Полагат ли се на изкуствения интелект авторски права?
Какво се случва, в случай че неестествен разсъдък сътвори произведение, нарушаващо авторски права и дали е законно да му се подава материал, предпазен с авторски права...
Изкуственият разсъдък може да бъде създател, само че дали му се поставят авторски права?
(снимка: CCO Public Domain)
Вече няколко опита на разнообразни места по света демонстрираха, че изкуственият разсъдък може да бъде създател – да основава музика или да съчинява вести. Дали обаче му се поставят авторски права за тези творения? А дали ще е отговорен, в случай че в своя творба AI употребява детайли от непознато творчество без единодушието на създателя? Трябва ли да бъде наказан и каква ще му е присъдата?
Тези и други въпроси стават все по-належащи и американският офис, виновен за патентите и комерсиалните марки, се зае да се опита да откри рационален отговор – благодарение на публично допитване, написа в обява по тематиката The Verge.
Въпроси без безапелационни отговори
Офисът събира информация за въздействието на изкуствения разсъдък върху авторското право, комерсиалните марки и други тематики, свързани с намесата на AI в интелектуалната благосъстоятелност. Описани са тринадесет съответни въпроса, като се стартира от това, което се случва, в случай че неестествен разсъдък сътвори произведение, нарушаващо авторски права, до това дали е законно да му се подава материал, предпазен с авторски права.
Първият въпрос, за който е елементарно да се досетим, е дали продукцията, направена от AI без никакво креативно присъединяване от човек, би трябвало да се смята авторско произведение. Това допитване е обвързвано с въпроса дали творбите на AI следва да бъдат предпазени от законодателството в региона на авторското право. Ако ли пък преобладаващото мнение е отрицателнo, то каква степен на човешко присъединяване „ ще бъде или би трябвало да бъде задоволителна, тъй че творбата да дава отговор на изискванията за отбрана на авторските права “.
Друг въпрос в тази връзка е дали компанията, която образова изкуствения разсъдък, би трябвало да има получената от този развой работа – и дали е добре да употребява материали, предпазени с авторски права, с цел да образова изкуствения разсъдък.
Всичко това са въпроси, които от години се разискват в публичното пространство и най-много в средите, обвързани с създаването на планове за изкуствен интелект. Категорични отговори няма, само че с развиването на технологиите към този момент става неотложно да се вземат решения по горните въпроси.
„ Мисля, че това, което следва да бъде предпазено, са съзнателните стъпки, направени от човек, замесен в процеса на авторството “, споделя Зви Росен, учител в Училището по право на университета „ Джордж Вашингтон “, пред The Verge. На друго мнение пък са създателите на програмен код, залегнал в основата на AI планове – те упорстват, че творбите, основани от техния програмен продукт, следва да се смятат за авторски творби на въпросните кодери.
Обществото ще би трябвало да отговори
Дискусията дава обещание да събере забавни причини към изкуствения разсъдък и законодателството по отношение на авторското право. Обичайно сходни публични разисквания притеглят малко отзиви от необятната общност, а по-голямата част от мненията идва от адвокатски адвокатски фирми, компании и разнообразни заинтригувани групи.
Но в запитването на щатската работа е значимо всеки да изпрати своя коментар, а Росен споделя, че най-важно е обособените създатели да дадат своя принос в аргументирането на бъдещите позиции и решения. „ [Службата] търси съответни проблеми и взаимоотношения, “ споделя ученият. „ Затова, в случай че един музикант, да вземем за пример, е работил с изкуствен интелект – и може да удостовери съответно прекарване или недоволство – това е потребно. “
Тъй като изкуственият разсъдък се развива с бързи темпове и последователно навлиза в практиката, той ще бъде все по-често срещан и в креативния работен развой – и все по-способен да прави свои лични произведения. Поради това въпросите, които службата слага, към този момент стопират да са единствено теоретични и обществото ще би трябвало да им отговори.
„ Не е изненадващо, че се прави такова допитване “, споделя Росен. „ Мисля, че всички виждат, че [времето на изкуствения разум] идва. Като се има поради какъв брой време лишават тези неща, всеки законодателен отговор ще бъде просрочен, само че опитите да се изпревари времето най-малко от позиция на изследването няма да са толкоз закъснели “.
Изкуственият разсъдък може да бъде създател, само че дали му се поставят авторски права?
(снимка: CCO Public Domain)
Вече няколко опита на разнообразни места по света демонстрираха, че изкуственият разсъдък може да бъде създател – да основава музика или да съчинява вести. Дали обаче му се поставят авторски права за тези творения? А дали ще е отговорен, в случай че в своя творба AI употребява детайли от непознато творчество без единодушието на създателя? Трябва ли да бъде наказан и каква ще му е присъдата?
Тези и други въпроси стават все по-належащи и американският офис, виновен за патентите и комерсиалните марки, се зае да се опита да откри рационален отговор – благодарение на публично допитване, написа в обява по тематиката The Verge.
Въпроси без безапелационни отговори
Офисът събира информация за въздействието на изкуствения разсъдък върху авторското право, комерсиалните марки и други тематики, свързани с намесата на AI в интелектуалната благосъстоятелност. Описани са тринадесет съответни въпроса, като се стартира от това, което се случва, в случай че неестествен разсъдък сътвори произведение, нарушаващо авторски права, до това дали е законно да му се подава материал, предпазен с авторски права.
Първият въпрос, за който е елементарно да се досетим, е дали продукцията, направена от AI без никакво креативно присъединяване от човек, би трябвало да се смята авторско произведение. Това допитване е обвързвано с въпроса дали творбите на AI следва да бъдат предпазени от законодателството в региона на авторското право. Ако ли пък преобладаващото мнение е отрицателнo, то каква степен на човешко присъединяване „ ще бъде или би трябвало да бъде задоволителна, тъй че творбата да дава отговор на изискванията за отбрана на авторските права “.
Друг въпрос в тази връзка е дали компанията, която образова изкуствения разсъдък, би трябвало да има получената от този развой работа – и дали е добре да употребява материали, предпазени с авторски права, с цел да образова изкуствения разсъдък.
Всичко това са въпроси, които от години се разискват в публичното пространство и най-много в средите, обвързани с създаването на планове за изкуствен интелект. Категорични отговори няма, само че с развиването на технологиите към този момент става неотложно да се вземат решения по горните въпроси.
„ Мисля, че това, което следва да бъде предпазено, са съзнателните стъпки, направени от човек, замесен в процеса на авторството “, споделя Зви Росен, учител в Училището по право на университета „ Джордж Вашингтон “, пред The Verge. На друго мнение пък са създателите на програмен код, залегнал в основата на AI планове – те упорстват, че творбите, основани от техния програмен продукт, следва да се смятат за авторски творби на въпросните кодери.
Обществото ще би трябвало да отговори
Дискусията дава обещание да събере забавни причини към изкуствения разсъдък и законодателството по отношение на авторското право. Обичайно сходни публични разисквания притеглят малко отзиви от необятната общност, а по-голямата част от мненията идва от адвокатски адвокатски фирми, компании и разнообразни заинтригувани групи.
Но в запитването на щатската работа е значимо всеки да изпрати своя коментар, а Росен споделя, че най-важно е обособените създатели да дадат своя принос в аргументирането на бъдещите позиции и решения. „ [Службата] търси съответни проблеми и взаимоотношения, “ споделя ученият. „ Затова, в случай че един музикант, да вземем за пример, е работил с изкуствен интелект – и може да удостовери съответно прекарване или недоволство – това е потребно. “
Тъй като изкуственият разсъдък се развива с бързи темпове и последователно навлиза в практиката, той ще бъде все по-често срещан и в креативния работен развой – и все по-способен да прави свои лични произведения. Поради това въпросите, които службата слага, към този момент стопират да са единствено теоретични и обществото ще би трябвало да им отговори.
„ Не е изненадващо, че се прави такова допитване “, споделя Росен. „ Мисля, че всички виждат, че [времето на изкуствения разум] идва. Като се има поради какъв брой време лишават тези неща, всеки законодателен отговор ще бъде просрочен, само че опитите да се изпревари времето най-малко от позиция на изследването няма да са толкоз закъснели “.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ