Защо ПП-ДБ загубиха толкова много гласове
Какво се случи на изборите на 9 юни, за какво ПП-ДБ изгубиха толкоз гласове? По тази тематика разсъждава проф. Евгений Дайнов в Дойче веле.
Ето ви късата версия за това какво се случи – в България и в Европейски Съюз – оня ден. Гражданите на Европа се пробват да се разделят на два лагера. Единият е на демократичната народна власт и на това, което тя носи: мир, възпитание и добър живот за елементарните хора. Другият е на съветския вид безчовечие и на това, което то носи: война, произвол и неприятен живот за елементарните хора. В България е същото, само че – слава на Кришна – в по-умерен вид.
В рамките на тази огромна картина обаче е време да огледаме в по-големи детайлности нашата си. Тук още веднъж има къса версия, от която можем да стартираме. В нито една секунда от 1879 година насам болшинството българи не са желали да живеят по европейските правила. Проевропейските българи са постоянно малцинство. Понякога това е толкоз огромно и мощно малцинство, че съумява да повлече останалите към Европа. После обаче болшинството си отмъщава, като натиква в ъгъла своите проевропейски представители. На 9 юни видяхме сработването на тъкмо този, от дълго време открит у нас механизъм.
ПП-ДБ и изчезналият диалог
Историята обаче не е единствено въпрос на механизми. Човеците, тяхната свободна воля, резистентност, увереност и просветеност могат да насочват историческите течения в една или друга посока. Отслабването на европейския порив у нас постоянно се дължи освен на мощни справедливи фактори, само че и на някакви недостатъци и недостатъци на носителите на този порив.
Няма, впрочем, справедлив фактор, който напълно да обясни как и за какво ПП-ДБ изгубиха половината от електората си от предходната година (да не приказваме за загубата спрямо 2022 година, когато този електорат беше стигнал до 692 627 човека). Очевидно са проявени недостатъци, явно са демонстрирани недостатъци. Името им е легион и анализите, уязвимост по уязвимост и недостатък по недостатък, към този момент започнаха. Има обаче един огромен недостиг, от който извират всички останали. Ако този недостиг не бъде обезщетен, ПП рискува да последва ориста на Национална движение „Симеон Втори" (т.е. на партия, основана във властта и неспособна да живее в опозиция), а ДБ – да си остане заключена в това гето от 7-9 на 100 от гласовете, в което живееше години наред.
В една демократична среда политиката е на първо място непрекъснат и обществен, воден пред всички диалог за общото богатство. В политиката има, несъмнено, и друго: договаряния зад затворени порти, необявени тактики и тактики, ходове и контраходове, совалки, бартерни покупко-продажби и прочие Но в случай че диалогът изчезне, а останат единствено тези аспекти на политиката – тя престава да бъде политика и се трансформира в конспирация. А интригите са предписание не в демокрациите, а в имперски и властнически среди.
Накратко: спираш да приказваш – попадаш в здрача на интригите. А там, в случай че си демократ, не си ти мощният. Там ще те надлъжат жителите на здрача.
Със съставянето на кабинета “Денков ” ПП-ДБ се нагърбиха със напълно героическото изпитание да дърпат към Европа освен мрънкащото ориенталско болшинство от българите, само че и представителите на ориенталския дневен ред, ГЕРБ и ДПС. Резултатът беше невиждано възстановяване на живота на елементарните хора, гърмеж на предприемачеството и успокоение в обществото. България стана една от най-бързо разрастващите се европейски страни и изпревари Унгария.
Политическият резултат обаче беше загубата на половината от гласовете от страна на носителите на този явно добър дневен ред. Как се стигна дотук?
Стигна се дотук заради това, че ПП-ДБ много бързо престанаха да работят като политически субекти. Постоянният обществен диалог за общото богатство бе сменен с недомлъвки и премълчавания. Месеци наред ПП-ДБ полу-официално обясняваха на своите все по-критични поддръжници, че огромният диалог с тях няма да се води, защото неизбежно би отблъснал ГЕРБ и Движение за права и свободи, а без техните гласове в Народното събрание никакъв прогрес не може да бъде реализиран.
Публичният, почтен диалог с жителите бе пресечен в интерес на сделките с Борисов и Пеевски. Вместо да приказват със своите хора, ПП-ДБ приказваха преди всичко с ГЕРБ и Движение за права и свободи, които нямат доста общо с европейския метод на мислене и живеене. А трябваше – задължително беше – в края на всеки работен ден (или най-малко на работната седмица) водачите на ПП-ДБ да излизат на екран и да обясняват какво е свършено, какво и за какво не е, какво следва.
Да, сходни пояснения щяха да изобличават интригите на ГЕРБ и Движение за права и свободи и да ги ядосват. Но биха освен заздравили връзките на ПП-ДБ с техните хора, само че и биха непрекъснато поставяли Борисов и Пеевски в ситуацията да се изясняват – вместо, както правеха ежедневно, да атакуват. А в случай че те започваха да отхвърлят поддръжка в Народното събрание, то едни избори, извършени в такава обстановка, биха дали напълно разнообразни резултати от онзиденшните.
Живеем в народна власт. Когато прекъснеш диалога с жителите – и изключително с твоите хора, за да се договаряш с противниковата страна, жителите се наскърбяват. Пиеш кафето на Пеевски, само че не си приказваш с мен? На какво наподобява това? Да не приказваме, че при сделките в здрача се промъкват напълно налудничави решения, като това за прибавянето на още атомни бойлери към АЕЦ Козлодуй – без всякакво авансово разискване, пояснение или даже предупреждение…
Колкото и човек да прави оценка героическата резистентност на кабинета “Денков ”, вършещ си работата макар всекидневните тонове мръсотия, изливани върху него от ГЕРБ-ДПС (и Има Такъв Народ и останалите) – обидата остава. И при некадърност на ПП-ДБ да изцелят тази засегнатост – резултатът е оня, който виждаме.
Ако “харвардците ” желаят да избегнат ориста на “царете ”
Политиката не е бизнес, партиите не са корпорации, а България не е холдинг. Симеон се опита да приложи корпоративно мислене в политиката и по тази причина неговото Национална движение „Симеон Втори" се оказа толкоз неустойчиво. Политиката е непрекъснат обществен диалог и ангажираност с елементарните проблеми на елементарните хора – все отново демокрацията съществува за тях. Да, това е удивително изтощаващо, изсмукващо силите и пилещо нервите занятие. Вижте на какво наподобяват положителните американски президенти в края на мандата си. Погледнете по какъв начин изглежда Христо Иванов след десетилетие на обяснение на правосъдната промяна. Не е елементарно, само че и не е обещано всекиму. Както споделяше Чърчил – ако не ти понася жегата, разкарай се от кухнята…
Ако “харвардците ” искат да избегнат ориста на “царете ”, незабавно би трябвало да стартират да слушат и да приказват. Когато относително безобидното Национална движение „Симеон Втори" изчезна, на негово място пристигна Борисов, който върна страната в дивите времена. Още по-диво ще се окаже едно наше бъдеще, в което на мястото на ПП-ДБ дойдат Радевци, Марковци, копейки и разнообразни “намагнитени ” негодници.
Ето ви късата версия за това какво се случи – в България и в Европейски Съюз – оня ден. Гражданите на Европа се пробват да се разделят на два лагера. Единият е на демократичната народна власт и на това, което тя носи: мир, възпитание и добър живот за елементарните хора. Другият е на съветския вид безчовечие и на това, което то носи: война, произвол и неприятен живот за елементарните хора. В България е същото, само че – слава на Кришна – в по-умерен вид.
В рамките на тази огромна картина обаче е време да огледаме в по-големи детайлности нашата си. Тук още веднъж има къса версия, от която можем да стартираме. В нито една секунда от 1879 година насам болшинството българи не са желали да живеят по европейските правила. Проевропейските българи са постоянно малцинство. Понякога това е толкоз огромно и мощно малцинство, че съумява да повлече останалите към Европа. После обаче болшинството си отмъщава, като натиква в ъгъла своите проевропейски представители. На 9 юни видяхме сработването на тъкмо този, от дълго време открит у нас механизъм.
ПП-ДБ и изчезналият диалог
Историята обаче не е единствено въпрос на механизми. Човеците, тяхната свободна воля, резистентност, увереност и просветеност могат да насочват историческите течения в една или друга посока. Отслабването на европейския порив у нас постоянно се дължи освен на мощни справедливи фактори, само че и на някакви недостатъци и недостатъци на носителите на този порив.
Няма, впрочем, справедлив фактор, който напълно да обясни как и за какво ПП-ДБ изгубиха половината от електората си от предходната година (да не приказваме за загубата спрямо 2022 година, когато този електорат беше стигнал до 692 627 човека). Очевидно са проявени недостатъци, явно са демонстрирани недостатъци. Името им е легион и анализите, уязвимост по уязвимост и недостатък по недостатък, към този момент започнаха. Има обаче един огромен недостиг, от който извират всички останали. Ако този недостиг не бъде обезщетен, ПП рискува да последва ориста на Национална движение „Симеон Втори" (т.е. на партия, основана във властта и неспособна да живее в опозиция), а ДБ – да си остане заключена в това гето от 7-9 на 100 от гласовете, в което живееше години наред.
В една демократична среда политиката е на първо място непрекъснат и обществен, воден пред всички диалог за общото богатство. В политиката има, несъмнено, и друго: договаряния зад затворени порти, необявени тактики и тактики, ходове и контраходове, совалки, бартерни покупко-продажби и прочие Но в случай че диалогът изчезне, а останат единствено тези аспекти на политиката – тя престава да бъде политика и се трансформира в конспирация. А интригите са предписание не в демокрациите, а в имперски и властнически среди.
Накратко: спираш да приказваш – попадаш в здрача на интригите. А там, в случай че си демократ, не си ти мощният. Там ще те надлъжат жителите на здрача.
Със съставянето на кабинета “Денков ” ПП-ДБ се нагърбиха със напълно героическото изпитание да дърпат към Европа освен мрънкащото ориенталско болшинство от българите, само че и представителите на ориенталския дневен ред, ГЕРБ и ДПС. Резултатът беше невиждано възстановяване на живота на елементарните хора, гърмеж на предприемачеството и успокоение в обществото. България стана една от най-бързо разрастващите се европейски страни и изпревари Унгария.
Политическият резултат обаче беше загубата на половината от гласовете от страна на носителите на този явно добър дневен ред. Как се стигна дотук?
Стигна се дотук заради това, че ПП-ДБ много бързо престанаха да работят като политически субекти. Постоянният обществен диалог за общото богатство бе сменен с недомлъвки и премълчавания. Месеци наред ПП-ДБ полу-официално обясняваха на своите все по-критични поддръжници, че огромният диалог с тях няма да се води, защото неизбежно би отблъснал ГЕРБ и Движение за права и свободи, а без техните гласове в Народното събрание никакъв прогрес не може да бъде реализиран.
Публичният, почтен диалог с жителите бе пресечен в интерес на сделките с Борисов и Пеевски. Вместо да приказват със своите хора, ПП-ДБ приказваха преди всичко с ГЕРБ и Движение за права и свободи, които нямат доста общо с европейския метод на мислене и живеене. А трябваше – задължително беше – в края на всеки работен ден (или най-малко на работната седмица) водачите на ПП-ДБ да излизат на екран и да обясняват какво е свършено, какво и за какво не е, какво следва.
Да, сходни пояснения щяха да изобличават интригите на ГЕРБ и Движение за права и свободи и да ги ядосват. Но биха освен заздравили връзките на ПП-ДБ с техните хора, само че и биха непрекъснато поставяли Борисов и Пеевски в ситуацията да се изясняват – вместо, както правеха ежедневно, да атакуват. А в случай че те започваха да отхвърлят поддръжка в Народното събрание, то едни избори, извършени в такава обстановка, биха дали напълно разнообразни резултати от онзиденшните.
Живеем в народна власт. Когато прекъснеш диалога с жителите – и изключително с твоите хора, за да се договаряш с противниковата страна, жителите се наскърбяват. Пиеш кафето на Пеевски, само че не си приказваш с мен? На какво наподобява това? Да не приказваме, че при сделките в здрача се промъкват напълно налудничави решения, като това за прибавянето на още атомни бойлери към АЕЦ Козлодуй – без всякакво авансово разискване, пояснение или даже предупреждение…
Колкото и човек да прави оценка героическата резистентност на кабинета “Денков ”, вършещ си работата макар всекидневните тонове мръсотия, изливани върху него от ГЕРБ-ДПС (и Има Такъв Народ и останалите) – обидата остава. И при некадърност на ПП-ДБ да изцелят тази засегнатост – резултатът е оня, който виждаме.
Ако “харвардците ” желаят да избегнат ориста на “царете ”
Политиката не е бизнес, партиите не са корпорации, а България не е холдинг. Симеон се опита да приложи корпоративно мислене в политиката и по тази причина неговото Национална движение „Симеон Втори" се оказа толкоз неустойчиво. Политиката е непрекъснат обществен диалог и ангажираност с елементарните проблеми на елементарните хора – все отново демокрацията съществува за тях. Да, това е удивително изтощаващо, изсмукващо силите и пилещо нервите занятие. Вижте на какво наподобяват положителните американски президенти в края на мандата си. Погледнете по какъв начин изглежда Христо Иванов след десетилетие на обяснение на правосъдната промяна. Не е елементарно, само че и не е обещано всекиму. Както споделяше Чърчил – ако не ти понася жегата, разкарай се от кухнята…
Ако “харвардците ” искат да избегнат ориста на “царете ”, незабавно би трябвало да стартират да слушат и да приказват. Когато относително безобидното Национална движение „Симеон Втори" изчезна, на негово място пристигна Борисов, който върна страната в дивите времена. Още по-диво ще се окаже едно наше бъдеще, в което на мястото на ПП-ДБ дойдат Радевци, Марковци, копейки и разнообразни “намагнитени ” негодници.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ