Какво се случва, когато на необятната територия от 448 страници

Какво се случва, когато на необятната територия от 448 страници се срещнат откривател, доктор и неутолим четец, живеещи в един и същи човек на име Сидхарт Мукхър-джи. Отговорът е доста простоват – нов шедьовър и планина за нанагорнище с името „ Песента на клетката “.Това е третата книга на известния доцент по медицина в Колумбийския университет и онколог, която издателство „ Изток-Запад “ показва пред българските читатели. Книгите на Мукхърджи (на български език са издадени и предходните му две – „ Императорът на всички заболявания: биография на рака “ и „ Генът: една интимна история “) са за любопитни читатели и за тези, които имат вяра в невидимите връзки сред нещата и в силата на литературата за разгадаването на лабиринта (почти като по Борхес). И в тази своя книга един от най-четените колумнисти на вестник „ Ню Йорк Таймс “ придвижва действието от едно време в друго с лекотата на вълшебник. Така от отварящите цитати от Фридрих Ницше и Уолъс Стивънс първоначално се озоваваме лице в лице с Шерлок Холмс и лекар Уотсън в описа „ Гърбавият “ от Артър Конан Дойл. Прочутият детектив споделя нещо значимо, което дефинира изследователския метод на Мукхърджи: „ Това е един от доста случаи, когато човек поразява събеседника си с наблюдателността си единствено тъй като последният е изпуснал от очи или не е обърнал внимание на някоя извънредно дребна детайлност, на която първият основава дедуктивния си извод “.По същия метод Сидхарт Мукхърджи търси безконечната логичност и прави сериозна поръчка още с дебютната си книга, въодушевена от опита му като онколог, с която завоюва влиятелната премия „ Пулицър “ в категорията за нехудожествена литература. И до момента в който на прицел в първата е императорът на заболяванията, а във втората – естествената еволюция, в „ Песента на клетката “ като че ли напълно инцидентно Мукхърджи е навлязъл в територията на своята брачна половинка, известната американска артистка Сара Зъ, неговия първи четец, образен актьор и енциклопедичен разум.В представянето на книгата във вестник „ Ню Йорк Таймс “ Дженифър Дейл написа: „ Както и в предходните си две книги, и в тази Мукхърджи, който е по специалност онколог, не стопира да ни изненадва и като огромен публицист, който владее динамичността на положителния роман. В книгата има любопитен основен воин – клетката, или по-скоро нашето схващане за нея. Типично в неговия жанр, създателят ни придвижва с лекост в XVII век, когато холандски търговец на платове на име Антони ван Льовенхук преглежда под първичен микроскоп капка вода, удивен от гърчещите се микроорганизми, които той назовава „ животни “. Много време след него британският академик Робърт Хук следи „ многочислени дребни кутийки “, когато слага фино парче корк под микроскоп. Нарича ги с името „ клетка “ от „ cella “, латинската дума за „ дребна стая “. Така малко по малко Мукхъдржи доближава читателите си до дребната стая, от която излизат огромните секрети! “. Започнал кариерата си в медицината като имунолог, лекар Мукхърджи употребява постоянно фамилните истории на многочислената си индийска фамилия като ентусиазъм за сюжетните влакна в книгите си. Същото в работата си като актьор прави и брачната половинка му Сара – изследва комплицираните и непредвидени връзки сред човешката анатомия, житейските обстановки, смислите на изкуството. Сид и Сара се грижат и двете им дъщери – Лейла и Ария, да мислят интензивно и да не се оставят на течението. Едно от значимите правила, които са въвели за децата си, е да нямат телефони, както и профили в обществените мрежи, преди да доближат възрастта, на която да прочетат и схванат книгата на Джордж Оруел „ 1984 “.