Какво се случва с хората на изкуството в Русия, които

Какво се случва с хората на изкуството в Русия, които намерено показват противоречие с войната в Украйна. Народният актьор на Руската федерация Дмитрий Назаров и брачната половинка му Олга Василева, също известна актриса, дават с отговор с зрелище, в което играят самите себе си. Довечера то ще бъде показано в София, в спектакъл Азарян, от тук стартира и тяхното европейско турне. Николай Кръстев беседва с тях.

Николай Кръстев: Благодаря ви, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш посетител. Вие за пръв път ли сте в България?

Олга Василева: Да.

Дмитрий Назаров: Аз не – бях тук преди 41 години.

И по какъв начин ви се коства в този момент тук?

Дмитрий Назаров: Един прекрасен зелен град.

Хората в този момент ще си спомнят. Как се отнасяте към представлението, което следва в София? Какви са упованията ви?

Олга Василева: Надяваме се, че ще можем да накараме нашите фенове да повярват, че не сме пристигнали на вятъра в славната България, че ще се срещнем по-отблизо с вас, че ще се разберем един различен, че ще бъдем с открити сърца и отворени очи един за различен.

Какво можете да разкажете за вашия театър?

Дмитрий Назаров: Това не е толкоз театър, колкото концерт, макар че е построен прочувствено и по всички догми на театралното изкуство, прелива от един род в различен. Ще бъде и радостно и тъжно, във всеки случай доста човешко.

Добре ви познават в България от филмите ви – " Кухня " на първо място – най-популярният ви филм. Сега, както разбирам, сте се отдали на театъра, а продължавате ли да се снимате във филми?

Олга Василева: Сега живеем отвън Русия, по тази причина не сме канени от съветските кино компании, само че се надяваме, че ще се появят интернационалните планове. Изобщо не се отчайваме, а театърът – да, вършим спектакъл. Сега, с цел да дойдем в България направихме насилствена отмора от новия ни сценичен план, новото зрелище. Не се шляем, не си почиваме – непрекъснато се стремим да вървим някъде напред, все по-надалеч и по-нависоко.

Дмитрий Назаров: По време на турнето ни в Тбилиси имахме един свободен ден и тогава една кино компания ни ангажира за фотосите на един късометражен филм. Филмът е мощно антивоенен и очевидно няма да е за кината в Русия.

Олга Василева: Ние без съмнения се съгласихме, макар натоварения си график, ще участваме в този антивоенен план. Искаме да помогнем на тези млади прохождащи кинематографисти в този им план.

Дмитрий Назаров: Това ще е доста алегорично – на 22 юни, в деня, когато стартира за нас онази страшна война.

Как възприемате през днешния ден тази експанзия, която стартира преди година? Вие, като артисти, които би трябвало да показват на света своята позиция за това, което става в този момент в Украйна?

Олга Василева: Хората не би трябвало да убиват други хора. Не би трябвало да се убива – войната си е война.

Дмитрий Назаров: Както и да я назовават!

Олга Василева: Извършено е закононарушение против Човека, против човечността. Не разбирам по какъв начин може да се съгласяваш с такова нещо. Не може да убиваш водно конче, да убиваш куче, а да се убиват хора.

Дмитрий Назаров: Със стотици хиляди!

Олга Василева: Отвратително е! Просто няма думи, които да изразят тези страсти. Нещо ужасно е!

Дмитрий Назаров: Отношението ни е същото, както преди една година, когато всичко това стартира.

Олга Василева: Ние изразихме отношението си в деня след началото на войната. То е маркирано.

Как възприемате това, което става през днешния ден?

Дмитрий Назаров: Като мракобесие, безумно мракобесие. Аз нямам пояснение, няма оправдания, не разбирам, по какъв начин може да се решиш да направиш такова нещо, да бъде сторено това, защо, най-много в името на какво. Имам доста най-различни версии за това, които нямам желание да описвам.

Защо на толкоз доста ваши сътрудници от артистичните среди, както и учени, публицисти им се наложи да изоставен страната? След 24 февруари предходната година. Как си обяснявате това?

Олга Василева: Защото естествените хора – останалите не ги считам за изключително естествени, не могат да се примерят и да живеят в общество, което нападателно избива който и да било, още веднъж, няма значение кого, няма значение кого. Щом убиваш, не можем да се примирим с това, не можем и ние, и нашите сътрудници, и тези безброй хора, които приказват на съветски и напуснаха Русия – това са прелестни хора, това са най-хубавите хора на Русия, те я напуснаха. За страдание това са и младежи, и хора на възраст.

Дмитрий Назаров: Трябва да си безспорен глупак, с цел да наричаш тези хора предатели! Тези хора също като нас обичат Русия, родили са се там, прекарали са живота си там – ето аз съм на 65 години, няма по какъв начин да я не помни и да спра да я обичам, само че е неуместно да се смесват понятията " власт " и " страна ". Това обаче го прави пропагандата, с цел да постави знак на тъждество сред тях.

Каква е съгласно вас днешна Русия? Близо ли е до Съюз на съветските социалистически републики?

Олга Василева: Не, не, по-близка е до Сталин. До Съветския съюз, само че на Сталин.

Дмитрий Назаров: През оня интервал.

Олга Василева: Слава Богу не сме живели през оня интервал.

Дмитрий Назаров: Но доста сме чели.

Олга Василева: Много сме чели, доста неща знаем и днешните репресии могат да бъдат оценени само по този начин.

Дмитрий Назаров: И ще става още по-жестоко, като гледаме по какъв начин вървят нещата.

Преди няколко месеца в едно ваше изявление от лятото на предходната година казвате, че най-лошото следва. Това случи ли се към този момент?

Дмитрий Назаров: Сценарият за развиването на нещата от дълго време към този момент е написан. Не знаем какви са те, само че това, че не ни водят към положително и наслада е явно. И гайките се стягат все по-силно и по-силно.

Тогава по какъв начин възприемате инструментализирането от Кремъл на съветската просвета в последно време? Виждаме този знак " Зет " окачен по московските театри, на публични места, изпращането на някои ваши сътрудници в Крим. Това обикновено ли е съгласно вас? В този смисъл запитвам за инструментализирането на културата, за нейното потребление.

Олга Василева: Това е доста мощен лост, средство за влияние. Културата е едно от дребното неща, които са паралелно с индивида. Писателите, поетите, музикантите, артистите са обичаните от феновете хора, при които идват, на които желаят да се доверят. Художникът в необятния смисъл на тази дума, хората, за които приказвам, не могат да са за войната. Те са като лекарите, лекарят не може да е за войната. Той е да лекува, лекарите лекуват тялото и не могат да са войната, а актьорът лекува душите – той също не може да е за войната. Но властта знае, че тъкмо с този лост е най-лесно да се влияе.

Дмитрий Назаров: Те надали изцяло схващат, че единствено да затъне нокътчето и с птичката е свършено. Те първо си дадоха нокътчето на тази власт, по-късно крачето, по-късно до лакътя и по-късно ей по този начин. И след това към този момент е доста мъчно да се измъкнеш от там.

Тогава какво ще е бъдещето на Русия, на съветската просвета в тази обстановка?

Олга Василева: Можем единствено да се надяваме и да имаме вяра, че ще свърши войната и ще можем да живеем в едно свободно, демократично общество.

Дмитрий Назаров: Докато не завърши за съветската просвета, спектакъл, кино няма бъдеще. Може колкото си желаят да се сърдят на думите ми, само че когато ти не разрешават да се изразяваш, когато ти не разрешават да твориш. Птичките не пеят в кафез и няма да пеят. Кафезите би трябвало да бъдат счупени.

Какво е съгласно вас бъдещето на съветския президент? Всички вършат разнообразни прогнози.

Дмитрий Назаров: Без коментар.

Олга Василева: Без коментар – всички знаем, какво бъдеще го чака.

Автор: Николай Кръстев