Консолидация в Китай, разцепление в Америка и ролята на Русия
Какво се случва в КНР след 20-ия конгрес на Комунистическата партия, извършен на 16-22 октомври, и в Съединени американски щати в навечерието на междинните избори на 8 ноември - в случай че се прави оценка обстановката от позиция на съперничеството на тези страни за световно водачество в актуалния свят?
Очаквано в Китай се наложи много твърдата антиамериканска линия на Си Дзинпин, който безпроблемно получи нов мандат да управлява партията (и страната, защото Комунистическата партия е ръководещата партия в Китай). След което, видимо отстъпвайки от предходната си антиамериканска изразителност, той неотложно произнесе „ помирителна “ тирада пред американските „ сътрудници “: „ Като велики сили, Китай и Съединените щати би трябвало да засилят взаимоотношението и съдействието, което ще помогне за повишение на интернационалната непоклатимост и сигурност, и да способстват за мира и развиването по целия свят. "
По този мотив и на Запад, и в Русия към този момент се чуват изказвания, че Пекин е подготвен да се върне към разглеждането на от дълго време предлагания от Вашингтон план Г2 или Кимерика и да отслаби взаимоотношението с Москва или даже да й забие нож в гърба. Подобни причини имат почти същата степен на надеждност като известията за боен прелом в КНР и осъществения арест на „ ръководителя Си “, които бяха интензивно публикувани в навечерието на конгреса.
Всъщност, след сполучливия за него конгрес, китайският водач е изправен пред задачата да превключи освен под новото управление, само че и към кардинално нов режим, тези браншове на работа, които бяха в зоната на отговорност и въздействие на функционерите които не бяха избрани отново в 20-ия Централен комитет на КПК, в това число четиримата членове на непрекъснатата комисия на Политбюро.
Сега Си Дзинпин, поради гигантския размер на тези браншове, просто е задължен да направи всичко, с цел да предотврати ненужни затруднения както в страната, по този начин и на интернационалната сцена при решаването на тази най-трудна задача. Въпреки това като цяло Китай прави завой към още по-голяма социално-политическа консолидация и активизация.
Но в Съединени американски щати има радикално друга картина, надалеч оттатък обичайните за тази страна форми на предизборна битка. „ Студената революция “ в американското общество, която стартира още след успеха на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 година, единствено ескалира, а политическата обстановка, макар всички старания на администрацията на Белия дом и медиите, не е на равнище и не е в интерес на " сините ". За това свидетелстват ниските рейтинги на поддръжка както за 46-ия президент на страната Джо Байдън (40%), по този начин и за Демократическата партия като цяло - за нейните представители, съгласно изследване на публичното мнение на USA Today, са подготвени да гласоподават 45% от американските гласоподаватели, против 49% поддръжка за републиканците.
Предвид неравномерното систематизиране на гласоподавателите в сините демократични и алените републикански щати, това подхожда на загуба от демократите примерно на 17-20 места в палатата на представителите и 3-5 места в сената, което значи загубата на надзор и над двете покои на Конгреса.
Причините за това не могат да бъдат сведени единствено до конюнктурни моменти: все по-явните здравословни проблеми на 79-годишния Байдън, свадите към фамилията му и други Дори притокът на мигранти, високата потребителска инфлация в Съединени американски щати (8,3% на годишна база), повишаването на кредитната тежест (общият дълг на Съединени американски щати доближи $92,8 трилиона, от които $31,3 трилиона се дължат на федералното държавно управление, $24 трилиона - на физически лица, останалите 37,5 трилиона - на юридически лица и локални власти), в това число - заради нарастване на сконтовия % на Фед (до 3,25%), проблеми с храните и моторното гориво – всичко това са единствено последствията от определената от " екипа на Байдън " тактика, която сега наподобява неефективна и неправилна. Както означи президентът на Русия на неотдавнашния Валдайски конгрес, „ те вършат всичко сами, а по-късно търсят отговорните... “
Тази стратегическа неточност се състои на първо място в надценяването на действителните благоприятни условия на Съединени американски щати и техните съдружници, като в същото време се подценяват рисковете от спорове, както във връзка с динамичността на техния брой, по този начин и във връзка с динамичността на тяхната дълготрайност. Всъщност самото оповестяване на „ кръстоносен поход “ от Байдън против „ властническите режими “ и провъзгласяването на международен „ съюз на демокрациите “ въз основа на Американо-английската нова атлантическа харта беше неточност. Това докара освен до подсилване на връзките сред Русия и Китай, само че и до по-голяма съгласуваност на дейностите в целия „ недемократичен свят “, до действително подсилване на неговите структури като ШОС, БРИКС, ОПЕК +, ЕАЕС и други.
Ако „ съюзът на демокрациите “ единствено направи очевидна досегашната загадка, а точно съществуването на общ център за взимане на решения за цялото голям брой държавни, междудържавни и транснационални корпоративни структури на груповия Запад, настоящи през днешния ден в световните финанси, икономическия и военно-политически пазар, само че не докара до нова синергия сред Съединени американски щати и техните съдружници, „ съюзът на автокрациите “ сега е в развой на бърз напредък и развиване, най-вече посредством основаване на нови синергични връзки, като всеобщото потребление от съветските войски на територията на Украйна на БПЛА Геран, на които се приписва ирански генезис, или намаляването от срещата на върха на ОПЕК+ на квотите за рандеман на нефт в размер на 2 милиона барела дневно, или отхвърлянето на $ в междудържавните разплащания.
В резултат на това всички световни западни структури: от Г-7 до НАТО, от Европейски Съюз до МВФ, безусловно се пръсват от пресилване, а капацитетът за спор сред техните членове нараства експоненциално. Същото се отнася и за националните стопански системи и социално-политическите системи на страните, които са част от „ съюза на демокрациите “ – всички те минават през процеса на „ украинизация “, т.е. качествена и количествена деградация.
И в случай че Китай предлага на човечеството най-малко вероятността за преход към кардинално нов софтуерен ред, кадърен да обезпечи по-високо равнище на енергийна, осведомителна, продоволствена и биоценозна сигурност - във всеки случай той си слага такава задача, която беше отразена в Доклада на Си Дзинпин пред 20-ия конгрес на КПК, - тогава главната задача на Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати от 12 октомври 2022 година е " неизменимото управление " на самите Съединени щати, с наказване на всички, които не признават и не одобряват такова " водачество ". „ Те просто няма какво да предложат на света, с изключение на да запазят господството си “, сподели по този мотив Владимир Путин.
Тоест разликата в целеполагането е явна, тя е от фундаментален темперамент и значително изяснява както като цяло сполучливите процеси на консолидация, готовност и рационализация на Китай, по този начин и възходящите проблеми и спорове в самите Съединени американски щати и в основания от тях " алианс на демокрациите ". В същото време специфичната военна интервенция, стартирана от Русия на 24 февруари 2022 година за демилитаризация и денацификация на Украйна, работи като мощен катализатор и за двата процеса. Това е неговият исторически смисъл и международно значение.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Очаквано в Китай се наложи много твърдата антиамериканска линия на Си Дзинпин, който безпроблемно получи нов мандат да управлява партията (и страната, защото Комунистическата партия е ръководещата партия в Китай). След което, видимо отстъпвайки от предходната си антиамериканска изразителност, той неотложно произнесе „ помирителна “ тирада пред американските „ сътрудници “: „ Като велики сили, Китай и Съединените щати би трябвало да засилят взаимоотношението и съдействието, което ще помогне за повишение на интернационалната непоклатимост и сигурност, и да способстват за мира и развиването по целия свят. "
По този мотив и на Запад, и в Русия към този момент се чуват изказвания, че Пекин е подготвен да се върне към разглеждането на от дълго време предлагания от Вашингтон план Г2 или Кимерика и да отслаби взаимоотношението с Москва или даже да й забие нож в гърба. Подобни причини имат почти същата степен на надеждност като известията за боен прелом в КНР и осъществения арест на „ ръководителя Си “, които бяха интензивно публикувани в навечерието на конгреса.
Всъщност, след сполучливия за него конгрес, китайският водач е изправен пред задачата да превключи освен под новото управление, само че и към кардинално нов режим, тези браншове на работа, които бяха в зоната на отговорност и въздействие на функционерите които не бяха избрани отново в 20-ия Централен комитет на КПК, в това число четиримата членове на непрекъснатата комисия на Политбюро.
Сега Си Дзинпин, поради гигантския размер на тези браншове, просто е задължен да направи всичко, с цел да предотврати ненужни затруднения както в страната, по този начин и на интернационалната сцена при решаването на тази най-трудна задача. Въпреки това като цяло Китай прави завой към още по-голяма социално-политическа консолидация и активизация.
Но в Съединени американски щати има радикално друга картина, надалеч оттатък обичайните за тази страна форми на предизборна битка. „ Студената революция “ в американското общество, която стартира още след успеха на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 година, единствено ескалира, а политическата обстановка, макар всички старания на администрацията на Белия дом и медиите, не е на равнище и не е в интерес на " сините ". За това свидетелстват ниските рейтинги на поддръжка както за 46-ия президент на страната Джо Байдън (40%), по този начин и за Демократическата партия като цяло - за нейните представители, съгласно изследване на публичното мнение на USA Today, са подготвени да гласоподават 45% от американските гласоподаватели, против 49% поддръжка за републиканците.
Предвид неравномерното систематизиране на гласоподавателите в сините демократични и алените републикански щати, това подхожда на загуба от демократите примерно на 17-20 места в палатата на представителите и 3-5 места в сената, което значи загубата на надзор и над двете покои на Конгреса.
Причините за това не могат да бъдат сведени единствено до конюнктурни моменти: все по-явните здравословни проблеми на 79-годишния Байдън, свадите към фамилията му и други Дори притокът на мигранти, високата потребителска инфлация в Съединени американски щати (8,3% на годишна база), повишаването на кредитната тежест (общият дълг на Съединени американски щати доближи $92,8 трилиона, от които $31,3 трилиона се дължат на федералното държавно управление, $24 трилиона - на физически лица, останалите 37,5 трилиона - на юридически лица и локални власти), в това число - заради нарастване на сконтовия % на Фед (до 3,25%), проблеми с храните и моторното гориво – всичко това са единствено последствията от определената от " екипа на Байдън " тактика, която сега наподобява неефективна и неправилна. Както означи президентът на Русия на неотдавнашния Валдайски конгрес, „ те вършат всичко сами, а по-късно търсят отговорните... “
Тази стратегическа неточност се състои на първо място в надценяването на действителните благоприятни условия на Съединени американски щати и техните съдружници, като в същото време се подценяват рисковете от спорове, както във връзка с динамичността на техния брой, по този начин и във връзка с динамичността на тяхната дълготрайност. Всъщност самото оповестяване на „ кръстоносен поход “ от Байдън против „ властническите режими “ и провъзгласяването на международен „ съюз на демокрациите “ въз основа на Американо-английската нова атлантическа харта беше неточност. Това докара освен до подсилване на връзките сред Русия и Китай, само че и до по-голяма съгласуваност на дейностите в целия „ недемократичен свят “, до действително подсилване на неговите структури като ШОС, БРИКС, ОПЕК +, ЕАЕС и други.
Ако „ съюзът на демокрациите “ единствено направи очевидна досегашната загадка, а точно съществуването на общ център за взимане на решения за цялото голям брой държавни, междудържавни и транснационални корпоративни структури на груповия Запад, настоящи през днешния ден в световните финанси, икономическия и военно-политически пазар, само че не докара до нова синергия сред Съединени американски щати и техните съдружници, „ съюзът на автокрациите “ сега е в развой на бърз напредък и развиване, най-вече посредством основаване на нови синергични връзки, като всеобщото потребление от съветските войски на територията на Украйна на БПЛА Геран, на които се приписва ирански генезис, или намаляването от срещата на върха на ОПЕК+ на квотите за рандеман на нефт в размер на 2 милиона барела дневно, или отхвърлянето на $ в междудържавните разплащания.
В резултат на това всички световни западни структури: от Г-7 до НАТО, от Европейски Съюз до МВФ, безусловно се пръсват от пресилване, а капацитетът за спор сред техните членове нараства експоненциално. Същото се отнася и за националните стопански системи и социално-политическите системи на страните, които са част от „ съюза на демокрациите “ – всички те минават през процеса на „ украинизация “, т.е. качествена и количествена деградация.
И в случай че Китай предлага на човечеството най-малко вероятността за преход към кардинално нов софтуерен ред, кадърен да обезпечи по-високо равнище на енергийна, осведомителна, продоволствена и биоценозна сигурност - във всеки случай той си слага такава задача, която беше отразена в Доклада на Си Дзинпин пред 20-ия конгрес на КПК, - тогава главната задача на Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати от 12 октомври 2022 година е " неизменимото управление " на самите Съединени щати, с наказване на всички, които не признават и не одобряват такова " водачество ". „ Те просто няма какво да предложат на света, с изключение на да запазят господството си “, сподели по този мотив Владимир Путин.
Тоест разликата в целеполагането е явна, тя е от фундаментален темперамент и значително изяснява както като цяло сполучливите процеси на консолидация, готовност и рационализация на Китай, по този начин и възходящите проблеми и спорове в самите Съединени американски щати и в основания от тях " алианс на демокрациите ". В същото време специфичната военна интервенция, стартирана от Русия на 24 февруари 2022 година за демилитаризация и денацификация на Украйна, работи като мощен катализатор и за двата процеса. Това е неговият исторически смисъл и международно значение.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ