За главата на Тюхе! Кой ще надделее - фондацията или законът?
Какво се случва с откритата в Епископската базилика глава на градската богиня на Филипопол Тюхе? Има ли закононарушение, а следствие? Предприети ли са дейности за попречване на сходни неприятни и меко казано компрометиращи случаи от страна на способените органи в лицето на Министерство на културата?
Прочетете още
Ще се опитаме да отговорим и на най-важния въпрос за какво и по какъв начин се стигна до обстановката, в която Епископската базилика стана парещ картоф, а не консолидиращ обект, тръгнал решително към листата за международно завещание на ЮНЕСКО.
ПРЕДИ ОТКРИТИЕТО И СЛЕД ТОВА
За хронологията на трансформиралата се в скандал археологическа находка се обърнахме към шефа на РАМ-Пловдив доцент Костадин Кисьов, който след прочувствената конференция и оповестяването на новината, наблюдава събитията в годините обратно:
„ Реализацията на консервационно-реставрационните действия на Епископската базилика и мозаечните подове беше осъществена като поръчка предоставена и финансирана от фондация „ Америка за България “ на частната фондация на Елена Кантарева, като в тази ситуация става въпрос за действия свързани с обект обществена държавна благосъстоятелност.
През последните седмици Елена Кантарева тиражира откровени неистини и операции в медиите. Направи ми усещане, че стартира разнообразни тези и не е ясно коя от тях е вярна. В някои изявления споделя, че не е знаела за съществуването на мраморната антична глава, като изяснява, че това бил мраморен елемент или артефакт. Той се бил посочил върху повърхността на експонирания сега слой мозайка и археолозите знаели за него. В други обществени изказвания твърди, че тази глава била открита още през2015 година и археолозите отново знаели за нейното битие.
Елена Кесякова и Жени Танкова – научни ръководители на разкопките на Епископската базилика изрично опровергаха тези изказвания и ги нарекоха откровена неистина. Заедно с тях в разкопките в интервала 2015-2019 година участваха ежедневно още към 10 археолози, както и реставратор от РАМ-Пловдив. В техните годишни доклади пред Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и в предадената документи в Националния институт за недвижимо културно завещание на никое място няма информация за откриването и съществуването на мраморна глава на градската богиня. Ако по време на разкопките върху повърхността на мозаечния под се е показвал мраморен артефакт, археолозите щяха да са го документирали, разкрили и проучили. Тези условия бяха посочени и в формалната декларация изпратена до всички пловдивски медии от целия археологически екип, чиято заслуга е изследването на базиликата.
Междувременно, след инспекцията през април тази година аз разговарях първо с Милица Илиева, реставратор в музея, която съвсем две години работи по реставрацията на мозайките, както и с реставратора Стоян Учкунов, който е един от главните реставратори на мозайките на този обект още от неговото разкриване през 80-те години до финалните действия през 2020 година като част от екипа на Елена Кантарева-Дечева.
Те останаха учудени и отхвърлиха изобщо да е откривана такава глава и на какъвто и да е мраморен детайл, който се показвал от пода. Съвсем естествено, в случай че се открие нещо по време на разкопките, археолозите щяха да го извадят, тъй като подобен е законът, а и от любознание.
В някои медии се тиражира и трета версия, съгласно която главата е открита от Любомир Мерджанов, археолог в музея, на 16 април 2024 година в деня на инспекцията от Главна дирекция „ Инспекторат за опазването на културното завещание ” и Криминална полиция и никой от Общинския институт „ Старинен Пловдив ” не знае за нея.
Накрая госпожа Кантарева разгласи, че тази глава е била известна и виждана от зам.-кмета на Пловдив, зам.-министъра и ръководителя на фондация „ Америка за България ” още през 2021 година и по този начин признава, че такава глава е открита още тогава.
Тук незабавно поражда въпросът служебните лица, отговарящи за осъществяването на Закона за културно завещание и запазване на археологическите монументи, както и ръководителят на фондация „ Америка за България ”, виждали ли се тази глава в действителност? И в случай че са я виждали - в оригинал ли са я виждали, на място в базиликата или на фотоси, показвани от някой от чиновниците на „ Старинен Пловдив ”? Възниква и въпросът кой различен от Министерство на културата знае за тази глава, тъй като г-жа Кантерева в свои медийни изяви споделя, че е уведомила и Министерство на културата?
Остава неразбираем и въпросът за какво след откриването на главата от чиновник на ОИ „ Старинен Пловдив “ по време на разрушение на хоросановата поставка на мозаечния под, не са изпълнени условията на Закона за културно завещание в 7-дневен период да бъде осведомен музеят или научният началник на разкопките.
И въпреки всичко би трябвало да подчертая, че в закона и наредбите към него на никое място не е казано, че би трябвало да се осведоми заместник-кмет, заместник-министър, министър или пък фондация „ Америка за България ”. Посочени са музеят и археологът проучвател. В същия закон е посочено и какви са отговорностите на шефа на музея в такива случаи. Ако изказванията на шефа на „ Старинен Пловдив ” са правилни, излиза, че няколко индивида знаят за откриването на тази глава, само че не и Археологическият музей, както е по закон, с цел да предприеме нужните законови процедури.
За да се спре със спекулациите и опитите за операции в медиите, ще ви кажа информацията, която мога да споделя обществено на този стадий. Извършената инспекция през месец април тази година беше проведена и извършена без да се знае от Община Пловдив, МК, ОИ „ Старинен Пловдив “ и чиновници на музея, защото получената информация и сигнали бяха от някогашни чиновници на ОИ „ Старинен Пловдив “ и външни лица, по отношение на открити антични предмети с висока стойност в базиликата.
При осъществяването на неочакваната инспекция в базиликата на 15 април 2024 година от Главна Дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ към Министерство на културата, представител на бранш " Престъпления срещу собствеността и културно-историческите полезности " към Главна дирекция „ Национална полиция ” и археолог от Националния исторически музей в София, госпожа Кантарева и реставратора в базиликата Станчев, отхвърлят да е намирана мраморна глава в базиликата.
Проверяващите според получените сигнали, отстраняват една от осведомителните табели и изпод се открива разрушен бранш от хоросановата поставка на мозайката, която видно е била възобновена след нейното разтрошаване. Колегата археолог от НИМ отстранява фрагментите и под тях се демонстрира мраморен предмет, за който Елена Кантарева изяснява, че е „ архитектурен детайл, прочут от по-рано ”. Това е една от главните версии, които тя стартира в медиите.
На въпрос намирани ли са монети при осъществените противозаконни интервенции върху хоросановите подложки от реставратора, които са установени при инспекциите през 2021 и 2024 година, отговорътсъщо е негативен.
Проверяващите правят инспекция на видеонаблюдението в постройката покриваща базиликата и се открива, че достъп до камерите имат единствено шефът и реставраторът на ОИ „ Старинен Пловдив ”, а старите записи не се пазят. Тоест не може да се види на камерите какво се е случило в базиликата обратно във времето.След това проверяващите напущат базиликата и организират диалози персонално с лицата, които са подали информацията за откриването на антични предмети при разрушаването и демонтирането на браншове от хоросановите подложки без наличието на археолог, което всъщност е осъществяване на противозаконни разкопки.
След извършените лични диалози с информаторите и получената от тях информация, на другия ден - 16 април 2024 година,проверяващите се върнаха без предизвестие в базиликата за нова инспекция. По тяхно искане изпратих Любомир Мерджанов и Любомир Паракосов, археолози в музея. Мерджанов извърши почистване на пръстта към по този начин наречения „ мраморен архитектурен детайл “, а Паракосов, снима всичко протичащо се. Архитектурният детайл се оказва изтънчено направена мраморна женска глава, каквато никой пловдивски археолог, в това число и аз, до този миг не е виждал.
Не заложен въпрос към Елена Кантарева, за какво през вчерашния ден е споделила друго, тя признава, че е откривана глава и тя е известна. След приключването на инспекцията Групово дело „ ИОКН “ към Министерство на културата подава сигнал в Окръжна прокуратура-Пловдив.
Научният началник на разкопките на базиликата Жени Танкова разбра за съществуването на тая глава след осъществената инспекция през април 2024 година, а другият теоретичен началник н.с. Елена Кесякова разбра, че е открита такава глава в базиликата в деня на конференцията в музея.
Тук остават няколко неизяснени условия. На своя глава или по разпореждане реставраторът Димитър Станчов или други реставратори от ОИ „ Старинен Пловдив “ са демонтирали браншове от хоросановата поставка за търсене на по-ранен мозаечен под на базиликата. От инспекцията се открива, че има опустошения целостта на хоросановата поставка и в други браншове. Дали нещо е намирано в тези подложки или не, никой не може да каже. Всеки приблизително просветен археолог знае, че тъкмо в хоросановите подложки на мозаечните, керамични или други типове подове се откриват най-ценните археологически находки датиращи строителните равнища и хронологията на дадения обект.
Защо откакто главата е била открита от реставратора назначен в базиликата, с цел да поддържа мозайките, не е осведомен музеят или научният началник, а главата е заровена назад и прикрита с демонтираните фрагменти от хоросановата поставка, като местото е скрито в допълнение с железна осведомителна табела?
Остава неразбираем въпросът, за какво и заради какви аргументи откакто през 2021 година инспекторите установяват противозаконни намеси в целостта на мозайките и хоросановите подложки без наличието на археолог, както е по Закона за културно завещание, тези действия са траяли и се установяват нови през април 2024 година ”, задава въпроси шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов.
ЗА ГЛАВАТА НА ЕДНА ФОНДАЦИЯ
Всъщност напрежението към Епископската базилика на Филипопол не е от през вчерашния ден и не е плод на междуличностни спорове – версия, която комфортно се стартира в общественото пространство. Тя започва още с разкопките по разкриването на археологическия монумент през 2015 г. Именно в този интервал фондация „ Америка за България ” излиза от ролята си на филантроп и влиза в кожата на контролиращ вложител и възложител. Всякакви опити на археолога проучвател да наложи своята методика на работа и да извърши най-хубавите практики при изследванията са потушени. Именно по тази причина Елена Кесякова, която към оня миг държи правата за изследванията, се отдръпва. Не желае да работи в обстановка, в която решенията на терен не зависят от нея. Така Жени Танкова поема обекта. Тя също се пробва да наложи волята си и да бъде оголен античният храм под базиликата, само че съумява дотолкоз, че археолозите вършат частични изследвания в зони, където не се постанова ремонт на мозайките.
Някои ще скочат – би трябвало ли позицията на археолозите да е меродавна? Първо, съгласно българското законодателство археолога е водещ и управляващ целият развой на изследване, а реставрацията е единствено част от този развой. Международните консултанти по кандидатстване за регистриране в листата на международното културно завещание към ЮНЕСКО, пристигнали в Пловдив по покана на арх. Милена Крачанова, също са безапелационни. Проучванията би трябвало да продължат до разкриването на по-стария храм под базиликата и концепцията за кандидатстване да се концентрира върху паметната роля на мястото – в зоната има настоящи Католическа и Православна църкви, Малка и Епископска базилики. Представителят на ЮНЕСКО акцентира, че уникалността на обекта е точно съществуването на езически храм, не толкоз базиликата и мозайките, каквито са известни доста по света.
Дали поради пари, или поради твърдото решение, че мозайките са безспорната перла в короната, това могат да разкрият единствено идеолозите на целия план.
Практиката и наредбите за археологически разкопки при многопластови обекти като Епископската базилика, която е на няколко строителни равнища, е ясна – стига се до чист безплоден слой, като се изследват отчасти или напълно долните по-ранни структури.
Неслучайно членовете на приемателната комисия през 2020. проф. Венцислав Динчев от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките и археологът Марио Филипов от НИНКН до последно отхвърлят да подпишат протокола с гледище да се допроучи обектът.
Всички обаче бързат – и Америка за България, и Министерство на културата. Точката е поставена и се пристъпва към реализацията на обекта в днешния му тип.
Фондацията, въпреки и да е наясно с ролята си в целия скандал, за жалост, нагнетява напрежението на няколко пъти с декларациите си в отбрана на Елена Кантарева и с внушения по отношение на Археологическия музей, без значение, че според чл.12 от ЗКН и Постановленията на Министерския съвет дефинират археологическия музей да стопанисва тези обекти. Явно и това е повода госпожа Кантарева да се чувствува над закона.
РОЛЯТА НА ПЛОВДИВ
Каква е съпричастността на локалната власт към абсурда „ Тюхе ”? Отговорът е доста простоват и се крие в документите. Документи, основани не на прочувствени причини дали някой е по-хубав, по-симпатичен, по-приятел, а на ЗАКОНА.
Именно по силата на тези закони – в тази ситуация ЗКН, страната в лицето на Министерски съвет дава за ръководство на Община Пловдив част от парцел – обществена държавна благосъстоятелност и единична археологическа недвижима културна полезност „ Епископска базилика на Филипопол ” с решение №166 от 25 февруари 2021 г.
В решението написа: „ Дейностите, свързани с запазване на културната полезност и реализирането на други научни, културни, просветителни и туристически действия ще се правят в сходство с условията на Закона за културното завещание от Регионалния археологически музей - Пловдив. Договорът сред Министерство на културата и Общината е подписан на 29 март 2021 г.
На 9 юни 2021 година с решение №148 на Общински съвет-Пловдив е признат Правилник за изменение и допълнение на Правилник за устройството на Общински институт „ Старинен Пловдив ” и със особено приложение им е предоставено ръководството на Базиликата.
Това се случва в несъгласие със Закона за културното завещание и решението на Министерски съвет. Да вметнем – закононарушението важи и за други обекти в града като Малката базилика, Античния спектакъл, Римския конгрес, късноантичната постройка „ Ирини ”. Тогавашният кмет даже разяснява решението на Министерски съвет с думите, че е станала неточност и Старинен Пловдив ще ръководи обекта.
За да се замете казуса, на 20 май 2021 година Общината подписва контракт с Археологическия музей и разпорежда на екипа действия, свързани с „ опазването и представянето на единичната археологическа недвижима културна полезност „ Епископска базилика на Филипопол ”, като прави наблюдаване и надзор над осъществените консервационно-реставрационни действия на недвижимата културна полезност ”.
А СЕГА НАКЪДЕ?
„ След тригодишни разправии и отводи на Общински институт „ Старинен Пловдив ” да извършва законите, Министерство на културата към този момент документално задължи шефа първо да изготвя планове за консервационно-реставрационните поддържащи действия в базиликата и другите археологически обекти и, второ, те бъдат авансово съгласувани с музея ”, споделя шефът на РАМ Костадин Кисьов.
Намирането на главата на Тюхе – градската богиня на Филипопол, потвърждава, че в науката неслучайно има методика и процедури и най-хубавите резултати идват със спазването им. След скъпата находка за всички археолози остава огромният въпрос какви секрети крие още храмът под мозайките в Голямата базилика. Ако се позовем на откритата глава, то те несъмнено са огромни и забавни. Не на последно място – значими за историята на града.
Специалистите са единомислещи - по-древният храм е опустошен и неговите архитектурни детайли са преизползвани като строителен материал (сполии).
ЮНЕСКО – БЛЯН ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Серийният обект " Bishop`s Basilica and Late-Antique Mosaics of Philippopolis, Roman Province of Thrace " е заведен под номер 6287 на 29 януари 2018 година
Важна част от напредването му в процедурата е основаване на редица документи, сред които и План за отбрана и ръководство на недвижимата културна полезност.
Заданието за правенето на подобен би трябвало да бъде написано от екипа на Общинския институт " Старинен Пловдив ", на който е предоставено ръководството. Такова обаче няма. Освен това в апликационната форма която е приложена за регистриране в индикативната листа, няма никаква информация за съществуването на остатъци от тракийския храм под базиликата, който прави обекта неповторим – един от 10 те критерия при определянето цената на обекта.
Така - на процедура, придвижване по кандидатурата на серийния обект няма.
Дано и ориста на този влиятелен за античната история на Пловдив и България обект не последва ориста на чакащия в листата от 2004 година - “Стар град на Пловдив “, където също няма нищо подхванато на процедура.
Прочетете още
Ще се опитаме да отговорим и на най-важния въпрос за какво и по какъв начин се стигна до обстановката, в която Епископската базилика стана парещ картоф, а не консолидиращ обект, тръгнал решително към листата за международно завещание на ЮНЕСКО.
ПРЕДИ ОТКРИТИЕТО И СЛЕД ТОВА
За хронологията на трансформиралата се в скандал археологическа находка се обърнахме към шефа на РАМ-Пловдив доцент Костадин Кисьов, който след прочувствената конференция и оповестяването на новината, наблюдава събитията в годините обратно:
„ Реализацията на консервационно-реставрационните действия на Епископската базилика и мозаечните подове беше осъществена като поръчка предоставена и финансирана от фондация „ Америка за България “ на частната фондация на Елена Кантарева, като в тази ситуация става въпрос за действия свързани с обект обществена държавна благосъстоятелност.
През последните седмици Елена Кантарева тиражира откровени неистини и операции в медиите. Направи ми усещане, че стартира разнообразни тези и не е ясно коя от тях е вярна. В някои изявления споделя, че не е знаела за съществуването на мраморната антична глава, като изяснява, че това бил мраморен елемент или артефакт. Той се бил посочил върху повърхността на експонирания сега слой мозайка и археолозите знаели за него. В други обществени изказвания твърди, че тази глава била открита още през2015 година и археолозите отново знаели за нейното битие.
Елена Кесякова и Жени Танкова – научни ръководители на разкопките на Епископската базилика изрично опровергаха тези изказвания и ги нарекоха откровена неистина. Заедно с тях в разкопките в интервала 2015-2019 година участваха ежедневно още към 10 археолози, както и реставратор от РАМ-Пловдив. В техните годишни доклади пред Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и в предадената документи в Националния институт за недвижимо културно завещание на никое място няма информация за откриването и съществуването на мраморна глава на градската богиня. Ако по време на разкопките върху повърхността на мозаечния под се е показвал мраморен артефакт, археолозите щяха да са го документирали, разкрили и проучили. Тези условия бяха посочени и в формалната декларация изпратена до всички пловдивски медии от целия археологически екип, чиято заслуга е изследването на базиликата.
Междувременно, след инспекцията през април тази година аз разговарях първо с Милица Илиева, реставратор в музея, която съвсем две години работи по реставрацията на мозайките, както и с реставратора Стоян Учкунов, който е един от главните реставратори на мозайките на този обект още от неговото разкриване през 80-те години до финалните действия през 2020 година като част от екипа на Елена Кантарева-Дечева.
Те останаха учудени и отхвърлиха изобщо да е откривана такава глава и на какъвто и да е мраморен детайл, който се показвал от пода. Съвсем естествено, в случай че се открие нещо по време на разкопките, археолозите щяха да го извадят, тъй като подобен е законът, а и от любознание.
В някои медии се тиражира и трета версия, съгласно която главата е открита от Любомир Мерджанов, археолог в музея, на 16 април 2024 година в деня на инспекцията от Главна дирекция „ Инспекторат за опазването на културното завещание ” и Криминална полиция и никой от Общинския институт „ Старинен Пловдив ” не знае за нея.
Накрая госпожа Кантарева разгласи, че тази глава е била известна и виждана от зам.-кмета на Пловдив, зам.-министъра и ръководителя на фондация „ Америка за България ” още през 2021 година и по този начин признава, че такава глава е открита още тогава.
Тук незабавно поражда въпросът служебните лица, отговарящи за осъществяването на Закона за културно завещание и запазване на археологическите монументи, както и ръководителят на фондация „ Америка за България ”, виждали ли се тази глава в действителност? И в случай че са я виждали - в оригинал ли са я виждали, на място в базиликата или на фотоси, показвани от някой от чиновниците на „ Старинен Пловдив ”? Възниква и въпросът кой различен от Министерство на културата знае за тази глава, тъй като г-жа Кантерева в свои медийни изяви споделя, че е уведомила и Министерство на културата?
Остава неразбираем и въпросът за какво след откриването на главата от чиновник на ОИ „ Старинен Пловдив “ по време на разрушение на хоросановата поставка на мозаечния под, не са изпълнени условията на Закона за културно завещание в 7-дневен период да бъде осведомен музеят или научният началник на разкопките.
И въпреки всичко би трябвало да подчертая, че в закона и наредбите към него на никое място не е казано, че би трябвало да се осведоми заместник-кмет, заместник-министър, министър или пък фондация „ Америка за България ”. Посочени са музеят и археологът проучвател. В същия закон е посочено и какви са отговорностите на шефа на музея в такива случаи. Ако изказванията на шефа на „ Старинен Пловдив ” са правилни, излиза, че няколко индивида знаят за откриването на тази глава, само че не и Археологическият музей, както е по закон, с цел да предприеме нужните законови процедури.
За да се спре със спекулациите и опитите за операции в медиите, ще ви кажа информацията, която мога да споделя обществено на този стадий. Извършената инспекция през месец април тази година беше проведена и извършена без да се знае от Община Пловдив, МК, ОИ „ Старинен Пловдив “ и чиновници на музея, защото получената информация и сигнали бяха от някогашни чиновници на ОИ „ Старинен Пловдив “ и външни лица, по отношение на открити антични предмети с висока стойност в базиликата.
При осъществяването на неочакваната инспекция в базиликата на 15 април 2024 година от Главна Дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ към Министерство на културата, представител на бранш " Престъпления срещу собствеността и културно-историческите полезности " към Главна дирекция „ Национална полиция ” и археолог от Националния исторически музей в София, госпожа Кантарева и реставратора в базиликата Станчев, отхвърлят да е намирана мраморна глава в базиликата.
Проверяващите според получените сигнали, отстраняват една от осведомителните табели и изпод се открива разрушен бранш от хоросановата поставка на мозайката, която видно е била възобновена след нейното разтрошаване. Колегата археолог от НИМ отстранява фрагментите и под тях се демонстрира мраморен предмет, за който Елена Кантарева изяснява, че е „ архитектурен детайл, прочут от по-рано ”. Това е една от главните версии, които тя стартира в медиите.
На въпрос намирани ли са монети при осъществените противозаконни интервенции върху хоросановите подложки от реставратора, които са установени при инспекциите през 2021 и 2024 година, отговорътсъщо е негативен.
Проверяващите правят инспекция на видеонаблюдението в постройката покриваща базиликата и се открива, че достъп до камерите имат единствено шефът и реставраторът на ОИ „ Старинен Пловдив ”, а старите записи не се пазят. Тоест не може да се види на камерите какво се е случило в базиликата обратно във времето.След това проверяващите напущат базиликата и организират диалози персонално с лицата, които са подали информацията за откриването на антични предмети при разрушаването и демонтирането на браншове от хоросановите подложки без наличието на археолог, което всъщност е осъществяване на противозаконни разкопки.
След извършените лични диалози с информаторите и получената от тях информация, на другия ден - 16 април 2024 година,проверяващите се върнаха без предизвестие в базиликата за нова инспекция. По тяхно искане изпратих Любомир Мерджанов и Любомир Паракосов, археолози в музея. Мерджанов извърши почистване на пръстта към по този начин наречения „ мраморен архитектурен детайл “, а Паракосов, снима всичко протичащо се. Архитектурният детайл се оказва изтънчено направена мраморна женска глава, каквато никой пловдивски археолог, в това число и аз, до този миг не е виждал.
Не заложен въпрос към Елена Кантарева, за какво през вчерашния ден е споделила друго, тя признава, че е откривана глава и тя е известна. След приключването на инспекцията Групово дело „ ИОКН “ към Министерство на културата подава сигнал в Окръжна прокуратура-Пловдив.
Научният началник на разкопките на базиликата Жени Танкова разбра за съществуването на тая глава след осъществената инспекция през април 2024 година, а другият теоретичен началник н.с. Елена Кесякова разбра, че е открита такава глава в базиликата в деня на конференцията в музея.
Тук остават няколко неизяснени условия. На своя глава или по разпореждане реставраторът Димитър Станчов или други реставратори от ОИ „ Старинен Пловдив “ са демонтирали браншове от хоросановата поставка за търсене на по-ранен мозаечен под на базиликата. От инспекцията се открива, че има опустошения целостта на хоросановата поставка и в други браншове. Дали нещо е намирано в тези подложки или не, никой не може да каже. Всеки приблизително просветен археолог знае, че тъкмо в хоросановите подложки на мозаечните, керамични или други типове подове се откриват най-ценните археологически находки датиращи строителните равнища и хронологията на дадения обект.
Защо откакто главата е била открита от реставратора назначен в базиликата, с цел да поддържа мозайките, не е осведомен музеят или научният началник, а главата е заровена назад и прикрита с демонтираните фрагменти от хоросановата поставка, като местото е скрито в допълнение с железна осведомителна табела?
Остава неразбираем въпросът, за какво и заради какви аргументи откакто през 2021 година инспекторите установяват противозаконни намеси в целостта на мозайките и хоросановите подложки без наличието на археолог, както е по Закона за културно завещание, тези действия са траяли и се установяват нови през април 2024 година ”, задава въпроси шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов.
ЗА ГЛАВАТА НА ЕДНА ФОНДАЦИЯ
Всъщност напрежението към Епископската базилика на Филипопол не е от през вчерашния ден и не е плод на междуличностни спорове – версия, която комфортно се стартира в общественото пространство. Тя започва още с разкопките по разкриването на археологическия монумент през 2015 г. Именно в този интервал фондация „ Америка за България ” излиза от ролята си на филантроп и влиза в кожата на контролиращ вложител и възложител. Всякакви опити на археолога проучвател да наложи своята методика на работа и да извърши най-хубавите практики при изследванията са потушени. Именно по тази причина Елена Кесякова, която към оня миг държи правата за изследванията, се отдръпва. Не желае да работи в обстановка, в която решенията на терен не зависят от нея. Така Жени Танкова поема обекта. Тя също се пробва да наложи волята си и да бъде оголен античният храм под базиликата, само че съумява дотолкоз, че археолозите вършат частични изследвания в зони, където не се постанова ремонт на мозайките.
Някои ще скочат – би трябвало ли позицията на археолозите да е меродавна? Първо, съгласно българското законодателство археолога е водещ и управляващ целият развой на изследване, а реставрацията е единствено част от този развой. Международните консултанти по кандидатстване за регистриране в листата на международното културно завещание към ЮНЕСКО, пристигнали в Пловдив по покана на арх. Милена Крачанова, също са безапелационни. Проучванията би трябвало да продължат до разкриването на по-стария храм под базиликата и концепцията за кандидатстване да се концентрира върху паметната роля на мястото – в зоната има настоящи Католическа и Православна църкви, Малка и Епископска базилики. Представителят на ЮНЕСКО акцентира, че уникалността на обекта е точно съществуването на езически храм, не толкоз базиликата и мозайките, каквито са известни доста по света.
Дали поради пари, или поради твърдото решение, че мозайките са безспорната перла в короната, това могат да разкрият единствено идеолозите на целия план.
Практиката и наредбите за археологически разкопки при многопластови обекти като Епископската базилика, която е на няколко строителни равнища, е ясна – стига се до чист безплоден слой, като се изследват отчасти или напълно долните по-ранни структури.
Неслучайно членовете на приемателната комисия през 2020. проф. Венцислав Динчев от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките и археологът Марио Филипов от НИНКН до последно отхвърлят да подпишат протокола с гледище да се допроучи обектът.
Всички обаче бързат – и Америка за България, и Министерство на културата. Точката е поставена и се пристъпва към реализацията на обекта в днешния му тип.
Фондацията, въпреки и да е наясно с ролята си в целия скандал, за жалост, нагнетява напрежението на няколко пъти с декларациите си в отбрана на Елена Кантарева и с внушения по отношение на Археологическия музей, без значение, че според чл.12 от ЗКН и Постановленията на Министерския съвет дефинират археологическия музей да стопанисва тези обекти. Явно и това е повода госпожа Кантарева да се чувствува над закона.
РОЛЯТА НА ПЛОВДИВ
Каква е съпричастността на локалната власт към абсурда „ Тюхе ”? Отговорът е доста простоват и се крие в документите. Документи, основани не на прочувствени причини дали някой е по-хубав, по-симпатичен, по-приятел, а на ЗАКОНА.
Именно по силата на тези закони – в тази ситуация ЗКН, страната в лицето на Министерски съвет дава за ръководство на Община Пловдив част от парцел – обществена държавна благосъстоятелност и единична археологическа недвижима културна полезност „ Епископска базилика на Филипопол ” с решение №166 от 25 февруари 2021 г.
В решението написа: „ Дейностите, свързани с запазване на културната полезност и реализирането на други научни, културни, просветителни и туристически действия ще се правят в сходство с условията на Закона за културното завещание от Регионалния археологически музей - Пловдив. Договорът сред Министерство на културата и Общината е подписан на 29 март 2021 г.
На 9 юни 2021 година с решение №148 на Общински съвет-Пловдив е признат Правилник за изменение и допълнение на Правилник за устройството на Общински институт „ Старинен Пловдив ” и със особено приложение им е предоставено ръководството на Базиликата.
Това се случва в несъгласие със Закона за културното завещание и решението на Министерски съвет. Да вметнем – закононарушението важи и за други обекти в града като Малката базилика, Античния спектакъл, Римския конгрес, късноантичната постройка „ Ирини ”. Тогавашният кмет даже разяснява решението на Министерски съвет с думите, че е станала неточност и Старинен Пловдив ще ръководи обекта.
За да се замете казуса, на 20 май 2021 година Общината подписва контракт с Археологическия музей и разпорежда на екипа действия, свързани с „ опазването и представянето на единичната археологическа недвижима културна полезност „ Епископска базилика на Филипопол ”, като прави наблюдаване и надзор над осъществените консервационно-реставрационни действия на недвижимата културна полезност ”.
А СЕГА НАКЪДЕ?
„ След тригодишни разправии и отводи на Общински институт „ Старинен Пловдив ” да извършва законите, Министерство на културата към този момент документално задължи шефа първо да изготвя планове за консервационно-реставрационните поддържащи действия в базиликата и другите археологически обекти и, второ, те бъдат авансово съгласувани с музея ”, споделя шефът на РАМ Костадин Кисьов.
Намирането на главата на Тюхе – градската богиня на Филипопол, потвърждава, че в науката неслучайно има методика и процедури и най-хубавите резултати идват със спазването им. След скъпата находка за всички археолози остава огромният въпрос какви секрети крие още храмът под мозайките в Голямата базилика. Ако се позовем на откритата глава, то те несъмнено са огромни и забавни. Не на последно място – значими за историята на града.
Специалистите са единомислещи - по-древният храм е опустошен и неговите архитектурни детайли са преизползвани като строителен материал (сполии).
ЮНЕСКО – БЛЯН ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Серийният обект " Bishop`s Basilica and Late-Antique Mosaics of Philippopolis, Roman Province of Thrace " е заведен под номер 6287 на 29 януари 2018 година
Важна част от напредването му в процедурата е основаване на редица документи, сред които и План за отбрана и ръководство на недвижимата културна полезност.
Заданието за правенето на подобен би трябвало да бъде написано от екипа на Общинския институт " Старинен Пловдив ", на който е предоставено ръководството. Такова обаче няма. Освен това в апликационната форма която е приложена за регистриране в индикативната листа, няма никаква информация за съществуването на остатъци от тракийския храм под базиликата, който прави обекта неповторим – един от 10 те критерия при определянето цената на обекта.
Така - на процедура, придвижване по кандидатурата на серийния обект няма.
Дано и ориста на този влиятелен за античната история на Пловдив и България обект не последва ориста на чакащия в листата от 2004 година - “Стар град на Пловдив “, където също няма нищо подхванато на процедура.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ