Какво се случва, когато второстепенните герои застанат в центъра на

...
Какво се случва, когато второстепенните герои застанат в центъра на
Коментари Харесай

Малките хора от „Хамлет“ стават главни герои в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“

Какво се случва, когато второстепенните герои застанат в центъра на действието? Какъв е смисълът на живота, в случай че ролята ти е авансово написана? Има ли излаз от парадокса на съществуването? Тези въпроси търсят отговор в идния театър „ Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “ по известната пиеса на Том Стопард, с който обещаващият млад режисьор Боян Крачолов дебютира на Голяма сцена в Народния спектакъл. Премиерните представления са планувани за 28, 29 и 30 април.

Остроумна, преливаща от образован комизъм, пиесата предлага взор към ориста на Розенкранц и Гилденстерн – двама второстепенни персонажи от Шекспировата покруса „ Хамлет “, другари на датския принц, които ненадейно стават основни настоящи лица. Попаднали в свят, който не схващат, те се пробват да намерят смисъл в личното си престояване в него, само че откриват само безпорядък, липса на логичност и неизбежна орис.

Историята за изгубената еднаквост, невидимите дребни хора в огромните събития и конфликта сред свободна воля и орис е повече от настояща в актуалния свят. Разказват ни я актьорите Ненчо Костов, Пламен Димов, Александра Василева, Александър Кънев, Надя Керанова, Радена Вълканова, Мартин Димитров, Валентин Балабанов, Иван Николов, Димитър Крумов, Александър Тонев, Асен Данков, Явор Вълканов и Дарина Радева.

В три следващи премиерни вечери на сцената на Народния спектакъл ще проследим какво се случва с тези, които нормално остават незабелязани. Подобно и на други спектакли в Народния напоследък, публиката ще бъде въвлечена в действието по атрактивен метод, а в избрани моменти ще е безусловно на една ръка разстояние от персонажите, издават от екипа.

Днес, когато животът наподобява предначертан от логаритми, а личността се губи измежду функции и упования, „ Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “ е покана да се вгледаме в себе си и да си зададем безконечните въпроси: Какъв е смисълът на съществуването? Има ли въобще свободна воля? Пиесата на Том Стопард е измежду най-забележителните текстове на XX век, отличен с влиятелната премия „ Тони “.

Боян Крачолов е един от най-интересните модерни театрални режисьори. Той умее да впечатлява публиката с нетрадиционния си метод. Последният му театър „ Балът на Капулети “ провокира стотици фенове да обикалят към Народния спектакъл в гонене на играещите по фасадата артисти. Носител е на „ Икар 2024 “ за постановка за спектакъла си „ Петрови в грипа и към него “, който също разхожда фена из разични пространства на театралната постройка.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР