Какво се случва с имунната ни система през зимата, как

Какво се случва с имунната ни система през зимата, по какъв начин ни въздейства въздухът, откакто хората стартират да използват битовото отопление… Пред ФАКТИ приказва имунологът доктор Цветелина Великова.

- Д-р Великова, на прага сме на зимата и хората стартират да се отопляват с дърва. Замърсяването на въздуха и имунната система – има ли директна взаимозависимост?
- Да, битовото отопление, дружно с нарасналото прилагане на персонални коли за напредване, способстват за по-голямо замърсяване на въздуха през студените месеци. В последните години разполагаме с доста безапелационни доказателства, че замърсителите във въздуха – изключително фините прахови частици PM2.5 и PM10 – непосредствено трансформират действието на имунната система. Когато въздухът е нечист, вдишаните частици доближават надълбоко до алвеолите и намиращите се наоколо лимфни възли, провокират оксидативен стрес, хронично инфектиране и нарушават имунната регулация.

Това води до понижена антимикробна отбрана, която децата и възрастните могат да усетят като по-често разболяване от респираторни инфекции, само че също по този начин следим повече алергии и обостряне на хронични болести.

Добрите вести са, че хората стартират от ден на ден да се интересуват от въздействието на нечистия въздух върху здравето им и да свързват своите недоволства като раздразнение на очите и гърлото, главоболие, неразположение и други с интервали на по-замърсен въздух. Това демонстрираха и нашите анкети, извършени в градове, обичайно страдащи от нечист въздух, взаимно с Лекарска мрежа „ Въздух за здраве “ и екологични сдружения „ Дишай, Русе “ и Дишай, Димитровград “. Въпреки това към момента малко се приказва за въздействието на нечистия въздух върху имунната система.

- Как ни въздействат фините прахови частици, азотните и серните оксиди… Изобщо всичко, което дишаме…
- Всеки замърсител на въздуха има собствен механизъм на увреждане. Например, фините прахови частици с размер до 2.5 микрона и 10 микрона доближават до алвеолите в белия дроб, задействат имунните кафези, нарушават салдото сред защитните и възпалителни механизми.

Нещо повече – става известно, че тези замърсители могат да преминат посредством кръвообращението до отдалечени зони на нашия организъм и по този начин да доведат до систематични резултати.

Тези замърсители са с нараснал риск от пораждане и обостряне на към този момент съществуващи астма, хронична обструктивна белодробна болест и автоимунни болести. Но също по този начин заради угнетяване на имунитета, фините прахови частици са свързани с нараснала схватливост към инфекции.

Газове като NO₂, SO₂, CO нервират дихателната система, покачват оксидативния стрес и подтикват освобождението на провъзпалителни цитокини, което води до затрудняване на функционалностите на имунната система и хронично инфектиране.

Полицикличните ароматни въглеводороди и тежки метали в нечистия въздух имат токсични, мутагенни и имуносупресивни резултати. Комбинацията от всички тези субстанции прави въздуха деен „ стресор “ върху имунната система.

- Замърсен въздух, нездравословна храна, нездравословни привички – на какво подлагаме имунната система в днешното съвремие…
- Наистина е по този начин – замисляме се, че имаме имунна система, чак когато нейната работа е затруднена. Освен нечистият въздух отрицателно въздействие оказват недоспиването, приема на някои медикаменти, болести като диабет, респираторни, бъбречни и други, недохранване (тежки диети и др.), тютюнопушене, алкохол, липса на придвижване и нездравословно хранене.

- Влизаме и в сезона на грипа, както всяка година. Но какво научихме за имунната система след КОВИД. Какъв тест за имунитета на човечеството бе коронавирусът…
- COVID-19 ни сподели, че имунната система може да реагира или прекомерно едва, или прекалено мощно, което зависи както от типа на вируса, по този начин и от генетичния терен на дадения човек. Често подценяваме смисъла на положителната бариерна функционалност на лигавиците като отбрана от инфекции. COVID-19 към момента съществува, като с изключение на профилактиката посредством ваксини, е значимо да познаваме и дълготрайните последствия от инфекцията, включително пост-ковид и автоимунни положения.

Пандемията акцентира нуждата от профилактика, ваксини, грижа за хроничните заболели и отговорност към личното здраве.

Това са уроците, които би трябвало да вземем със себе си, както и които да използваме, с цел да сме готови за последващи епидемии и пандемии.

- Дефицитът на витамин D, който се среща при хората в града, където имаме високо замърсяване, за какво се получава?
- Напълно правилно наблюдаване. Това се случва поради две съществени аргументи: мръсният въздух блокира UV-лъчите, нужни за синтеза на витамин D в кожата, както и че хората в огромни градове прекарват по-малко време навън, което в допълнение понижава производството на витамин Д. От друга страна пациентите с недостиг на витамин Д страдат по-често от инфекции и при тях по-често се срещат автоимунни болести. Все още нямаме проспективни изследвания дали суплементацията с витамин Д може да защищити от нездравословните резултати на нечистия въздух върху имунната система.

- Колко можем да си позволим да натоварваме имунната си система в градска среда и по какъв начин въздейства стесът и умората?
- Имунната система има огромен потенциал, само че той не е безконечен. Хроничният стрес и неналичието на отмора водят до угнетяване на лимфоцитите, нарушена продукция на антитела, по-бавни реакции на вродения имунитет, хронично инфектиране. Така в градска среда натоварването е по-високо поради комбинацията от замърсяване, стрес, звук и липса на първокласен сън. Това, което можем да създадем ние за личното си здраве и това на децата ни, е да повлияем на тези фактори, доколкото това е допустимо – да се храним здравословно, да се наспиваме добре, да имаме задоволителна физическа интензивност, да прекарваме повече време навън измежду природата и така нататък

- Много постоянно споменавате, че ни би трябвало постоянна профилактика на имунната система. Защо?
- Профилактиката е значима, тъй като имунитетът се въздейства всекидневно от средата, която обитаваме. Профилактиката има три цели:
-- да поддържа ниски равнища на инфектиране или въобще да няма хронично възпаление;
-- да ускори бариерните функционалности на организма;
-- да предотврати вредите, породени от замърсители.
Тя е изключително значима при деца, възрастни хора и хронично заболели, които са най-уязвими.

- Как се прави профилактика…
- Профилактиката на имунната система е постоянно самостоятелна – съобразяваме се със положението на детето или възрастния.
В на практика проект мога да препоръчам следното:
-- Минимизиране на излагането на нечист въздух
-- Поддържане на добра вентилация в жилището
-- Здравословно и уравновесено хранене, приложимост на храни, богата на антиоксиданти – зеленолистни зеленчуци, ядки, плодове, риба
-- Физическа интензивност за възстановяване циркулацията и функционалността на имунните кафези
-- Достатъчно сън – най-малко 8-10 часа на ден
-- Корекция на недостига на витамин D, след проучване, в случай че се постанова
-- Годишни профилактични прегледи и ваксини съгласно рекомендациите

--------------------------------------------
Д-р Цветелина Великова, дм, е клиничен имунолог, магистър по публично здраве и здравен мениджмънт. Водещ откривател в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ и началник на научна група GROWTH. Член на лекарската мрежа „ Въздух за здраве “ от 2 години и редактор към Централната здравна библиотека на МУ–София. Автор на научни изявления и преподавател в региона на имунологията, клинична медицина и публично здраве. Автор на книгата „ Детският имунитет “ (Сиела, 2022).