Какво се случва с Европейската прокуратура и работата ѝ в

Какво се случва с Европейската прокуратура и работата ѝ в България? Защо очакванията на всички, че тази конструкция ще е изключително ефикасна и ще успее да „ прихване в зародиш гнилите ябълки “, които бъркат в кацата с меда, някак безславно угасват.

Началото

Участващи страни членки – 22 страни от Европейски Съюз, са взели решението „ дружно да положат старания да се отбрани бюджетът на Европейски Съюз от измами, като вземат участие в така наречен процедура за засилено съдействие “. Това са: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.

Чл. 4 от Регламента Европейската прокуратура дава отговор за провеждането на следствия, наказателното гонене и предаването на съд на причинителите на закононарушения и съучастниците в закононарушения, засягащи финансовите ползи на Съюза, които са планувани в Директива (ЕС) 2017/1371 и са избрани от сегашния правилник. Във връзка с това Европейската прокуратура организира следствия и реализира наказателно гонене и упражнява функционалностите на прокурор пред способените съдилища на страните членки до окончателното привършване на делото

Структура две равнища: централно и национално

Европейската прокуратура е неразделен орган на Съюза, който работи като единна работа с децентрализирана конструкция.

1) Централно равнище
Централата и се намира в Люксембург и се състои от европейски основен прокурор и гилдия на прокурорите, както и непрекъснатите камари. Европейският основен прокурор ръководи Европейската прокуратура, провежда нейната работа и я съставлява в контактите и с институциите на Европейски Съюз, страните членки и трети страни.

2) Национално равнище
На национално равнище действат европейските делегирани прокурори под управлението на непрекъснатите камари. Европейските делегирани прокурори в 22-те участващи страни от Европейски Съюз дават отговор за провеждането на наказателни следствия и преследвания. В работата си те са изцяло самостоятелни от органите в своята страна.

Териториална подготвеност
Европейската прокуратура е способена да проверява всяко закононарушение, засягащо финансовите ползи на Европейски Съюз, което е осъществено напълно или частично на територия на страна членка, която взе участие мощното съдействие за основаване на Екологичен потенциал (чл. 23, б. „ а “ от Регламента). Следователно не е нужно действието да е с трансграничен детайл, като се изключи данъчно закононарушение от подготвеност на Екологичен потенциал, което наложително следва да е осъществено на територията най-малко две страни членки. Безспорно Екологичен потенциал заради своята наднационална организация, включваща централизирано равнище и европейски прокурори от всички страни членки, участващи в засиленото съдействие, доста по-лесно и бързо би разгледала всяко трансгранично закононарушение, засягащо две или повече страни членки.

Какво проверява европрокуратурата и какъв е размерът на вредите
Размерът на вредите, които са съображение за практикуване на компетентността на Екологичен потенциал, са със следните предпоставки:
– действителни или евентуални вреди в размер до и над 10 000 евро – по преценка и изключение
– действителни или евентуални вреди в размер над 100 000 евро – наложително

На какво ставаме очевидци
Главният прокурор на Европейски Съюз Лаура Кьовеши разгласи в диалог със служебния правосъден министър Крум Зарков (двамата са на снимката), че изпраща одиторска задача в София, с цел да ревизира работата на българските европрокурори. Това е явен знак към работата на българския представител в европейската институция Теодора Георгиева. От доклада на българката европрокуратура се схваща, че за близо 2 години работа у нас родните европрокурори са завършили дефинитивно единствено едно дело. При него е приета на виновност и е издадена условна присъда. Иначе другата вест за работата на чиновниците на Кьовеши, обвързвана с България, е, че Европейската прокуратура проверява ТЕЦ-ве за нездравословни излъчвания и се заема с ремонта на ул. „ Граф Игнатиев “.

Но на този декор у нас нещата в структурата на европрокуратурата не наподобяват добре. От девет делегирани прокурори, трима към този момент напуснаха, а други вземат участие във всевъзможни състезания за работа в правосъдната власт у нас или на други позиции в европейски институции.

Вече споменахме, че всяка от 22-те страни, които са част от евпрокуратурата, имат собствен представител в централата в Брюксел. За България това е административният арбитър Теодора Георгиева, която преди три години е определена при процедура, която още тогава разсънва доста въпроси. Тя дефинира прокурора Димитър Беличев за началник на офиса на българските делегирани прокурори в София. Негова е отговорността след приемането на законовите ремонти през предходната година да обезпечи цялостната административна самостоятелност на представителството. Нашите европрокурори имат щат от 35 чиновници, чието заплащане е много високото за нормите в правосъдната система. Но тук има един подробност – досега не е известно да са обявявани състезания за асортимент на фрагменти. А това е трябвало да стане още преди края на предходната година.

Напрежението в българския офис може да докара след себе си много проблеми, тъй като неналичието на фрагменти пречи на самостоятелното битие на структурата. А тя би трябвало да организира публични поръчки, да има лично счетоводство.

Проблемът с делегираните прокурори
По искане на Лаура Кьовеши България би трябвало да има 15 европейски делегирани прокурори. Към момента те са едвам 6. Прокурорската гилдия открива процедури, само че ползата към присъединяване е дребен. Ако Висш съдебен съвет предложи магистрати, финалното решение за назначението се взема от Колежа на европейските прокурори, където кандидатурите се показват и пазят от националния представител – Теодора Георгиева.

Дали това се прави… Защо български европрокурори напускат… Защо има дребен интерес към работата… Само ще напомним, че Европейската прокуратура проверява ТЕЦ-ве за нездравословни излъчвания и с ремонта на ул. „ Граф Игнатиев “. Дали вредите са над 10 000 евро, с цел да се подхващат ограничения за инспекция по убеждение, или са над 100 000 евро с присъединяване на европейско финансиране, което ги прави задължителни…

Докладът на европейските прокурори ще е забавен. И май няма да е обвързван единствено с инспекциите на тецовете и „ Графа “, а ще се потърси и отговорност за работата на софийския клон…