БГНЕС: Новини от България и Света
Какво се случи с архивите на Управлението за държавна сигурност (УДБА) след разпадането на Югославия и за какво наличието им продължава да провокира разногласия повече от 30 години по-късно?
Документите на някогашната загадка полиция още веднъж попаднаха във фокуса на публичното внимание, откакто европейският комисар по разширението Марта Кос беше изправена пред възобновени обвинявания, че е сътрудничила на югославските служби за сигурност. По този мотив тя даде показания пред Европейския парламент.
Кос избегна директни отговори на въпроси, свързани с активността ѝ в интервала, когато родната ѝ Словения беше част от Югославия, а самата тя работеше като журналистка. По това време тя е била на към 20 години.
Тогава на територията на федерацията, формирана от шест републики и две самостоятелни области, действаше една обща работа - Управлението за държавна сигурност, по-известно с абревиатурата УДБА.
След разпадането на Югославия от тази постоянно подложена на критика конструкция породиха седем обособени служби за сигурност. Днес е мъчно да се откри дали и доколко обещано лице е било обвързвано с тогавашните служби. Резолюция на Европейския парламент от 2021 година прикани за отваряне на архивите на някогашна Югославия, със специфичен акцент върху досиетата на УДБА.
За разлика от страни като Източна Германия, Чехия и Полша, където архивите бяха отворени още при започване на демократичните промени, в страните от някогашна Югославия процесът се развиваше доста по-бавно поради войните, споровете и политическите разтърсвания, съпътствали разпада на федерацията.
И до през днешния ден съвсем никоя от страните наследници не е завършила изцяло с този противоречив интервал от своето минало.
Словения отвори архивите първа
Словения беше първата страна, зародила след разпадането на Югославия, която отвори архивите и досиетата на УДБА, напомня пред РСЕ хърватският историк Марио Превишич.
„ Това беше изключително забавно както за историците и експертите, по този начин и за политиците “, споделя той.
Днес документите се съхраняват в Архива на Република Словения.
Историкът Божо Репе показва, че архивите не са непокътнати напълно и не е известно какъв брой документи в началото са съществували. По думите му пречистване на архивния фонд е осъществявано най-малко два пъти - след отстраняването на Александър Ранкович в края на 60-те години и в края на 80-те години, когато съгласно изказвания са били унищожени към 17 000 досиета.
Репе отбелязва, че не е ясно какво е било премахвано, добавяно или променяно в документите, постоянно за потребностите на политически разправи.
След оповестяването на независимостта през 1991 година функционалностите на централна разследваща и работа за сигурност в Словения поема Словенската разузнавателно-сигурностна организация (SOVA).
Хърватия: нова работа, остарели фрагменти
След оповестяването на независимостта през 1991 година хърватският бранш за сигурност минава през няколко промени, а от 2006 година действа Агенцията за сигурност и разузнаване (SOA).
Историкът Мартин Превишич показва, че в Хърватия, както и в други европейски страни, са основани разнообразни форми на разследващи структури с нови задания и цели.
Той е създател на книгата „ Голи оток - история “, учредена на архивни документи на УДБА и свидетелства на някогашни пандизчии от лагера Голи оток - югославски затвор и трудов лагер за политически съперници.
Превишич споделя показателна история за приемствеността сред старите и новите структури. Един от някогашните лагеристи му споделил, че през 1948 година е бил задържан и разпитан от млад чиновник на УДБА, чието лице запомнил.
Четиридесет години по-късно, след основаването на самостоятелна Хърватия, същият човек гледал телевизия и до президента Франьо Туджман разпознал въпросния чиновник. Това бил Йосип Манолич - тогава министър-председател на Хърватия.
През 1995 година Манолич декларира пред Хърватската радиотелевизия, че не е бил моментът за почистване на самостоятелни случаи и че новата страна е решила да поеме съществуващите институции в същия тип, в който са функционирали до този миг.
„ Целият уред беше завещан и резервира повече или по-малко същата роля, която имаше и в Югославия “, показва Превишич.
Хърватия също отвори архивите на УДБА и даде достъп до сред 15 000 и 20 000 досиета, които през днешния ден се съхраняват в Хърватския държавен списък.
Черна гора отвори единствено дребна част от архивите
В Черна гора забележителна част от архивите остава недостъпна. Агенцията за национална сигурност (ANB), основана през 2005 година, разсекрети само документи от интервала до 1948 година, свързани с ранната активност на ОЗНА и началния стадий на УДБА.
Адвокатът Никола Ангеловски, който преди две години внесе предложение за закон за отваряне на досиетата, дефинира този ход като алегоричен и стеснен.
Той акцентира, че по-важните интервали от 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години, както и преходът през 90-те, остават отвън публичен достъп.
Според него Черна гора продължава да няма закон за лустрация и явен юридически механизъм, който да урежда достъпа до архивите.
Сърбия продължава да пази огромна част от архивите
В Сърбия разнообразни държавни управления неведнъж обещаваха да отворят досиетата на тайните служби от интервала след Втората международна война до наши дни.
След идването на власт на Демократичната съпротива на Сърбия през 2000 година беше въведена краткотрайна процедура за достъп до архивите. Около 8000 души подадоха заявки, само че единствено 420 получиха стеснен достъп.
Сред тях беше писателят Драгослав Михайлович, който през 2012 година описа пред Радио Свободна Европа, че е бил следен до 1990 година
По думите му в досието били заличени имената на информаторите, само че в детайли били разказани срещите и контактите му.
Впоследствие достъпът беше преустановен, а закон за отваряне на досиетата по този начин и не беше признат.
Днес Агенцията за сигурност и информация (БИА) последователно предава на Държавния списък документи, по-стари от 30 години, в това число към 80 000 лични досиета. Оперативните архиви и по-новите документи остават под контрола на БИА.
Неясна орис на архивите в Косово
До оповестяването на независимостта Косово не разполагаше със лична разследваща работа и се намираше под контрола на сръбските структури за сигурност.
УДБА следеше политически деятели и съперници на режима, а против нея съществуват обвинявания за репресии и политически убийства.
Един от най-известните случаи е убийството на косовския албански деятел Енвер Хадри в Брюксел през 1990 година През 2016 година белгийски съд постанови, че убийството е осъществено по поръчка на югославските служби за сигурност и осъди задочно на пожизнен затвор някогашния чиновник Божидар Спасич.
Не е известно какво се е случило с архивите на УДБА в Косово след изтеглянето на сръбските институции.
Босна и Херцеговина и комплицираното завещание
След войната секторът за сигурност в Босна и Херцеговина мина през голям брой реорганизации, до момента в който през 2004 година беше основана единната Разузнавателно-сигурностна организация на Босна и Херцеговина (OSA).
Бившият шпионин Ахмед Кицо счита, че тематиката за досиетата постоянно е придружена от операции и дезинформация.
Той акцентира, че достъпът до сходни документи изисква ясна законова рамка, в това число закон за лустрация и специфични подзаконови актове.
Северна Македония отвори всички досиета
Северна Македония е измежду дребното страни от района, които изцяло отвориха архивите на УДБА.
Закон, признат през 2001 година, разрешава на всеки жител да ревизира дали е бил следен, кой го е следил и каква информация е събирана за него.
Бившият министър на вътрешните работи Павле Траянов показва, че са отворени към 40 000 досиета и че през днешния ден те към този момент не се употребяват като инструмент за политически офанзиви.
„ Много хора бяха принудени да сътрудничат на службите. Някои го правеха поради кариерата си, други за пари, а трети бяха изнудвани. Мотивите бяха разнообразни “, споделя Траянов.
И до през днешния ден не е известно какъв брой тъкмо души са сътрудничили на УДБА през десетилетията на нейното битие. | БГНЕС
---
Анализ на РСЕ.
