Какво се случи с един народ за 30 години преход

Какво се случи с един народ за 30 години преход в страната, възкресена преди този момент от своите Будители след 5 века иго?

Ето какво:

Българите бързо се приспособиха към новите стопански условия и се преориентираха от предходния затворен пазар към модерния европейски. Парламентът одобри специфичен Закон за поощрение на локалната промишленост. Той даде необятни привилегии за импорт и доставяне с машини и първични материали на български предприятия, които разполагат с до 20 наемни служащи. Протекционизмът сътвори удобни благоприятни условия за леката индустрия и на първо място текстилната, която се разви с високи темпове.

От огромно значение беше и законът за поощряване на локалната индустрия и търговията, гласуван с болшинство от депутатите.

Още при започване на прехода управляващите дефинираха удобни условия, с цел да могат българските фермери да купуват преференциално земя. Тази промяна на собствеността беше с мащаба на поземлен прелом. След реализирането му внезапно се промени аграрната конструкция в българските земи в интерес на дребните и междинните ферми. А през 90-те години се ускори и вносът на селскостопанска техника, което е измежду аргументите производството да се усили с цели 50 на 100 спрямо интервала преди смяната.

И всичко това стана, тъй като незабавно след началните политически разтърсвания българската страна се зае предпочитано с стопанската система. Тя отдели особено внимание на промишлеността, която още при започване на новия век изживя същински стопански напредък, който с право се дефинира от наблюдаващи и историци като “икономическо знамение ”.

Това ли се случи в действителност по времето на трийсетгодишния преход? Точно това. Само дето се отнася за прехода от Освобождението от турско до Балканската война.

Как дедите ни за същия интервал от време съумяха да изградят страна върху гола поляна, да удивят Европа с икономическите си триумфи, а по-късно - и с военните? Да ни наредят до " икономическите тигри ", след това - до прусаците. И то без да усвояват на стомах евросредства, без да се отхвърлят от армията като непотребен харчлък, без да са наследили фабрики и заводи, които юначен да приватизират. Нямали са хората и какво да реформират, защото първо трябвало да го изградят - от правосъдната система до здравната и прочие. И представете си, не можели най-малко да се оправдаят, че заради комунизма и последващия остатъчен социализъм в страната нямало същинско дясно и заради това работата се закучвала цели трийсет лета. И мислено не им пристигнало да се оправдават с сътрудниците на султана, че били внедрени в демократичните им редици. Или с вездесъщите съветски сътрудници. Нямало и монументи, за които да спорят три десетилетия да ги бутнат или не. Почти нищо, поради което политически да си чешат езиците. И заради това тези наши предшественици наивници се занимавали основно с една активност - със съзидание.

Въпреки байганьовщината, в политиката имало и такива, които твърдели, че в тази страна не бият, а в предприемачеството - предприемачи като Калпакчиеви, които си подвигат лична къща двайсет години след начинанието. И тези, качествените, по някакъв метод надвили.

Май това ще е, което отличава двата прехода. И за това при единия резултатът е бил " тигър ", а при другия - малко като историята с пловдивската зоологическа градина. Планирана, конструирана, пустееща и изключително значимо - не се планува лъв или тигър, тъй като доста ядели. Маймуни обаче ще има.

А и това е някаква разтуха - да станеш маймуната на Балканите.