Проф. д-р Валерий Тодоров пред novini.bg: Това, което се случи в Русия, беше шантаж, провокация, заявка на Пригожин за участие в политиката
Какво се случи в Русия преди дни и по какъв начин за часове протестът там беше сподавен? Как се отразява медийно военният спор по принцип? Какво го предизвика да напише книгата " Медии и време. Журналистика, истина и действителност "? Питам проф. Валерий Тодоров. Той е известен публицист, интернационален наблюдаващ, някогашен сътрудник на БНР и Българска национална телевизия в Москва. Също по този начин е и учител по публични връзки в УНИБИТ. Наскоро бе оповестена неговата книга " Медии и време. Журналистика, истина и действителност ", която провокира интерес както измежду публицисти, по този начин и измежду доста читатели.
Ще си разреша да направя едно съмнение - прекомерно допустимо е да е имало прелиминарен диалог за използване на сюжет,
при който Евгений Пригожин с по-радикални дейности да се опита да предизвика Владимир Путин да се освободи от настоящето военно управление, което той няколко пъти демонстративно уточни с пръст и даваше знаци, че то не се оправя със обстановката.
Русия е комплицирана страна и в този смисъл да напомним стихът на Тютчев " Умом Россия не понять " - С разсъдък Русия не може да бъде разбрана. Дори да е имало подобен сюжет, провокиран от обидата на Пригожин, то той е прекомерно рисков за страна със комплицирани салда като Русия. Ако някой е считал да удържи интригата в някакви управляеми граници, надълбоко се е заблуждавал.
Голяма част от армията на Пригожин е от пандизчии с много рисково държание. Опитите частната военна групировка да бъде зачислена в постоянната войска, не се реализираха, тъй като Пригожин не желае да работи с некадърни, съгласно него, военачалници. Всички видяхме по какъв начин наемниците умерено, даже с възторженостти прекосиха съветската граница, без да уведомяват никого и се оказаха в центъра на Ростов на Дон, блокирайки всички административни центрове. Пригожин обаче разгласи, че полетите на самолетите към Украйна не са ограничавани, за да не бъде определян като предател и изменник.
Съмнявам се, че задачата на Пригожин е била да доближи до Москва и да влезе там като победител, тъй като това към този момент в действителност би могло да докара до революция и тежки кръвопролития. Смятам, че това, което се случи, беше шантаж, провокация, политическа поръчка на Пригожин за присъединяване по нататък в политическото бъдеще на Русия. Пригожин към този момент ще бъде незаобиколим фактор минимум поради военната мощ, която държи в ръцете си. Догодина предстоят президентски избори в Русия и не е без значение каква ще е опората на другите политически сили в тази предизборна борба.
Как се отразява медийно военният спор по принцип?
Мисля, че медиите платихме налог на едно пропагандно въодушевление. Това мощно поляризира публичното мнение и ние, публицистите, имаме избрана виновност по тази причина. Войната се води с всички пропагандни средства, употребяват се операции, подвеждащи информации и впрочем. Бедата е, че ние познаваме повече единствено едната страна в тази война. Ако приемем, че това е моралната страна, то не би трябвало да се не помни, че морал има и от другата страна, тъй като става въпрос за хора, които едва ли желаят да водят война против свои кръвни родственици или просто такива, с които са живели в мир и съгласие преди, в една друга страна. Едва ли има украинци, които да нямат кръвни връзки с руснаци и противоположното. Все още има недостиг на информация какво тъкмо се случва от другата страна. Показването на всички страни във войната е доста значимо и аз не одобрявам закриването на осведомителни източници. Пропаганда се прави от двете страни във война. Балансирането на информацията обаче е наш дълг като публицисти. Няма опрощение за тази жестока война, само че дано не трансформираме морални категории в средство за дискриминация и дисторция.
Журналистическите стандарти или по-скоро отсъствието им ви предизвика да напишете книгата си " Медии и време. Журналистика, истина и действителност ", която провокира значителен интерес?
Написах я, с цел да споделя своя опит и тъй като публицистиката се движи във времето и то в нея. Времето в никакъв случай не ни стига на нас, публицистите, от време на време избързваме за сметка на точността и цялата тази конкуренция сред бързината и точността постоянно основава несъответстваща действителност. Въпросът е какво се случва в реалност, каква част от това е истина, каква част от истините стигат до обществото.
Медии и публицистика не са едно и също нещо, разяснявам книгата ми. Тя е граматика по публицистика, а въпреки това отбелязва всички значими теории в региона на медийната връзка. Пояснява от кое място са пристигнали разпоредбите за стандартите, образувани от други науки като социологията, логиката на психиката и впрочем. Журналистиката е просвета и процедура. Същевременно и изкуство, тъй като е умеене да разказваш истории, само че и лакмус за истина, полуистина, неистина, меродавност, операция, подправени вести и други. Нашата отговорност е не просто да ги идентифицираме, само че и да не ги позволяваме. В книгата си съм описал положителните и неприятните практики, с които съм се сблъсквал в богатия ми професионален опит в разнообразни медии.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




