Николай Стайков, АКФ: "Старите партии" извадиха моркова и тоягата
Какво се случва в България през днешния ден, защо договарят " старите " партии с " новите ", за какво основният прокурор стартира да дава изявленията, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " на БНР Николай Стайков, проверяващ публицист и съосновател на " Антикорупционния фонд ".
" Ако би трябвало да обясня накратко какво се случва в България в този момент, то имаме битка за образуване на бъдещото статукво – бъдещия консенсус, който ще ръководи през може би идващите 10 години. От митингите 2020 и краткотрайното усмиряване след тях, плюс последвалата серия от избори, политиците към момента не са дали явен отговор кой ще бъде новият консенсус и кои ще бъдат в него. Защото по този начин наречените " остарели партии " заложиха всичко на това – те извадиха моркова и тоягата. Морковът е властта, която най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи оферират, а тоягата е всичко, което употребяват против новите партии – кафяви медии, компромати и така нататък
Това, което видяхме през седемте месеца на ръководство на " новите " партии, е, че те не съумяха заради доста аргументи да овладеят и прекратят корупционните практики на " старите " партии. Това, което в този момент желаят " старите " партии е легитимация, успокоение и непоклатимост за тях и политическия багаж, който носят и който е доста тежък. Те безусловно желаят да " спасят кожата ", в това число и до приключване на периоди по Наказателния кодекс (НК).
България в реалност е премиерска република, а не парламентарна, тъй като изпълнителната власт през разнообразни принадлежности управлява всички останали управляващи, даже и правосъдната. Всичко е в изпълнителната власт, а не в Народното събрание, по тази причина и сега " старите " партии се пробват безусловно да прелъстят " новите " партии, като ги блазнят с властта, от която " новите " въпреки всичко са пробвали към този момент. "
Главният прокурор и съставянето на държавно управление
" В нашата фасадна народна власт, в която живеем доста от дълго време, забравяме, че нещата могат да стоят и по различен метод – да имаме в действителност самостоятелна правосъдна система, която да не толерира политиците и следствията по изключително фрапиращите случаи на нарушавания от тях да бъдат довеждани докарай и да има досъдебни производства. Ако имахме такова нещо, България би изглеждала по доста по-различен метод.
Например, в случай че през 2011 година, когато излязоха записите с Мишо Бирата и имахме прокурор, който беше разпознал гласа на Бойко Борисов, тогава, в случай че имахме самостоятелна правосъдна система, щяхме да имаме развой и напълно друга нова история. Можеше последните 10 години да са доста по-различни. Вместо това, видяхме противоположния развой – килнат развой на образуване на по този начин наречената " самостоятелна " правосъдна система. Тогава имахме типичен случай на корист със служебно състояние, търговия с въздействие или както там се дефинира по Наказателен кодекс позвъняването на шефа на Агенция " Митници " за прекъсване на митническа инспекция – това е казусът " Мишо Бирата ". Записът е законен, той влиза в съд и въпросният човек, който се е обаждал с гласа на премиера Бойко Борисов, би трябвало да замине в пандиза. Вместо това ние видяхме по какъв начин прокурорът, който не позна гласа на Бойко Борисов, направи една неповторима кариера и най-после оглави Антикорупционната комисия – за Пламен Георгиев приказвам.
Затова, когато " старите " партии сега ни оферират правосъдна промяна, аз си споделям – не, благодаря! Не знам какво би било при " новите " партии, само че сигурно знаем, какво беше при " старите " и сега те се пробват да си договорят някакъв тип продължение на остарялата скица. Това е договорката, която " старите " се пробват да договорят с " новите ".
Активността на основния прокурор
" Просто е за пояснение – господин Гешев най-сетне разбра, че има консенсус сред двете страни, да договорят радикална смяна за неговата промяна, която, в случай че в действителност има необятна поддръжка, той ще бъде измежду жертвите, които ще паднат. Той показва мощ и мускули, че ще се бори до дъно. Изборът на господин Гешев преди две години и половина е еманация на отрицателната селекция в българското правораздаване, което години наред издигаше хора не за това, което са свършили, а поради това, което не са свършили – поради услугите, политическите активи, които се натрупват при издигането от едно равнище нагоре в правосъдната система. Например, статистиката, с която господин Гешев се хвали, че 80% от корупционните закононарушения завършвали с обвинявания, тя не е вярна, тъй като, в случай че изолираме единствено тези по високите етажи на властта, то тази статистика е 20%. Ето това е илюстрацията на отрицателната селекция, по която работи правосъдната система. На върха в правосъдната ни система не отиват почтените, тъй като да вземем за пример господин Гешев по случая КТБ съумя да трансформира големия лист със очевидци в свои поддръжници в избора си на основен прокурор. Същите политици, които трябваше да дават пояснения в Националното разследване, а и пред публицистите, тези политици не ни споделиха какво са правили в кабинета на Цветан Василев, за какво главните очевидци по КТБ, в това число основният касиер, им е давал пари. Това правилно ли е, не е ли правилно? И най-много – какво е правил прокурорът с тези сигнали – отделил ли ги е като някакви досъдебни производства? Нищо от това не получихме като отговори. Спестено беше и на господин Борисов, и на Делян Пеевски да отговорят на главните въпроси по КТБ и да дават пояснения пред публицистите по тях, което е огромна услуга, която наблюдаващият прокурор им е направил. Какво очаквате в този момент? Имаме непосредствено замитане на огромните корупционни проблеми през годините – КТБ, " Осемте джуджета ", " Златната локва ", за които прокуратурата няма пояснения за какво са се случили. Това е. "
" Ако би трябвало да обясня накратко какво се случва в България в този момент, то имаме битка за образуване на бъдещото статукво – бъдещия консенсус, който ще ръководи през може би идващите 10 години. От митингите 2020 и краткотрайното усмиряване след тях, плюс последвалата серия от избори, политиците към момента не са дали явен отговор кой ще бъде новият консенсус и кои ще бъдат в него. Защото по този начин наречените " остарели партии " заложиха всичко на това – те извадиха моркова и тоягата. Морковът е властта, която най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи оферират, а тоягата е всичко, което употребяват против новите партии – кафяви медии, компромати и така нататък
Това, което видяхме през седемте месеца на ръководство на " новите " партии, е, че те не съумяха заради доста аргументи да овладеят и прекратят корупционните практики на " старите " партии. Това, което в този момент желаят " старите " партии е легитимация, успокоение и непоклатимост за тях и политическия багаж, който носят и който е доста тежък. Те безусловно желаят да " спасят кожата ", в това число и до приключване на периоди по Наказателния кодекс (НК).
България в реалност е премиерска република, а не парламентарна, тъй като изпълнителната власт през разнообразни принадлежности управлява всички останали управляващи, даже и правосъдната. Всичко е в изпълнителната власт, а не в Народното събрание, по тази причина и сега " старите " партии се пробват безусловно да прелъстят " новите " партии, като ги блазнят с властта, от която " новите " въпреки всичко са пробвали към този момент. "
Главният прокурор и съставянето на държавно управление
" В нашата фасадна народна власт, в която живеем доста от дълго време, забравяме, че нещата могат да стоят и по различен метод – да имаме в действителност самостоятелна правосъдна система, която да не толерира политиците и следствията по изключително фрапиращите случаи на нарушавания от тях да бъдат довеждани докарай и да има досъдебни производства. Ако имахме такова нещо, България би изглеждала по доста по-различен метод.
Например, в случай че през 2011 година, когато излязоха записите с Мишо Бирата и имахме прокурор, който беше разпознал гласа на Бойко Борисов, тогава, в случай че имахме самостоятелна правосъдна система, щяхме да имаме развой и напълно друга нова история. Можеше последните 10 години да са доста по-различни. Вместо това, видяхме противоположния развой – килнат развой на образуване на по този начин наречената " самостоятелна " правосъдна система. Тогава имахме типичен случай на корист със служебно състояние, търговия с въздействие или както там се дефинира по Наказателен кодекс позвъняването на шефа на Агенция " Митници " за прекъсване на митническа инспекция – това е казусът " Мишо Бирата ". Записът е законен, той влиза в съд и въпросният човек, който се е обаждал с гласа на премиера Бойко Борисов, би трябвало да замине в пандиза. Вместо това ние видяхме по какъв начин прокурорът, който не позна гласа на Бойко Борисов, направи една неповторима кариера и най-после оглави Антикорупционната комисия – за Пламен Георгиев приказвам.
Затова, когато " старите " партии сега ни оферират правосъдна промяна, аз си споделям – не, благодаря! Не знам какво би било при " новите " партии, само че сигурно знаем, какво беше при " старите " и сега те се пробват да си договорят някакъв тип продължение на остарялата скица. Това е договорката, която " старите " се пробват да договорят с " новите ".
Активността на основния прокурор
" Просто е за пояснение – господин Гешев най-сетне разбра, че има консенсус сред двете страни, да договорят радикална смяна за неговата промяна, която, в случай че в действителност има необятна поддръжка, той ще бъде измежду жертвите, които ще паднат. Той показва мощ и мускули, че ще се бори до дъно. Изборът на господин Гешев преди две години и половина е еманация на отрицателната селекция в българското правораздаване, което години наред издигаше хора не за това, което са свършили, а поради това, което не са свършили – поради услугите, политическите активи, които се натрупват при издигането от едно равнище нагоре в правосъдната система. Например, статистиката, с която господин Гешев се хвали, че 80% от корупционните закононарушения завършвали с обвинявания, тя не е вярна, тъй като, в случай че изолираме единствено тези по високите етажи на властта, то тази статистика е 20%. Ето това е илюстрацията на отрицателната селекция, по която работи правосъдната система. На върха в правосъдната ни система не отиват почтените, тъй като да вземем за пример господин Гешев по случая КТБ съумя да трансформира големия лист със очевидци в свои поддръжници в избора си на основен прокурор. Същите политици, които трябваше да дават пояснения в Националното разследване, а и пред публицистите, тези политици не ни споделиха какво са правили в кабинета на Цветан Василев, за какво главните очевидци по КТБ, в това число основният касиер, им е давал пари. Това правилно ли е, не е ли правилно? И най-много – какво е правил прокурорът с тези сигнали – отделил ли ги е като някакви досъдебни производства? Нищо от това не получихме като отговори. Спестено беше и на господин Борисов, и на Делян Пеевски да отговорят на главните въпроси по КТБ и да дават пояснения пред публицистите по тях, което е огромна услуга, която наблюдаващият прокурор им е направил. Какво очаквате в този момент? Имаме непосредствено замитане на огромните корупционни проблеми през годините – КТБ, " Осемте джуджета ", " Златната локва ", за които прокуратурата няма пояснения за какво са се случили. Това е. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ