Какво се случи?За петък бе планирана - наглед скучна и

Какво се случи?

За петък бе планувана - привидно скучна и тясно професионална - конференция на тематика „ Присъдите на Народния съд и решенията на Върховния касационен съд по оферти и молби за тяхната анулация “. Организатор бе Върховен касационен съд, а мотивите бяха два -  145-ата годишнина от основаването на Върховния касационен съд и 80 години от постановяването и осъществяването на първите присъди на Народния съд.

На мястото в Централния боен клуб обаче се появи Николай Попов - бащата на трагично починалото при злополука момиченце Сияна (12 г.). Той от известно време е посетител на срещи с прокуратурата и Висш съдебен съвет, обикаля тв студия на определени медии и упорства за оставката на председателката на Върховен касационен съд Галина Захарова. Като аргументи главно акцентира ограничения за неотклонение, забавяния или разнообразни експертизи по каузи за ПТП, от които не е доволен (базисно е, че за разлика от прокуратурата, следствието или Министерство на вътрешните работи, ръководителят на Върховен касационен съд не е " шеф " на нито един арбитър - даже и младши, от най-отдалечения първоинстанционен Районен съд - б.р.).

Вместо да кара по предварителната стратегия, Захарова сподели че „ надълбоко има вяра, че съдът е задължен да изслушва всекиго и ще дам думата на господин Николай Попов “.

Думата бе дадена на Попов, който много остро се обърна към съдиите, сподели че Захарова " носи отговорност за всички безобразия "  и връчи подписка за оставката й от над 22 000 жители.

След това думата взе самата Захарова, като изостави първичния си проект с готова тирада по тематиките на форума.
Николай Попов, който провидя председателката на Върховен касационен съд Захарова като провинен за обстановката с ПТП. Снимка Българска телеграфна агенция

Публикуваме едно към едно изявлението й поради базисните цености, които разисква и зад които се застава в него:

" Речта на господин Попов ме стимулира да изоставя първичния проект – да взема пред вас отношение, чисто съдийско, по присъдите и претекстовете към тях, направени от Девети състав на Народния съд. Нашето желание беше пред вас не да приказваме за историческото значение и оценка на присъдите на Народния съд, а да разкрием пред вас един характерен миг от активността на тези органи. И това точно е – присъдите против съдии и прокурори.

В обществеността необятно се дебатират присъди против депутати, свещенослужители, кметове, юристи, като съвсем никой – в това число и от самите нас – не е знаел за една особена активност, а точно: делата против съдии и прокурори. Внимателното следене на които ще покаже пред нас, че това, което е минало, е оставило своите следи в сегашното и ние би трябвало деликатно да го обмисляме, с цел да можем да продължим напред.

Много от проблемите, които се съзират по правораздаването по тези каузи, в действителност в една или друга степен са настоящи и през днешния ден. Затова, сътрудници, позволете ми да кажа следното:

Съдът не е непогрешим. Но съдът е единственият орган в страната, който по силата на конституцията е предназначен да пази  правата и законните ползи на жителите.

Всички други участници в процеса са страни. Или извършват подпомагаща процеса активност... Страните имат право да са пристрастни, страните имат право да дават изява на своите страсти. Съдът няма право.

Съдът по силата на Конституцията е длъжен да обезпечава тъждество и равнопоставеност на страните. Това е призванието на съда.

Ние разполагаме с механизми за саморегулация, само че съществува едно само оръжие за отбрана на съда и това е неговата самостоятелност.

Съдът е особена конструкция – съдът има своето изключително място в обществения живот, той няма зад себе си войска от въоръжени лица, които да го пазят, съдът е самичък.

Т.е. на него може да бъде придадена изкуствена мощ, единствено когато се преценява и извършва поръчки - само че не това е неговото предопределение.

Върховният касационен съд има 145-годишна традиция за отбрана на независимостта. Тя е градена постепенно, мъчително, с доста неточности – в това число ще видите по-късно – и с кръв. И какво е било ситуацията на обособените съдии, когато е трябвало да извършват нечия непозната заръка...

В същото време в нито едно цивилизовано общество няма опция на съда. Другото е безпорядък, разпра, авансово наказание на хората и авансово осъществяване на присъдите. Това не може да допусне нито една правова страна!

Когато съдът е привързан и дава изява на това, когато съдът се поддава на човешката страст – да съчувства на един или различен участник в процеса – той позволява нарушавания. И тези нарушавания са се наказвали грубо.

Ще забележим от лекциите на проф. (Мартин) Иванов и на арбитър (Красимир) Влахов какъв брой комплицирано е да се правораздава в изискванията на напън. Но ще видите и това, че професионализмът и естественият инстинкт на обособения арбитър към самостоятелност му дава щит и му дава опция да реши делото вярно или най-малко – в избрани исторически моменти – с минимум вреди за хората. Когато приказваме за вреди, най-голямата щета, която се нанася върху правораздаването, това е недоверието на обществото – ние го видяхме доскоро.

Това съмнение и страстта на хората има в основата си страдалчество – има в основата си дълбока болежка. И ние би трябвало да ги разберем.

Наше е предизвикването да разбираем какво може да прави съдът и какво не може да прави. За да не бъде упрекнат в очевидно користолюбие за изпълнение на своите служебни отговорности – за да не облагодетелства някоя от страните.

Справедливостта е доста деликатна тематика.

Справедливостта, сътрудници, за съдиите, би трябвало да се мери с обективност – с равна раздалеченост към всеки от участниците в процеса. Със познание на правото и с еднообразно използване на закона – в идентичните случаи.

Най-блестящото определение на справедливостта за мен е: тъждественост в идентичното.

Уважаеми сътрудници, нарушаването на този принцип има тежки последствия, тъй като резонира надълбоко в обществото. Озверява обществото, кара го да се обърне против тези, които го пазят.

Всеки има своя дълг – и е задължен да го извършва праволинейно. Затова сме съдии. Всеки един от вас в тази зала, по един или различен метод е съдействал за построяването на възприятието за самостоятелност. И по тази причина силата е не в нереалната самостоятелност на съда като институция, като конструкция, като детайл от държавната машина – силата е в персоналната, дълбока самостоятелност на всеки един от нас. Който знае по кое време какво би трябвало да направи, който просто съблюдава повелите на правото, които може би малко хора четат на колоните на Съдебната палата.
Снимката е илюстративна Архив БТА

Със или без моята оставка ситуацията няма да се промени. Защото силата на тази институция, силата на тази 145-годишна извоювана самостоятелност не е в индивида, който административно оглавява този орган. Това е голямата разлика с всяка една друга институция в страната – в това число и в обсега на правосъдната власт.

Съдът е мощен, тъй като обособените живи хора са мощни. И просто извършват своя дълг.

Уважаеми сътрудници, с това завърших, няма да приказвам повече пред вас... Аз надълбоко имам вяра в това, че независимостта на съда не би трябвало да е резултат от битката на самия съд. Това време е минало. 

Борбата за извоюване на независимостта е била настояща, когато животът на някой от съдиите е зависел от това – да се поддаде или да не се поддаде. Не можем да отречем изключителния скок, който е направило нашето общество. Защото през днешния ден никой не се опасява за живота си! Днес ние се борим за отстояване не полезности.

А тези полезности би трябвало да са признати и припознати от страната, в случай че претендираме, че тя е правова.

Всяка една институция е длъжна да отстоява независимостта на съда не циклично, не краткотрайно – не. Не с оглед съответен случай. А непрекъснато и постоянно.

Защото правосъдната власт е регулаторът на справедливостта.

През 2018 година на общо заседание на съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд с безапелационно болшинство беше определен сътрудник – един от нас, таман с вярата  и убеждението, че неговата активност ще подкрепи развиването и одобряването на върховенството на закона. Уважаеми сътрудници, това е арбитър Павлина Панова, понастоящем ръководител на Конституционен съд. Тя е наш арбитър и е съдействала за 145-годишната самостоятелност на този съд.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.