвали фалангите на пръстите си. Тези, които употребявали амфетамин, оскубали цялата си четина, а животните, които били изложени на едновременното деяние на кокаина и морфина, умрели в границите на две седмици след началото на приема.

Станфордски опит (1971)

Психологът Филип Зимбардо основал доста реалистична реплика на затвор в мазето на Психологическия факултет и разделил студентите-доброволци (били 24) на „ пандизчии ” и „ надзиратели ”.

Пазачите още през цялото време влезнали в роля, като стартират да унижават пандизчиите и да демонстрират садистични пристрастености. „ Затворниците “ пък изпадат в меланхолия и прочувствено разстройство. На втория ден „ пандизчиите “ провеждат протест. Нещата излизат отвън надзор, постанова се незабавно преустановяване на опита, защото излиза наяве, че и пазачите, и пандизчиите са изцяло погълнати от своите функции. Макар и не изключително етичен, опитът на Зимбардо има огромна роля в обществената логика на психиката.

Автор: Десислава Михалева