Бъдещето на ЕС: Мигранти, крехка сигурност и геополитически игри
Какво ще е бъдещето на Европейския съюз (ЕС) в подтекста на новата Европейска комисия (EК) с ръководител Урсула фон дер Лайен? Ще се справили Брюксел с мигрантската рецесия по гръцките острови? И кои са потребните ходове на Общността в отбрана на страните членки в подтекста на комплицираните геополитически домогвания на огромните играчи? По тези и други въпроси беседва с Диляна Славова, ръководител на секцията по външни връзки към Европейския стопански и обществен комитет (EИСК).
Виждате, че това е въпрос, който даже на европейско равнище, няма еднопосочни решения. Да, мина сериозната бежанска вълна преди няколко години, само че не би трябвало да има утешение.
Ние имаме специфичен комитет, който дава отговор за страните от Африка и Карибския район. Сега до февруари 2020 година изтича тъй наречените Споразумение от Котону (документът най-общо задава рамката на връзките на Европейски Съюз с страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Споразумението беше признато през 2000 г., с цел да размени Конвенцията от Ломе от 1975 г. - бел. ред.). По това съглашение особено имаме органи, които се занимават и от двете страни, реализират се регулярни срещи, общи планове за основаване на работни места и предпочитание за мониторинг на европейските средства.
Вижте, дано да е ясно - Европа е най-големият донор в света. Специално за Африка, особено за климатичните промени, особено за устойчивото развиване. Отделно имаме страни членки като Германия и Австрия, които дофинансират и развиват независими планове и донорска активност. Тоест става дума за едно голямо количество финансови запаси. Африка безусловно през Средиземноморието е наш комшия и ние по тази причина би трябвало да поставим старания в тази посока. Ние по тази причина и постоянно повдигаме въпроса да има непоколебим мониторинг на тези всички финансови средства.
Точно по този начин. Това не са единствено бежанци. Понякога бягат и хора по чисто стопански аргументи. Ето за какво с тези планове, които имаме на европейско равнище, се опитваме да сътворяваме работни места. Но още един път наблягам - би трябвало да има ефикасен надзор на тези средства, които отделяме. Второ, става дума за така наречен " трети страни " - дали хъбовете, които там се основават, за бежанци, са ефикасни. Там би трябвало да сме по-активни.
Поради всички тези провокации, които изброихте, аз в действителност считам, че Европа би трябвало да играе по-основна роля. Европа би трябвало в действителност да бъде заслужен световен състезател, най-малкото тъй като тя е най-големият донор. Дойде времето, в което би трябвало да заемем доста значима позиция във връзка с Световната комерсиална организация (СТО). Ние би трябвало да изясним в кои тъкмо положения поддържаме оферти от Щатите или от Китай. Но и ние би трябвало да отстояваме нашите оферти, които са за уравновесена и учредена на правила комерсиална политика.
Нека не забравяме нещо доста значимо - Европейски Съюз има най-високите условия във връзка с околната среда, климатични промени и храни. Ние повече от всичко желаеме нашите жители да бъдат предпазени. Ние имаме цялостното съображение да бъдем деен сътрудник. От друга страна, аз считам, че Комисията на Урсула фон дер Лайен си сложи извънредно амбициозни цели. Но в същото време това, което не видяхме в портфолиото на комисарите, е интензивният разговор с гражданското общество.
Трябва да се върви по места, да се слушат предложенията на хората. Предложенията би трябвало да потеглят отдолу-нагоре. Иначе става противоречие сред високите упоритости и това, което хората чакат.
Диляна Славова ръководи секция „ Външни връзки “ на ЕИСК. Ролята на Европейския стопански и обществен комитет е на съвещателен орган, който реализира връзката сред гражданско общество и огромните европейски институции. В комитета има три групи - работодатели, служащи и група по европейско разнообразие, в която могат да членуват организации на потребителите, аграрни производители, както и представители на така наречен `свободни професии`.
В първата част на разговора с Диляна Славова четете за двойния стандарт при храните, бъдещето на Европейски Съюз след възможен Brexit и противоречивия пакет " Мобилност ".
Виждате, че това е въпрос, който даже на европейско равнище, няма еднопосочни решения. Да, мина сериозната бежанска вълна преди няколко години, само че не би трябвало да има утешение.
Ние имаме специфичен комитет, който дава отговор за страните от Африка и Карибския район. Сега до февруари 2020 година изтича тъй наречените Споразумение от Котону (документът най-общо задава рамката на връзките на Европейски Съюз с страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Споразумението беше признато през 2000 г., с цел да размени Конвенцията от Ломе от 1975 г. - бел. ред.). По това съглашение особено имаме органи, които се занимават и от двете страни, реализират се регулярни срещи, общи планове за основаване на работни места и предпочитание за мониторинг на европейските средства.
Вижте, дано да е ясно - Европа е най-големият донор в света. Специално за Африка, особено за климатичните промени, особено за устойчивото развиване. Отделно имаме страни членки като Германия и Австрия, които дофинансират и развиват независими планове и донорска активност. Тоест става дума за едно голямо количество финансови запаси. Африка безусловно през Средиземноморието е наш комшия и ние по тази причина би трябвало да поставим старания в тази посока. Ние по тази причина и постоянно повдигаме въпроса да има непоколебим мониторинг на тези всички финансови средства.
Точно по този начин. Това не са единствено бежанци. Понякога бягат и хора по чисто стопански аргументи. Ето за какво с тези планове, които имаме на европейско равнище, се опитваме да сътворяваме работни места. Но още един път наблягам - би трябвало да има ефикасен надзор на тези средства, които отделяме. Второ, става дума за така наречен " трети страни " - дали хъбовете, които там се основават, за бежанци, са ефикасни. Там би трябвало да сме по-активни.
Поради всички тези провокации, които изброихте, аз в действителност считам, че Европа би трябвало да играе по-основна роля. Европа би трябвало в действителност да бъде заслужен световен състезател, най-малкото тъй като тя е най-големият донор. Дойде времето, в което би трябвало да заемем доста значима позиция във връзка с Световната комерсиална организация (СТО). Ние би трябвало да изясним в кои тъкмо положения поддържаме оферти от Щатите или от Китай. Но и ние би трябвало да отстояваме нашите оферти, които са за уравновесена и учредена на правила комерсиална политика.
Нека не забравяме нещо доста значимо - Европейски Съюз има най-високите условия във връзка с околната среда, климатични промени и храни. Ние повече от всичко желаеме нашите жители да бъдат предпазени. Ние имаме цялостното съображение да бъдем деен сътрудник. От друга страна, аз считам, че Комисията на Урсула фон дер Лайен си сложи извънредно амбициозни цели. Но в същото време това, което не видяхме в портфолиото на комисарите, е интензивният разговор с гражданското общество.
Трябва да се върви по места, да се слушат предложенията на хората. Предложенията би трябвало да потеглят отдолу-нагоре. Иначе става противоречие сред високите упоритости и това, което хората чакат.
Диляна Славова ръководи секция „ Външни връзки “ на ЕИСК. Ролята на Европейския стопански и обществен комитет е на съвещателен орган, който реализира връзката сред гражданско общество и огромните европейски институции. В комитета има три групи - работодатели, служащи и група по европейско разнообразие, в която могат да членуват организации на потребителите, аграрни производители, както и представители на така наречен `свободни професии`.
В първата част на разговора с Диляна Славова четете за двойния стандарт при храните, бъдещето на Европейски Съюз след възможен Brexit и противоречивия пакет " Мобилност ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ