Президентски избори 2026: Краят на ерата Радев и България на кръс...
Какво се случи на предходните избори?
През 2021 година президентът Румен Радев завоюва втори петгодишен мандат с решителна победа на балотажа против проф. Анастас Герджиков.
Радев получи 66,7% от гласовете във втория тур, подсилен от обединения като „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Изборите бяха белязани от висока политическа поляризация, пандемични ограничавания и засилена интензивност на обществени мрежи.
Румен Радев няма право да се кандидатира за трети мандат, което значи, че през 2026 година ще има нов президент на България.
Ключови периоди за 2026 година
Обявяването на президентските избори в България се чака да бъде направено към 60 дни преди самия избирателен ден. Подаването на кандидатури нормално стартира към 30 до 35 дни преди изборите. След това Централната изборна комисия (ЦИК) има период от към 10 до 15 дни, с цел да ревизира и утвърди кандидатурите.
След като претендентите бъдат публично регистрирани, стартира предизборната акция, която всекидневно трае сред четири и пет седмици.
Първият тур на изборите ще се организира през октомври или ноември 2026 година, като точната дата ще бъде избрана от ЦИК. Ако никой претендент не събере над 50% от гласовете, ще има втори тур – нормално плануван към две до три седмици след първия.
Политически придвижвания и предстоящи претенденти
Още през 2025 година разнообразни обединения започнаха сондажи и вътрешни полемики за лъчение на президентска кандидатура.
Продължаваме промяната – Демократична България водят договаряния за общ претендент, като се разисква опцията за първоначални избори.
Бивши политици като Иван Костов и Екатерина Михайлова подчертаха потребността от необятно публично доверие при издигане на кандидатура, а освен партийна поддръжка.
Появиха се и спекулации към вероятно присъединяване на самостоятелни фигури, в това число от университетските или военните среди.
Риск от дезинформация и хибридни въздействия
Изборният развой в България не е изолиран от заканите на хибридните интервенции. На предходни избори се следиха:
- Фалшиви вести, ориентирани към дискредитиране на избрани кандидати;
- Координирани акции в обществени мрежи, постоянно употребяващи анонимни профили и ботове;
- Дезинформационни внушения, свързани с геополитическата ориентировка на страната – Европейски Съюз vs. Русия.
Според специалисти, съветските канали за въздействие постоянно употребяват изборни акции, с цел да сеят съмнение в демократичните институции и да разединяват обществото. Подобни процеси са регистрирани и в други страни от района, да вземем за пример Румъния.
Калин Георгеску, румънски популист с националистически и проруски възгледи, се трансформира в централна фигура в политическата сцена на Румъния през 2024 година, когато изненадващо завоюва първия тур на президентските избори през ноември. Той получи към 23% от гласовете, изпреварвайки претенденти от одобрени партии, в това число от ръководещата проевропейска коалиция. Георгеску беше прочут със своите рецензии към НАТО, близки благосклонности към Кремъл и обвинявания в това, че се възползва от недоволството против елитите.
На 6 декември 2024 година Конституционният съд на Румъния анулира резултата от първия тур на изборите, базирайки се на доказателства за сериозна съветска интервенция. Според отчетите, Георгеску е получил нерегламентирана поддръжка посредством обществени мрежи като TikTok, в това число потребление на ботове и анонимни канали, както и дарения посредством криптовалута, оценени на към 1 милион евро. Това основало непочтено преимущество и нарушение на финансирането на акцията.
Кръстопът
През есента на 2026 година България ще избере нов президент – и ще затвори страницата на десетгодишното ръководство на Румен Радев, президент, чиито позиции постоянно излизаха отвън рамките на евроатлантическото единение. Макар и определен с необятна социална поддръжка през 2016 и избран отново през 2021 година, Радев неведнъж показва благосклонности към Кремъл, песимизъм към Запада и двусмислени послания във връзка с войната в Украйна.
В миг, когато Русия води пълномащабна експанзия против прилежаща европейска страна, българският президент избра да приказва за „ спор “, а не за инвазия, да упрекна Запада в ескалация и да подценява ролята на НАТО. Така Радев се открои един от дребното водачи в Европейски Съюз, за който Украйна не би трябвало да получава оръжие и който слага под въпрос политическата и военна поддръжка за Киев. Това държание провокира рецензия освен в страната, само че и в европейските институции.
Изборите през 2026 година ще бъдат не просто фиктивен завършек на един мандат, а опция за българското общество да премисли посоката, в която се движи страната. Ще бъде ли България ясно позиционирана в евроатлантическия свят – или ще продължи да изпраща двусмислени сигнали на преданост и геополитическо съмнение?
На фона на районни закани, хибридни офанзиви и дезинформационни акции – в това число моделът „ Георгеску “ в Румъния – президентските избори у нас ще бъдат тест за това дали България е способна да отхвърли проруското въздействие освен на думи, само че и с дейности.
Радев си отива – само че въпросът е какъв президент ще го наследи: обединител, сътрудник на Запада или нов проводник на неутралитет с мирис на Москва?
ФрогНюз
През 2021 година президентът Румен Радев завоюва втори петгодишен мандат с решителна победа на балотажа против проф. Анастас Герджиков.
Радев получи 66,7% от гласовете във втория тур, подсилен от обединения като „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Изборите бяха белязани от висока политическа поляризация, пандемични ограничавания и засилена интензивност на обществени мрежи.
Румен Радев няма право да се кандидатира за трети мандат, което значи, че през 2026 година ще има нов президент на България.
Ключови периоди за 2026 година
Обявяването на президентските избори в България се чака да бъде направено към 60 дни преди самия избирателен ден. Подаването на кандидатури нормално стартира към 30 до 35 дни преди изборите. След това Централната изборна комисия (ЦИК) има период от към 10 до 15 дни, с цел да ревизира и утвърди кандидатурите.
След като претендентите бъдат публично регистрирани, стартира предизборната акция, която всекидневно трае сред четири и пет седмици.
Първият тур на изборите ще се организира през октомври или ноември 2026 година, като точната дата ще бъде избрана от ЦИК. Ако никой претендент не събере над 50% от гласовете, ще има втори тур – нормално плануван към две до три седмици след първия.
Политически придвижвания и предстоящи претенденти
Още през 2025 година разнообразни обединения започнаха сондажи и вътрешни полемики за лъчение на президентска кандидатура.
Продължаваме промяната – Демократична България водят договаряния за общ претендент, като се разисква опцията за първоначални избори.
Бивши политици като Иван Костов и Екатерина Михайлова подчертаха потребността от необятно публично доверие при издигане на кандидатура, а освен партийна поддръжка.
Появиха се и спекулации към вероятно присъединяване на самостоятелни фигури, в това число от университетските или военните среди.
Риск от дезинформация и хибридни въздействия
Изборният развой в България не е изолиран от заканите на хибридните интервенции. На предходни избори се следиха:
- Фалшиви вести, ориентирани към дискредитиране на избрани кандидати;
- Координирани акции в обществени мрежи, постоянно употребяващи анонимни профили и ботове;
- Дезинформационни внушения, свързани с геополитическата ориентировка на страната – Европейски Съюз vs. Русия.
Според специалисти, съветските канали за въздействие постоянно употребяват изборни акции, с цел да сеят съмнение в демократичните институции и да разединяват обществото. Подобни процеси са регистрирани и в други страни от района, да вземем за пример Румъния.
Калин Георгеску, румънски популист с националистически и проруски възгледи, се трансформира в централна фигура в политическата сцена на Румъния през 2024 година, когато изненадващо завоюва първия тур на президентските избори през ноември. Той получи към 23% от гласовете, изпреварвайки претенденти от одобрени партии, в това число от ръководещата проевропейска коалиция. Георгеску беше прочут със своите рецензии към НАТО, близки благосклонности към Кремъл и обвинявания в това, че се възползва от недоволството против елитите.
На 6 декември 2024 година Конституционният съд на Румъния анулира резултата от първия тур на изборите, базирайки се на доказателства за сериозна съветска интервенция. Според отчетите, Георгеску е получил нерегламентирана поддръжка посредством обществени мрежи като TikTok, в това число потребление на ботове и анонимни канали, както и дарения посредством криптовалута, оценени на към 1 милион евро. Това основало непочтено преимущество и нарушение на финансирането на акцията.
Кръстопът
През есента на 2026 година България ще избере нов президент – и ще затвори страницата на десетгодишното ръководство на Румен Радев, президент, чиито позиции постоянно излизаха отвън рамките на евроатлантическото единение. Макар и определен с необятна социална поддръжка през 2016 и избран отново през 2021 година, Радев неведнъж показва благосклонности към Кремъл, песимизъм към Запада и двусмислени послания във връзка с войната в Украйна.
В миг, когато Русия води пълномащабна експанзия против прилежаща европейска страна, българският президент избра да приказва за „ спор “, а не за инвазия, да упрекна Запада в ескалация и да подценява ролята на НАТО. Така Радев се открои един от дребното водачи в Европейски Съюз, за който Украйна не би трябвало да получава оръжие и който слага под въпрос политическата и военна поддръжка за Киев. Това държание провокира рецензия освен в страната, само че и в европейските институции.
Изборите през 2026 година ще бъдат не просто фиктивен завършек на един мандат, а опция за българското общество да премисли посоката, в която се движи страната. Ще бъде ли България ясно позиционирана в евроатлантическия свят – или ще продължи да изпраща двусмислени сигнали на преданост и геополитическо съмнение?
На фона на районни закани, хибридни офанзиви и дезинформационни акции – в това число моделът „ Георгеску “ в Румъния – президентските избори у нас ще бъдат тест за това дали България е способна да отхвърли проруското въздействие освен на думи, само че и с дейности.
Радев си отива – само че въпросът е какъв президент ще го наследи: обединител, сътрудник на Запада или нов проводник на неутралитет с мирис на Москва?
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ