Специално за БНТ: Зам.-управителят на Хърватската централна банка за ползите и предизвикателствата от еврото
Какво се случва с депозитите, заемите и цените при прехода от нацинолна валута към еврото - това са въпросите, които най-вече вълнуват хората.
Отговорите от Хърватия - в изявлението на нашия специфичен делегат Ива Стойкова със Сандра Свалжек, зам.-управител на Хърватската централна банка.
Какви са изгодите и провокациите след приемането на еврото?
- Kогато приказваме за изгодите от приемането на еврото, би трябвало да стартираме от главните характерности на Хърватия. А те са, че Хърватия е дребна, отворена стопанска система. Основните ѝ търговски сътрудници са страните от еврозоната. Хърватия разчита, в стопански смисъл, доста на туризма и по-голямата част от туристите идват и от европейски страни и е доста обвързвана с еврозоната. Така че приемането на еврото е доста удобно за Хърватия по няколко аргументи . Първо, страната с еврото ще стане по-устойчива стопански. Всички типове разтърсвания ще обиден по-малко хърватската стопанска система. Разбира се, за всички предприятия приемането на еврото значи и по-ниски валутни опасности. И към този момент виждаме, че с еврото Хърватия става по-привлекателна за задгранични вложения. Така че има доста преимущества. Ползите са в пъти и са дълготрайни, до момента в който провокациите са най-много в кратковременен проект. Най-голямата опасност, идваща с еврото, е спомагателният напън върху ценообразуването. Това са опасенията на жителите, че еврото ще донесе спомагателна инфлация. Предприети са доста ограничения, с цел да се предотврати покачването на цените и увеличението на инфлацията с приемането на еврото. Все още би трябвало да изчакаме първите данни за развиването на цените. За в този момент виждаме, че има известно нарастване на цените, и ние го чакахме. Знаехме, че всички други страни, които са приели еврото, са имали това в началото еднократно нарастване на цените, само че то е относително малко , почти в диапазона сред 0,2 до 0,5%. Все още би трябвало да изчакаме данните дали в Хърватия ще се повтори предходния опит с приемането на еврото, само че бих споделила, че почти чакаме да е в този диапазон. Най-важното е, че това повишаване е еднократно и по-късно в началото повишаване, по-нататъшното развиване на цените ще остане такова, каквото е било и ще бъде в другите прилежащи страни.
Колко коства цялата тази интервенция по прекосяване към еврото?
- Бих споделила, че финансовите разноски не са преобладаващи, най-големият разход е във връзка с часовете работа, които би трябвало да инвестирате в приемането на еврото. И най-много, в случай че погледнете какво направихме през последните години. През последните пет години в действителност бяхме съсредоточени най-вече върху приемането на еврото . Във всеки случай, това е голямо начинание. Самият продан на валута от куни към евро - това е нещо, което се случва през последния месец или два, три, четири месеца, само че цялата подготовка стартира преди пет години. Това много изчерпа, освен нашия потенциал, само че и потенциала на банките, на всички институции във финансовия бранш, и също на другите стопански субекти, други компании. Въпреки това те се радваха да влагат тези работни часове по подготовката и приемането на еврото, тъй като всички бяха наясно от изгодите, които носи.
Какви проби направиха банките, тук, в Хърватия?
- За банките смяната към еврото е в действителност огромно премеждие. Изисква огромна смяна в тяхната IТ система. Много, доста компютърни приложения трябваше да бъдат приспособени към еврото. Имаше доста проби авансово, преди първи януари, само че и в самия ден също се постановиха проби. Бих споделила, промяната към еврото мина съвсем без проблеми . Клиентите в действителност не усетиха, че нещо се случва. Може би някои от тях не са могли да извършат заплащанията в границите на половин час - един час или няколко часа, само че това бяха най-тежките случаи. Всичко останало мина безпрепятствено, доста добре и без изненади.
Още един въпрос по отношение на депозитите в евро. Какъв е процентът?
- Вече загатнах, че Хърватия постоянно е била доста обвързвана с еврото, хората в Хърватия икономисват в евро , най-вече в евро. Когато погледнете депозитите, по-голямата част от тях са депозити в евро. Така че почти 50 до 60 % от всички спестявания в банките са деноминирани в евро . Това е наследството от нашия преход, тъй като хората към момента помнят, изключително възрастните хора, интервалите на хиперинфлация и знаят, че би трябвало да икономисват в някой по-сигурен актив. И макар че куната беше доста постоянна валута и не сме имали инфлация на цените през последните 25 години, хората разчитаха повече на еврото, в сравнение с куните. Беше доста елементарно при обмяната на валута за депозити и заеми, че това се случи автоматизирано, тъй че банките обръщаха всички депозити от куни в евро и всички заеми, взети преди този момент в куни, в заеми в евро, за което са приложили закрепения обменен курс, с цел да няма изненади за клиентите. Дори не беше належащо клиентите до вървят до банката. Това беше част от Закона за приемане на еврото, който подготвихме дружно с държавното управление. В него главен принцип е отбрана на клиентите от нарастването на цените и също се планува допустимо минимум сложнен развой за клиентите при прекосяването към еврото.
Какво ще стане с куните?
- Куните се изтеглят от обращение и към този момент видяхме, че през последните месеци на 2022 година количеството пари в обращение е намаляло. Хората внасяха куни по сметките си в банките, тъй като по този начин не обменяха куни в обменните бюра, обменът ставаше автоматизирано. Сега валутата куна в обращение понижава и понижава, а изтеглените куни ще бъдат съхранявани известно време. Колкото до монетите, те ще се съхраняват три години и по-късно евентуално ще бъдат претопени. Що се отнася до банкнотите куни, те ще бъдат нарязани и по-късно рециклирани . Това е процедурата - да рециклираме тази хартия, като всяка хартия и да я използваме още веднъж като суровина.
А какво да кажем за обменните бюра. Какво ще стане с тях след еврото? Може би ще затворят?
- Преди приемане на еврото, в Хърватия имаше към 1000 разнообразни офиса, които правиха някаква обмяна на валута, само че единствено 315 от тях бяха регистрирани само за обмяна на валута. Останалите развиваха и друга активност, като хотели или заведения за хранене и така нататък За тях няма да е проблем. Очевидно, в тези по-малки обменни бюра работата ще намалее, тъй като до първи януари те главно са работили продан на куни в евро и назад. Очаквам обменните бюра, които са обменяли и други валути като щатски долари или английски лири и други, и са били профилирани единствено за този тип бизнес, да продължат да работят. Другите евентуално ще би трябвало да затворят. Изчислили сме какъв е броят на чиновниците в тези обменни бюра и съгласно нас, сред 100 и 150 работни места ще бъдат изгубени. 100 и 150 места не са доста. Разбира се, за хората, които останат без работа, ще има съществено негативно влияние. Но те са малко и се надяваме елементарно да си намерят друга работа.
Последен въпрос по отношение на дизайна на хърватските евромонети.
- О, да, ние поставихме значителен акцент върху самия дизайн на монетите. Всъщност имахме профилирана комисия, която включваше разнообразни заинтригувани страни. Първо, те подбраха няколко претекста за дизайна на монетите и по-късно организирахме по-нататъшния асортимент по интернет. Така стигнахме до пет претекста. След това дадохме опция на жителите да изберат от тези пет претекста и да предложат и един спомагателен . Беше извънредно забавно, тъй като хората в действителност използваха от тази опция. И доста хора желаеха облика на Никола Тесла. По същия метод бяха определени претекстовете и другите деноминации. Всъщност комисията избра претекстовете, които бяха дали своят вот най-вече жители. Това са картата на Хърватия, която е неповторима, характерна, има формата на кроасан. След това избраха златката. Това е животно, което преди беше изобразено на деноминацията от една куна. Избраха глаголицата, която също е много неповторима за Хърватия и за по-малки деноминации имаме кирилицата и по-точно буквите „ Х " и „ Р ", с които се редуцира името Хърватия. И имаме претекста на шахматна дъска, който знаете, че идва от хърватското знаме. Той е доста характерен за Хърватия и го поставихме на всички монети. На деноминацията от две евро поставихме и един доста прочут хърватски стих, в който се приказва за свободата и какъв брой е значима тя.
Отговорите от Хърватия - в изявлението на нашия специфичен делегат Ива Стойкова със Сандра Свалжек, зам.-управител на Хърватската централна банка.
Какви са изгодите и провокациите след приемането на еврото?
- Kогато приказваме за изгодите от приемането на еврото, би трябвало да стартираме от главните характерности на Хърватия. А те са, че Хърватия е дребна, отворена стопанска система. Основните ѝ търговски сътрудници са страните от еврозоната. Хърватия разчита, в стопански смисъл, доста на туризма и по-голямата част от туристите идват и от европейски страни и е доста обвързвана с еврозоната. Така че приемането на еврото е доста удобно за Хърватия по няколко аргументи . Първо, страната с еврото ще стане по-устойчива стопански. Всички типове разтърсвания ще обиден по-малко хърватската стопанска система. Разбира се, за всички предприятия приемането на еврото значи и по-ниски валутни опасности. И към този момент виждаме, че с еврото Хърватия става по-привлекателна за задгранични вложения. Така че има доста преимущества. Ползите са в пъти и са дълготрайни, до момента в който провокациите са най-много в кратковременен проект. Най-голямата опасност, идваща с еврото, е спомагателният напън върху ценообразуването. Това са опасенията на жителите, че еврото ще донесе спомагателна инфлация. Предприети са доста ограничения, с цел да се предотврати покачването на цените и увеличението на инфлацията с приемането на еврото. Все още би трябвало да изчакаме първите данни за развиването на цените. За в този момент виждаме, че има известно нарастване на цените, и ние го чакахме. Знаехме, че всички други страни, които са приели еврото, са имали това в началото еднократно нарастване на цените, само че то е относително малко , почти в диапазона сред 0,2 до 0,5%. Все още би трябвало да изчакаме данните дали в Хърватия ще се повтори предходния опит с приемането на еврото, само че бих споделила, че почти чакаме да е в този диапазон. Най-важното е, че това повишаване е еднократно и по-късно в началото повишаване, по-нататъшното развиване на цените ще остане такова, каквото е било и ще бъде в другите прилежащи страни.
Колко коства цялата тази интервенция по прекосяване към еврото?
- Бих споделила, че финансовите разноски не са преобладаващи, най-големият разход е във връзка с часовете работа, които би трябвало да инвестирате в приемането на еврото. И най-много, в случай че погледнете какво направихме през последните години. През последните пет години в действителност бяхме съсредоточени най-вече върху приемането на еврото . Във всеки случай, това е голямо начинание. Самият продан на валута от куни към евро - това е нещо, което се случва през последния месец или два, три, четири месеца, само че цялата подготовка стартира преди пет години. Това много изчерпа, освен нашия потенциал, само че и потенциала на банките, на всички институции във финансовия бранш, и също на другите стопански субекти, други компании. Въпреки това те се радваха да влагат тези работни часове по подготовката и приемането на еврото, тъй като всички бяха наясно от изгодите, които носи.
Какви проби направиха банките, тук, в Хърватия?
- За банките смяната към еврото е в действителност огромно премеждие. Изисква огромна смяна в тяхната IТ система. Много, доста компютърни приложения трябваше да бъдат приспособени към еврото. Имаше доста проби авансово, преди първи януари, само че и в самия ден също се постановиха проби. Бих споделила, промяната към еврото мина съвсем без проблеми . Клиентите в действителност не усетиха, че нещо се случва. Може би някои от тях не са могли да извършат заплащанията в границите на половин час - един час или няколко часа, само че това бяха най-тежките случаи. Всичко останало мина безпрепятствено, доста добре и без изненади.
Още един въпрос по отношение на депозитите в евро. Какъв е процентът?
- Вече загатнах, че Хърватия постоянно е била доста обвързвана с еврото, хората в Хърватия икономисват в евро , най-вече в евро. Когато погледнете депозитите, по-голямата част от тях са депозити в евро. Така че почти 50 до 60 % от всички спестявания в банките са деноминирани в евро . Това е наследството от нашия преход, тъй като хората към момента помнят, изключително възрастните хора, интервалите на хиперинфлация и знаят, че би трябвало да икономисват в някой по-сигурен актив. И макар че куната беше доста постоянна валута и не сме имали инфлация на цените през последните 25 години, хората разчитаха повече на еврото, в сравнение с куните. Беше доста елементарно при обмяната на валута за депозити и заеми, че това се случи автоматизирано, тъй че банките обръщаха всички депозити от куни в евро и всички заеми, взети преди този момент в куни, в заеми в евро, за което са приложили закрепения обменен курс, с цел да няма изненади за клиентите. Дори не беше належащо клиентите до вървят до банката. Това беше част от Закона за приемане на еврото, който подготвихме дружно с държавното управление. В него главен принцип е отбрана на клиентите от нарастването на цените и също се планува допустимо минимум сложнен развой за клиентите при прекосяването към еврото.
Какво ще стане с куните?
- Куните се изтеглят от обращение и към този момент видяхме, че през последните месеци на 2022 година количеството пари в обращение е намаляло. Хората внасяха куни по сметките си в банките, тъй като по този начин не обменяха куни в обменните бюра, обменът ставаше автоматизирано. Сега валутата куна в обращение понижава и понижава, а изтеглените куни ще бъдат съхранявани известно време. Колкото до монетите, те ще се съхраняват три години и по-късно евентуално ще бъдат претопени. Що се отнася до банкнотите куни, те ще бъдат нарязани и по-късно рециклирани . Това е процедурата - да рециклираме тази хартия, като всяка хартия и да я използваме още веднъж като суровина.
А какво да кажем за обменните бюра. Какво ще стане с тях след еврото? Може би ще затворят?
- Преди приемане на еврото, в Хърватия имаше към 1000 разнообразни офиса, които правиха някаква обмяна на валута, само че единствено 315 от тях бяха регистрирани само за обмяна на валута. Останалите развиваха и друга активност, като хотели или заведения за хранене и така нататък За тях няма да е проблем. Очевидно, в тези по-малки обменни бюра работата ще намалее, тъй като до първи януари те главно са работили продан на куни в евро и назад. Очаквам обменните бюра, които са обменяли и други валути като щатски долари или английски лири и други, и са били профилирани единствено за този тип бизнес, да продължат да работят. Другите евентуално ще би трябвало да затворят. Изчислили сме какъв е броят на чиновниците в тези обменни бюра и съгласно нас, сред 100 и 150 работни места ще бъдат изгубени. 100 и 150 места не са доста. Разбира се, за хората, които останат без работа, ще има съществено негативно влияние. Но те са малко и се надяваме елементарно да си намерят друга работа.
Последен въпрос по отношение на дизайна на хърватските евромонети.
- О, да, ние поставихме значителен акцент върху самия дизайн на монетите. Всъщност имахме профилирана комисия, която включваше разнообразни заинтригувани страни. Първо, те подбраха няколко претекста за дизайна на монетите и по-късно организирахме по-нататъшния асортимент по интернет. Така стигнахме до пет претекста. След това дадохме опция на жителите да изберат от тези пет претекста и да предложат и един спомагателен . Беше извънредно забавно, тъй като хората в действителност използваха от тази опция. И доста хора желаеха облика на Никола Тесла. По същия метод бяха определени претекстовете и другите деноминации. Всъщност комисията избра претекстовете, които бяха дали своят вот най-вече жители. Това са картата на Хърватия, която е неповторима, характерна, има формата на кроасан. След това избраха златката. Това е животно, което преди беше изобразено на деноминацията от една куна. Избраха глаголицата, която също е много неповторима за Хърватия и за по-малки деноминации имаме кирилицата и по-точно буквите „ Х " и „ Р ", с които се редуцира името Хърватия. И имаме претекста на шахматна дъска, който знаете, че идва от хърватското знаме. Той е доста характерен за Хърватия и го поставихме на всички монети. На деноминацията от две евро поставихме и един доста прочут хърватски стих, в който се приказва за свободата и какъв брой е значима тя.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ